Лекции по наказателно право


Категория на документа: Право


От субективна страна - пряк умисъл, както и специална цел за набавяне на имотна облага за себе си или другиго. Когато укрива, го прави с цел да уреди една добра продажба.

Квалифицирани състави по ал. 2. Вещното укривателство освен помощ след деянието, да се отличава от чл. 294 от НК "Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания." - лично укривателство. Различаваме формата "укрие": първо: разлика в обекта, вещното укривателство е престъпление против собствеността, а личното укривателство е престъпление против правосъдието, т.е. главната цел на укривателя е разкриване и наказване на лицето. Което е един задължителен ефект на вещното укривателство. Втора разлика: при личното укривателство може да се укрива самото лице, може да се укриват вещи, които са били средство на първичното престъпление, както и предмета на първичното престъпление, които е единствения годен предмет на вещното укривателство. Не констатираме ли, че укритата вещ е предмет, говорим за лично укривателство. Трето място - за вещното укривателство е необходимо предмета да е придобит чрез първичното престъпление, което означава - първичното престъпление е против собствеността, то е довършено престъпление. При личното укривателство може да се укрива за всякакви престъпления, не само за престъпления против собствеността, включително престъпление против собствеността, което не е било довършено. На четвърто място: при съвпадение на всички признаци разликата е в целта. При вещното укривателство - користна цел, набавяне на имотна облага. А при личното укривателство целта е затрудняване на правосъдието. На пето място: чл. 294 ал. 3, говори за лично укривателство с користна цел, при което имаме пълно съвпадение, квалификацията е: в първата разлика на обекта, тя дава разграничението, вещното укривателство е престъпление против собствеността, то облагата идва от самия предмет (продажба, друга сделка с нея), докато при личното укривателство става дума облагата има друг източник (друг заплаща за веща).

Чл. 253 и разликата му с чл. 215 от НК. Чл. 253 ал. 2 пр.1 - придобие "(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.": първа основна разлика, че 253 е нетрадиционна вторична дейност, а особена форма на вторична престъпна дейност, при която субекта на първичното престъпление може да бъде субект на вторичното престъпление. Изводът е: при сравняване на признаците, ясно се вижда, че 215 има един допълнителен признак, а именно користната целта (получаване на имотна облага), което директно го превръща в поглъщащ състав, т.е при конкуренция 215 и 253 ал. 2 се прилага чл. 215 от НК.

Ако сравняваме чл. 253 ал. 1 с чл. 294 ал. 1 имаме пълно съвпадение на признаците, прилагаме санкцията и поглещащ е чл. 253 ал.1 - по тежко наказуемата дейност от двете.

Обобщение на Глава V: да решим кое престъпление е осъществено зависи от предварителния отговор на следните въпроси: 1) Какъв е предмета? Ако е недвижима вещ, отпада чл. 194, 198, длъжностно присвояване отпадат; 2) В чие владение е бил предметът преди осъществяване на престъплението? Ако владението му е собствено - кражба, грабеж, измама и изнудване отпадат, остава длъжностно присвояване и обсебване; 3) По какъв начин е придобит предмета? Чрез собствено поведение на дееца ли, при което кражба, грабеж, длъжностно присвояване и обсебване. Или чрез съдействието на пострадалия, където имаме: измама или изнудване; 4) Чия е фактическата власт след престъплението? Ако е собствена на дееца - кражба, грабеж. Ако е чужда на дееца - длъжностно присвояване, обсебване. 5) Какво е намерението на дееца? Ако намерението е присвоително (да третира веща като своя), избора е от 194 до 214, но ако намерението е за унищожаване, счупване на веща (независимо, че преди това е била отнета), то отиваме на чл. 216 от НК. Когато намерението към момента на деянието е било придобивно, последващото унищожаване на веща е форма на фактическо разпореждане и не променя квалификацията.

17.08.2012 г.

Тема 34: СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика на гл. VI. Безстопанственост - основни особености и състави (чл. 219). Престъпления против кредиторите - обща характеристика на Раздел l"a". Умишлен и непредпазлив
банкрут (чл. 227d 227д). Квалифицирана контрабанда - обща характеристика, състави, санкции (чл. 242).

