Морско право


Категория на документа: Право


1. Понятие, предмет и особености на морското право.
Система от принципи и норми, които определя юр.режим на световния океан, статутът на морските пространства и всичко, което е свързано между държавите при използването и опазването на световния океан. Световният океан вкл. всички океани, морета, има някои изключения. Световния океан обхваща по-голямата част от планетата (2/3; 71%). По-голямата част от водните запаси са именно от световния океан, въпреки че е солена вода, то тя се преработва. Във водите на световния океан или около 150 хил. представители на флората и фауната. Световният океан включва всички морета и океани, между които има връзка (проливи, канали).

Режим на ползване на морските пространства - това, което човекът е определил да бъде допустимо като дейности - как се нарочва от правото човешката дейност.
Статутът - обхваща физическите показатели на морета, океани.
Това право се занимава с всичко, което е свързано с тази дейност на човека - в сферата на превоз на стоки по море, транспорт, добив на пол.изкопаеми и т.н. Голяма част от международното право като цяло е свързано с морското право - срещат се големи интереси на държавите. Морското право е самостоятелен клон на международното право - морското право следва общите с принципи на МПП и след това има свои специфики.

Международният законодател прецизира общите принципи на МПП, чрез които се решават конкретни въпроси на Световния океан. Главна роля на морското право е да укрепва, да засилва правопорядъка в световния океан с цел световният океан да бъде използвам разумно, рационално, да се мисли за неговото опазване - въвеждат се единни правила за поведение на държавите в световния океан.

Прогресивното развитие на морското право- подготовка на проекти на международни договори в тази област - договори по неуредени до момента проблеми на взаимоотношенията на държавите в световния океан или пък проблеми, които не са добре уредени.

Кодификацията на морското право - чрез нея се дава по - точна и по-ясна формулировка на съществуващи договори, с което фактически се улеснява взаимоотношенията между държавите.

2. Еволюция /развитие/ на морското право.
Началото е поставено още с развитието на отношенията между държавите, в конкретните исторически условия и спрямо интереса на народите към морето. В началото морските води са се използвали за добив на риба, след това - транспортна връзка, развива се търговията. В един по-късен етап се зараждат претенциите на държавите за контрол на режима в моретата. Следва етапа на научните открития и прогреса на технологиите. Става дума за тези нови технологии, които позволяват да се използват в по-голяма степен ресурсите на океана, да се разработва морското дъно.

През 17-18 век е започнало да се говори за свободата на откритото море; обосновки дали морето е обща вещ или ничия и различни теории за режима на морските води.

Основната теория е разработена от Гроци - холандски юрист. По време на Хагските конференции също се постига съществен напредък.

След втората световна война - т.нар. прокламация на Труман като вид поведение на САЩ - право на ползване на ресурсите, които се намират покрай бреговете на САЩ. Възползвайки се от тази прокламация, започват претенции на държавите от Южна Америка за използване на богатствата и риболова около бреговете си.
Със своята дейност Комисията на ООН създава редица текстове, свързана с морското право и на специална конференция на ООН по Морско право през '58г. и се провежда на брега на Женевското езеро. Не е била успешна. По-късно се свиква следваща конференция през '67. И трета - през '73г.
През '82 е приета Конвенцията на ООН по Морско право.
Има споразумение за прилагане на част 11 от Конвенцията, която засяга морското дъно и неговите недра.
Има и специализирани договори по морско право, не е само Конвенцията.
Международния морски комитет - в Брюкел.
Международна морска организация - ИМО, създадена през '48г. към ООН. Учредителният й договор се нар. Конвенция. Седалище в Лондон. Интересно за тази организация е, че е инициатор на почти всички конвенции по морско право.
3. Източници на морското право.
Основното деление на писани и неписани (обичаи). Доминиращо в областта на морското право е обичайното право до времето на Кодификацията.
Развива се в 2 направления - приемане на общи договори и приемане на специални закони по конкретни проблеми. Има взаимовръзка между обичайното и писаното, взаимодопълняемост. Характерно за морското право е, че някои от международните договори налагат правилата си и на държави, които не са страни по договора. Споровете между държавите се решават чрез Между.съд в Хага, както има и специализиран съдебен орган - Международен трибунал по морско право в Хамбург.

