Лекции по история на българската държава и право


Категория на документа: Право


Българското средновековно наследствено право

Наследяване. Наследяването по средновековното право се осъществява по два основни начина: - по закон - по завещание Приоритетно е наследяването по завещание. Формата на завещанието може да бъде писмена или устна за целта са необходими седем свидетели ако завещанието се прави в населено място; петима по изключение трима ако завещанието се прави извън населено място и двама ако завещанието се прави от ранен по време на битка. Завещателната дееспособност изисква минимална възраст от 13 години за жената и 15 за мъжа. Нямат право да завещават лудите; пленниците; подвластните - съпругата и децата със изключение на зестрата на съпругата и глухонемите по рождение. При наследяването по закон се очертават пет групи наследници: - низходящи - синове дъщери внуци и прочие. Наследството се разпределя по равно от низходящите от една и съща степен като по близките по степен изключват по далечните. - Първа група - починалите преди наследодателя низходящи се заместват от своите низходящи и разделят дела на починалите. - Втора група - възходящи родители втора група. - Трета група - пълнокръвни братя и сестри и други възходящи по - близките по степен възходящи изключват по - далечните а братята и сестрите поделят наследството по равно с възходящите. - Четвърта група - еднокръвни и едноутробни братя и сестри - Пета група - останалите родственици като по близките по степен изключват по далечните а роднините от една и съща степен наследяват по равно. При липсата на кръвни роднини съпругата наследява една втора от наследството а другата половина се взема от църквата и държавата ( според византийската еклога ) и от църквата държавата и бедните ( според славянската еклога ). При наследяването съществува така наречената запазена ( законна ) част която не може да се наследява. Право на запазена законна част имат децата ( една трета при четири или по малко деца; една втора при пет или повече деца ). Съпругата когато от брака няма деца има право на запазена част в размер една четвърт от наследството. Според еклогата от наследство могат да бъдат лишени следните видове наследници: - деца оставили без грижи възрастните си родители а последните са взели друго лице да ги обслужва и са им завещали имуществото си - укрили са завещанието на наследодателя - проявили са непризнателност към наследодатела като са му нанесли побой, обидили са го тежко или са го наклеветили в престъпление - контактуващи с магьосници - синове встъпили в плътска връзка с мащехата си - дъщери неизпълнили волята на родителите си за встъпване в брак - деца които не помагат на изпаднали в психическа болест родители Наследството може да бъде прието по опис и направо ( без опис ) във първия случай наследниците отговарят за задълженията на наследодателя само до размера на наследството а при втория наследниците отговарят неограничено за задълженията на наследодателя включително и със собственото си имущество.

Българското средновековно облигационно право

1. Предмет на облигационното право. Предмет на облигационното право са видовете договори и някои други източници на облигационни задължения. Във практиката разграничаваме четири основни източника и такива задължения: - Договор ( контракт ) - договорът е съглашение на две или повече лица с което те поемат насрещно права и задължения. Характерно за средновековните договори е че те могат да бъдат както писмени така и устни което не променя тяхната валидност. Обикновено те се сключват на публични места ( пазари, тържища и други ) във присъствието на свидетели. Предвидени са санкции ( обещетения ) при неизпълнение на договорените задължения а в някои случаи се допуска едностранно разваляне на договора дори и без неизправност от насрещната страна ( Земеделски закон член 4 ) - Квазиконтракти ( полудоговор ) - представляват правомерни действия които пораждат задължения подобни на договорните без да е сключен договор между страните ( Земеделски закон член 81 ) - Деликти - представляват неправомерни и виновно извършени действия с които се причиняват вреди ( увреждане или причиняване на смърт на нает кон; изгубване на чужд вол; причиняване на смърт на домашно животно при сечене на дърва и други ) - Квазиделикти - отговорност за вреди причинени от животно или неспособен индивид. Видове договори в средновековното право: - покупко - продажба - писмена или устна договорка практикува се задатък - замяна - страните насрещно си прехвърлят право