Престъпленията против стопанството са систематизирани в Глава 6 от НК. Родовият обект на тези престъпления са ОО свързани с нормалното (правомерно) осъществяване на стопанска дейност. Критерият за разграничаване и систематизиране в отделните раздели на Глава 6 е дали престъпленията засягат всички стопански отрасли или са с конкретна насоченост към отделен стопански отрасъл. Другият критерии от които изхожда законодателя е спецификата и сложността на ОО и въз основа на този критерии е изграден Раздел 1А - престъпления против кредиторите.

1. Общи стопански престъпления. Безстопанственост по чл. 219 от НК "Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.", това престъпление има два основни състава, по ал. 1 и по ал. 2. Субект по ал. 1 е само длъжностно лице. Безстопанствеността е типично длъжностно престъпление. Изпълнителното деяние се изразява в неполагане на достатъчно грижи за ръководеното, управлението, стопанисването или запазването на поверено му имущество. Класически то (изпълнителното деяние) се осъществява чрез бездействие, но е възможно и чрез осъществяване на неправилна стопанска дейност. По ал.1 престъплението е непредпазливо в двете му форми (самонадеяност или небрежност). Какво означава достатъчно грижи? Достатъчната грижа е съобразена с нормативната уредба, която пряко регламентира дейността в съответния стопански отрасъл. Освен неполагане на такава грижа, трябва да е налице и съставомерен резултат: настъпили значителни щети. На тази плоскост безстопанствеността по чл. 219 от НК се различава от дисциплинарните нарушения. Практически погледнато лице, което има ръководна функция не изпълнява тези си задължения но от това не са настъпили значителни щети, тогава имаме нарушаване а трудовата дисциплина, т.е. дисциплинарно нарушение. А когато имаме големи щети от неизпълнение на дадена дейност, тогава имаме по чл. 219 от НК.

Какво означава значителна щета?
1)при щети се говори само имуществени вреди, т.е. щетите да имат имуществена стойност, не е включват пропуснатите ползи - т.е. вредата като цяло. По отношение на стойността също е затруднена съдебната практика. По-стара съдебна практика приема 1000 лева, но към момента отиваме към щета поне на 10 000 лева. Липсата на противодържавна цел и формата на вина (по отношение на ал.1) отличава безстопанствеността от вредителството (по чл. 107 от НК). Никога не се носи кумулативно по чл. 107 и 219 от НК. Състава на престъплението по чл. 219 от НК е формулиран общо, ето защо ще се изключи отговорността по чл. 219 от други норми, които конкретизират неправилното осъществяване на стопанска дейност. Пример: класическо длъжностно присвояване:не се носи отговорност по чл. 201 и по чл. 219, ще се приложи чл. 201 от НК (които се явява специален състав по отношение на общия 219). Форма на вина по ал.1 - на непредпазливост: самонадеяност и небрежност.

Престъплението по чл. 219 ал. 2 от НК. Отново лицето е длъжностно по смисъла на чл. 93 т.1 и на чл. 219 ал. 2 и то длъжностно лице с контролни функции. Налице е друго правоотношение между контролиращия субект и лица, на които е възложено управление, разпореждане или отчитане на обществено имущество по смисъла на чл. 93 т. 4 от НК. По силата на това правоотношение субекта е бил задължен да упражни контролни функции, а престъпното му поведение се изразява в това, че не е упражнил достатъчен контрол.

По отношение на тези лица които осъществяват контрол да са извършили престъпление, може да са извършили друг вид нарушение или поведението им да не е престъпно, но отново както по ал. 1 е необходимо да са настъпили значителни щети за предприятието или съответната стопанска единица. В тази хипотеза търсим причинна връзка между неосъществения контрол и щетите. Отговорността е за субекта с контролни функции, а не за субектите, които са се разпоредили с имуществото. Формата на вина е непредпазливост, като по ал. 3 на чл. 219 по-тежко се наказва умишлената безстопанственост в двата и варианта по ал. 1 и по ал. 2 от чл. 219.

