Лекции по семейно и наследствено право за ДИ


Категория на документа: Право


47. Брак - обща характеристика.
Според определението съдържащо се в чл.46 ал.1 КРБ - бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданския брак. Ал.2 Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Ал. 3 Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.
Формата за законност на брака е гражданския брак, сключен по начин и ред, предписани в гл.2 от СК. Понятието Форма на брака изразява начина, по който следва да бъде учредена брачната връзка, за да може тя да възникне и бракът да бъде квалифициран като съществуващ по смисъла на чл. 318 от ГПК. Правилата относно формата на брака се съдържат в разпоредбите на чл.4,5,10 и 11 СК.
Първия елемент от фактическия състав е формата на съгласието на встъпване в брак лица. Новия СК обогатява уредбата на съгласието за встъпване в брак с три допълнителни правни изисквания, а именно съгласието да е взаимно, свободно и изрично. Съгласието трябва да отговаря на следните изисквания: 1) да е дадено от мъж и жена; 2)да е взаимно; 3) да е свободно формирано и изразено; 4) да е изрично; 5) да е дадено лично; 5) да е дадено едновременно от двете страни. Липсата на съгласие на встъпващите в брак води до абсолютна нищожност на брака.
Втория елемент от фактическия състав на формата е свързан с изискването, съгласието на встъпващите в брак по чл.5 СК да бъде възприето лично от компетентния орган, който да състави по установения ред и в предвидената от закона форма акт за гражданки брак. Органа на публичната власт, пред когото се сключва брак е длъжностното лице по гражданското състояние.
Актът за гражданско състояние трябва да съдържа: 1) място на съставяне на акта - област, община, населено място. 2) номер на акта и дата на съставяне. 3) номер на оригиналното удостоверение, което се издава въз основа на акта. 4) дата - ден, месец, година, и място на сключване на брака. 5) данни за встъпващите в брак - имена преди брака, дата и място на раждане, възраст, ЕГН, гражданство, семейно положение преди брака, фамилно име след сключване на брака, постоянен адрес и подписи. 6) режим на имуществените отношения. 7) данни на свидетелите - имена, ЕГН и подпис. 8) длъжностно лице - имена, ЕГН и подпис. Актът се подписва от двамата встъпващи в брак, от двамата свидетели и от длъжностното лице. Встъпващите в брак представят пред длъжностното лице три документа удостоверяващи липсата на брачна пречка: 1) декларация, че не съществуват пречки за сключване на брак по чл. 7 (1. е свързано с друг брак, 2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие.) 2) Медицинско свидетелство, че встъпващия в брак не страда от болестите от чл. 7 3) Декларация, че встъпващия в брак е осведомен за заболяванията на другия.
Условия и пречки за брак. 1) възраст на встъпващите в брак; 2) необвързаност с друг съществуващ брак; 3) липса на определени правно-релевантни болести; 4) отсъствие на кръвно или осиновително родство между встъпващите в брак.
Лични отношения между съпрузите - личните съпружески права и задължения имат за обект блага, които не притежават икономическа равностойност в гражданския оборот. Тяхното съдържание няма имуществен характер. Личните съпружески права и задължения възникват автоматично по силата на закона при сключването на брака и трае е до неговото прекратяване. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Свободата на личността се изразява в това всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия. Грижата за семейството е и на двамата съпрузи като са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имуществото и доходите за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Имуществени отношения между съпрузите. В материално отношение семейно правните норми, посветени на имуществените отношения между съпрузите, регулират парично оценимите права и задължения, възникващи за тях от юридическия факт на брака въз основа на закона или по силата на сключен помежду им брачен договор по повод на притежаването на предбрачни и придобити през време на брака на тяхно име имущество, участието на всеки от съпрузите в разходите за задоволяване на нуждите на семейството. Характерно за новия СК е въвеждането на три имищественобрачни режима: 1) законов режим на общност; 2) законов режим на разделност; 3) договорен режим.
