Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право


Първата група становища го отнасят към МП в широк смисъл. Такава е теорията за интегралния интернационализъм, която приема че МЧП и МПП са дялове на единно МП и приложението на МЧП е да урежда екстериториалното действие на вътрешното право на една държава на територията на друга.
Втора в тази група е теорията на делегациите, според която между МЧП и МПП съществува тясна връзка, но МЧП е в подчинен, зависим вид от МПП, което с наддържавни и независими норми определя обсега на взаимодействие на частноправните норми.
Според третата, монетистична теория, МП е единно, но все пак проблемите на МЧП следва да се решават съгласно принципите на МПП.
Четвърта е т.нар. теория за двойната природа на МЧП, според която то се състои от наддържавни и вътрешно държавни норми. Първите имат за задача да определят кръга на компетентност на отделната държава при уреждане на частните правоотношения, а вторите за цел да дадат конкретна уредба на тези отношения.
Разбирането за международния характер на МЧП се поддържа и в днес – така проф. Крилов приема, че зад всеки човек или фирма стои неговата отечествена държава и всеки обикновен спор може да прерасне в конфликт между държави. У нас категоричното отнасяне на МЧП към МП в по-ново време е застъпено от проф. М. Геновски.
Така обаче се пренебрегват различия в характера и субектите на разглежданите отношения и принципите, които ги уреждат. Същевременно често не МП, а Вътрешното Право /ВП/ урежда частните правоотношения с международен елемент.
Втората група теории се определят като “националисти”. У нас такива са проф. М. Попов-Илиев и проф. Фаденхехт. Последните десетилетия силно влияние в тази насока оказва съветските теоретици на МЧП, чийто представители го отнасят безспорно към ВЧП, но считат, че поради характерните им особености частните правоотношения с международен елемент следва да се извадят от ГП. Особености се откриват по линия на: 1)обектите; 2)субектите; 3)споровете, които се решават не пред международни правораздавателни органи, а пред национални; 4)голямата роля на върешноправните източници.
Най-изявен привърженик у нас на това разбиране са проф. Ж.Сталев и проф. Кутиков. Последният подчертава, че МЧП не може да бъде отнесено към МПП – всяка държава има свое МЧП и то е отрасъл от нейното Национално П.
Кутиков приема, че има разлика между ВП и Национално право. Като първото е част от второто, но не го изчерпва. Националното право се състои от две части:
1)ВП, към което се отнасят всички правни норми, уреждащи отношения в пределите на суверенитета на една държава. /Между нейните физически и юридически лица, между тях и държавата./ Но не е задължително, макар и това да е принципа, тези отношения да се уреждат от ВПН. Възможно е регулатор да са МПН приети от държавата и регулиращи изцяло вътрешни отношения! /Така 30те години на XX век ОН приема в Женева няколко конвенции в областта на менителничните ефекти и всяка държава, ратифицирала конвенциите, ги прави част от своето ВП./
2)Съществуват отношения, породени между физически, юридически лица и държави, характеризиращи се с особеността, че надхвърлят пределите на проявление на суверенитета на една държава и навлизащи в пределите на суверенитета на повече от две държави. Всички държави, засегнати от такива отношения, създават норми за тяхното уреждане. Тези норми също влизат в Националното право на съответната държава, но не и нейното ВП! Тук могат да бъдат включени норми, уреждащи различни обществени отношения – в областта на ФП, АП, Процесуално право, но най-голям е относителният дял на отношенията от гражданския и търговския обмен и тези отношения съставляват МЧП. По този начин Кутиков отнася МЧП не към ВП, а към Националното право и по-точно към неговият “международен сектор”.
Тук също правни норми могат да бъдат създадени чрез способите на ВП и неговите източници, но съществуват и норми с международен произход.
В съвременното МЧП тежестта при спорове е отнесена от систематичното място на отрасъла към начина на уреждане на съответните отношения. В последните години се поставя въпроса за връзката с МЧП или екстериториалното действие на националното Стопанско право; възникване на Транснационално право, обхващащо всички отношения, излизащи извън пределите на една държава и чийто субект са както физически и юридически лица, така и държави и международни организации; възникване на Lex mercatoria, уреждащо въпросите на транснационалната търговия, които се откъсват от Националното право…Появили са се и становища за комплексния характер на МЧП.
Независимо от начина на определяне на МЧП, несъмнена е връзката му с два други отрасъла. На първо място връзка съществува с ВЧП и ГП в широк смисъл: 1)с оглед предмета на уреждане; 2)с оглед субектите на правоотношенията; 3)с оглед източниците – много често в един и същ нормативен акт са включени норми, уреждащи чисто вътрешни правоотношения и такива на МЧП; 4)с оглед влиянието на ВЧП върху МЧП – особено за държави като Р.България, чието ГП не е кодифицирано; 5)МЧП си служи с институти на ГП; 6)съществуващата връзка между МЧПН и ГПН – в редица случаи норми на ВЧП се прилагат в МЧП.
МЧП и МПП
Трудно е да са направи разграничение, тъй като в някои случаи източниците и на двата отрасъла са “оплетени” - например сключена междудържавна спогодба, в която се поема задължение граждани и юридически лица да влязат в контакт.
1. И в двата случая сме изправени пред международни отношения.
2. Основните принципи на МПП се отразяват и в МЧП: принципът на държавен суверенитет /Par in parem non habet iurisdictionem/ води до това, че никоя държава не може да бъде привлечена пред съд без нейно съгласие и в МЧП. Важен е и принципа на сътрудничество между държавите; принципа за закрила на правата и основните свободи на човека; принципа на равенство…Всяка държава трябва да изгражда своята правна система така, че при уреждане на обществените отношения с международен елемент да не се проявява правен национализъм и шовинизъм. На следващо място се търси равноправно третиране на всички чужди закони по между им, независимо от обществено-икономическото развитие на съответната държава. На трето място – равноправно третиране на чуждите граждани с българските, както и на чуждите граждани по между им. /Разбира се, това не може да се абсолютизира – всяка държава запазва определени права, от които могат да се ползват само собствените и граждани./ Последното се осъществява чрез предоставяне на еднакъв режим, но какво отечественият закон предлага по отношение на своите граждани не може да бъде обект на контрол!
3. МЧП ползва и чисто международни източници – международни договори, обичай и т.н.

