Лекции по трудово право


Категория на документа: Право


- непълнолетни работници/служители - 15-годишните и 16-годишните.
Това работно време е с продължителност по-кратка от нормалното, но за тези работници това всъщност е нормалното или пълното работно време, т.е. те не могат да работят 8 часа, а с по-кратка продължителност.
3)Непълно работно време - чл. 138 КТ - като то представлява част от законоустановеното работно време (работно време с нормална продължителност или намаленото работно време). Непълното работно време се установява по споразумение между страните, като работникът има право на пропорционално възнаграждение и платени отпуски според отработеното.

Разлики между намаленото и непълното работно време:
- намаленото е предвидено само за 2 категории работници, а непълното може да се установи за всеки;
- намаленото се установява с нормативен акт (закон или акт на МС);
- при намаленото работно време работникът има право да пълен размер възнаграждение и платени отпуски, тъй като за тези лица това е пълното/нормалното работно време, докато при непълното работно време възнагражденията и платените отпуски са пропорционални на работното време.

Разпределение на работното време

Уредено е в чл. 139 от КТ, като това се прави от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред, в който се регламентира работното време. Освен тези 3 вида работно време в КТ има уредени още 2, но те не са толкова самостоятелни видове работно време, колкото способи за разпределение на работното време:
- работно време с променливи граници - чл.139 (2) от КТ - при него работодателят установява времето, при което работникът е задължително на работното си място, а извън това време работникът сам определя началото и края на работния си ден, стига да отработи установеното за него работно време. Това работно време не е приложимо навсякъде. Приложимо е например в рекламна агенция, брокерска къща и т.н.
- ненормирано работно време- чл.139а КТ, като при него поради особения характер на работата понякога е необходимо работникът да продължи да изпълнява трудовите си задължения и да продължи да работи и след изтичане на работното време. Тази работа в повече не се заплаща като извънреден труд като е в работни дни, а се компенсира с допълнително платен годишен отпуск съгласно чл. 156 от КТ.

Отчитане на работното време
В Кодекса на труда са уредени 2 начина за това в чл.142 (1), (2). В първия начин за това е подневно отчитане - отчитане по дни. Т.е. за един работен ден се счита календарния ден, в който лицето е отработило установеното за него работно време. Втория начин е сумарно отчитане, което се установява при наличието при наличието на режим на смени, т.е. непрекъсваем цикъл на работа. При сумарното отчитане на работно време продължителността на работния ден, работната седмица и работния месец се спазва средно за период по-голям от деня, седмицата и месеца, това е отчетния период 6 месеца.

Нощен труд
Той е уреден в чл. 140 КТ и представлява труда между 22 часа и 6 часа, а за непълнолетните между 20 и 6 часа. Поради вредността си за човешкия организъм, тъй като повишава умората и намалява трудоспособността, в закона има ограничения за него:
1) Продължителността му да е до 7 часа;
2) Винаги се заплаща с увеличение;
3) Забранено е полагането му от определени категории работници. За част от тях забраната е абсолютна и не може да бъде преодоляна, като това са непълнолетните и бременните. А за други работници забраната е относителна и може да бъде преодоляна с предварителното им писмено съгласие за полагането на нощен труд - това са майки с деца до 3 години, майки на деца с уврежданията, трудоустроени работници и обучаващите се без откъсване от производството.

2. Извънреден труд - чл.143 - 150 КТ, като извънредния труд е забранен.
Съгласно чл. 143, извънредния труд е труда, който се полага по разпореждане на работодателя или с неговото съгласие и който е извън установеното работно време за работника. С него се нарушава предварително определената продължителност и разпределение на работното време. Макар и забранен извънредният труд е допустим в извънредни случаи, които са посочени в закона. Освен по отношение на случаите извънредния труд е ограничен и спрямо лицата, които го полагат, като за някои работници забраната е абсолютна, а за други относителна. В закона съществува ограничение в продължителността на извънредния труд, като се предвижда той винаги да се заплаща с допълнително възнаграждение съгласно чл.262 от КТ. В Кодекса на труда е предвидена възможност работникът да откаже полагането на извънреден труд при определени условия.

Изменения на работното време
След промените от 2001 г. Кодекса на труда допуска работодателя едностранно, без съгласието и независимо от волята на работника да променя работното време в следните случаи:
- Удължаване на работното време - чл.136а КТ, който предвижда, че при производствени причини, работодателят може да удължи работното време на работниците с 2 часа при пълно работно време и с 1 час при намалено работно време, като го компенсира със съответното намаляване в други работни дни, без да го заплаща.
- Намаляване на работното време - уредено е в чл. 138а КТ, който дава възможност на работодателя при намаляване обема на работа да намали работното време на работниците за определен период от време. В резултат на това обаче ще се стигне и до намаляване на трудовото възнаграждение, тъй като обикновено то се определя пропорционално на отработеното работно време.

Въпрос 10: Почивки. Отпуски

1. Почивки

Почивката представлява времето, през което работникът не е длъжен да престира работната си сила на работодателя. За излизането в почивка не е необходимо разрешение или съгласие на работодателя. В Кодекса на труда са уредени следните видове почивка:
1) Почивки в работния ден (чл.151 КТ). Те биват една или няколко, като тази за хранене е не по-малко от 30 мин. и те не се включват в работното време.
2) Междудневна почивка (чл. 152 КТ) - продължителността ú е не по-малко от 12 часа непрекъснато.
3) Междуседмична почивка (чл. 153 КТ) - продължителността ú е не по-малко от 48 часа непрекъснато. Предвидени са обаче случаи, при които продължителността ú може да бъде по-кратка - 36, дори 24 часа - при наличие на 2 или повече трудови правоотношения, при промяна на смените и др.
4) Почивни (празнични) дни - съгласно чл.154 от КТ. Установяват се от закона.

2. Отпуски

Отпуска представлява времето, през което работникът е освободен от задължението си да престира работна сила с акт на работодателя или друг компетентен орган. В Кодекса на труда са уредени различни видове отпуски, като по-важните са следните:
1) Основен платен годишен отпуск - чл. 155 от КТ, като размер му е не по-малко от 20 работни дни, полага се на всеки работник, но за ползването му е необходим 8-месечен трудов стаж.
2) Допълнителен платен годишен отпуск - чл. 156 от КТ и се полага на 2 категории работници:
- Лицата, работещи при ненормирано работно време;
- Лицата, работещи при вредни или специфични условия на труд. Размера му е не по-малко от 5 работни дни.
3) Удължен платен годишен отпуск - предвижда се само за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им, като те с посочени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.