Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право


Уредбата по чл. 134 СК е пригодна само за развод. Българското право познава само това съдебно средство за разделяне на съпрузите и уредбата е непригодна за други институти – например separatio ex tora et mensa. Но едно постановено в чужбина разделяне от легло и трапеза може да бъде взето пред вид от български съд когато преценява дали са налице основания за развод.

LVIII. Семейните отношения в българското МЧП
Чл. 135 СК дава уредба на произхода – “За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането.”. Използвана е класическа двустранна отпращаща норма с много широк предметен обхват. Прилага се независимо от предполагаемото гражданство на детето – съответно на неговите предполагаеми родители. Приложим е първия lex patriae на детето. Последваща промяна в гражданството не оказва влияние върху приложимото право.
Отношения между родители и деца
В чл. 137 СК е използвана двустранна отпращаща норма – “Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.” Личните и имуществени отношения се уреждат по lex patriae на детето. Липсва темпорална привръзка, но според Зидарова приложимият закон би следвало да се преценява според момента в който се иска уреждане на отношението…
Българският законодател се е повлиял от уредбата в ДПП и е включил приложение на по-благоприятния за детето закон – lex patriae на родителите. Но не е стигнато докрай и не е уредена хипотезата на родители с различно гражданство, при което закона на единия е по-благоприятен за детето! /De lege ferenda може да се мисли за прилагане и на общия lex domicilii, ако той поставя детето в по-благоприятно положение./
Настойничество и попечителство
Съгласно чл. 138 (1) СК – “Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.” Гражданството би следвало да се преценява към конкретния момент в който се решава въпроса.
Що се отнася до задължението на едно лице да поеме функциите на настойник/попечител, то ще се преценява по lex patriae на кандидата – чл. 138 (2) СК. В българското право няма забрани /условия/ относно неговото гражданство. Няма пречка чужд гражданин да бъде настойник на български гражданин. Важно е лицата да имат съвместно местожителство, за да може настойникът да осъществява функциите си.
Издръжка
Редица промени в института са били извършени преди 17 години. В СК’68 и ДПП е била използвана двустранна отпращаща норма – чл. 100 СК’68 – “Задължението за издръжка се урежда по отечествения закон на търсещия издръжка.” Съобразен е характера на института и насочеността му към закрила на търсещото издръжка лице.
Сега законодателят е уредил отношенията при издръжка с едностранна отпращаща норма – чл. 139 СК – “Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища.” Уредена е единствено хипотезата, когато чужд гражданин търси издръжка от български. В случая приложимо е българското право, а изключителна подведомственост имат българските съдилища. /Т.е. у нас не се признава и допуска до изпълнение чуждестранно съдебно решение, с което български гражданин е осъден да плаща издръжка на чужд гражданин./ Но тази разпоредба ще бъде дерогирана от ДПП, уреждащи института на издръжка.
Неуредена остава хипотезата когато български гражданин търси издръжка от чужд гражданин, или чужд гражданин от друг такъв при сезиран български съд. Ако се генерализира решението на чл. 139 СК може би приложим би следвало да е lex patriae на даващият издръжка?!? Това е напълно несъвместимо с характера на института!
*Чл. 140 СК разглежда въпроса за приложим закон при чужденец с двойно гражданство – lex domicilii. А в чл. 141 СК lex domicilii е определен за приложим по отношение на лицата без гражданство.

LIX. Осиновяването в българското МЧП
Институтът придобива изключителна актуалност в последните години и според Зидарова уредбата се нуждае от осъвременяване и развитие. Водеща е разпоредбата на чл. 136 СК.
Първата уредена хипотеза е осиновяване между лица, едно от които е български гражданин към момента на подаване на молбата – чл. 136 (1) СК – “Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответния държавен орган и осиновяването се извършва от български съд.” Приложимо е българското право. В изречение второ на разпоредбата е уредена най-важната хипотеза – когато осиновяваният е български гражданин се изисква и разрешение на компетентен държавен орган.
Изключителна подведомственост в тези случаи има българският съд. Т.е. у нас няма да се признае и допусне до изпълнение решение на чуждестранен съдебен орган, допуснало осиновяване на български гражданин. /Това не се отнася до държави, с които имаме сключени ДПП предвиждащи компетентност за съответния национален съд./
Разрешение за осиновяване на български граждани се дава от министъра на правосъдието. Издадена е Наредба N 17 за осиновяване на лица български граждани от чужденци, в която подробно са посочени условията за допускане на осиновяването и изискванията към кандидатите за осиновители. Последните трябва да представят декларации за: 1)своето физическо и психическо здраве; 2)разпоредбите на съответния lex patriae за осиновяване; 3)че няма да дадат детето за преосиновяване, експериментални лечения, донорство, и че нямат рождени или други осиновени деца. Ако детето се намира в заведение в системата на здравеопазването или образованието е необходима молба до МЗ или МОН. От рожденото семейство се изисква писмено съгласие с нотариално заверен подпис. Необходим е доклад от ССП към съответната община и т.н. – чл. 3 от Наредбата.
