Лекции по трудово право


Категория на документа: Право


Прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя в юридическия смисъл на думата се нарича уволнение. Уволнението може да бъде като право на работодателя (чл. 328, 330 (1) КТ) и зависи от неговата преценка, така и негово задължение - чл. 330 (2), при които е длъжен да уволни работника, тъй като в противен случай би бил санкциониран.

В някои случаи на уволнение с предизвестие, работодателят следва да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, като в случай, че се съкращава единствена длъжност, той има право да подбор, но в случай, че се съкращават част от еднакви длъжности, той е длъжен да подбере работниците, с оглед по-високата квалификация и по-добрата им работа.

Въпрос 14: Предварителна закрила от уволнение

Уредбата в Кодекса на труда е изградена с оглед закрилата на трудещите се. По отношение на някои категории работници обаче е необходима и особена закрила, тъй като те се намират в обективно неравностойно положение спрямо останалите, поради обективни причини. Едно от проявленията на особената закрила за някои работници е предварителната закрила при уволнение, уредена в чл.333 КТ. Тя се свежда до относителна забрана за уволнението на определени категории работници и служители в определени случаи. Приложното ú поле е стеснено в следните насоки:
1) Прилага се не за всички, а само за някои категории работници и служители -бременни; майки с деца; трудоустроени лица; лицата, боледуващи от болести по Наредба №5 от 1987 (исхемична болест на сърцето, диабет, туберкулоза, психични заболявания, онкологични заболявания и професионални болести); лицата, ползващи разрешен отпуск; членовете на синдикалното ръководство, а в някои случаи и синдикалните членове. Тази закрила се прилага само при определени случи на уволнение от работодателя, а не при всички. Като цяло това са основания, при които може да се прояви субективно отношение.
2) Закрилата е относителна, туй като забраната за уволнение на тези лица в тези случаи може да бъде преодоляна с разрешение от инспекцията по труда. В някои случаи това разрешение се предшества от мнение на ТЕЛК (при трудоустроените работници и боледуващите по Наредба 5), а в други случаи е необходимо мнението на синдикален орган. Самата закрила се преценява към момента на връчване на заповедта работодателя.

Въпрос 15: Правна защита при незаконно уволнение

За разлика от закрилата, която представлява установяването на по-благоприятни условия на някои работници при уволнението, то защита се осъществява едва след прекратяването на трудовото правоотношение. Макар в закона да се говори за "зашита при уволнение", тази правна защита може да си използва при всички основания за прекратяване, не само от работодателя, при които работникът счита, че прекратяването е незаконосъобразно.

В чл. 344 КТ са уредени искове, които работникът може да предяви пред работодателя или пред съда в случай, че счита, че е незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Законът дава възможност да оспори уволнението си в 2-месечен срок или пред работодателя си, или пред съда, но в случай, че е предявен иск в съда, работодателят не може да се произнесе.

Видове искове при незаконно уволнение:
1) Иск за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна - чл. 344 (1) т.1. С този иск работникът претендира само отмяна на уволнението като незаконно. В случай, че съдът го уважи, той ще го признае за незаконно и ще го отмени с влизане в сила на съдебното решение. Тогава целия период от незаконното уволнение до неговата отмяна ще му се зачете за трудов стаж, а трудовото правоотношение ще се прекрати на основание чл.325 т. 2, предложение 1.
2) Иск за възстановяване на предишната работа по чл.344 (1) т.2. Този иск се предявява с иска по т.1, като освен отмяна на уволнението като незаконно, работникът претендира и възстановяване на предишната работа. В случай, че съда ги уважи, той ще отмени уволнението като незаконно и ще възстанови работника на работа, като му даде двуседмичен срок съгласно чл. 325 КТ да се яви на работа. Ако работникът се яви на работа продължава изпълнението на съществувалото преди трудово правоотношение. В случай, че работодателят не го допусне, той носи наказателна отговорност и му дължи обезщетение по чл. 213 КТ. Ако обаче работникът не се яви в този срок, трудовото правоотношение се прекратява след изтичането му отново на основание чл.325 т.2 предложение 2.
3) Иск за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение - чл.344 (1)т.3 КТ и задължително се предявява с иска по т.1, а ако желае може и с иска по т.2, тъй като предявяването на трите иска в най-пълна степен е зашита на интересите на работника. В случай, че съда уважи иска по т.1 и работникът докаже оставането си без работа поради незаконното си уволнение, то съда ще уважи и иска по т.3, като осъди работодателя да плати обезщетение. Съгласно чл. 225 КТ, това обезщетение се дължи а времето, през което е останал ез работа поради незаконно уволнение, но не повече от 6 месеца.
4) Иск за промяна на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 344 т.4 и се предявява единствено самостоятелно, т.е. не може да бъде съчетан с останалите 3 иска. Особеното при него е, че не се спори факта на прекратяването, а се оспорва вписаното основание за прекратяването в трудовата книжка или други документи. Иска се нарича "поправка на основанието".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.