Лекции по семейно и наследствено право


Категория на документа: Право



Семейните правоотношения се характеризират и със своите специфични правопораждащи ги юридически факти (брак, родство, осиновяване). По този признак семейните правоотношения се отличават от всички останали отношения в гражданското право. Бракът поражда семейни правоотношения между съпрузите. Родството поражда семейни отношения между роднините по произход например родител и дете са роднини по произход дядо и внучка също. Осиновяването поражда семейни правоотношения като на роднини по произход между различен кръг лица в зависимост от вида на осиновяването.

Последната специфика на семейноправните отношения е, че настойничеството и попечителството въпреки че се включват в предмета на семейното право не са семейни отношения. При настойничеството и попечителството възникват две групи правоотношения. Първата между настойник съответно поръчител и органа по настойничеството/попечителството тези отношения се регулират по метода на неравнопоставеност. Втората група отношения са отношенията между настойники/попечител и поставеното под настойничество/попечителство лице тук се има предвид само за деца. Това не са същински семейни отношения но те наподобяват отношенията родител дете.

Място на семейното право в системата на обективното право

В правната доктрина съществува стар спор по този въпрос и са се очертали две позиции.

Първата позиция е тази според която семейното право е самостоятелен отрасъл на частното право Лиляна Ненова, Любен Василев - тези учени твърдят че за разлика от гражданското право което регулира приоритетно имуществени отношения предмет на регулиране на нормите на семейното право са главно лични неимуществени отношения. Според тези автори именно тези отношения личните са основната и определящата част от семейните отношения. Според тези автори доколкото наред с личните семейното право регулира и имуществени отношения то те са тясно свързани с неимуществените. Доказателства в тази насока са:

1. Първо, че в личните отношения между съпрузите преобладават нравствено етичните и емоционалните елементи, много от които не се поддават на правно регулиране (в семейния кодекс не пише, че съпрузите трябва да се обичат това не подлежи на правно регулиране). Второ дори когато семейното право регулира имуществените отношения между членовете на семейството то тази регулация се отличава с много особености сравнение с гражданското право така например в отношенията между съпрузите не възникват задължения за обезщетяване от неоснователно обогатяване при извършване на разноски за задоволяване на нуждите на семейството. В множество случаи когато съпрузите се "договарят" да полагат грижи за семейството липсва намерението за правно обвързване (animus contrahendi), това че единия съпруг е поел ангажимента да напазарува неизпълнението не води до отговорност. Вещните отношения между съпрузите по повод притежаването на общи вещи се уреждат не по общите правила предвидени в ЗС а със специални норми за съпружеската имуществена общност (СИО). Семейното право е разработило специфични правни институти характерни само за него които са непознати за гражданското право отново пример е СИО, освен това издръжката - няма такъв институт в другите гражданскоправни отрасли тази издръжка е различна от тази по договора за гледане и издръжка.

2. Друга група аргументи според тези автори е че семейните отношения възникват от специфични юридически факти докато гражданските отношения възникват приоритетно най-вече от сключването на сделки понякога от юридически събития, от изтичане на придобивна давност и др.

3. Семейното право има самостоятелна кодификация а гражданското няма

4. В §1 от стария СК е имало препращане към правилата на гражданското право което не се прилага директно.

Второто становище е, че семейното право е дял на съвременното гражданско право това становище се застъпва от Проф. Витали Таджер, Мария Панова, Цанка Цанова, Методи марков и др. основните аргументи:

1. Нормите на семейното право казват те регулират не само и не главно неимуществени а главно имуществени отношения.

2. Договорният елемент, който е характерен за уредбата на гражданските отношения, като цяло е много осезателно засилен в новия СК, в няколко насоки: на първо място чрез установяване на автономия при избора на имуществено брачния режим между съпрузите (въведе се института на брачния договор, освен това по време на брака съпрузите могат да променят избрания от тях режим). На второ място договорният елемент се засилва чрез разширяване на полето на свободата на договаряне в редица насоки като например за съдбата на даренията направени по време на брака, въпроса за ползване на семейното жилище след развода и т.н. по всички тези въпроси съпрузите могат да договарят или да ги уредят в брачния договор. На трето място договорния елемент е засилен чрез предоставяне на възможността и при развод по исков ред допуснат без споразумение по чл. 49 ал. 4 - когато развода е започнал по исков ред той може да завърши със споразумения, но дори без споразумение съпрузите могат да уредят по общо съгласие въпросите относно отглеждането и възпитаването на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес.