на собственост върху определени вещи при неравностойна замяна се дължи обезщетение освен ако тази неравностойност не е посочена изрично в договора. Допуска се едностранно разваляне на договора или сключването му за определено време - заем - заемодателя предоставя на заемателя собственост върху пари или други вещи а заемателят се задължава в определен срок да върне заетото със или без лихва - наем на вещи - наемодателят предоставя временно право на ползване върху определена вещ а наемателят се задължава да заплати наемна цена. Когато цената представлява част от плодовете на веща тогава говорим за арента. Еклогата допуска срок на такъв договор не по голям от 29 години - наем на труд - среща се рядко в средновековното право тъй като определено се извършва безвъзмездно от зависимите селяни - наем на трудов резултат ( договор за изработка ) изпълнителят се задължава да предостави определен трудов резултат със свои или представени от взаимодателя материали. Взаимодателят се задължава да заплати възнаграждение. Този договор е свързан обикновено с работата на занаятчийте - заем за послужване - много разпространен. Взаимодателя предоставя на заемателя за определен срок или до поискване безвъзмездно право на ползване върху определена вещ - заемателят е длъжен да ползва веща по предназначение и да я върне в добро състояние - влог - влогоприемателят се задължава да съхранява предадената му вещ и да я върне при поискване. Вложителят се задължава да обещети влогоприемателят за направените от него разходи. Еклогата предвижда че влогоприемател който откаже да признае че е приел за съхранение веща да бъде обявен за лъжец и да върне двойната равностойност. Ако вложената вещ погине от пожар или кражба и заедно с това погинат и други вещи влогоприемателя не носи отговорност - дружество - съдружниците обединяват капитал и труд за постигане на определена цел всеки съдружник има делово участие с капитал и/или труд и участва в печалбите на дружеството според уговореното както и във загубите на дружеството съобразно часта му за участие в печалбата - спогодба - прилага се при решаването на съществуващ или възможен правен спор. Според еклогата спогодба сключена от лице под 25 години може да бъде развалена по съдебен ред а спогодба сключена чрез насилие или заплаха е нищожна
Договорни обезпечения - залог - длъжникът предоставя на кредитора държането на определена вещ като обезпечение на съществуващото по договор задължение ако длъжникът не изпълни задължението си кредиторът може да продаде веща. Еклогата предвижда залогът като обезпечение при договор за заем. Еклогата също забранява да се дава залог децата на длъжника ако кредитора приеме такъв залог той е длъжен да плати двойната му равностойност на задържания или родителите му . - задатък - предплащане на част от цената по договор със цел гарантиране на изпълнението му при неизпълнение на задължението му даденият задатък губи часта а при неизпълнение на задължението е длъжен да го върне в двоен размер. Обвързан със договор за покупко продажба. - ипотека -длъжникът предоставя на своя кредитор право върху своя вещ като запазва възможността да ползва и плодосъбира от нея. - дарение - дарението е едностранна сделка с която дарителят прехвърля право на собственост върху определени вещи на надарения независимо дали е писмено или устно дарението предвижда петима свидетели ако се прави в населено място или трима ако се прави извън населено място. Еклогата предвижда възможност за едностранно отменяне на дарението ако надарения е проявил непризнателност нанесъл е обида или побой на дарителя или му е причинил голяма вреда конспирирал е против живота на дарителя или не е изпълнил условията на дарението. Отмяната на дарението става по съдебен път.

Наказателно право в средновековната българска държава

1. Етапи в развитието на наказателната репресия. Най - ранната позната форма на наказателна репресия е талионът. Същността му се изразява в правото на пострадалия или неговите наследници да причинят същата вреда на извършителя. Една от най - разпространените прояви на талиона е кръвното отмъщение. С течение на времето с цел да се избегне талиона започва да се прилага откуп. С цел да се избегнат споровете и недоразуменията при договаряне на откупа с течение на времето се налага частната глоба. С появата на държавното правораздаване и писаното наказателно право се появява държавната репресия. При нея държавата определя система от наказания съответстващи на определени престъпления каито се налагат със силата на държавната принуда.
