Лекции по Международно частно право


Категория на документа: Право


МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО

I.Същност на частноправните отношения с международен елемент

Към международните отношения се отнасят междудържавните – предмет на МПП, но не се изчерпват с тях. Една друга категория международни отношения се пораждат и развиват между физически и юридически лица от различни държави, или между физически и юридически лица от една държава и една чужда държава. Те надхвърлят пределите на суверенитета на една държава и навлизат в пределите на суверенитета на друга.
Тези международни отношения се наричат международни частни правоотношения в широк смисъл. Отношенията, развиващи се в международния граждански и търговски обмен са тези, от които се интересува МЧП.
Частните правоотношения се основават на принципа на равнопоставеност и към тях се отнасят всички въпроси засягащи личният статус на правните субекти /лични права/. Те образуват ядрото на МЧП. Наред с тях МЧП обхваща и всички частни правоотношения в областта на Търговското, Семейното, Наследственото и Трудовото право.
Специфичната особеност на тези отношения, налагаща извеждането им от сферата на уредба на Вътрешното право и отнасянето им към МЧП, може най-общо да се определи като наличие на чуждестранен елемент.
По повод на субектите, международният елемент идва в резултат на някой от техните признаци: гражданство, местожителство, постоянно местопребиваване, седалище… Когато един договор, или брак, е сключен между лица, граждани на различни държави, се засяга и правният ред на повече от една държава, което е основание за всяка от засегнатите държави да претендира за прилагане на нейната правна уредба.
Проявата на международния елемент може да е в резултат на местовъзникването на юридическия факт или правоотношението – например сключен е брак в чужбина пред компетентен чуждестранен орган от български граждани. /В МЧСП е прието формата на брака да се подчинява на lex loci celebrationis, които в някой случаи се намесва и по отношение материалните условия за действителност./ Или местоизпълнението по един договор може да бъде уговорено в държава различна от тази на сключване. /Оттук ще се приложи lex loci solutionis./
Накрая относно правоотношенията, възникнали по повод на вещи, също може да се срещне международен елемент. Общоприето е статуса на недвижимите вещи да се определя от закона на държавата, където се намират.
Международният елемент може да засегне, са се прояви в един от съставните елементи на правоотношението. В някой случаи няколко елемента на едно правоотношение могат да бъдат засегнати – свързани с повече от една държава. Възможно е едно частно правоотношение да е възникнало като чисто вътрешно, но в хода на своето развитие да се превърне в такова с международен елемент. /Например една промяна в гражданството на един от родителите ще внесе изменения в семейното правоотношение./
Използването на термина “елемент” е условно – това е по-скоро белег, характеристика на елемент от частното правоотношение. И този белег е връзката на правоотношение с повече от една държава.
МЧП може да се определи като правен отрасъл, състоящ се от норми, уреждащи определенa група обществени отношения с международен елемент в областта на гражданския и търговския обмен между физически и юридически лица, между физически и юридически лица и държави или международни организации, в условията на сътрудничество и взаимно зачитане на интересите на държавите.
Следователно МЧП е съвкупност от правни норми, прилагани към физически и юридически лица в международните отношения.

II. Функции на МЧП

Оформили са се две основни концепции. Първото направление – колизионна концепция – твърди се, че МЧП и неговите норми не уреждат отделна категория обществени отношения, а изпълняват друга функция:

1)Най-старото становище изхожда от разбирането за строго териториално действие на националното право и в случаите с международен елемент се налага екстериториално действие, което се осигурява от МЧП. /Феликс, Контуци, Асер/

2)Субектите придобиват права въз основа закона на една държава, но имат интерес същите права да се признават и в други държави – право на собственост, брак и т.н. МЧП трябва да осигури екстериториалното признаване на придобити в чужбина права. /Глюк, Дайси/

3)По повод на частни правоотношения с международен елемент възниква конфликт, който е между суверенитети и МЧП следва да разреши стълкновения между разнодържавни суверенитети по повод частни права и интереси.

