Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право



Безспорна е ролята на международните организации, способстващи за създаване на многостранна уеднаквена уредба, имаща предимство пред вътрешните източници.

ООН: Още ОН приема няколко конвенции в областта на арбитражните клаузи и решения. Най-важни са трите Женевски конвенции в областта на менителничните ефекти – 1930-31г.

Ролята на ООН може да се разглежда в две насоки: 1)Въздействие чрез МЧП в материята на правата на човека и тяхната закрила; правно положение на държави и международни организации, като субекти на частни правоотношения и основни принципи на МПП. 2)Втората насока е изработване и приемане на конвенции, уреждащи материята на МЧП. ОС на ООН по инициатива на Унгария, приема мерки кулминиращи в създаването на UNCITRAL – Комисия на ООН за международно търговско право.

Чрез ООН са създадени ВК за международната продажба на стоки /ВК-80/, , Конвенция за превоз по море – 1978г, Конвенция за комбиниран международен превоз на стоки – 1980г. През 1986г в сътрудничество с ХК са приети: Конвенция за приложимия закон към международната продажба на стоки – 1988г и Конвенция за международни менителници и запис на заповед.

Още: Закон-модел за международния търговски арбитраж – 1985г; Конвенция относно статута на бежанците – 1951г; за статута на лица без гражданство – 1954г; за издръжката – 1956г; за гражданството на омъжената жена – 1957г; за съгласието при брак и минимална възраст при регистриране – 1962г.

Хагска Конференция по МЧП: Първата конференция е свикана по инициатива на Италия, подета от Холандия, която изпраща покани на всички европейски държави през 1883г. /Не са поканени единствено балканските държави./ UK отклонява поканата и се включва в работата на конференцията едва 1925г.

От 1935г. ХК е междуправителствена организация. Днес в нея участват повече от 50 държави, като България е ратифицирала Статута на 27 Януари 1999г.

Най-плодотворните периоди за ХК са до 1914 и след 1951г, като в резултат от дейността и могат да се обособят няколко групи конвенции: 1)по процесуални въпроси – компетентни органи и признаване и изпълнение на съдебни решения; 2)колизия между закони; 3)СП и Наследствено право; 4)продажба на движими телесни вещи, международна продажба, представителство.
Р.България е ратифицирала 3 конвенции от първата група: Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговки дела от 1970г; Конвенция за международен достъп до правосъдие от 1980; Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела от 1965.

Междуамериканска конференция по МЧП: Свикана под егидата на ОАД и създадена 1975г. Преди това на няколко поредни срещи са приети отделни договори. 1928г е приет кодекс на МЧП, с който латиноамериканските държави уеднаквяват своето МЧП, МГПП, МТП и МНП! Но този кодекс е приет само от няколко държави и то със значителни резерви.

След 1975г държавите се връщат отново към сключване на отделни договори, като досега са създадени на държава 28 конвенции. В последните години работата на тази конференция е повлияна от актове на ЕС и ХК.

Съвет на Европа: Наред с основните актове от областта на защита правата на човека, държавите-членки на СЕ са сключили и редица конвенции, имащи значение за МЧП. Р.България е член на СЕ и е ратифицирала някой от тях: ЕК за учредяване на дружества – 1966; ЕК за осиновяване на деца – 1967; ЕК за общественото осигуряване – 1972; ЕК за гражданската отговорност в случаи на щети, причинени от МПС – 1973; ЕК за правното положение на извънбрачните деца – 1975; ЕК за обмен на правна информация – 1968.

