Лекции по Наказателно процесуално право за 5-ти курс студенти по право


Категория на документа: Право


-магистратите
-спрямо лицата ,граждани на друга държава, ползващи се с имунитет по отношение на нашата наказателна юрисдикция.Спрямо тези лица могат да се извършат процесуални действия, но само в съответствия с нормите на международното право

4.НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ,ДЕЙСТВИЯ И ПРАВООТНОШЕНИЯ

Наказателно-процесуалните норми притежават своя специфика така както нормите на всеки самостоятелен отрасъл, а те са :
-от гледна точка на структурата на правната норма в НПК преобладават норми с хипотеза и диспозиция.Малко са тези , които предвиждат санкция.Обикновено това са правни норми, свързани с неизпълнение на процесуални задължения - неявяване на обвиняем, свидетел.В НПК преобладават правоустановяващите и правозадължаващите правни норми.Едните в диспозицията си установяват права,а другите задължения.В НПК се срещат декларативни и описателни норми, като с декларативните се регламентирани по-голяма част от принципите.Срещат се и описателни (дефинитивни) , ти обаче са изключение.НПК има и презумпции - пример за оборима презумпция - чл.63 ал.2- установява предпоставките за задържане под стража.Пример за необорима презумпция - чл.212 ал.2

Наказателнопроцесуални действия

Наказателно-процесуалните действия по НПК се групират по следния начин:
-действия, които се извършват от държавни органи
-действия, които се извършват от граждани , но винаги под контрола и ръководството на държавните органи
-действия, извършвани в съдебната и досъдебната фаза
-действия при които НПК не предвижда да присъства обвиняемия, неговия защитник, пострадалия и неговия повереник и такива при които се предвижда да присъстват.
-действия, които се извършват срещу конкретни лица, когато това лице се счита, че е привлечено като обвиняем(чл.219 ал.2)
-действия по разследване и процесуални действия.Действията по разследване са тези които имат за цел и резултат събиране на доказателствен материал - способи за събиране и проверка на доказателствен материал.Всички останали което нямат такава цел са процесуални действия.
-действия , които са повторими (разпит, повдигане на обвинение, предявяване на разследването) и които не са повторими(претърсване и изземване)

Наказателнопроцесуални правоотношения

Действията , които се извършват в наказателния процес са предвидени, чрез съответни правни норми, затова те по своя характер са правни действия.Като всяко правно действие и действията , предвидени в НПК се регламентирани чрез установяване на права и задължения.След като това е така , то е очевидно, че реализирането на всяко действие в процеса представлява или упражняване на право или изпълнение на задължение.Както упражняването на права, така и изпълнението на задължения не може да стане по друг начин, освен чрез правоотношение.

Особености

Наказателно-процесуалните правоотношения притежават някои специфики, които могат да се обобщят по следния начин.Наказателно-процесуалните правоотношения не са граждански правоотношения между равнопоставени страни, а са винаги държавно-властнически , между субекти, които не са равнопоставени.
В наказателния процес няма гражданско процесуални правоотношения и това важи и в случаите в които е предявен граждански иск в наказателния процес.Важи и в случаите, когато на основание чл.88 ал.1 се прилагат разпоредби на ГПК.Правоотношенията остават наказателно-процесуални.Има случаи когато без да се е осъществило гражданско правоотношение не може да възникне наказателно-процесуално правоотношение.Например за да се конституира защитник в процеса трябва да е сключен договор за правна помощ при който отношенията са граждански.Те остават извън процеса, но са предпоставка за да възникнат наказателно-процесуалните правоотношения.
В наказателния процес като правило без изключение наказателно-процесуалните правоотношения възникват между държавния орган, който осъществява функцията по ръководство и решаване и всеки друг участник в процеса.В наказателния процес наказателно-процесуалните правоотношения са средство за да се развие и осъществи същия, защото след като се упражни едно право и се изпълни съответно задължение то в крайна сметка се реализира и съответното правоотношение. Реализираното правоотношение се явява онзи юридически факт, който поражда новото правоотношение и така до изчерпване на наказателно-процесуалната дейност.