при правната квалификация по чл. 219 е необходимо точно и конкретно да се отрази в какво точно е неполагането на дейността, която не е осъществена съобразно нормативните актове.

Престъпления против кредиторите.

Общи бележки:

1) понятие за търговец - ТЗ (търговския закон) изхожда от два критерия, дефинирайки търговците. На първо място: търговец по занятие с оглед дейността, която изпълнява (осъществява) субекта. Чл. 1, ал. 1 от ТЗ изчерпателно изброява сделките, които са търговски. Всяко ФЛ или ЮЛ, което осъществява тези сделки по занятие е търговец. На второ място: търговец с оглед правно организационната форма. Независимо от това какви сделки осъществява, ако правно организационната форма, търговци са й търговските дружества, кооперации (без ЖСК).

2) по отношение на дейността на търговците: характерно е, че тези отношения са трайни и са с цел продажба, те нямат потребителски характер и цел печалба. Чл. 607 ал. 1 от ТЗ (производство по несъстоятелност - да си го видим от (ТЗ) закона). Чл. 608 ал. 1 от ТЗ, да се види, кой търговец е неплатежоспособен? В ал. 2 - хипотеза, неплатежоспособност се предполага, когато е настъпило задължението и то не е погасено.

Неплатежоспособен е търговец, които не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска сделка. Неплатежоспособността сама по себе си не е престъпна, нормална е за търговската сфера и е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е съдебна процедура, компетентен е окръжния съд по седалището на търговеца. Като процедура се цели да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите от една страна и от друга заздравяване на предприятието на длъжника.

Маса на несъстоятелността. Какво ще рече това? Това са имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване производството по несъстоятелност, както и правата придобити след тази дата. По отношение на ЕТ (едноличните търговци) в масата на несъстоятелността се включват и 1/2 от вещите и правата съпружеска имуществена общност.

23.08.2012 г.

Обект на престъпленията против кредиторите са ОО свързани с осигуряването и постигането на целта на производствоо по несъстоятелност. Тези престъпления са систематизирани с оглед това дали се осъществяват преди производството по несъстоятелност (хипотеза на чл. 227б от НК), дали се осъществяват в хода на производството по несъстоятелност, престъпления свързани с вече открито производство (вкл. чл. 227в-/умишлен банкрут/ и чл. 227г), непредпазливия банкрут и престъплението по чл. 227е, ал. 2 от НК, които се свързват с обявяването на търговец в несъстоятелност.

Престъплението по чл. 227б е свързано с откриване на процедурата по несъстоятелността. Субект на това престъпление е само търговец ФЛ, по смисила на ТЗ, търговци са търговци дружества, освен ФЛ. Търговеца трябва да е изпадна в неплатежоспособност, като това е обективна предпоставка за извършено престъпление, като самото изпадане не е престъпно само по себе си.

Изпълнителното деяние е незаявяване пред съда на обстоятелството, че е изпаднал в неплатежоспособност в 30 дневен срок от спиране на плащанията. Срокът започва да тече от спиране на плащанията, с изтичането на този срок деянието е довършено, тук нямаме опит към престъпление. Това задължение за търговеца произтича пряко от разпоредбата на чл. 626, ал.1 от ТЗ. Престъплението се извършва чрез бездействие, законът не изисква съставомерен резултат. Престъплението е формално, когато престъплението не изисква резултат то е на просто извършване - формално. Ал. 2 на чл. 227б от НК визира същото изпълнително деяние, но тук субект на престъплението са лицата, които управляват и представляват търговското дружество (за ООД - управителя, за АД - членове на изпълнителния съвет, управителен съвет, управителите). Ал. 3 от чл. 227б от НК, наказателна отговорност за прокуриста (вид търговски представител, "другото аз на търговеца", има правомощия да управлява предприятието на търговеца, неговите правмощия произтичат "екс леге" /от закона/, той е търговски управител, не е търговец), прокуриста е задължен в 7 дневен срок от спиране на плащанията и възникване на неплатежоспособността да уведоми писмено търговеца за това. Неизпълнението на това негово задължение на прокуриста е престъпление по чл. 227б, ал. 3 от НК, престъпленеито е формално, не се изисква друг резултат.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.