Мореплаването – особен вид, дейност на човека. Психологическа характеристека на морската дейност.


Категория на документа: Право



РЕФЕРАТ

по

Психология на безопаснастта на

корабоплаването

тема:

"Мореплаването - особен вид, дейност на човека. Психологическа характеристека на морската дейност"

изготвил:

Пламена Желева

ф.н. 129919

ВВМУ"Н. Й. Вапцаров

гр. Варна

Океаните разделят континентите и в продължение на много поколения са възпирали хората да сбъднат своите въжделения. Но веднъж щом изкуството и науката на корабостроенето били овладени, светът се открил както никога по-рано. Това технологично развитие до голяма степен било движено от неизменната нужда на общността да има по-добри военни машини в сравнение със съседите и тази решимост довела до възхода и падението на империи, както и до непрекъснат кръговрат на подчинение и господство.

Невъзможно е да определим с точност кога човешките същества за първи път са тръгнали на път по вода. Най-вероятно в началото примитивните племена са използвали първо дънери, а после еднодръвки, за да пресичат реки с цел да намерят по-добри източници на храна или да нападнат съседите си. С развитието на цивилизацията вроденият ни стремеж да изследваме, да завладяваме и да се заселваме е тласнал смелите и решителните да открият достъпните им средства за постигане на техните цели и така се появили лодките, които ставали все по-големи, по-здрави и по-ефикасни.

По всяка вероятност първото приложение на лодката е било да понесе нечии агресивни намерения и затова не трябва да се изненадваме, че скоро водата се превърнала в още едно бойно поле. И все пак полезността на лодките била стриктно ограничена от възможностите на хората да ги правят достатъчно големи и устойчиви, за да имат въобще някакво практическо приложение. Наличността на метали улеснила изработването на първите мечове и копия. По същия начин местните запаси от дървесина имали огромно влияние върху усъвършенстването на мореплавателските умения на дадено общество.

Най-голямата полза, произтекла от възхода на английския военноморски флот и борбите за власт между европейските страни през ХV и ХVI в., била по-голямата сигурност и решимост - подбудена от по-голямата морска мощ - да се организират експедиции, да се търси и да се разширяват хоризонтите. Това било епоха, в която военната доблест подхранвала директно стремежа да колонизираш, да разширяваш границите на познатото и да преминаваш отвъд тях. Но е важно да помним, че освен желание да изследват, пионерите и авантюристите, които прекосявали моретата, имали нужда и от практически напътствия. Те никога не биха успели да достигнат далечни брегове, ако не бяха някои нововъвединия в техниките за навигация. Дори в края на XV в. плавателните съдове продължавали да бъдат изключително крехки машини и условията на борда често били непоносими. Корабите били претъпкани и нямало правилно разбиране за диетата, поради което повечето моряци били порязвани от ужасни заболявания като например скорбута (причиняван от недостиг на витамит С).
Никой дори не се замислял за нуждата от адекватни санитарни мерки. Съвсем нормално било голямата част от екипажа да загине по време на тези ранни изследователски експидиции. Моряците намирали смъртта си вследствие на болести или на нещастни случаи, били убивани от туземци или пирати, а мнозина губели разсъдъка си. И макар че тези мъже били целеустремени, мотивирани от жаждата за злато и често ръководени от безмилостни капитани, те едва ли щели да постигнат много без изобретяването на компаса и картата.

Тези две ключови нововъведения имали своите предшественици в древни времена, но от тях не била извлечена пълната възможна полза и техният потенциал бил само загатнат. Първият компас бил примитивен инструмент, може би просто специално оформена лъжичка, поставена върху бронзова поставка. Името на това приспособление - " гадателска дъска " - показва каква е била първоначалната употреба на компаса. Китайците от II в. пр. Хр. вярвали, че като свързват положението, към което лъжичкката се обръщала под въздействието на магнитното поле на Земята, със символите от " И Дзин ", те могат да използват гадателската дъска за предсказване на бъдещето.

По това време обаче философите вече били започнали да се замислят да използват компаса като навигационен инструмент и има някои данни, че в края на първото хилядолетие китайските моряци използвали неговата опростена версия, за да се ориентират.

Новините за компаса минали по обичайният път през арабските тълкуватели и подобрители от времето на Тъмните векове, докато накрая той бил преоткрит в Западния свят, може би около XIII в. Ясно е обаче, че по това време малко хора разбирали как всъщност работи този инструмент. Никой не правел разлика между истинския север и магнитния север и корабите често се удряли в скали или напълно губели пътя, когато използвали компас. Едва когато английският учен Уилям Гилбърт публикувал своята книга " De Magnete " през 1600г., тогава били разбрани свойствата на компаса и разликите между истинския север и магнитния север.

Уйлям Гилбърт

До този момент компасът бил разглеждан просто като един от многото несигурни начини да се набележи курс през морето. От хиляди години моряците се ориентирали по положението на слънцето, луната и планетите, както и от информацията, извлечена от звездните карти. С помоща на ъгломер и астролабия, които били използвани от римския философ и инженер Клавдий Птолемей през I в. сл. Хр. , опитният мореплавател можел да изчисли географската ширина спрямо Полярната звезда.

инж. Клавдий Птолемей

Но тъй като корабите не стоят на едно място ами непрекъснато се издигат и пропадат дори и при спокойно море, тези техники били доста неточни. При бурно време подобни методи за навигация били напълно безполезни.

Единственият друг начин човек да установи местоположение си в морето бил без помоща на астрономически наблюдения, но той можел да се използва само ако корабът се движел близо до характерните ориентири и разпознаваеми земни маси. Друг начин бил капитанът да се отправи по курс, зададен по звездите, и да се знае с каква скорост се движи, за да може да изчисли колко далеч е стигнал. Най-разпространеният начин да се установи скоростта бил да се пусне зад борда въже с вързани на равни интервали възли. Скоростта на кораба можела да се изчисли, като се засичало времето, необходимо за опъването на точно определена дължина от въжето. Оттам идва и понятието "възел".

И ако да се изчисли географската дължина на кораба било почти невъзможно. В началото на XVIII в. разбирането на действието на компаса в огромна степен се било подобрило и концепцията за разминаването между истинския и магнитния север дотолкова се била развила, че морските карти показвали т. нар. " магнитни вариации " (степента на разминаване между истинския и магнитния север) в много различни райони от света.
Картите се оказали много полезни за моряците и всички плавателни съдове били екипирани с тях, което превърнало компаса в точен и надежден навигационен инструмент. Корабните компаси били поставени в здрави кутии и били максимално защитени от блуждаещите движения на кораба.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мореплаването – особен вид, дейност на човека. Психологическа характеристека на морската дейност. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.