Лекции по наказателно право


Категория на документа: Право



Тема 37: ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА И ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО. Обща характеристика, обект и субекти на тези престъпления; понятие за "длъжностно лице" "орган на властта" и "представител на обществеността' (чл. 93, т. 1 - 3). Отграничаване от дисциплинарните нарушения. Общи престъпления по служба и специални длъжностни престъпления; същински и несъщински длъжностни престъпления. Състави на злоупотреба, превишаване и бездействие с' власт (чл. 282). Други престъпления. Обща характеристика на престъпленията против правосъдието.
Набедяване (чл. 286). Отношение към клеветата. Лъжесвидетелство (чл. 290); хипотези на ненаказуемост (чл. 292). Лично укривателство (чл. 294).

Престъпления по служба. Правната уредба е в Глава VIII, Раздел II от Особената част на НК. Обект на престъпленята по служба са ОО свързани с дейността на държавните органи, обществените организации и лицата, които осъществяват публични функции. Субект на тези престъпления да длъжностните лица, както и органите на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК и представителите на обществеността по смисъла на чл. 93, т. 3 от НК.

Видовете престъпления по служба се делят с оглед съотношението между съставите на общи престъпления по служба и специални длъжностни престъпления. Общите засягат само функционирането на държавния апарат, а спецалните имат и един допълнителен обект, засягат и друг вид ОО на което е даден преоритет и затова се намират в други Глави и Раздели в Особената Част на НК. Друга клсификация на длъжносните престъпления е делението им на същински и несъщински в зависимост от това дали качеството длъжностно лице се изисква за субекта по основния състав или е само квалифициращо обстоятелство. По чл. 282 от НК, необходимо е субекта дае длъжностно лице, то няма да има престъпление.

Общи престъпления по служба. Престъплението п очл. 282, ал. 1 от НК. Нормата е бланкетна, защото съдържанието на правата и задълженията, които субекта не изпълнява или нарушава се съдържат в друг нормативен акт. Престъплението е същинско длъжностно престъпление, т.е. субект може да бъде само длъжностно лице, което се намира вътре в системата на държавния апарат. Изпълнителното деяние е дадено в три алтернативни форми:
1)нарушаване на служебните задължения;
2)неизпълнение на служебните задължения;
3)превишаване на властта ил иправата си.

Нарушаване на служебните задължения, има когато субектът осъществи поведение, което не е съобразено с изискванията на заеманата длъжност. Неизпълнение на служебно задължение е равно на непредприемане на дължимо действие. Превишаване на власт има когато субекта извършва действия, които надхвърлят неговата компетентност и са включени в чужда властническа компетентност. Престъплението е резултатно на поставяне в опасност, т.е. не е необходимо от това поведение да са настъпили вреди, но е необходимо и напълно достатъчно да могат да настъпят немаловажни вредни последици (имуществен и неимущесвен характер).

От субективна страна престъплението се извършва с пряк умисъл и със специална цел набавяне за себе си или за другиго облага, или причиняване вреда на другиму. Под облага се има предвид - облага имуществена или неимуществена, но това ще бъде благоприятно изменение в правната сфера на дееца или друго лице. Вреда също е широко - неблагоприятно изменение в правната сферата на другиму. Специалната цел не е необходимо да бъде постигната. В случайте когато е налице непредпазливо деяние, то няма да бъде по чл. 282 от НК, а по чл. 219 от НК, като се отваря въпросът дали е налице безстопанственост, а също и за диспиплинарно нарушение. Дисциплинарно наруение (а не по чл. 282 НК) ще бъде налице когато нарушаване на служебните задължения, тяхното неизпълнение или превишаването на властта не създава опасностот настъпването на немаловажни вредни последици. По-тежко наказуемо е деянието, ако са настъпили значитени вредни последици или ако длъжностното лице заема отговорно служебно положение. Още по-тежко наказуеми са случайте, когато престъплението е особено тежък случай.

