Наказателно процесуално право


Категория на документа: Право


Въпрос 6. Наказателният процес като дейност.

Дефиниция – наказателният процес е дейност на държавни органи и на граждани (1), която има строго специфичен предмет и която дейност се развива и осъществява по правилата на НПК.

Обяснение на първия белег от дефиницията: държавни органи в наказателния процес:
1. Съд:
1.1. Държавен орган, който ръководи и решава наказателния процес в неговата съдебна фаза. Той носи цялата отговорност за решаването.
1.2. Извършва своята дейност при пълно проявление на всички основни принципи в НПс. В досъдебната фаза някои признаци нямат приложение – публичност и състезателност (във Франция е състезателна досъдебната фаза), а на др. принципи проявлението е твърде ограничено – като непосредственост и устност.
1.3. Само съдът може да постанови присъда в името на народа и да признае за невинен или виновен подъсидимия като му наложи съответно наказание. Прокурорът може да прекрати делото с потановление, но това няма силата на оправдателна присъда.
1.4. С реформата от 1999 г. и с приемането на новия НПК на съда бяха представени многобройни правомощия при извършването на досъдебното производство. Единсттвеният орган, който може да постанови задържане под стража и домашен арест е съдът. Почти всички мерки за процесуална принуда ги взема съдът: отстраняването от длъжност, настаняването в психиатрия, обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията; има действия, които се извършават пред съдия – разпит на свидетел и разпит на обвиняем; има действия, които не могат да се извършат без разрешение на съдия – оглед, претъсване и иззмеване, когато не са неотложни; има действия, при които протоколът трябва да се одобри от съдия – обиск, претърсване и изземване когато са били неотложни; актовете на прокурора като постановлението за прекратяване и спиране се обжалват пред съд. Досъдебната фаза преди беше само за прокурора и неговите разследващи органи – преследва, задържа, претърсва, обискира – нищо не можеше да се оспорва. В момента всичко опира до съда – почти всички действия се одобравят от съда. Чл. 5 ЕКЗПЧОС – оттам идват и новите идеи за новия НПК.

2. Прокурор:
2.1. Прокурорът може да извършва цялостното разследване по всяко дело без каквато и да е дискреция. В практиката и доктрината някой го определят като разледващ прокурор – чл. 46 (1) т.2 НПК.
2.2. Прокурорът е единственият държавен орган, който има правомощието да изготви обвиниетелен акт и да го внесе в съда. Да прекратати или да спре производството. Да обедини или да раздели дела. Да образуваа или да откаже да образува досъдебно производство.
2.3. В хода на досъдебната дейност прокурорът осъщесвява постоянен надзор за законност и ръковосттво върху дейността на разлседващите органи. Затова той може да дава указания на разследващите орагани, които са задължителни и не подлежат на възражения, да отменя техните актове, да очаква при извършването на действията, да земаня един разследващ орган с др. и т.н. Никой не може да обвини гражданин в РБ освен прокурора. Разследващите органи работят за прокурора.

