Лекции по нотариално право


Категория на документа: Право


 Изпит: 16 (17) ноември 2013 г.

1. ПОНЯТИЕ ЗА НОТАРИАЛНО ПРАВО. ПРЕДМЕТ, МЕТОД, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ ЗА НП. ПОНЯТИЕ ЗА НОТАРИУСИ.

Терминът "нотариално право" идва от нотари лат. за наименование на бързописци, поради особените съкращения, които правили. НП е непознато на римското право. Неговото начало и развитие е през средните векове в Италия, Франция - тогава, когато тези лица са овластени от държавата да извършват официални удостоверявания.

Като термин НП се употребява в няколко смислови значения:

1. Като обективно право (обективен смисъл) - НП представлява съвкупност от ПН, които уреждат определени ОО и е част от обективно действащото право.

2. Като наука - науката за НП има за предмет обективното НП и изследва НПН с цел да се усъвършенства законодателството.

3. Като учебна дисциплина - се включва в учебните програми на ЮФ.

Не се употребява в субективен смисъл. Не говорим са субективни нотариални права.

НП има свой предмет и метод на правно регулиране.

Когато определяме предмета сме облагодетелствани от легалното определение, съдържащо се в чл.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Дадено е легално определение на предмет на този закон, според което нормите на НП уреждат правното положение на нотариуса и НК организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.

Всички тези отношения се включват в предмета на обективната НП.

С това не се изчерпва. НПН уреждат и правилата за извършване на различните видове нотариални производства.

Предмет на обективното нотариално право е правното положение на нотариуса и НК, организацията на нотариалната дейност, нотариалните такси и нотариалните такси.

Методът на правно регулиране.

Той е комплексен. При него се забелязва съчетание между метод на равнопоставеност и власт.

Отношенията са властнически ....

Отношенията са равнопоставени що се касае до договорните отношения.

С това НП прилича на ТП.

По отношение на мястото на НП.

Къде се намира то като обективно право? През целия период до реформата в НП не е имало спор. При всички случаи като вземем предвид това, че в цялото историческо развитие НП са се извършвали или от съдия или от нотариус имащ правно положение на съдия и включен в правната система и като вземем предвид това, че уредбата се е намирала в процесуални закони. С оглед на това логичният извод е, че НП е част от ГПП. Намира се в публичното право, по-точно като част от т.нар. охранителни производства.

В началото на нотариалната реформата нещата се променят. Нотариус вече не е в съдебната система. Той е независим - подчинява се само на закона.

На второ място - появяват се нови правни субекти - пом.-нотариус, съдия по вписванията, НК с нейните органи и компетентности, появяват се нови институти - заместване на нотариус, преместване на нотариус и т.н. Приемат се едни съвсем различни принципи - принципите на Международния съюз на лат. нотариат. Това води до извода, че НП не може да се причисли към ГПП. Още по-малко то може да се причисли и към публичното право, тъй като в огромната си част по-скоро е към частното право.

НП следва да се разглежда като един самостоятелен правен отрасъл, който се намира на границата между частното и публичното право, без да може да бъде поставен изцяло, в което и да било от тях.

Система на НП.

Дели се на две части: обща част (устройствена), която включва нормите, свързани с правното положение на нотариуса, НК, организацията на нотариалната дейност и нотариалните част; особена (специална, процедурна) - правилата относно различните видове нотариални производства.

Източници на НП.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по нотариално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.