2. Субект и обект на престъплението. Субектът на престъплението е извършителят който носи наказателна отговорност. Субект на престъпление могат да бъдат: физически лица; колективи от физически лица ( колективна наказателна отговорност); във отговор 25 на Папа Николай I се говори за наказване ( избиване на пазачите на границата които пропуснат беглец; в глава първа на Закона за съдене на людете е предвидено наказание за селища които извършват езически ритуали ) в някои случаи наказателна отговорност носят и животни ( ЗЗЛ ) В средновековното право не се дефинира понятието вменяемост. Поради което принципно малолетните и лудите са наказателно отговорни. Има случаи при които лица под определена възраст при определени престъпления се освобождават от отговорност ( така например според Византийската еклога титул 17 член 38 при мъжеложство пасивният не се наказва ако е под 12 години ) Наказателната отговорност за едно и също престъпление не е еднаква за всички а зависи от социалната принадлежност. Лицата с по - високо обществено положение принципно търпят по - леки наказания отколкото тези с по - малък статус. В зависимост от обекта на престъплението средновековното право разграничава следните видове престъпни деяния: - престъпление против държавата - включва образуването на партия против владетеля и конспириране против живота и властта му - престъпление против религията - включва извършване на езически ритуали и заклинания; нарушаване на азилното право; отказ от христянската вяра от пленен от неприятеля; светотатство ( кражба на свещени предмети от църквата ) побой над свещеник; изготвяне на амулети; проповядване на ерес и др. - военни престъпления - включва кражба във военен лагер или по време на военен поход; дезертьорство; отказ за изпълнение на заповед; пропускане на беглец от граничната стража и др. - престъпления против реда на управление - включва самоуправство; лъжлива клетва; фалшификация на монети и др. - престъпления против личността - включва против живота - убийство; против здравето - телесни повреди; против половата нравственост и неприкосновеност; против личната неприкосновеност ; - престъпления против имуществото - включва кражба; мародерство; унищожаване или повреждане на чуждо имущество; палеж; измама на купувач и др. Относно обективната страна на престъплението средновековното право разграничава действието или бездействието както и квалифициращи обстоятелства утежняващи или смекчаващи наказателната отговорност ( кражба нощем; кражба в военен лагер ) Наказателните разпоредби на наказателното средновековно право също имат казуистичен характер.
3. Наказанието по средновековното право. В средновековното право не винаги имаме и не винаги е налице съответствие между характера и тежеста на извършеното престъпление и предвиденото наказание. В средновековното право се разграничават две основни групи наказания - светски и църковни ( епитимии ). Светските наказания включват: - смъртно наказание ( бива обикновено и квалифицирано - изгаряне на огън; съсичане с меч и др.) - членовредителни наказания - опозорителни наказания - жигосване; бой на публично място; отнемане на права; продажба в робство; заточение; изгнание - имуществени наказания - глоба фун; конски тат; девичи разбой; конфискация Църковните или епитимийни наказания включват отлъчване от църквата; пост; молитва; недопускане до литургия; разлъчване и др.

Изграждане и развитие на съдебния процес в средновековна България. Съдебни органи и съдопроизводство.

1. Правораздаване Във своето историческо развитие правораздаването минава през няколко етапа. Най - старата позната форма е саморазправата при която заинтересованият сам въстановява накърнените си права. Саморазправата е свързана с талиона и кръвното отмъщение като форми на наказателната репресия. Следващият етап е арбиратното правораздаване което е свързано с откупа като форма на репресия в тези случаи споровете се решават посредством така наречените мирители ( старей ). Целта на арбитарното правораздаване е спорът да се реши по взаимно приемлив за двете страни начин. Съдебното правораздаване се утвърждава с появата на държавата и постепенно измества предходните форми. Осъществява се от държавни органи съдилища и съдий. Сеньориалното е резултат от съдебните имунитети които владетелите с грамоти и договори преизнават на отделни феодали и чужденци. Основните характеристики на държавно организирания съдебен процес са: - арбитарен процес - процедурата е насочена към помирение на страните с цел да се постигне обещетение на пострадалия и да се избегне талион - състезателен процес - предоставя се възможност и на двете страни да излагат доводите си да събират и проверяват доказателства с цел да въстановят накърнените си права - обвинителен процес - насочен към доказване твърденията на обвинението - следствен процес - предвижда разследването и доказване на фактите да се извършва от съда който сам събира и проверява доказателствата - инквизационен процес - дава се право на съда да прилага физическо въздействие ( бой; изтезания ) с цел установяване на фактите и събиране на доказателства Първоначално всички спорове се разглеждат по една и съща процедура но с течение на времето се разграничават граждански процес ( вещни; семейни; наследствени и облигационни спорове ) и наказателен процес разглежда дела за извършени престъпления. Средновековното право разграничава следните право - раздавателни ограни - върховен съдия е владетелят който правораздава лично или чрез упълномощени лица