3. Разследващи органи
3.1. Следовател – те са органи на съдебната власт. Те се избират, назначават, освобождават от длъжност и наказват точно както съдиите и прокурорите по правилата на закона за съдебната власт от ВСС. Съдията следовател е др. – той е длъжностно лице, което има съдебни функции – има в др. европейски държави. В КРБ се имат предвид съдии следователи – следователно КРБ е объркана.
3.2. Разследващи полицаи/дознатели (куки) – те са служители на МВР; назначават се и се освобождават от длъжност от министъра на вътрешните работи затова са органи не на съдебната на изпълнителната власт. За младшия разследващ полицаи и за разследващия полицаи няма изискване да имат висше юридическо образование. Такова се изисква за старшия и за главния разследващ полицаи.
3.3. Полицейски орган (лапач) - полицейските органи точно както разследващите полицаи са служители на МВР, но разликата е, че разследващите полицаи нямат полицейски правомощия/функции и единствено извършват разследване, а полицейските органи освен, че изпълнват полицейските си правомощия могат да извършат и отделни действия по разследването.
Извод: няма абсолютна никаква разлика в процесуланото положение и в правомощията на следователите и на разследващите полицаи. Тяхната главна функция е да е извършват разследването. Те функционално са напълно подчинени на прокурора макар и институционално да не са. Процесуално те са органи на прокурора – събират доказателства, но за прокурора, за да може той да повдигне обвинението пред съда. Полицейските органи могат да извършват, но само неотложни, действия на разследването или такива, които им са възложили прокурорът, следователят или разследващият полицаи. И полицаят и следователят са подчинени на прокурора. Прокуратурата е централизирана и подчинена на съдебната – тя е субординирана т.е. тя е част от съдебната власт, но е субординирана – чл. 126 КРБ. Замисълът е бил и следователите да са съдебна власт.
Гражданите. Гражданите, които участва в наказателния процес са 3 групи:
1. Граждани, които защитават свой права и законни интереси тази група граждани могат да се обособят в две подгрупи:
1.1. гражданите, срещу които е повдигнато обвинение:
а) обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато предварителното обвинение в хода на разследването с постановление за привличане на обвиняем и срещу което е формулирано оконочателното обвинение с обвинителния акт на прокурора. Срещу никой не може да се внесе обвинителен акт ако същото това лице не е било привлечено като обвиняем за същото престъпление.
б) подсъдим – подсъдим лицето, срещу което прокурорът е изготвил обвинителен акт и го е внесъл в съда и съдът го е предал на съд: от този момент това лице е подсъдимо. Фигура на подсъдим има само в съдебната фаза. Подсъдимият е страна и разполага с многобройни права.
1.2. лица, претърпели вреди от престъплението
а) пострадал – пострадалият е винаги е ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в престъплението и което притежава многобройни права за участие в досъдебната фаза на процеса.
б) ощетено ЮЛ – това е винаги ЮЛ, което е претърпяло имуществени вреди от престъплението и което има права за участие на досъдебната фаза. За разлика от пострадалия ощетеното ЮЛ на досъдебната фаза има само три права:
-да обжалва постановлението за отказа да се образува досъдебно производство
-да обжалва постановлението за производството
-да иска обезпечаване на бъдещия граждански иск, който ще предяви в съдебната фаза на процеса.
в) частен обвинител – той е винаги физическо лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди и участва в съдебната фаза като страна, но винаги наред с прокурора; той се обозначава като акцесорна страна.
г) граждански ищец – той е лице (ФЛ и ЮЛ), което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и което е предявило граждански иск в съдебната фаза на процеса с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди.
Едно лице може да участва във всички качества, може да участва в някой от тях всякаква комбинация е възможна – съединияване на процесуални качества. Извод: когато лицето, което е претръпяло вреди от престъплението е ФЛ, то може да участва по един и също дело успоредно и последователно в четири процесуални качества – свидетел и в досъдебната и в съдебната фаза (съдът по нашето право не може да приеме направо доказателстава събрани в досъдебната фаза), пострадал на досъдебната фаза и частен обвинител и граждански ищец в съдебната фаза на процеса. Лицето претърпяло вреди от престъплението е длъжно да участва по делото единствено като свидетел. ЮЛ претърпяло вреди от престъплието участва в нак. процес в две процесуални качества: досъдебната фаза – ощетено ЮЛ , в съдебната фаза – граждански ищец.
д) частен тъжител – той е винаги ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление от частен от характер.

