Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право


В нашето МЧП изрично се признава ролята на вътрешния обичай. Дори българският законодател признава и допуска прилагане на чуждестранен вътрешен обичай, стига да е признат в съответната държава за източник на правото – например чл. 26 и 28 КТМ, чл. 278 ТЗ.

Значение имат и обичаите в практиката. Те не са правни норми, а факти, чието спазване се допуска за улеснение на страните по договора - нямат задължителен характер и се прилагат доколкото закон допуска това. Могат да бъдат от значение при тълкуване волята на страните по един договор – чл. 20 и чл. 227 ЗЗД, както и чл. 134 и чл. 222 КТМ.

Практика на правоприлагащите органи: Таджер приема, че ТР на ОС на ВС, макар и да не създават правни норми, имат нормативен характер. Такъв характер се признава и на Пленума на ВС.

Кутиков приема, че тези актове имат “относителна задължителна сила”, определена от закона.

При действащата КРБ и ЗСВ, М.Попова приема, че ТР на ОС на ВКС и ВАС са задължителни за изпълнителната и съдебна власт, макар трудно могат да се приемат за нормативни актове, са източници на ГП.

1997г Ж.Сталев публикува статия в която признава съдебната практика за източник на правото, тъй като нормативните актове трябва да бъдат тълкувани преди да бъдат приложени. Така съдилищата неизменно “създават” право.
Поради липса на кодификация на МЧП, наличието на съществени празноти в законодателството и съществуващото нормативно разноезичие при уреждането на едни и същи институти, според Зидарова следва да се преосмисли позицията спрямо съдебната практика. Нашият законодател на няколко места сам е подчертал ролята на правоприлагащия орган да определя приложимото право – например чл. 132 (3) СК и чл. 606 ТЗ.

От значение е участието на Р. България в международни договори, особено многостранни. В процеса на тяхното прилагане и тълкуване българският съд е длъжен да се съобразява с практиката и тълкуването на чуждестранни и международни съдилища.

Аргумент е и приложението на правото на държава, която приема за водещ източник на правото прецедента или дори само съдебната практика по тълкуване на собственото и право – нашият съд ще трябва да се съобрази с това.

IX. Международни източници на българското МЧП

В последните години нарасна ролята на международните по произход източници. Това е подчертано в чл. 5 (4) КРБ! В текста е даден отговор на две хипотези от интерес за МЧП: 1)противоречие между закон и в последствие ратифициран и влязъл в сила договор и 2)между международен договор и в последствие приет закон.

Ратифицирани, но необнародвани международни договори нямат примат над ВП, освен ако това не е станало преди КРБ и по съответната процедура обнародването не е било задължително. /Т.е. примата на международния договор е обвързан с неговото обнародване!/

Още преди КРБ в нашето МЧП са включени текстове, признаващи предимството на международните договори пред ВП-източници – чл. 29 КТМ и чл. 133 СК.

Основни сред МП-източници са международните договори: двустранни и многостранни. Най-непосредствена насоченост към МЧП сред двустранните договори имат договорите за правна помощ /ДПП/. Те могат да бъдат обединени в две групи:
1)ДПП с бивши европейски социалистически страни, КНДР, Виетнам, Монголия и Куба, които са източници на МЧП в истинския смисъл на думата, тъй като уреждат: компетентност на съдилищата и подведомственост на исковете по гражданскоправни, семейноправни и търговски спорове. В тях се съдържат уеднаквени норми, определящи приложимото право към: личен статус и гражданско състояние на физически лица; правно положение на физически лица; обявяване на безвестно отсъствие, смърт и запрещение; брачни и семейни правоотношения; наследствени правоотношения; ВП, ОП и непозволено увреждане; подробна уредба на условията и реда за признаване и изпълнение на съдебните решения.

2)ДПП с някой европейски /извън горепосочените/ и арабски държави. Това са ДПП в тесен смисъл на думата, защото уреждат: компетентност на съдилищата, признаване и изпълнение на съдебни решения. Нямат норми за приложимото право! Изключение прави ДПП с Либия, в който има един текст за наследствени правоотношения.

*Някой от субектите, с които Р. България е сключила ДПП преди десетки години, вече не съществуват в МПП. След обединението на Германия ДПП с ГДР продължава да се прилага за правоотношения, възникнали при неговото действие. Днес и СССР не съществува, но ДПП действа по отношение държави от ОНД, правоприемници на СССР. /Макар, че сега се сключват нови ДПП с тези държави./ ДПП с бивша Чехословакия се приема, че действа днес в отношенията с Чехия и Словакия. ДПП с СР Югославия действа по отношения Сърбия и Черна гора, но не е ясно какво е приложението му спрямо Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина.

*При съмнения и спор, отношенията по ДПП се уреждат от министрите на правосъдието на двете държави – изключение е ДПП с Югославия, където в чл. 87 е предвидено, че проблемите се решават по дипломатически път, а сведения се предоставят от МВнР.

*Интересен е и варианта за замяна на ДПП с държавите от ЕС, тъй като всички те са членки на ХК. Обсъжда се вариант за участие в многостранна конвенция. С държавите извън Европа, според Зидарова, следва да се запазят ДПП, като се усъвършенства уредбата.

Втората група двустранни международни договори от значение за МЧП са консулските конвенции /КК/, които с преди всичко източник на МПП. В тях с оглед определени консулски функции се засягат и частни правоотношения – например функции на консула като длъжностно лице по гражданското състояние и своеобразното представителство, което консулите извършват спрямо физически и юридически лица.

Третата група двустранни международни договори са търговски договори и спогодби, договори за търговия и корабоплаване.

Четвърта група – договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

Пета група – двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Многостранните международни договори разрешават стълкновения на закони на много по-широка основа. С включването ни в СЕ и ХК се увеличи броя на конвенции в които участваме:

1)права на човека – ЕК за защита правата на човека и основните свободи, Конвенция за правата на детето – ООН, Конвенция за статута на бежанците, ЕСХ;

2)правна информация и помощ – ЕК за обмен на правна информация между държавите /ЕКПИ/ от 1968г и Допълнителният протокол към нея от 1978г, Европейско споразумение за предаване на молби за правна помощ;

3)дипломатически привилегии и имунитети – КПИООН, ВК’61, ВК’63, КПИ на специалните организации към ООН, Общо споразумение за привилегиите и имунитетите на СЕ;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.