правораздавателни функции имат и държавните чиновници в лицето на отделни административни органи. С приемането на христянството се създават и така наречените канонически съдилища. Основният институт на средновековния процес са свидетелите - българското и византийското право поставят различни критерий за надежност на свидетелите. Броят на свидетелите варира според характера на делото. Най - малкият предвиден брой е трима свидетели а най - големият единайсет. Свидетелите биват очевидци и по слух. Византийската еклога и Закона за съдене на людете изрично регламентират недопускането на вторите в съдебния процес. Средновековното право не допуска всички лица да свидетелстват. Не се допускат да свидетелстват родители деца един срещу друг нито роб против господаря си. Същото се отнася и за лица за които веднъж е установено че лъжат или не живеят по христянските норми. Специфичен институт на славянското процесуално право са така наречените съклетвеници ( породници ) това е форма на колективно свидетелстване всяка от страните може да доведе да свидетелстват група лица ( обикновено роднини и съседи ) те свидетелстват колективно а не самостоятелно и удостоверяват фактите с единодумие ( дори един от тях да откаже да се закълне във вярност на съответния факт той се приема за недоказан ). Системата от доказателства в средновековният процес включват: - самопризнание - доказатателство с най - висша тежест ( царицата на доказателствата ) - съдебна клетва - дава се индивидуално или колективно във славянското право - свидетелски показания - друга част от системата на доказателствата - към системата се включват и писмените доказателства - веществените доказателства също играят важна роля в съдебния процес - специфични доказателства на славянското право са така наречените свод и гонение следа ( известни от русия ) при свода се проследява пътя на откраднатата вещ лицето в което е намерена трябва да посочи откъде я е придобило предишният владелец на веща също трябва да посочи от кого е придобило тази вещ и т. н. Докато се достигне до лице което не може да посочи от кото е придобило веща в този случай се приема че то е извършило кражбата. При гонение следа - се проследяват следите на извършителя жителите на къщата или селото при които следите изчезват се смятат за виновни за извършеното престъпление. Специфично място в системата на доказателствата заема така наречения божи съд ( ордалия ). При него доказването на виновността или невинността на обвиняемия се извършва чрез подлагането му на някое от следните изпитания: - изпитание с кръст - лицето следва да извади кръст от съд с вряща вода - изпитание с меч и огън - обвиняемият трябва да пренесе с голи ръце нажежен мече от вратата до олтара на храма ако при тези две изпитания раните са големи той се смята за виновен - изпитание с вода - в този случай обвиняемият се хвърля вързан в дълбока вода ако обвиняемият потъва във водата той е невинен ако не потъва той е виновен. Средновековния процес допуска едно и също дело да се гледа последователнно в повече от едно съдилище.
Българското обичайно право в периода XV - XIX в. ( до 1878г. )

1. Въпросът за историята на българското право през XV - XIX век.
2. Българските институции през XV - XIX век. Въпреки че основните институции на управление и правораздаването в периода XV -XIX век са тези на османската държава то паралелно с тях продължават да съществуват и други институции с които пряко е обвързано българското население. Такива са българските общини; православната църква и еснафските организации. Българските общини са своеобразувани органи на местното самоуправление въпреки че те притежават съвсем ограничени компетенции - свързани с събиране на данъци и разпределение на земи. В редица случаи ръководителите на тези общности са лица лоялни към османската власт. Възникващите по - това време спорове предимно от битов и имотен характер се уреждали посредством обичайно правните норми на българите. По - късно през възраждането ( XVIII - XIX век. ) българските общини разширяват своите функции - те се занимават със създаване и подръжка на училища и читалища. Наемането на учители и свещеници. Друга пряко свързана с българската институция е православната църква. Въпреки че българската църква минава през юрисдикцията на цариградската патриаршия. Тя запазва редица свои компетенции свързани главно с семейно брачните отношения сред българите. Важно място в живота на българскитя народ през XV - XIX век заемат еснафските организации на българското население. Те имат стриктно изградена структура и правила задължителни за всички членове. На най - ниската степен е чиракът ( млади момчета около 10 - 15 години които преминават обучение при майстора ) след чиракуването и преминаването на определен ритуал момчето става калфа някои майстори могат да имат по няколко калфи като един от тях става баш калфа. Калфите вече работят срещу определено възнаграждение. Следващата степен е майстора която степен може да се достигне след като са преминали предходните две. Обикновено веднъж годишно се провежда изпит и някой от калфите стават майстори. Майсторът трябва да има собствена работилница. Начело на еснафската организация стои първомайсторът ( устабашия ) който се избира от лонджата. Чаушбашията е пръв личен помощник на устабашията. Лонджата е общото събрание на еснафа - колективен орган който регулира отношенията между членовете. Лонджата изработва и приема устава ( кондика ) на еснафа а когато е необходимо играе и ролята на еснафски съд.
