Лекции по Наказателно право


Категория на документа: Право


Науката на особената част на наказателното право обхваща:

- обществено опасните прояви, които засягат основните права на човека. Тук се отнасят предимно нормите уреждащи престъпленията против личността, против конституционите права на гаржадните, против брака и семейството и др.

- престъпните прояви засягащи икономическите отношения, които са уредени в две глави на особената част на НК7 престъпления против собствеността и престъпления против стопанстовото;

- престъпления, които засягат държавността: престъпления против РБ, против дейността на държавните органи и обществените организации и посегателствата против отбранителната способност на държавата;

- престъпления, които засягат различни публични интереси.

Тема № 2: ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ПО ВРЕМЕ И МЯСТО.

І. Влизане в сила и излизане от сила на наказателния закон и НПрН.

Действие на НПрН по време (чл.2(1)).

Проблемът за обратно действие на НПрН, обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл.2(2)), определение за "по-благоприятния закон"

НПрН, създадени при опр. обществено-исторически условия, с определена обществена цел, са правила за поведение, чиято задължителност не може да не бъде ограничена в известни времеви и пространствени граници. С оглед на това се говори за предели на тяхното действие по време и по място. От историческа и сравнителноправна гледна точка, въпросът за обсега на действието на НПрН може да се постави на трета плоскост - до колко те са еднакво задължителни за всички граждани, не съществува ли ограничение в тяхното действие по отношение на едни или други категории лица. Тогава говорим за действие на НПрН по отношение на лицата.

1. По време. Те имат не само теоретично, но и особено важно практическо значение. На плоскостта на действието на НПрН по време се поставят 3 групи въпроси: а. за влизане в сила и за обезсилване; б. за принципа на действие на НПрН - чл.2(1); в. за т.нар. обратно действие на НПрН.

а) въпросът за началния и крайния момент за действието на НПрН е поначало такъв за влизане и излизане от сила на закона, който я установява. Съгласно чл.5(5) К, приетият от НС закон влиза в сила 3 дни след обнародването му в ДВ, освен ако в самия закон не е определен друг срок. Понеже НПрН третира деликатна материя и трябва да упражнява едно общовъзпитателно и превантивно действие, обикновено се предвиждат по-дълги срокове. НПрН представлява елемент на действащото право до момента на нейното отменяване. Създадена със закон, тя поначало може да бъде отменена само със закон- с по - нов закон, с нова изрична законова разпоредба, която я обезсилва, като създава на нейно място друга такова.. Наред с изричното указание, в законодателната практика се среща и общата формула "законът отменя всички разпоредби, които му противоречат". Може да се получи и едно мълчаливо отменяне, ако нов закон урежда определена материя по начин, различен от този, по който тя е бил уредена със старата норма. В такива случаи, доколкото двете норми действително и изцяло се покриват, доколкото те не се намират напр. в отношение на общата към специалната или на субсидиарната към първичната, важи правилото: "новият закон отменява стария". Съществува една хипотеза при която НПрН престава да действа и без да има нов закон, който я отменя. Такива норми наричаме мъртви норми. Такава е нормата на чл.98 НК, който до 1985 не се прилага, а след това, по време на "възродителния процес" се прилага. Това е така, тъй като тези норми зависят от същественото изменение на обществено-правното положение.

б) действие на НПрН по време. Във временните граници на влизането в сила и обезсилването на НПрН последните представляват действащо право. Това начало е изразено в чл.2(1): "За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му." От тази съществена разпоредба следват няколко извода:

- текстът не прави разлика относно това, дали законът установява НПрН на общата или на особената част;

- меродавен за НП квалификация е моментът на извършване на деянието, т.е. моментът на осъществяване от страна на дееца на конкретния волев акт, който сам по себе си или във връзка с причинени от него общественоопасни последици се третира като престъпление.

в) обратно действие на НПрН. Касае се за това, дали една новосъздадена НПрН може да бъде приложена по отношение на деяния, извършени преди момента на нейното влизане в сила, дали е допустимо едно такова действие назад във времето. Решението на този въпрос не може да бъде дадено абстрактно, то зависи от принципите, в/у които се изгражда съответната наказателна с/ма. При това, значението на въпроса е твърде различно, в зависимост от това, дали се касае до обратно действие:

- на закон, който тепърва установява наказуемост, който тепърва криминализира деянието или повишава предвидената за него отговорност;

- на закон, който премахва наказуемостта на деяния, декриминализира ги, или смекчава нак. отговорност за такива деяния;

Чл.5(3) К казва, че "никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му". Не може също така да се налага по-тежко наказание от онова, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението.

Различно е положението когато се касае до норма, която декриминализира дадено деяние или облекчава отговорността за прояви, които по време на извършване на деянието са представлявали престъпления. Тук са налице съображения за обратна сила. И в двата случая, обществено и правно оправдано е да се търси нак. отгов. от лица, които известно време преди това са извършили такова деяние, за което до този момент не са били осъдени.

ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА ПО-БЛАГОПРИЯТНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН.

Този въпрос е формулиран в чл2(2): "Ако до влизането на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца". Тази разпоредба поставя проблеми в 2 насоки:

- коя от 2 или повече НПрН се явява по-благоприятна за дееца?;

- до кой момент новата по-благоприятна НПрН може да се приложи по отношение на деяния, извършени преди влизането в сила на закона, който я е установил?

Поначало най-благоприятен в сравнение с друг е този закон, прилагането на който към подсъдимия за извършеното от последния конкретно деяние води до по-благоприятни за него наказателни резултати. Тук става въпрос за съотношението в тежестта за два наказателни закона. При определяне на това, кой закон е по благоприятен следва да се имат пред вид всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност и единство. След като се установи кой закон е по-благоприятен, се прилага именно той. Не може да се приложи отчасти единия, а отчасти другия закон.

С оглед на по-близката характеристика на елементите, които определят сравнителната тежест на 2 наказателни закона, по-благоприятен се явява този от тях, който:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.