Законов режим на общност - този режим се свежда до възникването eh lege на бездялово и неделимо докато трае този режим съвместно притежание от съпрузите на вещните права върху движими и недвижими вещи, придобити от тях през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това, на името на кой от тях са придобити. Между съпрузите възниква автоматично една особена, бездялова съсобственост, която за разлика от обикновената гражданска съсобственост по Закона за собствеността - не може да бъде прекратяване, докато имуществените им отношения са подчинени на законовия режим на общността.
Законов режим на разделност - имуществената разделност означава, че придобитото през време на брака, както и придобитото преди брака имущество принадлежи само на своя титуляр, т.е. на съпруга, на чието име е придобито; то е негово лично притежание. При режима разделност всеки от съпрузите еднолично и самостоятелно извършва действия на управление по отношение на своето имущество. Той може без съгласието на другия съпруг да ги продава, заменя, дарява, прехвърля срещу гледане и издръжка. Единственото изключение от този принцип се отнася до семейното жилище - лична собственост на единия съпруг. Става със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща или лична собственост на всеки един от тях. Разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.
Договорен режим - брачния договор представлява съглашение между мъж и жена, свързано със създаването и съществуването на брачен съюз помежду им и насочено към уреждане на имуществените им отношения през времето на брака и в случай на неговото прекратяване. Предмет на брачния договор могат да бъдат най-общо казано три големи групи имуществени отношения между съпрузите: 1) имуществени права и задължения на съпрузите, свързани с придобиването и притежаването от тях на имущества по време на брака. 2) имуществените отношения, имащи за обект придобити и притежавани предбрачни имущества. 3) имуществените последици от раздова.
Договорът не може да съдържа уговорки с оглед на смъртта.

48. Прекратяване на брака.
Основанията за прекратяване на брака са в чл. 44 Бракът се прекратява: 1.със смъртта на единия от съпрузите. 2. с унищожавенето на брака. 3. с развод. Прекратяване на брака при обявена смърт 1. когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението. 2. ако се окаже, че обявения за умрял е жив, прекратения брак не се възстановява.
Развод по взаимно съгласие и по исков ред - разводът е юридически факт с правопрекратяващо действие, което се изразява в юридическо разкъсване на брачната връзка въз основа на съдебно решение при наличие на двама живи брачни партньори и поради причини, възниквали след момента на нейното учредяване. Приликата между развода и прекратяването на брака поради неговата унищожаемост се изразява в това, че и при двете прекратителни основания брачната връзка се ликвидира приживе на двамата съпрузи и въз основа на влязло в сила съдебно решение. Основанията за унищожаване на брака трябва да съществуват към момента на учредяване на брачната връзка, а основанията за развод са винаги правно-значими обстоятелства, възникнали след пораждане на брачното правоотношение.
Развод по исков ред - под основания за иска за развод следва да се разбират всички посочени от страните конкретни субективни и обективни причини, които са довели брачните отношения на съпрузите до състояние да са разстроени дълбоко и непоправимо и бракът да е опразнен от съдържание. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова обективно и патологично състояние на брачната връзка, което се характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите
Унищожаване на брака - основания за унищожаване на брака когато: 1) при сключването му са били нарушени чл. 6 и чл. 7 2) съгласието на брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки. Никой не може да се позовава на унищожаемост на брака, докато тя не бъде поставена от съда.
Прилики между развода и унищожаването: 1) прекратяването настъпва и за двете въз основа на влязло в сила съдебно решение с действие за в бъдеще при наличие на двама живи брачни партньори. 2) и в двата случая последиците настъпват само със съдебно решение.
Разлики между развода и унищожаването: 1) унищожаването не е развод 2) ищец по иск за развод е само лице със съпружеско качество, а ищец по иск за унищожаване.

