Наказателен процес


Категория на документа: Право


6) Потвърждава присъдата - оставя без уважение жалбата/протеста. Може и само частично.
Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията. Частни жалби и частни протести.

Производството пред въззивната инстанция за проверка на определенията се разглежда по една опростена процедура, уредена в чл. 341 и сл. НПК, глава ХХІІ.

Чл. 341 от НПК регламентира три различни процесуални режима за атакуване на определенията:
1) Определения, които не подлежат на обжалване. Ако са опорочени, порокът се пренася върху присъдата и тя се обжалва. Това са определения, които се отнасят до процесуални въпроси.
2) Определения по чл. 341, ал. 1 НПК - определения, които се обжалват по общия въззивен ред. Това са определения с по-съществено значение. Те са окончателни съдебни актове - прекратителни определения и др.
3) Определения, които се обжалват с частна жалба/частен протест - по реда на глава ХХІІ от НПК.

Въззивната жалба има 2 ефекта:
> Суспензивен - суспендира възможността присъдата да влезе в сила и да бъде изпълнена;
> Деволутивен - пренася делото висящо пред по-горен съд.

ЧАСТНА ЖАЛБА/ЧАСТЕН ПРОТЕСТ: процесуални средства, с които се атакуват определения по реда на Глава ХХІІ от НПК. Тези определения са посочени изрично, че се обжалват по този ред.

Всички определения за мерки за принуда се обжалват по реда на Глава ХХІІ от НПК, както и отказът за образуване на дело от частен характер.

Действие на частната жалба/частния протест:

Нямат суспензивно и деволутивно действие.
1) Няма суспензивно действие - определението не влиза в сила. Суспендира се изпълняемостта на определението. За суспендирането на определението трябва да се произнесе съд.
2) Няма деволутивно действие - частната жалба/частният протест не пренася автоматично делото от първа инстанция във въззивната. Частната жалба/частният протест дават възможност първата инстанция да преразгледа атакуваното определение - характерно е за административния процес - отзивно производство. Ако първоинстанционният съд прецени, че частната жалба/частният протест са неоснователни, тогава тя отива във въззивния съд.

Частната жалба/частният протест се подава в 7-дневен срок. Въззивният съд решава делото окончателно. Не може да го върне на долната инстанция.
Касационно производство.Касационни основания. Правомощия на касационния съд.

Касационното производство е четвъртият стадий на съдебната фаза на наказателното производство, втори контролен способ, трета инстанция. Характерно за касационния съд е, че той проверява актовете на въззивната инстанция. Трябва да се мине през въззивната инстанции. Не всички присъди и решения на въззивната инстанция подлежат на касационна проверка.

Въззивни актове, които не подлежат на касационна проверка, са:
- При приложение на чл. 78а НК - решението на съда не подлежи на касационна проверка - при приложението на чл. 78а НК подсъдимият не се счита за осъждан.

Касационната инстанция не е по същество. 1) не извършва следствени действия; 2) не установява нови фактически положения. Касационният съд прави само корекции в присъдата.

Пределите на проверката са много по-тесни от пределите на проверката, която се прави от въззивната инстанция. Касационният съд проверява присъдата само на основания и само за лица, посочени в жалбата. Не може служебно да проверява необжалваната част на присъдата. Образуването на касационното производство - трябва да са налице същите процесуални предпоставки, както и при въззивното производство. Пред касационния съд не се извършва съдебно следствие.

!!! КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ:

Касационните основания са пороци, допуснати в процесуалната дейност и които налагат изменение или отмяна на процесуални актове. Те може да са допуснати не само във въззивната инстанция, но в първата инстанция, и в досъдебното производство.

!!! НПК предвижда 3 касационни основания:
1) Нарушение на материалния закон - НК и всички други закони, към които НК препраща. Нарушенията са 2 вида:
* Неправилно прилагане на материалния закон;
* Прилагане на друг закон.
2) Съществено нарушение на процесуалните правила - ТР № 2/2002г. - ОСНК на ВКС - 2 групи:
* Абсолютни - посочени са в НПК - не се налага преценка дали са съществени или не. Винаги са съществени - незаконен съдебен състав, липсва протокол от съдебно заседание на първа или въззивна инстанция; липса на мотиви в присъдата на първа или въззивна инстанция; разгласяване на тайната на съвещанието при постановяване на присъдата.
* Относителни/релативни - налага се да се направи преценка дали са нарушени процесуални права на страните в съдебна или досъдебна фаза. Относителните нарушения на процесуалните правила може да е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на съответната фаза, ако:
* Нарушението е само с оглед на нарушени процесуални права;
* Да не е само с оглед на доказването;
* Допуснатият дефект да е отстраним и може опорочените действия да се извършат наново.
3) Явна несправедливост на наложеното наказание - наказанието е правилно определено, но се отклонява от практиката и от основните параметри за определяне на наказанието. Неоснователен отказ да се приложи чл. 66 от НК.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.