4)При възникване на частни правоотношения с международен елемент се поражда стълкновение между законите на заинтересованите държави. МЧП идва за да уреди това стълкновение. /П.Вут, Роденбург/

В нашата доктрина тази концепция се поддържа от Ж.Сталев. 1959г заедно с А.Ангелов – те разделят отношенията на местни, публични и международни. По отношение на последните поведението на дадена държава може да бъде различно: или да ги подчини на собственият си правен ред, или да ги предаде на чужд. Функцията на МЧП е да отграничава действието на правопорядъците на отделните държави. И днес Сталев твърди, че нормите на МЧП определят действието на гражданскоправните норми в пространството и спрямо лицата. Спрямо международните отношения функцията на МЧП се състои в това да предпази субектите на правоотношенията от нежелани последици при стълкновението на закони. Следователно МЧП разрешава стълкновения между закони.

Второто направление се очертава в т.нар. регулативна функция. Неговите поддръжници считат, че нормите на МЧП имат като крайна цел и предназначение да уредят определена група обществени отношения, като по този начин ги превърнат в правоотношения. Концепцията се заражда в края на XIX век и като нейни основоположници се считат Йета /Холандия/, Казински /Русия/ и М.Попов-Илиев у нас. В съвременната българска наука поддръжник на този възглед е В.Кутиков, както и по-голямата част от практиците у нас. Основните им мотиви са:

1)Основна черта на правото е да урежда обществени отношения и това е общо за всички правни отрасли. Колизионната функция отрича регулативната, което означава отричане регулативният характер на цял отрасъл. А това е невъзможно.

2)Колизионната концепция извлича позиции от твърдението, че МЧП се състои само от отпращащи норми, а своевременно са се появили и материални норми. Такива се създават дори с международни договори.

3)И двете концепции са съгласни, че МЧП урежда обществени отношения на равнопоставеност с преимуществено имуществен характер. Следователно МЧП може да си служи с методите на Частното право, а международният елемент следва да се търси в посока на използване съгласуваната роля на държавите за уеднаквена уредба на отношенията.

Според Зидарова отговорът на въпроса за функцията на МЧП следва да се търси в единство с неговият предмет:

Налице са частни правоотношения с международен елемент, които се увеличават количествено и качествено. Всички те са първопричина за възникване на МЧП.

На второ място тези отношения се нуждаят от специална уредба. Никоя държава не пренебрегва международният елемент – дори се сключват специални международни договори и се създават специализирани международни организации за уреждане на отношенията.
На трето място държавите самостоятелно или чрез международни договори прилагат или материалноправният метод или стълкновителният, познати и на ВП, но тук международният елемент се проявява при отпращане към едно чуждо право. Според Зидарова, всички норми на МЧП, независимо от техният вид, имат като крайна цел уреждане на съответните обществени отношения, макар присъствието на регулативната функция да е различно. /Най-силна е проявата на регулативната функция при материалните норми с пряко действие, а най-слабо при отпращащите норми ./ Пример за това е отношението между чл. 193 ЗЗД и чл. 36 ВК’80, където според Зидарова единствената разлика в уредбата е, че първият текст регулира вътрешният обмен, а вторият е усложнен поради наличието на международен елемент.

Що се отнася до отпращащите норми, тяхната цел не е просто уреждане на стълкновения между законите на различни държави. Това е само междинна цел – крайната цел е да се даде правна уредба на определен международен състав. Така разрешението на стълкновението е средство за уреждане на международният състав, по повод на който е възникнало! /Още повече, че отпращащите норми могат да спомогнат за разрешаване на стълкновения между закони ако са създадени и съгласувани по международен път. В противен случай се стига до задълбочаване на конфликта – достатъчен е примера за неразборията около съдържанието на lex personalis!/ Следователно функцията на МЧП е регулативна.

Създадени от отделен законодател, нормите на МЧП, и особено отпращащите норми, не могат да имат международна задължителност. Такава могат да имат норми, създадени по пътя на международният договор, и то само за държавите-страни по него!

III. Систематично място на МЧП- Да не се чете!
Систематически мястото на МЧП в правната система е определено по различен начин от съществуващите теории.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Международно частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.