49. Произход
По правната си същност произхода представлява биологичната връзка на детето с жената, която го е родила, съответно с мъжа, от когото е заченато. Произходът е юридически факт на гражданското право с право-пораждащо действие, което се проявява в няколко насоки: на първо място, правните последици на произхода засягат някои важни правоотношения, обхванати от гражданско правния статус на ФЛ. На второ място, от осъществяването на юридическия факт на произхода възниква семейното правоотношение родител - дете, чието съдържание се формира от родителските права и задължения на детето. Трето, ЮФ на произхода стои в основата на родствените връзки, а родството на свой ред поражда също правни последици и има правно значение.
Произход от майка - произходът от майка се определя от раждането. Без значение при това е дали детето е родено в брак или извън него. Способите за установяване на произход от майка са: 1) вписване на майката в акта за раждане; 2) иск за установяване на произход от майката; 3) припознаване
Актът за раждане представлява един от трите вида актове за гражданско състояние на лицата. Той установява две обстоятелства от значение за произхода от майка: 1) факта на раждане на детето и 2) факта, че то е родено от жената, посочена в акта като майка.
Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение и обявяване на раждането, направено пред длъжностното лице по гражданското състояние от страна на бащата. Актът за раждане следва да бъде съставен в срок до 7 дни от раждането.
Вторият способ за установяване на произход от майка е искът за майчинството по чл. 68 СК. Този способ може да намери приложение, когато произходът на детето от майката не е установен с акт за раждане или е установено с акта майчинство е било успешно оспорено е уважаване на иска по чл. 60 ал.3 СК.
Ищец по иска по чл. 68 СК може да бъде: 1) жената която претендира, че е родила детето; 2) мъжът който твърди, че детето е родено от определена жена, заченала от него; 3) детето, което претендира, че е родено от определена жена и тя е негова майка.
Третия способ за установяване на произход от майка е припознаването. Този способ е приложим за установяване и на майчинство и на бащинство.
Оспорване на произход от майката - има две хипотези: 1) когато вписаното в акта за раждане майчинство не отговаря на биологичната действителност. 2) когато установения чрез припознаване произход от майката бъде оспорен при условията и по ред на чл.66 ал. 1 СК
Произход от баща - докато произхода от майка се определя от раждането, за произхода от баща определящо е зачеването. Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Новия СК урежда установяването на произход от баща с помощта на предположението за бащинство на съпруга в разпоредбата на чл. 61 ал.1 СК. Тя предвижда, че съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване. Предположението за бащинство на съпруга влиза в действие при кумулативната наличност на следните презумпционни предпоставки: 1) трябва да сключен законен брак между майката на детето и презумптивния баща; 2) произходът на детето да е установен; 3) времева рамка в която да е вместено раждането на детено
Оспорване на произход от бащата - с иска за оспорване на бащинството по чл. 62 СК не може да се оспорва произход от баща, когато той е установен чрез припознаване. Предявяването на иска за оспорване на бащинството по чл.62 СК е недопустимо и в случаи, при които един мъж е бил вписан погрешно като баща на детето в акта за раждане, без за случая да са били на лице презумпционните предпоставки по чл. 61 ал.1 СК. Искът за оспорване на бащинството не може да бъде предявен преди раждането на детето.
Припознаване - то е ЮФ, на който нормите на семейното право придават значението на способ за извънсъдебно установяване на произход от майка и баща. Припознаването е само едно от правните средства за установяване на произхода. Правните последици от припознаването се изразяват във възникване на родителско качество на припозналия и на родителски права и задължения спрямо припознатото дете. В семейно правната теория са изведени по тълкувателен път няколко правни признака на припознаването: то е едностранен правен акт; то е строго личен акт, чието извършване зависи от личната преценка на припознаващия; то е един формален акт. За действителността на изявлението за припознаване е необходимо спазване на предписаната от закона форма.
Основания за унищожаемост на изявлението за припознаване: грешка, измама, заплашване, недееспособност.