Видове наказателни дела – дела общ характер, частен характер, частно-публичен и публично-частни. Разлики между делата от общ и делата от частен характер:
1) Кои дела са от частен характер е предвидено в съответна допълнителна разпоредба на НК („по тъжба на пострадалия”)
2) Делата от общ характер се образуват винаги, когато е извършено престъпление независимо от волята на когото и да било включително на пострадалия. Докато делата от частен характер се образуват не винаги, когато е извършено престъпление,а при условие, че е подадена частна тъжба от частния тъжител до съотвения съд. В делата от частен характер няма досъдебно производство, а в съдебната фаза не участва прокурор.
3) Делата от общ характер се образуват по внесен в съда обвинителен акт на прокурора, а делата от частен харктер по внесена в съда частна тъжба от частния тъжител.
4) Делата от частен характер се прекратяват ако е постигнато помирение между подсъдимия и частния тъжител. По делата от общ характер може да има споразумение между прокурора и адвоката на обвиняемия. При споразумение делото не се прекратява, а ако то се одобри от съда то има сила на влязла в сила присъда.
5) Частния тъжител винаги може да оттегли тъжбата си и делото се пракратява. Прокурорът не може да оттегли обвинителния си акт. Той може да се откаже от обвинението, но и да оттегли обвинителния акт. Като се откаже неговото искане към съда е да се постанови оправдателна присъда – ако се откаже делото не се прекраятва и съда се произнася с присъда, която може и да е осъдителна.
Нашия НПК познава и трети вид дела от частно-публичен характер. Това са всички случаи, когато в съотвената допълнителна разпоредба на НК е предвидено, че за престъплението може да образува досъдебно производство, но само ако е подадена тъжба (не частна) до прокурора (при др. е до съда). При тези дела няма никакви особености в процедурата. Тя се развива и осъществява като делата по общ характер. Единствено е различно, че образуването не може да стане без подадена тъжба. Затова правилно в доктрината тези дела се обозначават като частно-публични. Частни, защото могат да започнат само по волята на пострадалия, а публични, защото процедурата е същата като делата по общ характер.
Публично частни дела – това са няколко случая, в които в особената част на НК е предвидено, че делото може да се прекрати по искане на пострадалия или на ощетеното ЮЛ. Това са случаите, когато има напр. катастрофа и има телесна повреда на съпруг или низходящ. Тези дела са публични, защото започват независимо от волята на пострадалия и се осъществяват по общата процедура на деалта по общ характер, а са частни, защото могат да се прекратят по волята на пострадалия.
е) граждански ответник – той не е подсъдимия! Когато подсъдимия се осъжда да заплати парично обезщетение за причинените от него вреди при него предявен граждански иск в наказателния процес, той се осъжда в проецесуалното му качество на подсъдим – той отговаря и наказтелно и граждански. Гражданският ответник е лице, което по силата на граждански закон отговаря солидарно с подсъдимия за причиненито от него вреди (дете – родител ЗЗД; работник – работодател).
2. Граждани, които защитават чужди права и законни интереси – НПК използва няколко наимования – повереник, защитник.
2.1. Защитник – по българския НПК защитник е адвокат, но и съпруг, възходящ, низходящ, роднина на лицето. Не се представени други изисквания (следователно може да е и неграмотен). Понятието защитник по българския НПК е родово понятие. Понятието защитник НПК използва, когато сочи лицето, което защитава правата и законните инетреси на гражданите, срещу които е повдигнато обвинение (никога не може да се срещен понятието „повереник на обвиняемия).
2.2. Повереник – повереник може да е адвокат, съпруг, възходящ или низходящ роднина. Нашия НПК използва понятието повереник, когато сочи лицето, което защитава права на лицата, които са претърпели вреди от престъплението (пострадал, ощетено ЮЛ, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник).

3. Гражданите, които не защитават, нито свой, нито чужди права и интереси. Тук се отнасят; свидетелите, вещите лица, поеемните лица, специалистите технически помощници, тълковници, преводачи, педагози и психолози. Тези граждани не участва трайно в нак. процес затова нито са субекти на процес, нито са страни. Тяхната главана задача е да технически да подпомгнат дейнсотта на дръжавния орган за разкриването на истината чрез своите указания, заключения, технически умения, преводи, тълкувания и т.н.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.