Лекции по трудово право


Категория на документа: Право


Въпрос 1: Предмет, функции и източници на трудовото право
1. Предмет на трудовото право

Трудовото право е самостоятелен правен отрасъл, клон от действащото право, тъй като урежда самостоятелен вид обществени взаимоотношения. Предмет на трудовото право са трудовите отношения. Труда сам по себе си представлява целенасочена човешка дейност или взаимодействие на човека и околната среда с цел извличането на материална облага. Правото не се интересува от отношенията с заобикалящата среда, а от отношенията между определени субекти при осъществяване на труда. С оглед на това, трудовите правоотношения, които уреждат трудовото право са отношенията по престиране на работната сила (предоставяне на работна сила). Работната сила представлява съвкупността от физически, психически и интелектуални качества на личността, които ú позволяват да работи. Тя е уникална за всеки човек. "Престиране на работна сила" означава тя да бъде поставена на разположение и на разпореждане на работодателя:
- На разположение - работникът се намира на определено място в рамките на определено време;
- В разпореждане - работникът се намира във физическо и психическо състояние и в готовност да работи.

Трудовите правоотношения много наподобяват гражданските и не рядко се смесва трудовия с гражданския договор. Разликата между тях обаче е съществена и е с оглед техния предмет. При трудовите правоотношения предмет е работната сила или живия труд, а при гражданските правоотношения предмет е обществения труд или трудовия резултат, поради което не бива да се смесват.

Освен трудовите отношения (отношения по престиране на работната сила) към предмета на трудовото право спадат и други взаимоотношения съгласно чл. 1 от Кодекса на труда, които не са трудови, но не могат да съществуват бе трудовите и ги обслужват. Това са:
- Отношенията по двустранното сътрудничество между работниците и работодателите. Към тях спада и колективното договаряне между синдикалните организации и работодателите или техни организации. Това е дейността на общото събрание на работниците, преговорите за сключване на колективен трудов договор, дейността на представителите на работниците и служителите и др.
- Тристранно сътрудничество - взаимоотношенията между държавата, синдикалните и работодателските организации. Ролята на тези взаимоотношения е да се търси баланс при уредбата на трудовите взаимоотношения и да бъдат съгласувани предварително промените в законодателството.
- Индивидуалните трудови спорове (чл. 357 и следващите от Кодекса на труда)
- Колективни трудови спорове - уредени са в Закона за уреждане на трудови спорове. Те не са правни спорове, т.е. те не са спорове за права и задължения, а са спорове за интереси. Поради това те не се решават от съд, а чрез специфични спорове - преговори, арбитраж и стачка.
- Отношения по осъществяване на контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността при нарушаването. Това е дейността на Инспекцията по труда и административните наказания, които тя налага - като административната отговорност, която се налага в трудовото право, се различава от общата отговорност.

2. Функции на трудовото право

Те показват насоката, която следва закона или целта, която преследват. В трудовото правото се очертават 2 основни цели (функции):
- Закрилната функция или функция на труда(чл.1 (3) КТ). Закрилата на труда се проявява в закрила на работниците, които осъществяват труда. Закрилата на трудещите се се осъществява посредством установяване на минималните стандарти на условията на труд, които трябва да се осигурят на всеки работещ. Предназначението на тези стандарти е да се запази здравето, живота и работоспособността на трудещите се.

Освен нея има и още една функция, която като че ли е основна и това е:
- Икономическата (стопанската) функция. Тя не е изрично формулирана, но се проявява в цялостната уредба на трудовото право. Стопанската функция се свежда до създаването на възможности на работодателя за пълноценно използване на работната сила, тъй като труда стои в основата на стопанските приоритети. Това използване на работната сила се проявява в свободата на договаряне, във възможностите на промяна на трудовите отношения, в реализирането на дисциплинарната или имуществена отговорност.

В голяма част от разпоредбите на Кодекса на труда се прави опит за баланс и съвместяване на тези 2 функции.

3. Източници на трудово право

Това са нормативните актове, които съдържат правни норми, уреждащи трудовите взаимоотношения. (Правните норми са абстрактни правила за поведение, т.е. насочени са към неопределен брой субекти и се прилагат за неопределен период от време за неопределен брой случаи.)

Източниците на трудовото право се делят в 2 големи групи - държавни и недържавни.
3.1. Държавните източници се подреждат в йерархия, като мястото им в нея зависи от мястото на държавния орган, който ги е издал или приел.

На първо място е Конституцията на Република България от 1991 г. Тя е основен върховен закон, като част от нормите ú имат значение за трудовото право. (Тя регламентира правото на труд; свободата на труд; правото на сдружаване - работнически, синдикални сдружения; закрила на майчинството и др. )

На второ място - Международните актове. Те се делят на следните подгрупи:
- Конвенции на Международната организация на труда (служат за развитието на правото)
- Двустранни спогодби - имат голямо значение и отразяват развитието на отношенията между България и друга страна, тъй като урежда отношенията на гражданите на една страна, работещи в друга страна.
- Законодателство на ЕС

На трето място - закони: Кодекса на труда, Закон за уреждане на колективните трудови спорове, Закон за инспекция на труда. Но освен тях има и други закони, които не са трудови, но уреждат аспекти от трудовите отношения на отделни категории работници - Закон за народната просвета, Закон за висшето образование и др.

На четвърто място - актове на Министерски съвет - наредби.

На пето място - актове на отделния министър.

Акт от по-долна степен не може да противоречи на акт от по-горна степен и при наличие на такова се прилага акта от по-горна степен.
3.2. Недържавни източници на трудово право

Те не са приети от държавен орган, но самия Кодекс на труда предвижда съществуването им. Това са:
- Колективния трудов договор (чл. 50 и следващите от КТ);



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.