3. Значителна част от материята която е регулирана от действащия СК не е типично семейноправна а се числи към личния статус на ФЛ, който се урежда в гражданското право обща част. Например на първо място въпроса за фамилното име на съпрузите при сключване на брак и след развод. Второ въпросът за режима и правното действие на акта за граждански брак. На следващо място въпросът за еманципацията на сключилия брак непълнолетен и нейните правни последици също е гражданскоправен признава му се пълна дееспособност а това касае неговия правен статус.

4. Семейният кодекс от 2009г. (сега действащия) не препраща към субсидиарното приложение на гражданския закон според въпросната група учени това е така защото това логически следва от групата на уредените отношения.

5. При пандектната система семейното право традиционно е част от гражданското право.

Принципи на семейното прав

1. Закрила на брака и семейството от държавата и обществото чл. 14 КРБ. Това се изразява в първо държавно регулиране на семейните отношения в миналото тези отношения са се регулирали от религията. Поощряване на майчинството и оглеждане и възпитаване на децата.

2. Равенство на мъжа и жената - този принцип е регламентиран в чл. 46 ал. 2 КРБ, но той е изрично възпроизведен и в чл. 13 СК. Равенството означава, че мъжа и жената имат равни права и задължения в брака освен това този принцип освен че е възпроизведен в чл. 13 СК намира израз още в разпоредбите за личните отношения между съпрузите, това нещо прозра и в начина на формиране на фамилното име на съпрузите всеки от съпрузите могат да получат фамилното име с което е известен другия съпруг в обществото. Договорното начало е застъпено в взаимоотношенията между съпрузите по време на брака. Принципа прозира и по отношение на равенството на съпрузите по отношение на децата.

3. Доброволност на брачния съюз този принцип се проявява на първо място в свободното и изрично съгласие на мъжа и жената за брачно обвързване. Освен това принципа на доброволност на брачния съюз прозира и във въздигането на психическата принуда под формата на заплашване при сключване на брак като основание за неговото унищожаване. Активно легитимиран да иска унищожаване поради заплашване има само заплашвания съпруг не и другия. Този принцип се гарантира на първо място от процедурата за сключване на брак - брака по силата на разпоредбите се сключва пред държавен орган който трябва пряко да възприеме волята на съпрузите. Освен това процедурата на сключване на брака е публична. Освен това договорното начало се гарантира от правото на развод.

4. Равенство и особена закрила на децата - регламентиран в чл. 47 КРБ, конвенцията за закрила на детето, от закона за закрила на детето и т.н. на първо място законът гарантира равни права на децата които са родени в брака, извън брака и осиновените деца. Държавата е длъжна да осигури на всички деца подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност (чл. 1 ал. 1 Закона за защита на детето). Този принцип прозира в изискването за зачитане и уважение личността на детето. В ЗЗДет. е предвидено отглеждане на детето в подобна на семейната среда.

5. Уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството и зачитане на личността в семейството. Този принцип се проявява в зачитане на отделните членове на семейството. Проявление на този принцип представлява задължението за полагане на грижи и взаимно уважение между съпрузите, родителите и децата. И в задължението за издръжка.

6. Други принципи - в брачното право важи принципа за валидност само на гражданския брак, принцип на моногамията, в материята на произхода също има принципи - принципа на кръвната връзка си взаимодейства с принципа на истинност и стабилност. Например презумпцията за бащинство казва, че баща на детето е съпруга на майката и до 300 дни след брака, ако последва втори брак обаче за баща се приема съпруга от втория брак това е в интерес на правната сигурност, въпреки че не се знае дали майката не е имала отношения с други мъже.
Система и източници на семейното право

Система

Следва системата на СК има следните дялове:

1. Материята на брачното право - сключването на брака, отношенията между съпрузите лични и имуществени, недействителност на брака и прекратяване на брака.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по семейно и наследствено право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.