4. Общопризнати принципи на морското право.
Тези 7 плюс 3 принципа са установени в Устава на ООН. Те са предопределящи във взаимноотношенията между държавите. Тези принципи са с императивен характер, важни са за цялото МПП, но се прилагат и за морското.
Принцип на суверенното равенство между държавите при използването и опазването на световния океан - изключва се диктата на една държава над другите. Трябва да се зачита суверенитета на всички държави. Когато се определя режима и статута на морските пространства отново се засяга това да се уважава и зачита суверенитета на другите държави.
Принцип за сътрудничество при използването и опазването на световния океан. Това намира приложение във всички дейност по море. Държавите трябва да си сътрудничат в духа на добронамереност, при взаимноизгодни условия и да уреждат всички възникнали проблеми именно в този дух.
Принцип за мирно решаване на спорове по отношение на използването и опазването на океана. Да няма война и конфликти, по мирен път да се решава всеки проблем по повод на използването на океана, да не се допуска зараждане на конфликти между държавите.
Принцип за отговорността на държавите - когато не изпълняват международните договори - например когато се нарушат задължения, свързани с използването на океана. Отговорността може да послужи и като вид гаранция, превенция, че държавите ще изпълняват своите задължения.
5. Специфични принципи на морското право.
Те са предопределящи за регулиране на отношения между държавите и са много по-конкретни.
- Използването на световния океан за мирни цели. Виждането е,че океанът не трябва да служи за противопоставяне между държавите, а да подкрепя разбирателството. Чрез него се гарантира сигурността на държавите; използват се ресурсите на океана на равноправни начала; ясно определяне на рамката на приложение на нац. юрисдикции на държавите; По пътя на преговорите да се определят както статута , така и режима на ползване на различните морски пространства; Правото на мирно преминаване през териториално море, проливи, канали; Правото на транзитно преминаване; свободата на откритото море - използва се само за мирни цели;

- За обявяване на района като общо достояние и наследство на човечеството - това е нов институт на морското право, този вид пространство е свързано с използване на богатствата на морското дъно. Черно море няма такова понятие , район, защото дъното няма богатства. Нямаме и открито море,защото е малко по площ. Района има статут на открито море, но се характеризира, че използването му е свързано с ресурсите на дъното; създават се и специализирани институции, във връзка с използването на районите;

- Принцип за използването на ресурсите - за рационалното им използване и опазване. Да се използват ефективно и рационално ресурсите, да се пазят изчезващи видове. Когато е под национална юрисдикция - самата държава носи отговорност за опазване и използване на богатствата. Не само трябва да се уважава този принцип, но и да се прилагат нормите, които го постановяват - има модерни държави, които злоупотребяват с правото на използване.
- Принцип за научни изследвания - свобода на морските научни изследвания - благодарение на тях може да се стигне до рационално използване и опазване на океана. Самото научно изследване е свързано с националните законодателства, с финансиране.
- Принцип за опазване на морската среда - има специална норма за това - задължение за държавите; при всички дейности държавите трябва да опазват средата, има изисквания при планиране и провеждане на дейностите в моретата.
6. Резултати от Женевските конвенции.
Решението за свикване на конференцията през '58г. е взето от общото събрание на ООН със спец. резолюция. Приети са 4 международно правни акта. Значението на конференцията - положено е началото на универсалната глобална кодификация на обичайното морско право - определяне режима на моретата, статута, използването и опазването на ресурсите и др; разширява се договорното право в областта на морското право; въведени са нови принципи и норми в това, вече писано право. Тези норми се възприемат и от държавите, които не са участвали в конференцията.

Териториалното море - крайбрежните държави упражняват суверенитет,но тогава не е било определено до къде ще е вътрешната граница.
За прилежащата зона също не е била определена ширината.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Морско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.