Наказателно право


Категория на документа: Право


Особените субекти на престъпление са лица, които наред с основ­ните качества на субекта на престъплението притежават и допълни­телни лични или обществени особености, посочени в закона и по които качества те се отличават от обикновените субекти на престъплението. Такива са например качествата „длъжностно лице", „орган на власт", „военно лице", пол, възраст и други.
Значението на тези качества се проявява в две насоки:
1. те се явяват условие за осъществяване на даден вид престъпление в два случая.
а. Специалните качества на дееца се изискват по основния състав на някои видове посегателства, като например длъжностно присвояване, изнасилване, военните престъпления - такъв вид престъпление въобще не може да бъде извършено от ли­це, което не притежава съответното качество.
б. Освен в основните състави, дадено качество може да бъде и квалифициращо обстоятелство, както това е например при престъпле­нията убийство или кражба. Тези престъпления могат да се извършват по начало от всяко наказателноотговорно лице, но особените качества на субекта отразяват засягане на по-широк кръг от обществени отноше­ния в сравнение с тези, визирани в основния състав.
2. във връзка с режима на наказателната отговорност. Те се отнасят до възможността държавата де не я реализира изцяло или отчасти или пък обуславят засилена отговорност – напр. освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни по чл. 78 НК; когато се освобождава от наказателна отговорност пълнолетно лице с налагане на административно наказание по чл. 78а НК; непълнолетието пък е от значение при освобождаване от из­търпяване на наложено наказание във връзка с приложението на ус­ловното осъждане и предсрочното освобождаване; обуславяне на засилена наказателна отговорност, както е в случаите на рецидив или когато особените качества са посочени като квалифициращо обстоятелство за дадения вид прес­тъпление.
IІІ. ВМЕНЯЕМОСТ
1. Определение за вменяемост
В закона няма легално определение за понятието вменяемост. По­ради това в теорията и практиката то се извежда по аргумент на про­тивното от легалното определение за невменяемост, дадено в чл. 33, ал. 1 НК. Вменяемостта следователно ще е налице, когато деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи.
2. Същност на вменяемостта
а. интелектуалният момент на вменяемостта е свързан със способността на дееца да възприема със съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни елементи и да ги оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. За да бъде едно лице вменяемо при извършване на деянието то трябва да е могло да разбира свойството (как деянието изменя действителността) И зна­чението (оценката на обществото за постъпка и нейното въздействие върху действителността като цяло) на постъпките си.
б. Волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
в. Вменяемостта е единно качество на човешката психика. Интелектуалният и волевият момент трябва да съществуват кумулативно. За да може едно лице да носи наказателна отговорност има значение само наличието на вменяемост към момента на извършване на деянието.
IV. НЕВМЕНЯЕМОСТ
1. Същност на невменяемостта. Невменяемостта е легално определена в чл. 33, ал. 1 НК “Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.” Невменяемостта е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият момент.
2. Критерии за невменяемост. Медицински или психиатричен критерий за невменяемост - причини:
а. Умствената недоразвитост или олигофренията е патологично задържане развитието на главния мозък, при което отсъстват признаци на прогресиране. Олигофренията има три степени:
- идиотия – най-тежката степен, налице е пълно отсъствие на втора сигнална система, пълна невъзможност за каквато и да е съзнателна или волева дейност.
- имбецилност - има наченки на втора сигнална система, защото имбецилите могат да бъдат научени на елементарни действия, на отделни прости думи и тях­ното значение. Но при тях отсъства каквато и да е способност за абстрактно мислене и волева дейност.
- дебилност – дебилите притежават способност за елементарна практическа ориентация, но са неспособни за абстрактно мислене и за оценяване на по-сложни ситуации. Теоретично се приема, че те могат да бъдат вменяеми в някои по-прости ситуации.
б. Разстройството на съзнанието – съществено нарушаване на нормалната психична дейност, на правилното функциониране на главния мозък.
- при продължително разстойство на съзнанието са налице различни форми на хронични душевни страдания, свързани с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък – шизофрения, циклофрения, епилепсия и др.
- краткотрайно разстройство на съзнанието – временно смущение в правилното функциониране на главния мозък, което се възстановява, когато причината за смущението отпадне. Такива причини са наркотичен глад, хипнозата, патологичният афект и др.
Юридически или психологически критерий – отразява резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до това, че лицето „не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си" (чл. 33, ал. 1 НК).
Според Ал. Стойнов не може да съществува състояние на психиката, което от гледна точка на наказателното право да се определи като „частична вменяемост", съответно „частична невменяемост". Също така неправилен от наказателноправна гледна точка е и изразът „намалена вменяемост". Вменяемостта е качество на психи­ката, което не може да се измерва количествено, защото представлява определено психично състояние минимум, предел, под който ще е на­лице невменяемост.
V. ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗСТРОЙСТВОТО НА СЪЗНАНИЕТО СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 НК предвижда да не се налага нака­зание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
Когато извършителят на едно престъпление изпадне в състояние на невменяемост след деянието, той не може да възприема съзнателно въздействието върху него, от тук и невъзможност за постигане целите на наказанието.