По чл. 283 от НК, субект е длъжностно лице, изпълнителното деяние е използване на служебното положение за набавяне за себе си или другиго противозаконна облага. Тук нямаме нарушение на служебните задължения, нито неизпълнение или превишаване на власт. Налице е едно използване на собствената си служебна позиция, контакти, които произтичат пряко от служебното положение на лицето с цел набавяне облага, която не му се следва на субекта или на другиго.

Имаме пряк умисъл и специална цел. Не е необходимо целта да е реализирана, лицето да се е облагдетелствано.

Престъпления против правосъдието, обща характеристика на тези престъпление. Те засягат ОО свързани с норалното функцониране на правораздавателните органи. Самите престъпления имат вътрешна систематиация в зависимост от субекта на престъплението. Групите са:

Длъжностни престъпления против правосъдието. Субекта е длъжностно лице в системата на правосъдния апарат.

Общи престъпления против правосъдието. Субекта е лице, което се намира извън системата на правосъдните органи, но има задължение да спазва определено поведени във връзка с осъществяването на правораздавателната дейност.

Набедване, по чл. 286 от НК "Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.", по ал. 1 е основния състав. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние "набеди някого в престъпление", означава да съобщи пред надлежен орган на властта, че някой е извършил престъпление. Особеност в случая, че този който се набедява трябва да бъде индивидиализиран. Субекта на престъплението трябва да знае, че набеденият не е извършил престъплението. Набедяванет трябва да се извърши пред надлежен орган на властта. Надлежен орган на власт е всеки орган, чиято компетентност е включено правомощието по наказателно преследване. Набедяването е формално престъпление, не е необходимо набедения да бъде привлечен към наказателна отговорност, но ако това се случи, ще се носи по тежка наказателна отговорност по ал. 2 от чл. 286 от НК.

Втора форма - представяне на неизстински доказателства спрещу лице със знанието, че лицето е невинно. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице извън: свидетелите, вещите лица, преводачите и тълковниците. Представяне на неистински доказателства - горните субекти са изключени от списъка, ащото те носят самостоятелна отговорност по други членове. Неистински доказателства са тези, които създават неистинска връзка между предмета на доказване и фактите. Представянето на неистински доказателства не изключва първата алтернатива на набедяването, съобщаването пред надлежен орган на власт. Може да се осъществи в двете форми: съобщи пред надлежен орган и представи неистински доказателства - документи, предмети и т.н.

Разграничение между клевета (чл. 147) и набедяване (чл. 286): при клеветата няма необходимост пред надлежен орган на власт.

Лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК "Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.", субект на това престъпление може да бъде само свидетел, а свидетел е всяко лице, което е допуснато или призовано като такъв. Свидетелят трябва да е приел да дава показания, но само по отношение на лицата, по които имат правото да откажат да свидетелстват. Това са случайте, в които лицето би уличило себе си в престъпление, както и съпруг, роднина на обвиняемия.

Изпънителното деяние по чл. 290 е в два варианта: съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване (премълчаване) на истина. Първата форма е чрез действие, а втората чрез бездействие. За да е налице лъжесвидетелстване е необходимо потвърждаване на истина или затаяване на истина да е потвърдено пред съд или друг надлежен орган на властта. А в граданската прозиводство е само съда.

За да е налице довършено престъпление не е необходимо надлежния орган дае приел показанията за истински и да ги е включил в акта си. Не е задължително да има резултат.

Същото престъпление може да бъде извършено от преводач или тълковник, които пред съд или друг надлежен орган писмоно или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване. Свидетелят е възприел факти свързани с фактически данни по случая.

Формата на вината е пряк умисъл, деецът съзнава че твърди неистина или затаява истина, а преводачът ил итълковникът съзнават, че представят неверен превод или тълкуване.

Чл. 291 от НК "Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.", субект тук е вещ лице по наказатело, гражданско или административно производство, което даде невярно заключение. Формата на вина е пряк умисъл.

Хипотеза - подбуждане към лъжесвидетелстване по чл. 293 и даване на невярно заключение. "Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291," изпълнителното деяние тук се изразява в подбуждане. Изпълнителното деняие по този член е подбуждане на другиго към подбуждане, като деяниеот не трябва да е осъществено лъжесвидетелстване.

24.08.2012 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.