Международни правни и констуционни аспекти на Кипърския въпрос след 1960 г.


Категория на документа: Право




Международно-правни и конституционни аспекти на Кипърския въпрос след 1960

Увод

Геостратегическото разположение на остров Кипър обуславя значимостта на конфликта, възникнал там в средата на XX век. Апетитите на непосредствените съседки Гърция и Турция, колониалните претенции на Великобритания, няколкократната намеса на ООН и значимостта на неговото разрешаване за стабилността в южното крило на НАТО са факторите за непрекъснатото му актуализиране.

Предмет на настоящата работа са конституционно-правните и международни аспекти на Кипърския въпрос и неговата еволюция след 1960 г. В резултат на деколонизационните процеси от средата на миналия век, Кипър се превръща в малък по територия остров с огромно международно значение. Разгорелият се там локален конфликт между две етнически общности постепенно се разраства , достигайки първо регионално, а после и световно измерение.

Целта на изложението е да проследи причините за възникването на кипърския въпрос, етапите на неговото развитие, пунктовете, които обосновават различията в позициите на кипърските гърци и кипърските турци. Намесата на глобалните световни фактори НАТО и ООН, участието на Великобритания и Съединените щати, противоречията, по отношение на острова между Гърция и Турция, партньорки в южното крило на Северно-Атлантическия пакт, драстично усложнява съдържанието на локалния конфликт.

Основният метод, използван при представянето на становищата на кипърските гърци и кипърските турци, е компаративния. Изложени са основните прилики и различия между исканията на двете общности. Направен е опит за изясняване на причините, поради които кипърският въпрос остава открит и до днес.

Всички, посочени в бележките под линия и съответно в библиографията, източници са използвани в електронен вариант. Това обосновава липсата на упоменаване на конкретни страници от тях при изписването им, тъй като страниците в електронен формат не отговарят на тези, които са при хартиения носител.

Изследването се състои от 4 глави. Фактите и събитията са представени хронологически. Проследени са етапите в развитието на кипърския въпрос, причините за неговото възникване и интернационализиране, както и фактическото разделение на острова, обусловено от турската интервенция от лятото на 1974 г. Отделено е място и на самообявилата се Северно-кипърска турска република от 1983 г. и как този факт рефлектира върху отношенията между двете общности.

Разгледани са позициите на двете народности, по време на отделните фази на преговорния процес. Отбелязани са конкретните схващания на всеки от етносите за най-удачното за Кипър държавно устройство и степента на компетенциите на правителството. Проследява се ролята на генералния секретар на ООН при воденето на дискусиите, важността и значението на резолюциите на Съвета за сигурност.

Кипърският въпрос е разгледан в контекста на турско-гръцките отношения, паралелно с идеите за еносис на кипърските гърци, както и тази за таксим, от страна на кипърските турци. Като най-важен за двата етноса се очертава принципа за самоопределението и как точно то да бъде осъществено.

Така разкъсван между афинитетите на Гърция и Турция,колонизаторските щения на Великобритания, апетитите на "големите" за геополитическо влияние в региона обуславя еволюцията на кипърския въпрос. Възникнал като колониален, трансформирал се като национален, той остава актуален и днес, ангажиращ вниманието на ООН, НАТО и ЕС.

1. Възникване на Кипърския въпрос

Балканският полуостров е сред най-невралгичните зони на Стария континент. На територията му се разгарят редица локални национални и етнически конфликти с общоевропейски и световен отзвук. Във втората половина на XX век, особено след 1945 г. значимостта на полуострова нараства, тъй като там среща си дават интересите и апетитите на "големите" в Европа. Характерен израз на този факт е Кипърският въпрос, който се превръща в едно от най-сложните и противоречиви конфликтни огнища , което поражда напрежение десетилетия наред. Причина за задълбочаващата се политическа криза на острова са преплитащите се аспирации към него на Гърция, Турция и някои от основните международни сили.