Ако деецът изпадне в разглежданото разстройство на съзнанието след произнасяне на присъдата, то вече е наказано и по начало наказа­нието подлежи на изпълнение, но ще се наложи осъденият да бъде ле­куван по време на изтърпяването му.
VІ. ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ
Чл.34. “По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.”
Видовете принудителни медицински мерки са посочени в чл. 89 НК.
Чл.89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.
Срокът, през който ще се прилага, не се определя при постановяване на мярката, но съдът е длъжен да се произнесе след 6 месеца дали той да бъде продължен или за евентуалната й замяна, или да я от­мени.

4. Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните.
§ 1. НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН РЕЖИМ НА МАЛОЛЕТНИТЕ
Наказателноправните проблеми, свързани с малолетните извърши­тели на общественоопасни деяния, не са много и сложни, защото раз­поредбата на чл. 32, ал. 1 НК предвижда, че малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст, въобще не е наказателноотговорно. Неотговорността на малолетните по наказателния закон е абсо­лютна. НК приема, че те никога не са достигнали онзи минимум на физическа, психична и социална зрелост, който позволява да се използва наказателна репресия спрямо тях, дори и когато са извършили деяния с най-висока степен на обществена опасност. Така се установява необорима презумпция за това, че малолетните не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Малолетието се преценява към момента на извършване на деянието, като единственият критерий е възрастта. Но държавата и обществото не са дезинтересирани от факта, че такива деяния се извършват и от малолетни. Поради това разпоредбата на чл. 32, ал. 2 НК предвижда възможност да бъдат приложени съот­ветни възпитателни мерки по отношение на малолетните лица, извър­шили общественоопасни деяния. Тези мерки са предвидени в специалния Закон за борба с противо­обществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН).
§ 2. НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН РЕЖИМ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Много по-сложени за решаване и с изключителна обществена зна­чимост са проблемите за наказателноправния режим на непълнолет­ните. Към тази категория се отнасят лицата, навършили 14 години, но ненавършили 18 години (чл. 31, ал. 1 НК). Според закона непълнолетното лице е наказателноотговорно, ко­гато е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръ­ководи постъпките си.
Особеният наказателноправен режим на непълнолетните решава два основни въпроса.
I. ЗНАЧЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПСИХИКАТА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Тези особености са обусловени от възрастта и са в основата на на­казателноправния режим на непълнолетните.
1. формирането на личността е продължителен процес, за чието протичане е от особено значение колко време човекът е живял.
а. То зависи от няколко фактора.
- Преди всичко формирането на личността зависи от физическо­то развитие на човека и най-вече от степента на развитие на главния мозък като физиологична основа за формиране на втората сигнална система. От медицинската наука е известно, че този процес завършва до раждането на индивида. Особено значение имат и измененията, кои­то настъпват в организма през пубертета.
- Вторият фактор, който обуславя формирането на личността, е човешкият опит. Той включва както лично придобития от индивида опит, така и този на другите хора, защото и неговото предаване от чо­век на човек също участва в този процес. Към придобития опит следва да се отнесат и познанията за едни или други аспекти на обществения живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.