Лекции по трудово право


Категория на документа: Право


- Правилник за вътрешния ред и други вътрешни актове (чл. 181 КТ)

Въпрос 2: Понятие и правна характеристика на трудовото правоотношение

1. Понятие на трудовото правоотношение

В закона липсва такова, затова се извежда от теорията и от чл. 124 и следващите от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение представлява регулирано от правото отношение, по силата на което едната страна - работникът , предоставя на другата страна - работодателя работната си сила за изпълнението на определена трудова функция, като спазва трудова дисциплина, а работодателят се задължава да му изплаща трудовото възнаграждение и да му осигури условия на труд, включително и безопасни и здравословни условия на труд.
2. Правна характеристика на трудовото правоотношение

Всяко правоотношение, включително и трудовото, се характеризира и разграничава от останалите с помощта на 4 елемента:
1) Предмет - работна сила.
2) Страни по правоотношението - работник и работодател.

Разграничението на работници и служители е само условно, в зависимост от това дали полагат интелектуален или физически труд.
3) Съдържанието - съвкупността от правата и задълженията на двете страни. Те
могат да са регламентирани в различните източници на трудовото право, включително в трудовия договор, длъжностната характеристика и отделни заповеди на работодателя.
4) Основание за възникване - това са основанията за възникване на трудовото правоотношение.

В Кодекса на труда са регламентирани 3 отделни самостоятелни и несъвместими помежду си основания:

1) Трудов договор - най-често срещаното основание (чл. 61 и следващите от КТ);

2) Конкурс, уреден в чл. 87-89 от КТ;

3) Изборът - чл. 83-88 от КТ и специалните закони, уреждащи изборната длъжност.

Всичко това обхваща индивидуалното трудово правоотношение между отделния работник и работодателя.

В трудовото право се уреждат и колективните трудови правоотношения, които са между работниците и работодателя или между синдикални и работодателски организации, като при тях предмета, страните, съдържанието и основанието за възникване са коренно различни.

Въпрос 3: Работникът и работодателят като страни по трудовото правоотношение

1. Работодателят като страна по трудовото правоотношение

Понятието за работодател е дадено в § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /учат се само осн. неща, без тези в собите/, съгласно който, работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници.

Характерна черта на работодателя е работодателската власт, която се проявява в следните 3 правомощия, които той притежава:
1) Да дава допълнителни разпореждания на работника (заповеди). За да бъдат задължителни тези нареждания трябва да отговарят на 2 условия: да бъдат законосъобразни и да са свързани със съответната трудова функция (длъжността на работник).
2) Да издава правилник за вътрешния трудов ред или да създава други вътрешни актове.
3) Правото да налага дисциплинарни наказания (забележка, предупреждение за уволнение и дисциплинарно уволнение). Особеното обаче е, че работодателят може само да избере дали да наложи и кое от трите дисциплинарни наказания да наложи. Не може да променя видовете, процедурата, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

Субектът, който притежава и трите правомощия е работодателя в трудовото правоотношение.
2. Работникът или служителят като страна по трудовото правоотношение

С оглед предмета на индивидуалното трудово правоотношение и с оглед на уникалната работна сила на всеки, работник може да бъде само физическо лице. За да придобие това качество лицето трябва да е достигнало минимална възраст, при която се очаква, че е придобил физическа и психическа зрялост. Минималната възраст за постъпване на работа съгласно чл. 301 КТ е 16 години. Тези лица все още не са пълнолетни, поради което има специален режим за наемането им, който е в 2 насоки:
- Условията, при които се наемат на работа следва да бъдат нетежки, невредни и неопасни;
- Трябва да са налице необходимите предпоставки за наемането им на работа: предварителен медицински преглед, медицинско заключение, че са годни да извършват работата и разрешение от Инспекцията по труда.

От 16-годишната минимална възраст за постъпване на работа закона предвижда 2 изключения:
- Постъпване на работа на 15 години - само леки работи
- Постъпване на работа на 18 години - при вредни и опасни работи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.