Лекции по наказателно право


Категория на документа: Право



Тема 38: ПОДКУП. Обща характеристика. Пасивен подкуп, състави (чл. 301 - 303). Активен подкуп; състави (чл. 304). Други престъпления (чл. 3046, 305, 305а). Ненаказуем случай (чл. 306). Провокация към подкуп (чл. 307).

Българското наказателно право познава два основни вида подкуп. В зависимост от това дали субекта се намира вътре в държавния апарат или извън системата на държавния апарат. Ако субекта на подкупа е лице намиращо се в системата на държавния апарат, подкупът е пасивен, а ако е извън системата е активен. Обект на това престъпление са ОО свързани с нормалното функциониране на държавната администрация в разбирано в широк смисъл.

Пасивен подкуп. Чл. 301 "Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп." и чл. 303 от НК. Това е същинско длъжностно престъпление, субект може да бъде само длъжностно лице, но не всяко длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК, може да буде субект на подкуп. Няма да бъдат субекти на подкуп: нотариусите, помощник нотариусите, ЧСИ, защото те са извън системата на държавния апарат. Освен това изискване: служебното положение на лицето да му позволява за извърши или да не извърши съответното действие, за което бива подкупено. Характерното за подкупа е, че той не е форма на необходимо съучастие въпреки, че за осъществяването му винаги има две страни, тъй като двете двете страни носят наказатена отговорност на самостоятелно основание по различни състави от НК. Изпълнителното деяние е очертано в няколко форми:

1) поиска или приеме дар или облага;

2) приеме предложение или обещание за дар или облага за да извърши или да не извърши действие по служба, или защото е извършило, или не е извършило такова действие.

Няма опит при подкупа. По отношение на облагата, тя може да бъде както имуществена така и неимуществена. Субектът трябва да съзнава, че дарът или облагата не му се следват. Не произтичат пряко от служебната му функция, а му се предлагат или дават във връзка с нея. Необходима е причинна връзка между дадения, респективно обещания дар и служебното поведение на лицето. Необходимо е да се докаже, че субекта е поискал или приел облагата за да извърши или да не извърши действия по служба. Действието по служба е правомерно по ал. 1 на чл. 301 от НК. Произтича пряко от задълженията на длъжностното лице. В случаите, когато поведението на длъжостното лице представлява нарушение на служебните му задължения, деянието ще бъде квалифицирано по ал. 2 от чл. 301 от НК. Ако длъжностното лице е извършило престъпление във връзка със службата си, това няма да изключи отговорността за подкуп, деянието ще се квалифицира по чл. 301 ал. 3, вр. с чл. на престъплението, което е извършил.

По чл. 302 от НК квалифицираните състави: квалифициращо обстоятелство:

1) с оглед служебното положение на лицето, когато лицето заема отговорно служебно положение, съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател, полицейски орган или РП.

Интересна е хипотезата на чл. 302 ал. 2 от НК, по-тежко наказуем подкуп е извършения чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. Какво е характерно тук? Каква е формата на принудата? По чл. 143 от НК "злоупотреба с власт" и по чл. 302 ал. 2 "чрез изнудване" и злоупотреба с власт - в това се оказва принудата. В тази хипотеза субекта на пасивния подкуп ще се накаже по-тежко, защото е квалифициращо обстоятелство, но даващия подкупа няма да бъде наказан, ако незабавно и добровоно е съобщил на вастта. Това се следва от разпоредбата на чл. 306 от НК "Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.".

Чл. 303 "Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму." се инкриминира и деянието на длъжностно лице и чуждо длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 15 от НК "15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:
а) служба в учреждение на чужда държава;
б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;
в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.", когато дарът или облагата са предложени, обещани или дадени на друго лице (длъжностно лице в системата на държавния апарат, в чиято сфера да е възможно да извърши /неизвърши/ действие).

Активен подкуп, чл. 304 от НК "Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.", субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние "обещае или даде дар или облага", обещанието или облагата е насочено към длъжносно лице, свързано е със службата на последното и цели извършването или неизвършването на действия по служба. От субективна страна е необходимо съзнание у дееца, че целените (извършени) действия от длъжностното лице са от кръга на служебните му задължения. По-тежко наказуем е активния подкуп, когато длъжностното лице е нарушило служебните си задължения.

Така има симетрия между чл. 301, ал. 2 и чл. 304, ал. 2 от НК, т.е. при нарушаване на служебните задължения с оглед завишената обществена опасност, по-тежко ще се накаже както субекта на пасивния подкуп, така и субекта на активния подкуп.

Квалифициран състав на активния подкуп по чл. 304а от НК "Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.", за предложение, обещаване или даване на подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, както и съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател, РП, полицейски орган.

По чл. 305 от НК "Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.
(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.", субект на това престъпление са арбитър или вещо лице, когато извършат деяния във връзка с тяхната дейност, както и тези които предложат, обещаят или дадът подкуп на арбитера, вещото лице. Парите са предмет на подкупа, а не средство на подкупа. (Въпросът е спорен!)

Тема 39: ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика; понятие за документ; видове документи; отношение към удостоверителните знаци. Видове и система на документните престъпления. Подправка на документ; състави (чл. 308-310). Лъжливо документиране; състави (чл. 311- 313); отношение към подправката на документи; неистински документ и документ с невярно съдържание. Престъпно ползване на документи (чл. 316-318).

Обща характеристика на документите. С понятието документ боравят няколко закона, Закона за Българските лични документи, ЗЗКИ. НК не двадефиниция на документа, но в чл. 93 т.5 от НК "5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция." определя какво е "официален документ", а в т.6 дефинира "неистинския документ" "6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.". Тези дефиниции са необходими с оглед системата на документните престъление, а най-общото за нея е, че тези престъпления засягат винади и още един вид ОО, чрез опорочаване на документите.

1) документа е волеизявление на определено лице, дори когато документа се издава от държавен орган, неговия автор е конкретизиран. Като волеизявление на органа документа има конкретно съдържание, което трябва да бъде ясно изразено. В писмена форма на траен носител. Няма да е документ изписването на символи, съкращения, знаци, няма да е документ изписването върху нетрайни носители;

2) документа трябва да сочи конкретно неговия автор, най-често чрез подпис се удостоверява, че изразеното в документа волеизявление е на неговия автор. Без значение е дали документа е собственоръчно написан или машинно (накомпютър), като това разграничение е в саморъчно написаните са частни документи, докато официалните документи са мащинно написани, предимно. Това не променя качеството на изявлението, той има статут на документ;

3) документа трябва да бъде конкретен, с конкретно съдържание, конкретно неговото съдържание. Не са документи - бланки, билети за градси транспорт, билети за кино. Именно на това основание съдебната практика спори по отношение на личните карти. От една страна защото съдържат тект, които не може да бъде прочетен, от друга страна, защото не са подписани от лицето, което ги е издало. Въпреки това преобладава мнението, че Л.К, и СУМПС са официални документи и са такива.

По отношение на субекта, от чието име изхожда документа те се делят на официани и частни. Официален е документ издаден от длъжностно лице, издаден е по установения ред и форма, в кръга на службата на длъжностното лице. Официални са документите издадени от предствители на обществеността в кръга на възложените им функции. Всички останали документи са частни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.