Същността на този проблем към началото на 50-те години на XX в. се характеризира с борбата на населението на острова, (предимно кипърските гърци) за отхвърляне на колониалната зависимост, "еносис"1 с Гърция или създаване на своя независима държава.
Причините за заплитането на днешната криза възникват още със създаването на Република Кипър през 1960 г. Започнал като колониален проблем между кипърското население и Великобритания, кипърският въпрос се усложнява още повече от ангажирането на Гърция и Турция като страни в него, а внасянето му за разглеждане в ООН към средата на 50-те години го извежда на политическата сцена като важен международен въпрос. Желанието да утвърди позициите на НАТО на Балканите, стремежът за доминиране в Източното Средиземноморие и желание за удължаване на колониалното си господство над Кипър, Великобритания създава противоречия между двата етноса, населяващи острова. По този начин кралството изгражда илюзията, че конфликтът е гръцко-турски, породен от афинитета на двете съседки към колониалната територия2. С навлизането на стожерите на световната стабилност(НАТО, ООН, Сащ) в конфликта, той придобива международен характер.

1.1 Кипър до 1960 г.

Населението на остров Кипър е смесено. Преобладаващ е гръцкият етнически елемент съответно с численост от 80% и турския, възлизащ на 18%. Двете народности живеят мирно помежду си до началото на Втората световна война. В периода на британското колониално господство на острова между 1878 г. и 19060 г.в Кипър се заражда движение за национално освобождение, вдъхновено и инициирано от гръцката православна църква. Сред редиците на новосформиралата се гръцко-кипърска буржоазия, предвождана от архиепископ Макариос,се налага идеята за "еносис" или присъединяване към Гърция. . Краят на Втората световна война съвпада с разпадането на колониалната система в световен мащаб. Така приключва и британската доминация на острова. Активизира се и национално-освободителната борба3.

Така на дневен ред излиза кипърския въпрос, зародил се като национален, актуализиран като антиколониален в средата на века в контекста на новото следвоенно разпределение на силите.Логично на преден план излиза въпроса ЗА бъдещето на остров Кипър и чия собственост ще е.

Еносисът не е нова идея. Гръцки правителства преди Втората световна война я прокарват,Турция се противопоставя на това, поради близостта на острова до нейната територия. Първоначално тя настоява за запазване на статуквото, поради опасения за националната си сигурност и съдбата на турското население под гръцко управление. В средата на 50-те години възниква идеята за "таксим" или разделяне на Кипър между Гърция и Турция. Основните заинтересовани фактори в зараждащия се спор се очертават най-малко пет: кипърските гърци (претендиращи за "еносис" с Гърция), кипърските турци (които са против присъединяване към Гърция), Великобритания (целяща запазване на статуквото), Гърция и Турция. Гърция и кипърските гърци се обединяват около идеята за еносис и противовес на британските колониални амбиции. Съвсем резонно кипърските турци и Турция се противопоставят на настроенията за обединение и декларират подкрепа за английските стремежи. Предпочитат таксим и присъединяване към Турция.4

1.2. Създаване на военни организации в Кипър. Взаимни нападения.

Създаването на политическата организация Еока5, оглавявана от Георгиос Гривас и архиепископ Макариос, съвпада с началото на антиколониалното движение. Тя е с прогръцка ориентация. Бори се за еносис и за ликвидиране на чуждата власт. Великобритания, разбира се, не желае да се раздели със статута си на сила в източното Средиземноморие като запазва хегемонното си положение на острова.

Тъй като апелите на кипърските гърци към ООН за съдействие остават без отговор и не получават възможност за реализиране на набелязаните цели, посредством преговори, се стига до създаването на Еока2. Въоръжените й отряди извършват редица нападения не само срещу британските окупатори, но и срещу турските си сънародници. 6

Не закъснява реакцията на Турция. Склонна е към продължаване на английското управление, но не и на присъединяване на Кипър към Гърция. В началото на 50-те години сред турското население се създава военизираната организация "Волкан"7, подобна на Еока2.По-късно се въоръжава и 8ръководи от турски офицери.

Това предизвиква намесата на Гърция. На 16 август 1954 г. изпраща молба до ООН за включване на кипърския въпрос в дневния ред на Общото събрание. На 22 август с.г. под нея се подписва и архиепископ Макариос.Проблемът се превръща в международен с включването му в дневния ред на Обединените нации.

Въпреки Лозанския договор от 1923 г. , с който Турция се отказва от претенции върху Кипър, тя се превръща в страна в кипърския проблем, влизайки в конфликт с Гърция.Партньори в НАТО, двете съседки се изправят една срещу друга, в спор за територията на острова,под английско внушение. Превръщайки сблъсъка в локален, Обединеното кралство удължава колониалното си присъствие в региона. Това е факт след поредното въоръжено нападение на Еока2 през април 1955 г. на острова. Обстановката там се изостря.9




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международни правни и констуционни аспекти на Кипърския въпрос след 1960 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.