Лекции по наказателно право


Категория на документа: Право



Говорим за видове диспозиции и видове санкции. Диспозициите съдържат описание на отделните видове престъпление. И според това как е направено това описани, каква юридическа техника е използвано, диспозициите на нормите на особената част се делят на четири вида:
1)описателни диспозиции, те съдържат всички елементи на вида престъпление, описани с техните собствени признаци. Най-голямата част от диспозициите са от този вид. Пример: чл. 194 от НК.
2)прости диспозиции, те описват престъплението чрез общо известен термин, без да съдържат такива подробни елементи. Такива към момента в НК няма, но има опростена диспозиция. Пример: чл. 329 ал. 2 от НК.
3)препращащи диспозиции, при тях за допълване на елементите на вида престъпление се препраща изрично или мълчаливо към друг такава на НК. Пример: чл. 97 изрично двупосочно /дори/ препращане, чл. 96 ал.3 от НК мълчаливо препращане. Мълчаливо препращане е чл. 195 от НК.
4)бланкетни диспозиции, те препращат към друг закон. Пример: чл. 253 б от НК, препраща към друг закон, чл. 353 б от НК.

В обобщение - диспозицията на нормата на особената част съдържа състава на престъплението, за което съставите на престъплението съдържаща това описание на четирите диспозиции.

Видове санкции на особената част. Има две отделни класификации.

Що се отнася до едното, единичното наказание санкциите се делят на следните видове:
1)абсолютно неопределени, в исторически план. Пример: "Еди какво си се наказва с най-тежкото предвидено наказание". Такива НК няма.
2)абсолютно определени, те съдържат вида и размера на наказанието. Пример: Чл. 96 от НК.
3)относително определена санкции, при която се посочва вида на наказанието и границите на неговия размер. Тези граници могат да са посочени в три подварианта. Санкция със специален максимум. Пример: чл. 194 "до 8 години". Минимума е 3 месеца, където се регламентира вида наказание. Чл. 39 от НК от 3 месеца до 20 години от общата част. Санкция със специален минимум. Пример: "не по-малко от...". При конфискации и глоба се използва тази санкция. Санкция със специален минимум и максимум. Пример: чл. 115 "от 10 до 20 години ЛОС".

Що се отнася до санкции съдържащи няколко вида наказания, според начина на предвиждане на тези наказания, санкциите се делят на следните видове:
1)кумулативни санкции, при тях наказанията се налагат едновременно. Пример: ЛОС и глоба, пробация и чл. 37, ал. 1 т.7 от НК.
2)алтернативна санкция, при която съда трябва да избира едно измежду няколко наказания. Пример: ЛОС до 5г., пробация или глоба.
3)факултативна санкция, при която съда заедно с едно задължително наказание може да наложи и друго. Пример: прилага се при конфискация на имущество в полза на държавата.

Тема 2: Действие на НПН по време и място.

Действието по време е свързано с три въпроса. Влизане в сила на нормата /закона/. Излизане от сила на закона /нормата/. Обратно действие на закона.

Влизане в сила на нормата. Нормите влизат в сила при наличие на три обстоятелства:
1)приети са по съответният ред от съответен държавен орган - НС;
2)обнародвани са в ДВ-к, с указ на президента;
3)да е изтекъл определен срок от времето. Три дни след обнародването в ДВ-к или определеното в самия закон. Време, през което закона не действа. Адресатите на съответния акт да се запознаят с него, "вакацио легис". Но в чл. 422 от НК, в сила от деня на обнародване на НК.

Излизане от сила на закона. Отмяната на закона, винаги се извършва чрез друг закон, освен в самия закон няма изрично посочена срок за действие на самия закон. Отмяната може да бъде изрична отмяна и мълчалива отмяна. Изричната, е когато в новия закон изрично се упоменава какво се отменя. Такава норма има чл. 420 от НК. При изричната отмяна не е необходимо отменената норма да се замести с нова. Пример: закон от 1949 г. отменя всички закони преди 09.09.1944 г. Отмяната на отменителната норма, не възстановява действието на отменената вече правна норма. Мълчаливата отмяна, при нея липсва изрична отменителна норма, но влиза в сила нов закон, които урежда по различен начин същите ОО. Новата норма има същата хипотеза, но различна диспозиция. В този случай старата норма продължава да съществува, но няма приложение. С отмяната на новата норма старта отново автоматично влиза в действие.

Принципът за действието по време на НПН е изразен в чл.2 ал. 1 от НК. "Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.". Независимо от това кога се гледа делото в съда, НК може да е изменян многократно, въпреки че е отменена, то тя се прилага.

Обратно действие на закона. Ретро активно действие на закона, т.е. към миналото. Означава, че към определен ЮФ /за конкретно престъпление/, да се приложи норма, която е влязла в сила след неговото извършване, т.е. след настъпване на ЮФ. Прилага се норма, към случай възникнал преди нейното влизане в сила. КРБ забранява обратно действие на норма, която утежнява положението на лицата. Ако няма норма, която да забранява определено поведение на лицата. По силата на чл. 2 ал. 2 от НК. "(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.". Кой е най-благоприятния закон за дееца? Т.е. говири се за всички изменения на НК.

Вариантите в особената част, които могат да бъдат по-благоприятни или най-благоприятни за дееца. Отмяна на нормата на особената част е най-благоприятната част на дадено деяние. Отмяна на цялата норма, наречена пълна декриминализация. Намаляване на специалния максимум или специалния минимум. Предвиждане на по-леко алтернативно наказание. Премахване на кумулативно наказание.

Предвиждане на нов признак на състава на престъплението. При което извършеното деяние не съставлява престъпление, това е частична декриминализация.

Промени в общата част. Промяна в общия минимум и максимум за конкретния вид наказание. Пример: "чл. 39 да се промени от 3 месеца на 1 месец и от 20 на 15 години". Облекчаване на режима за освобождаване от наказателна отговорност или за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание.

Вдигане на минималната възраст на наказателна отговорност, която е 14 години към момента и да стане на 16 години.

По-благоприятния закон се прилага изцяло. Не може да се вземе една правна норма от редакцията на една редакция на НК и норма от друга норма, взема се само едната редакция на НК. Редакциите между, които може да се избира от съда са ограничени между момента на извършване на престъплението и краен момент влизане на присъдата в сила /ако няма обжалване/. Ако след влизане в сила на присъдата влезе по-благоприятен закон, то няма как да се приложи новия по-благоприятен закон. Начина на промяна е чрез помилване /от президента/ или .... /от НС/.

Действие по място. Правната регламентация в чл.3 до чл. 8 от НК.

Действието по място се регламентира чрез 4 принципа, които не се прилагат паралелно, а се намират в корелативна връзка. Връзка на взаимна зависимост. Всеки предходен принцип има по-широко приложно поле от следващите. А всеки следващ принцип регламентира хипотези, които попадат извън действието на предходния принцип.

Чл. 3 от НК, териториален принцип. "Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.". Прилага се за всички лица намиращи се на територията на Р.България, няма значение с каква гражданство са тези лица. Какво е територия на страната?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.