Осиновяване - то правен акт, по силата на който между две лица се създава правно отношение, наподобяващо на това между родител и дете, респ. на отношението между детето и роднините на рожденния родител. Като ЮФ, който поражда семейни отношения между роднини по осиновяване, осиновяването прилича външно на произхода. Но между тях съществува принципна разлика, доколкото произходът е биологичен факт и основаната от него връзка никога не може да се прекрати със съдебен акт.
Общи условия за осиновяване, отнасящи се до осиновявания: може да бъде осиновено лице само което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. Близнаци се осиновяват заедно. По изключение може и отделно ако в продължение на 6 месеца от вписването на в регистъра не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интереса им налага това. Братя и сестри се осиновяват заедно, ако има емоционална връзка между тях. Осиновяващ може да бъде дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Осиновяващият трябва да има най-малко 15 години разлика във възрастта. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденното дете на своя съпруг.
За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания ако е навършил 14 год. Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането.
Мнение за осиновяване - осиновяваният, ако не е навършил 14 год се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето. Мнение за осиновяване дават: настойникът и попечителят; родителите ако са малолетни, поставени по ограничено запрещение или лишени от родителски права; съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.
Действие на осиновяването: осиновяването може да бъде пълно или непълно.
Осиновяването е пълно когато осиновяваният е дете на неизвестни родители; когато родителите са дали предварително съгласие за пълното осиновяване; когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в 6-месечен срок не го е потърси.
Осиновителният акт при пълното осиновяване има двупосочно действие: правопораждащо и правопрекъсващо. Между осиновеното дете и неговите низходящи от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват семейни правоотношения между роднини по произход. В резултат на осиновителния акт при пълното осиновяване осиновеното дете се интегрира цялостно в семейноправния кръг на осиновителя, при което възникващите родствени връзки са от същите линии и степени, както при родството, основано на биологичен произход.
Непълно осиновяване - специфична особеност на непълното осиновяване е, че осиновеното дете и неговите низходящи се оказват субекти на две системи от семейноправни връзки, които съществуват и се проявяват паралелно. При непълното осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи от една страна, и осиновителя от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя.
Прекратяване на осиновяването. Основания: 1) смърт на осиновителя при пълно и непълно осиновяване; 2) смърт на осиновения при пълно и непълно осиновяване; 3) тежко провинение на едната страна по осиновителното правоотношение; 4) наличие на други обстоятелства, които разстройват дълбоко отношенията между осиновителя и осиновения; 5) взаимно съгласие на осиновителя и осиновения; 6) прекратяване на осиновяването поради унищожаемост.

50. Родителски права и задължения.
Разпоредбата на чл. 47 ал.1 КРБ предвижда, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители. Редът за упражняване на родителски права и задължения е нормативно определен в разпоредбите на чл. 123 СК и се характеризира с начина, по който следва да се реализират правомощията и да се осъществи поведението, образуващи съдържанието на тези права и задължения. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Всеки от родителите е самостоятелен носител на всички родителски права и задължения в пълен обем. Разпоредбата на чл. 129 ал. 1 СК овластява всеки от родителите сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
Видове права и задължения
Права и задължения на родителите по отношение на личността на детето и упражняването и защитата на личните му права: 1) определяне на собствено име на детето; 2) права и задължения по полагане на грижи, възпитание и надзор; 3) съвместно живеене на не навършилите пълнолетие деца и родителите.
Права и задължения на родителите по отношение на имуществото на детето. От момента на раждането си детето придобива способността да бъде носител не само на неимуществени, но и на имуществени права и задължения. Ненавършилото пълнолетие дете може да бъде носител на вещни права върху движими и недвижими вещи, вземания, права върху парични влогове, ценни книжа, авторски и сродни права. Родителите имат право и задължение да се грижат за опазването на имуществените интереси на детето.
Представителство и попечителско съдействие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по семейно и наследствено право за ДИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.