Наказателен процес


Категория на документа: Право


> За стадий;
> За съучастие и др.

3) Правилно прилагане на правилата за наказанието (индивидуализация на наказанието). Наказанията в НК са относително определени. Чл. 55 НК. Съдът има право на преценка.
Понятие и система на основните принципи на наказателния процес на Република България. Конституционни основи.

Основните принципи (основните начала) са ръководни начала, около които е структуриран наказателният процес. Основните принципи са пределно абстрактни положения. Те са записани в НПК. Уредени са в правна норма. Не се извличат от доктрината. Основните принципи се отнасят за цялата наказателнопроцесуална дейност - до всички производства. Не може да бъде принцип, начало, което се отнася само за част от наказателния процес. Основните принципи представляват основание за цялостното разбиране и прилагане на процесуалните норми. Прилагането по аналогия трябва да се прилага съобразно с принципите на наказателния процес. Основните принципи се използват при тълкуване. Не може да се допусне тълкуване, което е в нарушение на основен принцип на наказателния процес. В наказателния процес има 11 принципа. Те са система, а не съвкупност. Всеки един основен принцип гарантира проявлението на други принципи. Основните принципи имат конституционна основа. Конституцията като източник на право регулира страни от наказателнопроцесуалната дейност. В КРБ са уредени някои от принципите - разкриване на обективната истина, независимост на съдебната власт и др. Те не се отнасят само до наказателния процес. Отнасят се и до гражданския процес, и до административния.

В глава ІІ от НПК са уредени основните процесуални гаранции. Те нямат значение на основни принципи. Те обезпечават действието на основните принципи. Някои са уредени в КРБ - презумпция за невиновност. Тази гаранция касае само наказателния процес; неприкосновеност на личността - в наказателния процес; само съд заседава по наказателни дела.
Съдоустройствени принципи на наказателния процес: Участие на съдебни заседатели в състава на съда. Равенство на гражданите.

Основните принципи са равнопоставени. Могат да се обособят в две групи: 1) съдоустройствени и 2) функционални.

Съдоустройствен принцип е участието на съдебни заседатели в наказателния процес. Съдебният заседател участва във вземането на решението от съда.

Правна уредба: преди Конституцията от 1991 г. правната уредба на съдебните заседатели беше в ЗУС (отм.) от 1976г. Заседателите се избираха пряко от населението. Гласуваше се заедно с гласуването за народни представители, общински съветници. Съдебните заседатели бяха с мандат. Те представляваха избирателите. След Конституцията от 1991г. заседателите са назначаеми. Назначават се с мандат от 5 години от Общо събрание на съдиите. Определят се от Общинския съвет, който ги излъчва и ги определя. Общото събрание на съдиите може да не ги назначи. Заседателите са представители на обществеността.

Съдебните заседатели участват в първата съдебна инстанция. У нас участват като градивен елемент на съдебния състав. Съдебните заседатели осъществяват определена представителство. Те са получили определен обществен мандат и отстояват определени права и законни интереси.

Представителство и гражданско представителство:

> Гражданският пълномощник може да прехвърля представителната власт - упълномощителят може да ограничи тази власт. При заседателите - не могат да прехвърлят мандата си на трети лица. Заседателите са избрани с оглед на личността им.

> В гражданското представителство гражданският пълномощник е длъжен да остане в рамките на волята на упълномощителя. Гражданският пълномощник не може да извършва действия извън волята на упълномощителя. В противен случай - ексцес на пълномощното. При съдебния заседател категорично не се допуска тези, които са определили заседателят да го контролират как да постъпва.
Съдебният заседател има две страни:

1) Съдебният заседател не осъществява професионално длъжността съдебен заседател, докато съдията е професионалисти;

2) При съдиите действа правилото за несменяемост. При съдебните заседатели - длъжността е мандатна с мандат 5 години. Заседателите са граждани с различен статус в обществото, различно образование, различно материално положение. Заседателите са без юридическо образование.

Заседателите представляват градивен елемент на съдебния състав. Съдебният състав може да е със съдебни заседатели или без. Заседателят участва във формирането на колективен орган - съдебен състав. Няма отделни правила за съдиите и заседателите. Имат еднакви права със съдиите. И съдебните заседатели могат да задават въпроси. Заседателите имат равен глас със съдиите. Решенията се взимат с мнозинство.

Когато съдебният състав е със съдебни заседатели, броят на съдебните заседатели е по-голям от този на съдиите. Два съдебни състава със съдебни заседатели: 1) един съдия и двама заседатели; 2) двама съдии и трима заседатели. Заседателите доминират. Съдия е винаги председател на състава.

Съдебният заседател има права и задължения. Статутът на заседателите е уреден в ЗСВ и Наредба на министъра на правосъдието, в която се определя редът за назначаването на съдебните заседатели.

Заседателят има задължението да се яви и да участва в работата на състава по конкретно дело. Има право на обезщетение за разноски. Има право на възнаграждение от бюджета на съдебната власт. Изчислява се по формула.

Заседателите присъстват в съдебни заседания не повече от 60 календарни дни за една година. Ако е необходимо, може да се явят и повече дни. Съдебните заседатели формират Съвет на съдебните заседатели, който съвет има за задача организирането на курсове за обучение на съдебните заседатели, да осъществява връзката на заседателите с административния ръководител на съда.

Равенство на гражданите - въпросът за този принцип е решен в Конституцията (чл. 6, ал. 2 КРБ). Конституционният принцип за равенство обаче е различен от принципа за равенство в НПК.

По същество в наказателния процес не може да има равенство между гражданите. Обвиняемият има три или четири пъти повече права от пострадалия. За равенство на гражданите се говори само когато се съпоставят граждани в едно и също процесуално качество. Спрямо тях законът се прилага еднакво. По конкретни дела е възможно да има неравно третиране. Законът допуска неравното третиране при няколко условия:

> Различията да произтичат от закон;

> Да не се вземат предвид обстоятелства с оглед на личността за конкретен случай по усмотрение на държавните органи;

> Неравното третиране не може да е на базата на дискриминационни белези.

Гаранция за равенството на гражданите е единната система на съдилищата. Прилагат единно законодателство (НК). Има пълна кодификация на наказателното законодателство в България. Единна е и прокуратурата. Всички прокурори са подчинени на главния прокурор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.