Наказателно право


Категория на документа: Право


2. Особената част пък урежда отделните видове престъпления и техните състави.
ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА НАУКА
1. Предмет на наказателноправната наука е действащото наказа­телно право, неговите норми, принципи и институти, престъплението и наказанието, наказателната отговорност, отделните видове престъпле­ния.
2. Метод на наказателноправната наука - в основата на метода на тази наука стои изискването яв­ленията да се разглеждат в тяхната многостранна връзка и взаимодей­ствие. При изучаване на наказателното право следва да се отчита диалектическата връзка между качество и количество; трябва да се отчита и неразривната връзка с реално съществуващи­те обществени отношения. Накрая трябва да се отбележи, че най-точният критерий за верност­та на една теория, е нейната проверка в практиката.
3. Задачата на наказателноправната наука е да развива изследова­телска дейност, която създава и развива знания за престъплението и наказанието като обществени явления, за наказателната отговорност и за престъпността като цяло, за методите и средствата за борба с нея, за действащото наказателно право, за неговите принципи, норми и инс­титути, както и за отделните видове престъпления. На основата на познанието за наказателното право се развива съвременното законотворчество в тази област, както и конкретното правоприлагане по наказателни дела.
4. Системата на наказателноправната наука.
Науката за общата част на наказателното право включва:
а. учение за наказателния закон, се отнасят до самите наказателноправни нор­ми, до техните източници, видове, структура и предели на действие, както и до тълкуването им.
б. учението за субекта на престъплението - въпросите, свързани с престъпния деец, с то­ва кой може да извършва престъпление и да отговаря наказателно за него.
в. учението за престъплението - неговите общи и специални особености, видовете престъп­ления и форми на престъпна дейност.
г. учение за наказанието и за наказателната отговор­ност.
Науката за Особената част на наказателното право изучава:
а. общественоопасни про­яви, които засягат основните права на човека - престъпленията против личността, престъпленията против конституционните права на граж­даните и престъпленията против брака, се­мейството и младежта.
б. престъпни прояви, които засягат икономи­ческите отношения - престъпления против собственост­та и престъпления против стопанство­то.
в. престъпления, които засягат държавността - престъпленията против републиката, против дейността на държавните органи и обществените организации и посегателствата против отбранителната способност на държа­вата.
г. Останалите престъпления са такива, които засягат предимно различни публични интереси.

2. Действие на наказателния закон по време и място.

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ
I. ВРЕМЕВИ ГРАНИЦИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
Наказателноправните норми могат да бъдат прилагани при извър­шено престъпление от момента на тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния конституционен ред.
1. Влизане в сила на наказателноправните норми
а. За наказателните закони важи общото конституционно положе­ние, че те трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, като вли­зат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е опре­делен друг срок (чл. 5, ал. 5 Конституцията).
б. Обикновено в съответния закон се предвижда по-голям срок от посо­чените три дни. Този по-дълъг период от време е необходим на гражда­ните да се запознаят с новите моменти, свързани с определено забране­но поведение. Държавните органи пък трябва да се подготвят да прила­гат новите норми.
2. Прекратяване действието на наказателноправните норми - те прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада възможността за прилагането им:
а. изричната от­мяна на отделни норми, на глави или раздели от НК или на целия за­кон. При този вид отмяна, както е известно, чрез закон изрично се со­чи кои текстове или части от НК се отменят и няма да действат в бъде­ще.
б. Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна, когато идентични фактически състави са уредени по различен начин от нор­ми, приети в различни моменти. В тези случаи се приема, че новата уредба отменя по-старата - мълчаливата отмяна не се практикува в съвременното българско наказателно право.
в. Наказателноправните норми не могат да прекратяват своето действие поради продължителното им неприлагане в практиката.
3. Действие на наказателноправните норми във времето
а. В посочените времеви граници меродавен за наказателноправната квалификация на едно деяние е моментът на неговото извършване. Това правило се извежда от забраната, установена в чл. 5, ал. 3 от Кон­ституцията, според която разпоредба никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за прес­тъпление към момента на извършването му. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 постановява, че „за всяко прес­тъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на из­вършването му."
б. прав­ните субекти могат да се съобразяват само с изрично установени за тях забрани.
в. Принципното положение, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване, налага да се изясни кога именно е извършено престъплението при някои осо­бени хипотези.
- Преди всичко такава хипотеза е налице при фактически ус­ложнения, когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл известен период от време. В практиката правилно се приема, че престъплението е извършено към момента на осъществя­ване на деянието и се прилага законът, който е действувал по това време.
- Различно е положението, когато се осъществява форма на ус­ложнена престъпна дейност, която започва при действието на един за­кон, но продължава и завършва при действието на друг. За продължавано или за продължено престъпление, за престъпленията на системно извър­шване и за тези, които се извършват по занаят, ще се прилага законът, който е в сила към момента на тяхното довършване или прекратяване.
II. ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК предвижда, че за всяко прес­тъпление ще се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а тази на ал. 2 постановява, че когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, кой­то е най-благоприятен за дееца.
Условия за обратно действие на наказателноправните норми
Наказателноправните норми могат да имат обратно действие само ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 2, ал. 2 НК.
а. необходимо е осъщественото деяние да се третира от действащото наказателно право като престъпление в момента на извършването му, при което между дееца и държавата е възникнало наказателно правоотношение.
б. престъпната дейност, породила наказателното правоотношение, да е довършена при действието на стария закон. Когато тя е започнала тогава, но е продължила и след влизане в сила на новия закон, ще се прилага той по силата на правилото по чл. 2, ал. 1 НК.
в. по отношение на дееца да няма влязла в сила присъда за извършеното престъпление, т.е. държавата още не е реализирала своето правомощие да осъди извършителя.
г. до влизане на присъдата в сила да са последвали различни закони, които предвиждат различни наказателно­правни последици за извършеното престъпление, като единият от тях е по-благоприятен за дееца.
III. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА ПРОТИВООКОНСТИТУЦИОННОСТ
1. Искане за обявяване на противоконституционност може да се прави само относно действа­щи правни норми, т.е. такива, които са влезли в сила и които на общо основание трябва да се прилагат. Действащата правна уредба не предвижда какъвто и да е срок, в който може да се прави посоченото искане.
2. Нормата, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня, в който влезе в сила решението на КС (чл. 151, ал. 2 Конституцията), т.е три дни след обнародването му в ДВ. Иначе казано, тя престава да действа занапред. Решението на КС няма обратно действие.
3. В тези случаи решенията имат и възстановително действие, т.е. възстановява се действието на закона такъв, какъвто е бил той до изменението му, което е обявено за проти­воконституционно.
4. Възможно е дадена наказателноправна норма, обявена за противоконституционна, да се окаже по-благоприя­тен за дееца закон.
ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО МЯСТО
I. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ НА ОСНОВАТА НА ТЕРИТОРИАЛНИЯ ПРИНЦИП
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК предвижда, че той се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република Бълга­рия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.