3. Българското обичайно семейно право през XV - XIX век. Бракът по това време е църковен и обикновено се предхожда от годеж който може да бъде малък ( сред най - близките ) и голям ( със по - широк кръг от хора ). Разменят се годежни дарове във някои райони свекърът подарява имот. За да се сключи брак не трябва да има родство по права и съребрена линия. Няма фиксирана минимална възраст но по традиция първо трябва дас е оженят по - възрастните братя и сестри а след това по - малките. Ако момчето е калфа се иска съгласието на майстора при несъгласие на родителите се прилагат други форми като приставане на момата или момъкът става заврян зет. В такива случаи чаиза на момата се изгаря, а момкъка се лишава от наследство. Характерно за българското обичайно право през XV - XIX век е партикуларизма тоест неговата разпокъсаност или по - точно в различните райони на българските земи сред българското население се прилагат различни правни норми. Специфичен обичаен семейно - правен институт по това време е задругата която във някой район ( например северозападна България ) се запазва чак до края на XIX и началото на XX век. Според Ст. Бобчев задругата е юридическо лице което има пълна правоспособност представлява се от домакина опълномощен от обичайното право. Димитър Малинов я определя като домакинство от 10 - 20 и повече индивидуални семейства които се хранят заедно и се управляват от един човек. Според Иван Сакъзов задругата е голямо общежитие включващо потомците на един общ родоначалник които стопанисват общо земите си. Главата на задругата който я представлява и изпълнява управляващи функции носи различни имена. Задругата обединява само кръвни роднини и за нея е характерно колективно владеене и ползване на земите. Разводът както и бракът се извършва от църквата той е сравнително рядко явление по това време а основанията за това могат да бъдат от страна на мъжа - ако е губертчия и сключи друг брак; ако пиянства и бие жена си и децата си; ако не се грижи за прехраната на семейството си или ако отсъства 5 - 7 години от дома. От страна на жената най - често срещаното основание е прелюбодейството. В отношенията родители деца функциите са разпределени традиционно както следва - бащата осигурява прехраната учи синовете на занаят или ги дава на майстор. Майката възпитава децата и подготвя дъщерите за бъдещи съпруги. В отношенията деца втори съпруг/а се наблюдава лошо отношение към доведените и заварени деца - те често се дават за отглеждане при родителите на съпруга/ съпругата. Осиновяването също е познато сред българите по това време. Обикновено се осиновяват невръстни деца на бедни родители това става пред свещеник и роднини а във някои райони се изготвя и писмен акт като гаранция срещи разваляне на осиновяването. Има пълни осиновявания ( осиновените скъсват връзките с кръвните си родители и наследяват своите осиновители ) и непълни ( връзките с кръвните родители се запазват а осиновените не наследяват осиновителите си). Познато в българското обичайно право е и настойничеството то се учредява в случай на смърт на родителите и се назначава от общинските власти за настойник се избира достоен и почтен роднина. Настойничеството се прекратява когато детето встъпи в брак или навърши определена възраст.