5.ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Следствен процес

Този процес е установен за първи път в Италия през 16-17 век като по-късно е реципиран от Франция, Германия .
Обща характеристика
1.В този процес съдът е бил пълноправен господар на цялата наказателно-процесуална дейност, той е осъществявал едновременно и функция по обвинение и функция по защита и функция по ръководство и решаване.
2.В Следствения процес обвиняемия е бил обект на разследване.Аргументите са : обвиняемият в този процес не е имал нито правото, нито задължението да дава обяснения, той е бил заставян да прави изявления за собствената си виновност или невиновност.Върху обвиняемия и неговото минало са могли да се правят всякакви изследвания.Процесуалните действия били извършвани без обвиняемият да взема участие, дори без да може да присъства.Най-широко практикуваната мярка за принуда е била арестът.
Защитникът се е допускал да участва , но едва в края на процеса и то не по всички престъпления, само по по-леките.В следствения процес са били легализирани при това достатъчно широко изтезанията от всякакъв вид, които са могли да бъдат повтаряни , потретвани и т.н Именно затова този процес е известен още като инквизационен.Следствения процес самопризнанието на обвиняемия е било царица но доказателствата.Това означава, че направено такова производството се прекратява като се постановява осъдителна присъда.Означава още, че всяко едно лице е могло да бъде осъдено и само въз основа на самопризнание. Самопризнанието е запазвало своята сила, дори тогава, когато и било изтръгвано насила.Това не го е правило правноирелевантно.

Теория за формалната истина

В Следствения процес се е родила и завършила теорията за формалните доказателства.При нея разследването на престъплението и доказването на вината става по един специфичен начин чрез т.н. формални доказателства.В този процес доказателствата са формални защото не само са били предварително установени в закона, но предварително е била установена и тяхната доказателствена сила при това изразена в абсолютни цифри.Доказателствата са били предустановени, защото в този процес са се предпочитали показанията на мъжете пред тези на жените, показанията на лица имащи благородническа титла пред такива които нямат, на духовни лица пред светски и т.н.Системата на формалните доказателства изключва оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение и се характеризира с това,че законът предварително определя силата на доказателствения материал - формални доказателства, както и посредством какви доказателствени материали може да се установят определени обстоятелства по делото - предустановени доказателства.В Следствения процес съдията е бил лишен от възможността да реши делото по собствено вътрешно убеждение.Това означава, че когато се е стигало до постановяване на присъда той е длъжен да събере аритметически доказателствената сила на отделните събрани доказателства.В случай,че получи сбор от единица до постанови осъдителна присъда.Отсъствала е публичността при това и в двете фази.Отсъствал е и принципа на устност.Диренето на истината е подчинено на максимата - целта оправдава средствата.В този процес не са познати стройни форми и обреди.Той е бил един освободен неформален процес , необвързан от никакви срокове, а се е развивал съобразно времето и мястото.В този процес не е действало правилото, наречено презумпция за невиновност.

Обвинителен процес

Този процес възниква като антипод на следствения процес.Възниква най-напред във Франция след победата на френската революция.

Характеристики на процеса
В този процес има обвинител, който е държавен орган, различен от съда и по чието предложение започва наказателното преследване. В този процес в първи път функцията по обвинението, осъществяване от съда е отделена изцяло и е поверена на друг държавен орган.Искането на държавния обвинител за започване на производството се е наричало достатъчно законно основание и това е така защото при направено искане за започване на наказателно преследване съдия-следователя е бил длъжен да започне разследване и не е можел да възразява на направеното предложение.Държавния обвинител е пълен господар на обвинението именно защото разследването е започнало по негово предложение. Затова държавния обвинител разполага с неговата съдба и може във всеки един момент да го оттегли, а съдът и длъжен да прекрати делото.В този процес е действал принципа на състезателност - имаме 2 напълно оформени страни, които са равнопоставени пред съда и които имат равни права.Обвинителният процес е публичен и съдът тук взема решенията по собствено вътрешно убеждение.

Смесен тип процес



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Наказателно процесуално право за 5-ти курс студенти по право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.