Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право


На второ място държавите-членки по Римската конвенция са предоставили на СЕО в Люксембург компетентността по тълкуване на конвенцията, с което задължително трябва да се съобразяват и националните им съдилища.

Доктрината, макар и определяна като “неистински” източник, оказва голямо влияние върху тълкуването, прилагането и създаването на норми на МЧП. Дори националните и международни законодатели определят изрично значението на доктрината за МЧП – така в САЩ няма държавна кодификация, а се прилага частна такава: Изложение на правила от областта на колизионното право, дело на USLI. В някой национални източници /като чл.166 ал.1 от СК на Русия/ е посочен, че съдържанието на чуждото национално право се извежда при съобразяване с “… и доктрината” в съответната държава.
У нас доктрината няма изрично закрепване като източник,но в ДПП между Р.България и Сирия изрично е записано задължение за размяна на публикации, както и в чл.7 от ЕКПИ се обръща внимание на размяната на доктринерни “източници”.

Поради естеството на частните правоотношения с международен елемент, най-подходящи за уреждането им са норми, създадени чрез съгласуване на международно равнище. В правото на всяка държава ,и специално в МЧП, се включват норми, определящи съотношението между източници с вътрешен и международен произход – например чл. 2 (2) ЗМЧП на Италия.

Независимо, че международните договори, особено многостранните, стават част от националното право на всяка държава, то при тяхното тълкуване и прилагане трябва да се държи сметка за начина на тълкуване и прилагане от съдилищата на останалите държави по съответната конвенция.

Важен е въпроса за съгласуване между отделните договори, уреждащи една и съща материя. Приема се, че разпоредбите на новата конвенция “не засягат други конвенции и инструменти, в които страните участват”. /В РК освен тази обща разпоредба са включени и две други, където се посочва примата на ПЕС, включително вътрешно създадени норми, но съгласувани с акт на ЕС./

Значение за МЧП имат и някои неписани норми на МЧП, наричани често “обичайни”, които играят най-малкото ролята на косвени източници – например становища при определяне гражданството, приложимото право, становища на правоприлагащи органи. /Една държава може сама да определи кой закон ще приложи като lex patriae за лицата./

Международният обичай има характер на източник и за МЧП, макар и без принципа proprio vigore /сам по себе си/. За да се приложи един международен обичай, държавата трябва изрично да го е приела в неин нормативен акт или да съществува практика в тази насока.

В някои правни системи, значение за уредбата в МЧП имат и общоприетите принципи на МЧП – в ЗМЧП на Венецуела е предвидено, че отношенията, свързани с правния ред на друга държава, се регулират по следния ред: международни норми, норми на МЧП на Венецуела, аналогия чрез прилагане на общопризнатите принципи на МЧП.

Континентални правни системи

Франция: Френската система на МЧП има много широк предметен обхват. Състои се от 4 части: 1)гражданство и поданство на физически лица; 2)режим на чужденците; 3)определяне на приложимо право; 4)международен граждански процес или определяне на компетентните правоприлагащи органи.
Сред ВП-източници са Code Civil – чл.3, който въвежда като lex patriae закона на държавата, чийто гражданин е лицето. Норми се съдържат и в ГПК от 1983г; Закон за гражданството – 1993г; Закон за чужденците от 1993г; Закон за произхода; Закон за развода; Закон Nо 2001 от 6.II.2001г относно международното осиновяване. Изключително важна е практиката на френския Касационен съд.

Франция е стана по многобройни международни договори, включително държава-учредителка по ХК за МЧП; деен участник в СЕ, ЕС и други международни организации. През 1959г е изработен проект за ЗМЧП, който не е приет. 1969 отново е съставен проект, който следва съдбата на предходния.

Италия: Италианската система има първият ГК със самостоятелен раздел за МЧП. 1955г е приет самостоятелен ЗМЧП. Норми се съдържат и в Закона за гражданството от 1992г, Кодекс за навигацията – 1942г. Италия е най-деен участник в процеса на унификация на МЧП – първата ХК се свиква по инициатива на П.Манчини.

ФРГ: В уводния закон към BGB са включени норми на МЧП. Но от 1956 е налице самостоятелна кодификация. ФРГ участва в работата на редица международни конференции и договори.

Централна и източна Европа: Бившите европейски социалистически държави са първите, приели закони за МЧП, някой от които действат и сега: Чехия – 1963г; Полша – 1963г; Албания – 1965г; Унгария – 1979г; Румъния – 1992г; Словения – 1999г. Също и Австрия – 1988г, Турция и Швейцария – 1987г, последната считана за най-пълната кодификация в света и оказала влияние върху РК.

В останалите европейски държави се следва различна техника – нормите на МЧП са включени в самостоятелни раздели на ГК или СК – например в Гърция има раздел от ГК, но действат и други закони. Испания и Португалия включват норми на МЧП в своите ГК.

Три европейски държави: Белгия, Холандия и Люксембург имат безспорно влияние върху развитието на МЧП. 1992г е подписан договор за унифициране на тяхното МЧП, но по-късно голяма част от тези норми влизат в ЕК за приложимо право към договорните задължения.

Русия: В Русия нормите на МЧП са включени в основните граждански закони – ГК и СК, в новите им редакции от 1995г.

Скандинавски правен кръг: Отдава се предпочитание още 1931-34г на договори, чрез които Швеция, Финландия, Дания и Норвегия уеднаквяват своите норми в областта на СП, Наследственото П, Международния граждански процес. Всички тези държави участват в ХК, СЕ и ЕС.

VII. Източници на МЧП в англо-американската, латиноамериканската и други правни системи

В UK и САЩ МЧП не е унифицирано. Изключителна е ролята на прецедента като основен източник. Но двете държави имат специфични особености. Последните години в UK са приети редица актове с норми на МЧП, сред които с най-голямо значение е Закон за държавния имунитет – 1978г. и една частна кодификацията МЧП – 1995г. UK е член на ХК, а след приемането и в ЕО е и страна по всички приети ЕК.

САЩ имат частна кодификация на МЧП, дело на USLI., оказала влияние върху практиката и теорията. Но норми на МЧП са включени в “ГК” на отделни щати, както и в други закони. /Нов е закон 923-91г, с който е кодифицирано МЧП на Луизиана./ Значение за МЧП има и UCC от 62г, както и Закон за имунитета на чуждите държави. От 1963г САЩ са член на ХК.

Кодификацията на Канада, и по-специално на провинция Квебек от 1991г, заслужава особено внимание, тъй като е повлияна както от Common law, така и на континенталните правни системи – книга X от ГК на Квебек.

Централна и Южна Америка: Тяхното МЧП познава и двете категории източници, но най-голямо значение се отдава на международни договори. Още края на XIX век са свикани панамерикански конференции, на които са приети договори в областта на МЧП. Норми се съдържат в самостоятелни раздели на техните ГК или в отделни кодификации. Засега МЧП е кодифицирано само в Венецуела от 1998г, но в Бразилия и Аржентина се обсъждат проекти за ЗМЧП.

Африка: Важно значение имат ВП-източници, като в ГК на някои от тях отдавна са включени самостоятелни раздели за МЧП – Египет, Сирия, Ирак. От 1962г Малгашката република има Указ за общи разпоредби на вътрешното и МЧП. Йемен и Тунис имат самостоятелни ЗМЧП.

Азия: Японското МЧП е кодифицирано още 1968г в т.нар. “Хорей”, който 1989г е допълнен. Р.Корея има ЗМЧП от 1962г, а в КНР има Закон за международните стопански договори – 1985г и самостоятелен раздел в Общи положения на ГП – 1986г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.