4. Обичайно наследствено право на българите през XV - XIX век. Българското обичайно право също познава два типа наследяване по завещание и според обичайно правните норми. С развитието на капиталистическите отношения все - по често започва да се прилага писмената форма на завещанието. Завещанието може да бъде тайно и със свидетели като задължително присъстват свещеника и учителя. Наследниците били длъжни да изпълнят наставленията на завещателя. Чрез завещание завещателят е могъл да лиши някой от наследниците си от наследство. Мъж от бездетно семейство нямал право да завещае целият си имот на жена си. При наследяването обичайно правните норми се наблюдава голямо разнообразие в различните краища на страната. Общ обичаен принцип бил дъщерите да получават майчиното си имущество обикновено като зестра а синовете бащиното. Осиновените и децата от няколко брака обикновено наследявали наравно с останалите деца. При бездетен брак в различните краища се постъпвало различно: Някъде съпрузите не се наследявали взаимно; на други места мъжът наследявал съпругата си а на трети преживелият взема една осма от наследството а останалото се поделяло между роднините. Родителите наследявали починалите деца ако те не са оставили преки наследници. Наследството се поделяло чред делба пред свидетели - кмета, свещеника, учителя и старейшините. При решаване на спорове за наследство участие вземала и общината. Съставяли се и писмени документи - така наречените разделителни записи. Делбата според обичайното право се осъществява както следва: - независимите имоти; добитъка; земеделските сечива и храната се поделяли на равни дялове чрез жребии - гумното (дворът ); стопанските сгради и храната за добитъка не се поделят - покъшнината остава във основния ( стария ) дом - къщата ( основния дом ) остава на най - малкия син ( ! ) - дюкяните и водениците или се продавали или се ползват по ред ( в различните части на българските земи начинът на делба бил различен ) Пасивът на наследството ( задълженията и данъците се поделят поравно между наследниците ако при делбата съпругата не получи дял всеки от наследниците е длъжен да я гледа. По - големите братя също били длъжни да отгледат и оженят невръстните си и неомъжени сестри. При несправедливо завещание наследниците имали право да го развалят. Българското обичайно право от XV - XIX в. познава и отказа от наследство. Което обикновено ставало в два случая ако някой от наследниците е замогнал и не желае да ощетява останлите наследници или ако пасивът на наследството е по голям от актива. Обичайното право от това време познава и делбата приживе. Това се извършвало пред първенците на селото и във присъствието на свидетели като понякога се правели и писмени записи. Понякога наследодателят оставял нещо и за себе си което давал на онзи който поемел задължението да го гледа. В други случаи той живеел по ред при всеки от наследниците. По принцип имал право да даде повече на някой наследник, но тенденцията била дяловете да се изравняват със проникването и развитието на капиталистическите отношения в българското общество. През XIX в. се наблюдава разпад на задругата и нарастване броя на делбите приживе в случай на несъгласие от страна на наследниците при подялбата на наследството те се обръщали към официалния османски съд. Във средата и втората половина на XIX в. в османската империя са приети нови граждански закони които и/или повечето от които са реципирани от западно европейски правни източници и във редица случаи уреждали наследството по по - либерален начин отколкото консервативното обичайно право.
5. Българското обичайно облигационно право XV - XIX век. Според обичайното право от този период дееспособността на лицата да сключват договори е била минимум 16 - 17 години. Сключването на сделки със имущество ставало обикновено във присъствието на възрастен и опитен човек на обществени места като пазари, панаири, плошади и прочие при наличието на свидетели. Българското обичайно право от XV -XIX в. познава следните видове договори: - договор за покупко - продажба - сключването на договора се осъществява чрез ритуал при който двете страни стискат ръцете си а между тях стои посредник който се намесва със цел страните да договорят взаимноприемлива цена. Щом се постигне споразумение посредникът разделя ръцете им като се изричат различни фрази с символично значение. Следва пиене в кръчмата след което вече сделката не може да бъде развалена. По този начин обикновено се извършвала продажбата на животни. При продажбата на нива, лозя или друга земя страните обикалят имота а продавачът взема бучка пръст и я предава на купувача. Изискват се и свидетели, а договорите се сключват предимно в устна форма но за недвижими имоти понякога се сключват и писмено ( Казанлъщко, Западна България ) познат е "додатъкът" а при продажбата на животни и така нареченото "изпитване на стоката" - договор за замяна - по - широко разпространен от този за покупко продажба - договор за наем на вещ - предмет на този вид договор може да бъде както недвижим имот ( аренда ) така и движими вещи. Наемът има определен срок който подобно на цената се уговарят индивидуално при евентуални повреди на веща разходите са за сметка