Международно публично право


Категория на документа: Право


Националното право - по-широкото право, различава се от ВДП (вътрешнодържавното право). Вътрешното право регулира отношенията ненадхвърлящи суверенитета на дадена държава.

Напр.: имаме вътрешно и частно правни отрасли (конституционно право, административно право). Частноправни (облигационно право, наследствено право и др.). Има и отрасли съчетаващи и двете неща - Търговско право, инструмент за регистриране на търговците, трудовото, осигурителното право. Но не се излиза от суверенитета на държавата.

При ВП има 2 по-големи системи, но не е невъзможно реципацията на 1 държава от друга. Тези 2 системи са: англосаксонската и континенталната.

България се придържа към континенталната система, реципатите са институти от англосаксонско право, но България се придържа към континенталната система. Регулират се отношенията, излизащи от правото на суверенитета на дадена държава.

Има и международен сектор - предоставянето на българско гражданство на лица чужденци, но и на лица без гражданство. Извършва се контакт между 1 държава и гражданин на 2-а държава и е по-лесно, но онези без гражданство, защото ако получат гражданство от България ще се засегнат отделните държави, които имат интерес да му дадат гражданство.

Има държави които се придържат към кръвният принцип, но има и такива, които по местожителство, където се роди детето. Например ако чилийско дете се роди в България, то България му дава гражданство, а после когато поиска гражданство в Чили, то и тя му дава, и се засягат интересите - има гражданство по натурализация.

При МЧП (международното частно право) има обособени и различни частни права, предмета на регулация са обществените отношения, но при международен мащаб. Има международен елемент при субектите. Например български търговец сключва договор за превоз на български флот, но това се случва в Ларнака (Кипър), реално започва в Кипър. Тук има и норми на различни права и граждански обхвати.

Националното право е различно от частното право!
Стълкновение на закона - когато има 2 или повече права. Например англичанин живеещ във Франция, и се сблъскват английското и френското право за този англичанин. Могат да се използват методите на регулация в МПП, дори при тази ситуация.

Субекти на МПП - нации, държави, нации борещи се за независимост, суверенни държави. Първични или други субекти:
Междудържавни или международни субекти, или организации.
Други субекти - държавоподобни образувания - вторични или на 2-а степен, те зависят от правосубектността чрез сключване на международни договори.

Устави (учредителни актове) определят съдържанието на правосубектността на дадени международни организации - най-обширна е ООН.

Субекти на ВП са: юридически и физически лица; ВП регулира местните и чуждите граждани; държавните органи и самата държава.

Система на държавните органи се управлява от ВП на държавата, органи на законодателната, органи на изпълнителната и органи на съдебната власт. Структурата зависи от самата държава. По-особено е положените на президента:
1) налагане на вето;
2) отнасяне на нормативен акт до Конституционни съд.

В предходната конституция ДС (Държавният съвет) приема нормативни укази, след като се одобрят от Народното събрание, приемат силата на закон.

Американският държавен глава е орган на изпълнителната власт, тъй като е и глава на правителството.

Друга черта на МПП и ВП, които го отличават са източниците:
-Източници на МПП- международни обичаи, международни договори.
Няма йерархия в договорите и обичаят в МПП.

Системната кодификация на МПП започва след основаването на ООН. Една и съща норма за едни държави е договорна, а за други държави е обичайно правна. Не може да се противопоставят обичаят и договорът като източници.

При обичай имаме поведение, което се спазва със съзнанието на неговата сила, нямаме изрично казано нещо. Докато в договорът е точно обратното.

Имаме актове на международните, междуправителствените организации. Актове с юридическа сила и актове представляват политически препоръки, това се решава от различни органи в организациите.

Акт - източници на ВП на международните организации, задача за нея, за държавите членки на организацията, но не произвежда закони извън тази организация. Нормативните източници във ВП, те се делят на законови и подзаконови.
-законови- конституция, обикновени законови кодекси и др.
-подзаконови- зависи от държавата - постановления, правила за постижения на закони, обичаят и др.

Обичаят се прилага само когато се препраща към него, ето защо е субсидален акт.

Решенията на върховните съдилища придават становище на прецедент (според англосаксонската правна система); основен източник е обичаят. Решения на определена категория съдилища на правни норми. Тя (англосаксонската система) може да позовава на всички тия неща включително и на нормативния акт.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международно публично право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.