Лекции по трудово право


Категория на документа: Право



Уреден е в чл. 83-88 от КТ, като тази уредба се прилага субсидиарно, т.е. само и доколкото не е предвидено нещо друго в специалния закон, уреждащ дадена изборна длъжност.

Особеното тук е, че изборните длъжности са изчерпателно посочени и уредени в специални закони, актове на Министерски съвет или устав на обществена организация, поради което уредбата в Кодекса на труда почти не се прилага. Изборът сам по себе си също представлява фактически състав, който преминава през следните етапи:
1) Определяне на изборните длъжности.
2) Насрочване на избора и поставяне или издигане на кандидатури.
3) Провеждането на самия избор, при което се спазват изискванията за кворум и мнозинство. Мнозинство - брой необходими гласове за да бъде избрано дадено лице.
4) Възникване на трудово правоотношение, като то възниква с избраното лице от момента на обявяване на резултата. Особеното и тук е, че трябва да бъде сключено споразумение по чл. 107 - за уговаряне размера на възнаграждението, да се изпрати уведомление до ТД на НАП и да се връчат на работника преди започване на работа. Ако избрания не встъпи в длъжност, трудовото правоотношение не е настъпило и мандата на предишния продължава до провеждането на нов избор.

Въпрос 8: Изменение на трудовото правоотношение

1. В чл. 118 от КТ е въведен принципа за стабилитет на трудовото правоотношение, съгласно който са ограничени случаите , в които то може да се изменя. Изменението на трудовото правоотношение може да стане по 2 начина:
1) По взаимно съгласие в писмена форма.
2) Едностранно от работодателя с оглед стопанската функция на трудовото право.

Тук се дава възможност да се изменят отделни части от трудовото правоотношение, но не и всички. Случаите, при които това е допустимо са следните:

а) едностранно изменение на трудовата функция (длъжността) от работодателя. Кодекът на труда допуска работодателя да възложи на работника друга работа едностранно, т.е. независимо от неговото желание и съгласие в следните случаи:

- при производствена необходимост - уредена в чл. 120 КТ - наличието на спешна задача за изпълнение при липсата на достатъчно работна сила. В тези случаи работодателят може да възложи друга работа , като спази следните ограничения: новата работа да е в срок до 45 дни в годината; да е в същото населено място или местност; в същото или друго предприятие на същия работодател; новата работа да е съобразена със здравословното състояние и професионалната квалификация на работника.

- престой - той също е уреден в чл. 120 от КТ и представлява обратното на производствената необходимост, т.е. наличие на работна сила и липса на работа. В този случай работодателя може да възложи на работника друга работа в същото населено място или местност, в същото или друго свое предприятие за времето, докато трае престоя, като тя е съобразена със здравословното състояние и професионалната квалификация на работника. При престой и при производствена необходимост той има право да получи по-голямото от двете възнаграждения.

- непреодолими причини (форсмажорни обстоятелства) - различни обществени или природни бедствия, при които законодателя не поставя ограничения, а се преценява във всеки конкретен случай с оглед на защитата на обществения интерес. При тях изменението на трудовата функция е продиктувано от необходимостта да се опазят живота и здравето на хората или да се спазят материалните ценности.

- трудоустрояване - представлява преместване на друга подходяща работа или облекчаване на условията на труд на същата работа на лице, което е загубило част от работоспособността си, т.е. увредена е работната му сила в следствие на увреждане или заболяване. Трудоустрояването като преместване на друга подходяща работа е планирано за 2 категории: бременни и кърмачки (чл.309 КТ); лицата с намалена трудоспособност заради увреждане или заболяване (чл. 314 КТ). За времето за трудоустрояване работникът получава възнаграждение за извършената работа.

б) едностранно изменение на мястото на работа от работодателя. Уредено от чл. 121 КТ - познатото командироване. При него освен възнаграждение за извършената работа, работника има право на пътни, дневни и квартирни пари, в случай, че работодателят не е осигурил транспорт, хранене и нощувка. При командироване за работодателя има следните ограничения:

- при командироване над 30 дни е необходимо взаимно съгласие;

- командироването на бременни и майки с деца до 3-годишна възраст, командироването е по тяхно съгласие;

- едностранно изменение от работодателя на трудовото възнаграждение на работника (чл. 118 (3) КТ), съгласно която работодателя може само да го увеличи, но не може да го намалява.

2. Промени в работодателя

Трудовото правоотношение е лично правоотношение, с оглед личността на работника, тъй като индивидуалната му работна сила стои в основата на правоотношението. С оглед на това личността на работника не може да бъде изменяна, задълженията му не могат да се изпълняват от пълномощник и то не може да се наследява. Работникът може да бъде заместван в длъжността, а не за правоотношението, тъй като със заместника съществува отделно правоотношение. От друга страна обаче работодателят е най-често юридическо лице, а като такова, той може да се преобразува. В случай на такава промяна, то трудовото правоотношение не се прекратява, а на мястото на стария встъпва новия работодател, който поема неговите права и задължения. Този въпрос е уреден в чл. 123-123а в КТ, в които промените в работодателя могат да бъдат разделени на 2 отделни групи:
- Промени в работодателя юридическо лице - сливане, вливане, разделяне и отделяне, както и промени в правно-организационната форма;
- Промяна в собствеността или ползването на предприятието, в което се работи (отдаване под наем, аренда, концесия или продажба на предприятие).
Предприятие и работодател не са тъждествени §1 т.2 от допълнителните разпоредби!!!
Въпрос 9: Работно време. Извънреден труд

1. Работно време

Работното време представлява времето, през което работникът е длъжен да престира работната си сила на работодателя за изпълнението на определена трудова функция.

Видове работно време регламентирани в КТ са:
1) Работно време с нормална продължителност - чл. 136 КТ, като продължителността му е 8 часа дневно, 40 часа седмично при петдневна работна седмица.
2) Намалено работно време - чл. 137 КТ и се предвижда за 2 категории работници и служители:
- работници/служители, които работят при вредни или специфични условия на труд, като за тях се установява с акт на Министерски съвет;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.