В Наредбата е включена една забрана, липсваща в СК – не се допуска осиновяване, ако кандидат-осиновителя има рождени деца. Забраната е смекчена в някои случаи – ако лицето е съпруг на български гражданин и имат деца от брака.
Втората уредена хипотеза е осиновяване между лица – чужди граждани:
1. Ако лицата с еднакво гражданство, приложим е общият lex patriae – чл. 136 (2) изр. първо СК – “Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон.”
2. Ако са с различно гражданство, предвидено е равностойно кумулативно прилагане на отечествените им закони – чл. 136 (2) изр. второ СК – “Ако имат различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони.”
И в двата случая е предвидено частично кумулативно приложение на българското право в качеството му на lex fori – чл. 136 (2) in fine СК към чл. 52 СК.
Що се отнася до действието на осиновяването, отношенията между осиновител и осиновен се уреждат по lex patriae на осиновителя. Той поема отговорността за отглеждането на осиновения.
За разлика от кръвното родство, института на осиновяване допуска прекратяване – по взаимно съгласие или по предвидените в приложимия закон основания. Приложим в случая е lex patriae на осиновения към момента на прекратяване на осиновяването. Преценено е, че осиновеният се нуждае от по-голяма закрила, тъй като най-често той е социално по-слабата страна.
LX. Международна договорна уредба на брака и семейството в българското МЧП
Особено важна е разпоредбата на чл. 143 – съотношение между глава XI СК и международни договори по които страна е Р. България – “Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато е предвидено друго в международен договор, по който е страна Република България.”.
В СК, ЗГР и КТМ българският законодател изрично признава определени функции на консулските длъжностни лица /КДЛ/. КДЛ съгласно КК могат да сключват брак между граждани на изпращащата държава. /Абсолютно условие е и двете лица да имат гражданство на изпращащата държава!/ В тази хипотеза формата и материалните условия се определят по lex patriae на сключващите брак, който се явява и право на изпращащата държава.
Някои КК предоставят на КДЛ функции в материята на развода. Например КК с Русия предвижда възможност КДЛ да допускат развод между съпрузи-граждани на изпращащата държава. Но тази функция е неприложима за българските КДЛ, тъй като по нашето право само съдът може да постанови развод. Все пак българските КДЛ имат регистрационна функция по отношение постановен с решение развод от съд на приемащата държава.
В някои ДПП се допуска КДЛ да допускат осиновяване на лица – граждани на изпращащата държава, прилагайки нормите на съответния договор. Днес тази функция е неприложима за българските КДЛ, но между 1953 и 1955г с измененията на ЗЛС това е било допустимо.
Подробно в КК е уреден института на настойничество и попечителство. В някои договори се приема КДЛ да назначават настойници и попечители на граждани на изпращащата държава. Кандидати могат да бъдат граждани на изпращащата или чужда държава. В други КК КДЛ имат само правото да предлагат кандидати. И накрая, в някои КК е предвидено, когато КДЛ установят необходимост от назначаване на настойник /попечител/ на граждани на изпращащата държава да се сезират компетентните органи на приемащата държава.
Подробна уредба на брачните и семейни отношения има в ДПП с бившите европейски социалистически страни. В тези ДПП първо на първо място е уреден института на брака, като всички договори /освен един/ подчиняват формата на сключване на lex loci celebrationis. С оглед органа, пред който се сключва брака, е допустим брак пред дипломатически или консулски представител.
Материалните условия за действителност се преценяват по lex patriae за всяко едно от встъпващите в брак лица. Не са предвидени кумулативни условия по lex loci celebrationis, освен в чл. 31 ДПП с Чехословакия, който предвижда задължително съобразяване на особените повелителни норми на относно условията за встъпване в брак.
Личните имуществени отношения между съпрузите при общо гражданство се уреждат от общия lex patriae. При различно гражданство приложим е закона на държавата, където е общото местожителство – lex domicilii. И накрая, при различно гражданство и местожителство приложим е lex fori, като компетентни са съдилищата на двете държави-съдоговорителки. Само в ДПП с Куба е включена разпоредба, според която по отношение разпореждане с недвижими имоти се прилага закона на държавата-съдоговорителка, на чиято територия е имота.
Разводът се урежда по общия lex patriae към момента на подаване на молбата. При различно гражданство приложим е общият lex domicilii. При липса на общо местожителство – lex fori.
