Наказателно право и наказателнопроцесуално право


Категория на документа: Право


А. НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО

1.НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Тема № 1: НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА. ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ.

І. Наказателноотговорни лица.
1. Наказателна отговорност и възраст.
Наказателна отговорност епсъвкупността от правоотношения между държавата и престъпника, породени от извършеното престъпление, чието съдържание са правата и задълженията, които възникват за тях във връзка с осъждане на извършителя на престъплението, с изпълнението на наложеното наказание и третиране на виновния като осъден.
2. Наказателноотговорно лице е това, което притежава качествата за субект на престъплението и е извършило престъпление.
3. Субект на престъплението е принципната възможност на едно лице да извърши пристъпление въобще или даден вид престъпление и съответно да понесе наказателната отговорност за това свое поведение. Съгласно чл. 31 ал. 1 НК Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление, съгласно ал. 2 Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Следователно субект на престъплението може да бъде само физическо лице, достигнало определена от закона възраст и което притежава нормална психика.
4. Основни качества на субекта на престъплението:
а) физическо лице – пълнолетно или непълнолетно – само физическите лица осъществяват деяния, наказателната отговорност е лична;
б) физическото лице да е достигнало предвидената от закона възраст – период от време, който е изминал от раждането на лицето. В тази връзка трябва да посочим основните възрастови гряници, визирани от закона, а те са:
- малолетни – до 14 години – те са наказателно неотговорни по силата на императивната разпоредба на чл. 32 ал. 1 НК;
- непълнолетни – лица на възраст от 14 до 18 години – за тях законът счита, че поначало са достигнали необходимата минимална степен на физическа, умствена и съциална зрелост, за да могат да отговарят наказателно за своите постъпки, като за тях е създаден особен наказателноправен режим – Чл. 31 ал. 2 и 3 НК;
- пълнолетни – лицата, навършили 18 години – за тях съществува оборима презумпция, че те са достигнали необходимата степен на физическо, психическо и обществено развитие, поради което е възможно върху тях да се въздейства чрез методите и средствата на наказателното право;
в) да притежава нормална психика – състояние на вменяемост;
г) този минимум от качества трябва да е налице в съвкупност.
От казаното по-горе може да направим извода, че:
1) наказателната отговорност е обоснована чрез съчетанието между необходимостта и свободата на човешката воля /възможността за избор на поведение/;
2) наказателната отговорност съществува само за индивидите с нормална психика и достатъчен опит и зрелост;
3) наказателната отговорност съществува за лицата, които са способни да съобразят поведението си със задължителните предписания и са длъжни да го направят.
Съществуват и особени субекти на престъплението – лица, които наред с основните качества на субект на престъплението, притежават и допълнителни лични и обществени особености, които:
са условие за осъществяването на даден вид престъпление;
имат значение за режима на наказателната им отговорност – освобождаване от наказателна отговорност, освобождаване от изтърпяване на наказанието или засилена НО.

ІІ. Вменяемост и невменяемост.
1. Определение за вменяемост – това е способността на едно лице да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
2. Понятие за невменяемост.
Дефиниция на понятието можем да извлечем от разпоредбата на чл. 33 ал. 1 НК: Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Невменяемостта разбираме като отсъствие на възможност на дадено лице да избира своето поведение при познаване на нещата или да си налага да върши или да не върши нещо. Невменяемостта е състояние на психиката, което се дължи на умствена недоразвитост или на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и се изразява в това, че невменяемото лице не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
За определяне на вменяемостта на лицето законът сочи два критерия – медицински и юридически:
Медицински критерий /психиатричен/ - той отразява медицинските причини на невменяемостта:
1. Умствена недоразвитост - вродено слабоумие (олигофрения), трайно състояние (задръжка в умственото развитие), което се дължи на органични поражения или на вродени дефекти на мозъка, разрушаващи нервната тъкан и препятстващи на нормалното психическо и в частност умствено развитие на личността. Умствената недоразвитост в зависимост от степента на слабоумието бива:
а) идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч, безпомощност и неспособност за планомерни действия. Не носят никаква нак. отговорност.
б) имбецилност - много нисък интелект, тежко разстройство на речта, но със способност за придобиване на известни знания и за елементарен физически труд под чуждо ръководство. Не носят нак. отговорност при никакви случаи.
в) дебилност - сравнително развита реч, способност за елементарна практическа ориентация и за известна планомерна дейност, неспособност за абстрактно мислене и за оценка на сравнително по-сложни положения. При обикновени ситуации са вменяеми, а при по-сложни - невменяеми.
2. Продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест).
То е свързано най-често със прогресивно нарушение на дейността на главния мозък. Те са процесни страдания с различно протичане, протичат с различен интензитет във времето.
а) шизофренията е едно от най-съществените за НП и при това най-разпространеното хронично душевно заболяване, което поначало обосновава невменяемостта. Тя води до загубване единството на личността, до нарушаване единството и целенасочеността на психическите процеси, до тяхната дисоциация, свързана е с изменение в мисленето, волята и емоциите, с халюцинации, с налудни идеи и др.
б) епилепсията е заболяване, изразено в конвулсивни припадъци със загубване на съзнание, в периодични остри психически разстройства (помрачение) и в постепенно настъпване на тежка деградация.
3. Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата дейност).
Твърде различни са факторите, които могат да обуславят състояния на временно разстройство на душевната дейност. Във всички случаи обаче липсва, от една страна недоразвитостта на мозъка, определяща слабоумието и от друга - болестният процес, характерен за хроническата душевна болест. Такива временни разстройства могат да се дължат на соматични и общи инфекциозни заболявания, на алкохолни и др. наркотични отравяния, на физическа или психическа травма и др.
а) патологично алкохолно опиване. То е качествено различно от обикновеното напиване, болестно състояние, едно остро кратковременно психическо разстройство, възникващо под влияние на приемането на алкохол и отнасящо се към категорията на изключителните състояния.
б) патологичен афект - кратковременно болестно състояние, възникващо внезапно по външен повод - травмиращо преживяване, съпроводено с дълбоко помрачение на съзнанието и бурна двигателна възбуда с автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки.
в) хипнотични състояния
Други причини, освен изброените 3, не могат да доведат до невменяемост.
Юридически критерий /психологически/ - отразява резултата, до който води медицинската причина.
Указаните 3 категории причини, които дават съдържанието на медицинския критерий могат да засегнат в различна степен психическата дейност на човека. Необходимо е сериозно отклонение от нормалната психичност, и именно затова чл.33 използва и втори критерий, който именно указва на характера и степента на това отклонение. Този критерий се нарича обикновено юридически, защото завършва очертаването на невменяемостта като правна категория, но по същество е психологическа, тъй като характеризира състоянието на дееца с оглед на неговите психически възможности. Вменяемостта предполага кумулативна даденост на указаните 2 психически способности на дееца:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно право и наказателнопроцесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.