Лекции по наказателно право


Категория на документа: Право



хорариум 40ч.лекции и 20ч.упр., изпит - 23.08.2012г. от 08,00 ч. - криминална, 10,30 икономическа и охранителна, изпит - стая: 301 и 303 устен. Трима изпитващи - вкл. Кузманова.

Наказателно право
11.07.2012 г.

Тема: Понятие за НП. Наказателно правни норми.

НП е система от правни норми, които осигуряват защитата от престъпления чрез предвиждане на налагане на наказания на извършилите ги лица. Първа основна характеристика на НП, че то е система. Това означава: 1) че нормите на НП са свързани помежду си, т.е. никоя норма сама по себе си не може да осъществи функцията си. 2) каква е системата на НП?

То се разделя на две части: 1-обща част, която определя принципите на НП и онези институти, които са общо валидни за цялото НП; 2-особена част, в НП има особена част, а другите нормативни актове имат специална част. В която особена част се определят престъпленията и се посочват наказанията, които се налагат за тях. Общата част е от чл. 1 до чл. 94, особената е от чл. 95 до чл. 420 от НК.

Двете най-важни основни понятие са: престъпление и наказание. От гл. т. на правното отношение, престъплението играе ролята на ЮФ /юридически факт/, които поражда материалното наказателно правоотношение. Като всяко правоотношение й то се характеризира с тези процесуално и материално правоотношение, в което има (първи елемент) субекти /страни/, това са от една страна извършителят на престъплението, а от друга страна държавните органи, които имат функцията по преследване и наказване. Втория елемент от материалното отношение е съдържанието, което се изразява в ...

Съдържането се изразява в следните правомощия на държавата:
1-да осъди лицето, извършител (НПК);
2-да изпълни наказанието (ЗИНЗПС - пенитенциарно право);
3-да третира лицето като осъждано (последиците свързани със съдимостта). Тези са две категории: морално-етични последици с отношението на обществото към осъдения; юридически последици, които са ограничения, които осъденият търпи след като е изтърпял наказанието си.
Третия елемент е обект на правоотношението. Това са правата на осъдения, които се ограничават, чрез присъдата.

На базата на това материално правоотношение се поражда процесуалното наказателно правоотношение, което е регламентирано в НПК.

НП се характеризира с две особености, които го отличават от всички останали правно отрасли.
1) НП дава негативна правна регламентация, НП работи със забрани. То защитава ОО /обществените отношения/ от накърняване, за разлика от всички правни отрасли, които регламентират нормалното, развитие на обществените отношения.
2) НП защитава ОО във всички сфери на социалния живот. За разлика от останалите правни отрасли, които регламентират само род. Пример: ВП само със собствеността, Облигационно Право само облигационните отношения. За НП са необходими от всички прави отрасли знания.

Принципи на НП.
Три са принципите:
1) принцип на законност. Основни проявления са в следните насоки: престъпление е само такова деяние, което е обявено от закона за наказуемо. За всяко престъпление може да се наложи само наказанието предвидено в закона. Компетентни да преследват и наказват са само държавни органи определени със закон.
2) принцип на демократизма. Основните му проявления: НК важи и се прилага спрямо всички лица. НК се прилага еднакво за всички лица.
3) принцип на хуманизма. Основните му проявления: ограничаване полето на наказателната принуда, т.е. колкото по-малко деяние да се третират като престъпления, а като други правонарушения. Наказанията, които се налагат не могат да се изразяват в мъчени или унижения. Наказанията се налагат не с цел отмъщение, а цел поправянето и превъзпитаването на извършителя. В редица случаи вместо наказание се прилагат други мерки.

Функции на НК.

1. НК осигурява защитата на ОО.
Това става по два начина:
1) чрез самото си съществуване лицата могат да се запознаят с поведението, което е забранено и да формират контра мотиви срещу неговото осъществяване.
2) налагане на наказания на извършилите престъпление лица.

2. Видове НПН /наказателно правни норми/.

НПН се делят на две големи групи:
1)норми на общата част;
2)норми на особената част.

Поради различните функции и структурата е различна. Нормите на общата част има само диспозиция, те са едноелементни /монолитни/. Има два вида диспозиции на общата част:
1)дефинитивни норми /определителни норми/. Те съдържат легални определения на наказателно-правни понятия. Пример: чл. 9 от НК, чл. 33 определението за невменяемост, чл. 27, 28 и 29 - рецидива.
2)декларативни норми. Те съдържат специфичните наказателно правните принципи, те декларират НПП /наказателно правните принципи/ и институтите на общата част. Институт - няколко прави норми, които се занимават с един проблем. чл. 35 от НК принципите относно наказанието. Чл. 12 института на неизбежната отбрана.
3)поощрителни норми /рядко се прилагат и затова не са официално включени/. Тук е института на доброволния отказ чл. 17, ал. 3 от НК, чл. 18, ал. 3 и чл. 22 от НК.

Нормите на обобщената част, имат двуелементна структура: диспозиция и санкция. Липсва хипотезата, защото НК липсва ЮФ, които поражда наказателното правоотношение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.