ДПП уреждат съществуването /несъществуването, недействителността/ на брака. Като приложим се определя закона, въз основа на който са били определени условията за встъпване в брак съответно за всяко едно от лицата – т.е. съответния lex patriae. Разбира се, при нарушаване на формата ще се съобразяват разпоредбите на lex loci celebrationis, а специално за консулската форма – закона на изпращащата държава.
Произходът се определя по lex patriae на детето към момента на раждане. За отношенията родители-деца като общо решение в ДПП се приема за приложим lex patriae на детето. В някои случаи- например ДПП с СССР, ако дете и родител имат различно местожителство, приложим ще бъде lex domicilii на детето, ако е по-благоприятен.
Издръжката се урежда по lex patriae на търсещия. В ДПП с Полша, чрез специален протокол за изменение и допълнение, е уредена хипотезата при която детето е гражданин на една държава-съдоговорителка, но с местожителство в другата. В този случай приложим може да бъде lex domicilii, ако е по-благоприятен. В случаите, когато родители търсят издръжка от децата си, приложим е lex patriae на родителя.
Що се отнася до осиновяването, то в своята цялост – допустимост, действие и отмяна, се урежда от lex patriae на осиновителя към момента на допускане. Когато осиновяват съпрузи с различно гражданство се прилагат кумулативно и двата lex patriae. Частично кумулативно привързване има и спрямо lex patriae на осиновявания – когато е предвидена необходимост от неговото съгласие, или съгласието на роднини и настойници.
Учредяване и прекратяване на настойничество и попечителство се урежда по lex patriae на поставеното под запрещение лице. Действието на института – отношенията между настойник/попечител и подопечното лице, се уреждат по закона на тази държава-съдоговорителка, чийто орган е назначил настойника/попечителя – т.е. по lex fori. Задължението за поемане на функцията на настойник/попечител се определя по lex patriae на кандидата.

LXI. Уредба на наследяването в българското МЧП
В МЧП се прилагат два различни подхода при определяне приложимия закон към наследствените правоотношения. В едни случаи се прилага т.нар. разделен статут – един закон се определя като приложим за недвижимите вещи от наследствената маса, а друга за движимите. При другият подход – единен статут – определящо е не естеството на вещите, а характера на цялото имущество като “наследствено” – обединено в едно цяло от личността на наследодателя. За приложим при единният статут се приема последния lex personalis на наследодателя, в двете му разновидности.
В последните години превес взема разделният статут. Неговите предимства са, че при прилагане на lex rei sitae се съобразяват повелителните норми на тази държава, където се намира вещта. От друга страна се сочат множество приложими закони към една и съща наследствена маса - съдът ще трябва да установява съдържанието на няколко закона. Разделният статут може да доведе до неблагоприятни последици и за самите наследници. Така например lex patrie на наследодателя може да ги признава за наследници, но lex rei sitae не! /Quod territoriae, quod heredes/
Що се отнася до единният статут, той има тази неблагоприятна последица, че определеният като приложим закон няма да надделее над особените повелителни норми на lex rei sitae при недвижимите вещи и те ще го дерогират.
В българското МЧП няма общи разпоредби относно наследяване с международен елемент. Отделни разпоредби се съдържат в КРБ, чл. 29 ЗС и чл. 3 ЗСПЗЗ, които са особени повелителни норми. Българският закон, в качеството му на lex rei sitae за недвижимите вещи и в областта на наследствените правоотношения е в състояние да дерогира всеки един закон. Няма и единна съдебна практика: някои съдебни решения се придържат към разделения статут /ТР ВС-89/, а други към единния статут.
*Според Зидарова, пред вид увеличаващата се миграция, в най-скоро време е необходимо създаване на уредба за наследствените отношения с международен елемент. От ХК в тази област могат да се коригират недостатъците на единният статут /ако той се приеме!/ като бъде допуснат приживе наследодателя, чрез завещателно разпореждане, да избере като приложим lex rei sitae при недвижимите имоти. Ако приемем разделния статут също следва да се предвиди възможност за евентуална автономия на волята на наследодателя.
В българското МЧП няма разпоредби уреждащи наследяването по закон. Има разпоредба, ограничаваща възможностите на чужди граждани в областта на наследствените правоотношения. Земята в Р. България може да се придобива по наследство от чужденец единствено при наследяване по закон. Като за наследникът-чужд гражданин е установено задължени е в 3-годишен срок да прехвърли собствеността върху земята на българско физическо или юридическо лице, държавата или общините. Чужда държава изцяло е изключена от кръга на евентуалните наследници на недвижими имоти в Р. България- чл. 29 (3) ЗС.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.