Европейски съюз: ЕС оказва неоспоримо влияние върху съвременното МЧП. Държавите-кандидатки са задължени да приведат своето законодателство в съответствие с правото на ЕО, а основни негови принципи се възприемат и от държави на други континенти. Дело на европейските институции са: Конвенция за взаимно признаване на дружествата – 1966; Брюкселска конвенция относно компетентността на съдилищата и изпълнение на решения по граждански и търговски дела; Римска конвенция за приложимия закон към договорните задължения – 1980; Решение 1347/2000 от 29.V.200г относно компетентността, признаването и изпълнението на решения в материята на брака и отношенията между родители и техните общи деца. Очаква се разглеждане на проект за конвенция относно приложимия закон към извъндоговорните задължения.
Международен институт за унификация на частното право /UNIDROIT/: Създаден 1939г в Рим, Институтът е разработил множество проекти, стоящи в основата на редица конвенции: Конвенция относно еднообразен закон за международна продажба на движими телесни вещи и Конвенция относно еднообразен закон за съставяне на договори за продажба на движими телесни вещи – и двете приети 1964г от ХК; Конвенция за представителството при международна продажба на стоки – 1973; Конвенция относно откраднати или незаконно изнесени културни ценности – 1995.

Unidroit публикува акт, наречен Принципи относно правото на международна търговия, който играе ролята на международна кодификация способстваща унификацията в областта на международната търговия.

VIII. Вътрешноправни източници на българското МЧП

Българското МЧП също получава своите норми от двете категории източници. Основен ВП-източник са законите и преди всичко КРБ. КРБ действа в две насоки.

От една страна установените в нея основни начала имат основополагащ характер и за МЧП – икономическо устройство, режим на собствеността, права и задължения на гражданите и устройство на съдебната власт – глави I, II и III. Тези основни начала определят съдържанието на понятието “обществен ред”, въз основа на което се прави оценка за съвместимост на приложимото чуждо право.

Втората насока са включените в КРБ текстове с непосредствено приложение за МЧП – чл. 5 (4) - ратификация и действие на международните договори , чл. 17 (2) – възможност за стопанска дейност на чужденци, чл. 22 (1) – собственост на чужденци, чл. 26 (2) – предоставяне на национален режим на чужденци, чл. 25 (5) и чл. 26 – закрила на българските граждани в чужбина и извънтериториалното действие на КРБ по отношение права и задължения на български граждани.

Сред законите от значение за:
• Правен статус на субектите на МЧП: Закон за българското гражданство, Закон за гражданската регистрация, Закон за чужденците в България, Закон за бежанците, ЗЛС, ЗОДВГ, Закон за българите живеещи извън България, Закон за закрила на детето и Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
• Вещни права: ЗС – чл.29, ЗДС и ЗОС, ЗСПЗЗ, Закон за приватизацията, ЗЧИ, Закон за концесиите.
• Облигационни и търговски отношения: ЗЗД, ТЗ, ЗППЦК, ВЗ, ЗЗК.
• Интелектуална собственост: ЗП, ЗАвСП, ЗМГО, ЗМД.
• Семейни и наследствени правоотношения: СК – чл.IX, ЗН.
• Трудови правоотношения: КТ и другите актове в областта на обществено и здравно осигуряване.
• Международен транспорт: КТМ, Закон за морските пространства, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за автомобилните превози, Закон и Указ за БДЖ.
• Международен граждански процес: ГПК – чл. 7, 9, 132, 306 и 307, ЗМТА, Закон за нотариусите – чл. 84.

Сред подзаконовите нормативни актове в областта на МЧП следва да се посочат преди всичко правилниците за приложение на гореизброените закони, както и: Наредба за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодател; Наредба за условията и реда за издаване на работни визи за чужденци – 1993; Наредба за представителите за индустриална собственост; Наредба Nо17 за условията и реда за осигуряване на лице български гражданин от чужденец – 1992.

Вътрешен обичай: Правният обичай и обичаите в практиката са от значение най-вече в областта на търговията, корабоплаването и другите видове транспорт. Правният обичай е трайно прилагано със съзнание за необходимост правило за поведение, което се признава и гарантира от държавата. Не се прилага ex officio от съда, а се “издирва” със съдействието на страните по реда на чл.132 ГПК.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.