Наказателен процес


Категория на документа: Право


> Взаимна независимост на съд и прокуратура - тази независимост е, че съдът не може да влияе на прокуратурата и обратно. Съдебното производство е състезателно. Съдът не е страна. В досъдебното производство съдът упражнява съдебен контрол, който по реда си не задължава прокурора какво да постанови.
Право на защита

Правото на защита е функционален принцип на НПК - чл. 15 НПК. На обвиняемия и да другите граждани - физически и юридически лица, участващи в наказателния процес са осигурени всички правни средства за защита.

Правото на защита не е едно субективно право, а е комплекс от права. Съдържа: 1) множество процесуални права; 2) процесуални средства за осъществяване на правата - право на обжалване. Ако за едно процесуално право не е предвидено процесуално средство, то това процесуално право е просто една декларация.

Правото на защита регламентира участието на физическите и юридическите лица в наказателния процес. Държавните органи участват в наказателния процес по линия на служебното начало. Обвиняемият винаги е пасивно легитимиран и участва в процеса.

Правото на защита представлява задължение за държавния орган. Той не може да откаже на гражданите осъществяване на тяхно право. Ако е налице ограничаване на процесуални права, налице е основание за отменяне на постановения акт.

Правото на защита може да се реализира по различни начини:

> Лична защита;

> Служебна защита - осигурява се на гражданите от държавния орган по реда на ЗПП;

> Съдът и прокурорът трябва да събират както обвиняващи доказателства, така и оправдателни доказателства;

> Защита от защитник - 3 разновидности:

1) Доброволна защита - обвиняемият желае да си упълномощи защитник. Обвиняемият и защитникът сключват договор, който е облигационна сделка. Подписва се пълномощно - с него обвиняемият дава представителна власт на защитника. Подава се молба за конституиране на защитника в процеса. Привилегировано е участието на упълномощен защитник. Отношенията на доверие се съхраняват от НПК. Има приоритет.

2) Задължителна защита от защитник - по смисъла на НПК в някои хипотези обвиняемият трябва да има задължително защитник - чл. 94, ал. 1 НПК:

* Непълнолетен обвиняем. Неучастието на защитник води до отмяна на акта и връщане на делото;

* Лица, които поради физически или психически недостатъци не могат да се защитават сами (неграмотен). Няма нищо общо с въпроса за вменяемостта. Обвиняемият е вменяем, но има недостатък, който му пречи да се защити.

* Когато се предвижда лишаване от свобода повече от 10 години. Това са тежки престъпления и делата обикновено са с фактическа и правна сложност. В интерес на правосъдието е, както и в интерес на обвиняемия.

* Когато делото се гледа в отсъствието на обвиняемия - делото е задочно. За задочно осъдените лица има 2 гаранции: 1) задължителна защита; 2) ако бъдат осъдени и не са знаели за наказателния процес срещу тях, могат да искат възобновяване на делото от ВКС;

* Обвиняемият е задържан под стража или прокурорът е направил искане за задържане под стража;

* Обвиняемият желае да има защитник и няма средства да заплати адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието налагат това.

Органът е длъжен служебно да назначи защитник. Това става с акт - постановление на прокурор или разследващ орган или с определение на съда. Определя се възнаграждение на защитника. Ако има адвокат по назначаване и обвиняемият упълномощи друг адвокат, назначеният напуска делото.

3) Условно необходима (задължителна) защита - задължителна защита при определени условия - дали обвиняемият ще се откаже да има защитник. Ако обвиняемият направи това, органът не е длъжен да му назначи защитник. 2 хипотези:

* Ако по делото има обвиняеми с противоречиви интереси и поне един от тях има адвокат. Противоречиви интереси - разногласия между обвиняемите (обвиняват се взаимно).

* Когато обвиняемият не владее български език. Задължително му се назначава преводач. Ако няма упълномощен адвокат и обвиняемият не декларира, че се отказва от защитник, му се назначава защитник.
Процесуални гаранции за правото на защита на гражданите.

Процесуалните гаранции са 2 групи:

1) Основни гаранции - характеризират се с това, че са регламентирани в Глава ІІ заедно с принципите на наказателния процес. Те са три:

> Презумпция за невиновност - обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Отнася се само до лице, което е привлечено в качеството на обвиняем. Презумпцията за невиновност е правна норма. Нищо не се предполага. До влизането в сила на осъдителна присъда обвиняемият е невиновен. Значение има за тежестта на доказване - обвиняемият не е длъжен да доказва, че не е виновен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.