Interterritorial Law – съвкупност от правни норми, уреждащи съотношението между различни закони, действащи в пределите на отделни териториални единици, които са съответни части на една държава. /Като Федералното право в САЩ и Швейцария, както и в бившия СССР./ То не урежда случаи с международен елемент, а отношения в рамките на една държава. Все пак то е важно, защото чрез МЧП може да се стигне до него – например правосубектност на гражданин на САЩ.

Interpersonal Law – съвкупност от правни норми, предназначени да уредят отношения между отделни групи граждани в една държава, обособени по определени етнически, народни и т.н. особености.

Intertemporal Law – съвкупност от правни норми, уреждащи действието на други правни норми в времето.

V.Система на МЧП

Различават се система на правният отрасъл , на правната наука и на учебната дисциплина. Между тези 3 значения съществува тясна връзка, без те да се покриват по съдържание. МЧП, като отрасъл, е съвкупност от норми, уреждащи еднородни обществени отношения към определен момент. Но в системата на правната наука се включват и въпроси, свързани с развитието на отрасъла, основни теории, възгледи и т.н.
*Под въпрос е положението на Международното процесуално право спрямо ГПП, който е решен по различен начин в отделните държави – някъде МПрП се включва към ГПП, а другаде не. В системата на ЕО всички приети актове се определят като източници на МЧП на тези държави.

Поради липса на кодификация, системата на МЧП е доктринерна и отразява тази на ГП:
1. “Дял Първи” на Обща част - институти и въпроси общи за всички видове частни правоотношения с международен елемент – правна квалификация, допустимост или изключване на препращане, установяване съдържанието на чуждото приложимо право, основания за отказ за прилагане на чуждо право и последици, заобикаляне на закона, значение на принципа на взаимността и реторсията, решаване на стълкновения на закони.
2. “Дял Втори” на Обща част – правни норми, създадени относно правното положение на субектите – личен статус, лични права: правоспособност, дееспособност, право на име, гражданско състояние, обявяване на безвестно отсъствие и смърт.
3. Специална част – норми, уреждащи различни правоотношения с международен елемент: вещни, облигационни, семейни, наследствени, търговски, трудови и т.н.

VI.Обща постановка на проблема за източниците на МЧП – НЕ ВДЯВАМ...

Източниците на МЧП са в тясна връзка с източниците на ВЧП. Според В.Таджер източник на ГП е волеизявление, направено по определен ред, установяващо общи правила за поведение.

Становищата по отношение източниците на МЧП са в тясна връзка с теориите за същността на МЧП. Така националистите наблягат на вътрешните по произход източници, а интернaционалистите на международните. Може да се формира и трето становище, приемащо съществуването на два вида източници по произход.

Днес е неоспоримо делението на вътрешни и международни източници. Но винаги основно е отнасянето към конкретна правна система в конкретен времеви период.

Към ВП се отнасят Конституциите на съответната държава, закони, поднормативни актове, вътрешно обичайно право, практика на правоприлагащите органи и доктрината или частните кодификации на МЧП. Към международните се отнасят: международни договори, международен обичай и други източници с международен произход, като принципи, типови правила, закони-образци /като INCOTERMS/, практика на международни съдилища и арбитражни органи /МС в Хага, ЕСПЧ в Страсбург, СЕО в Люксембург, МАК в Хага и т.н./.

ВП- и МП-източници създават норми на МЧП в всички държави по света – няма държава, придържаща се единствено към ВП-източници или само към МП-източници. Друг е въпросът за съотношението между двете в различните национални правни системи.

Не всички източници, включени в двете групи, са признати във всички държави по света – например в страните на Common Law практиката е водеща и в областта на МЧП, но дори и във Франция тя е призната за основен източник на МЧП!

Съвременното МЧП отдава голямо значение на практиката. В някои закони за МЧП изрично е предоставена на съда възможността да определи приложимото право към определена категория правоотношения. /Така при липса на изрично определено приложимо право в един договор, съда ще определи към коя правна система следва да се отнесе./



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.