на наемателя - договор за наем на работна ръка - при този договор едната страна отдава работната си сила срещу определено възнаграждение. При определени случаи например овчари и говедари възнаграждението се определя на база глава добитък. Твърде разпространен е договорът за наем на ратаи. Които обикновено извършват ( сезонна ) селскостопанска и домашна работа. Продължителността обикновено е от 6 до 12 месеца. - договор за заем за послужване - обикновено се заемат селскостопански сечива или хранителни продукти. Страните се договарят заетото да се върне в същия вид и количество обикновено не се фиксира конкретен срок ( когато заемателят има възможносто ) познат е залогът като гаранция заемане на работна ръка - този вид договор е честа практика за взаимопомощ между близки съседи и познати. Познат е под две форми зареда ( или меджия ) при която домакинът се обръща към близки да му подпомогнат със работна сила като същевременно той осигурява на работниците храна. От друга страна той се задължава да стори същото когато другата страна го помоли. Другата форма е известна под името спрега при която се обединява работната сила на животните на няколко стопанина обикновено впрегатни животни ( разпространена е в Северозападна България ) - договор за съдружие ( обща работа ) - от този период са известни няколко вида съдружия: - жътварски задруги - разпространени са в Тракия и Добруджа така наречените драгомани събират младежи и девойки по жътва и получават част от възнаграждението което се дава на жътварките - градинарски сдружения - обединяват се два или повече лица за някаква обща работа като всички участват със труда си а някой и със паричен капитал ( практикува се в Търновско , Горно Оряховско и др. ) - коларски сдружения ( арабаджийски ) - обединение на няколко лица с цел пренос на стока - строителни ( дюлгерски ) сдружения - няколко лица участват с работна сила и инвентар във строителна дейност известни в ( Трънско, Средните родопи и др. )
6. Българското обичайно наказателно право през XV - XIX в. Според обичайно правните възгледи от тази епоха се разграничават няколко групи престъпления. Основните от тях са тежките и леките престъпления които се разграничават според щетата която е нанесена и според лицето което е извършило или върху което е извършено престъплението. Субект на престъплението може да бъде само човешко същество. Несъществува изрично определена минимална възраст но невръстните както и много възрастните лица не носят наказателна отговорност. Ако престъплението е извършено от малолетен в резултат на подбуда отговорност носи подбудителят. Деянията се делят още на умишлени и неумишлени като наказуеми са само първите. Неизбежната отбрана освобождава от наказателна отговорност. Към престъпленията се причисляват убийство; нанасяне на телесни повреди; посегателство върху чуждо имущество; нанасяне на обида ( да се изкашляш на минаваща жена; да дърпаш кон на другоселец за опашката или гривата; да откачиш и занесеш портата на някого на мегдана и др. ) прелюбодейството и др. Във рамките на еснафските сдружения като престъпления се считали непослушвание на чирак или калфа пред майстора както и на майстора пред устабашията. Отваряне на работилницата в празничен ден нелоялна конкуренция и др. В българското обичайно право XV - XIX век сакнцията се определя в зависимост от вида на престъплението от извършителя и от потърпевш. Разграничават се следните видове наказания според обичайното право: бой; конфискация на имущество; публично изкарване на показ на крадците като откраднатото от тях им било окачвано; прелюбодейците били качвани голи на магаре със лице към опашката и били изкарвани на показ. За еснафските престъпления наказанията били: бой; глоба или затваряне на работилницата ( дюкяна ) а по тежките престъпления били в компетеннцията на турския съд.
7. Съдоустройство и съдопроизводство по българското обичайно право в периода XV -XIX век. Правосъдието през този период се осъществява от старейшините и местните първенци както и от църковните съдилища. Църковния съд включва митрополитски съдилища и патриаршески съд правомощията му са ограничени третират предимно наследствени и семейно правни спорове. Делото се предшества от помирителен съд като арбитражна инстанция. Процесите са устни и се осъществяват в присъствието на много свидетели. Според приетият през 1871г. екзархистки устав се формират свети синод и епархийски съвети които изпълняват и ролята на съдебни органи. Във еснафския съд устабашията е едноличен съдебен орган а лонджата колективен. При необходимост се свиква еснафски съд който включва 6 - 8 членове на лонджата. Юрисдикцията на този съд се простира единствено върху членовете на съответния еснаф. Общинският съд е съдебен орган компетентен по граждански спорове и наказателни конфликти страни по които са лица живеещи в общината ако някоя от страните не е доволна от решението на общинския съд има право да се обърне към турския. Обичайният процес е елементарен има състезателен характер делото започва по инициатива на пострадалия познато е съдебното представителство самопризнанието е все още едно от основните доказателствени средства но вече не можем да твърдим че процеса е инквизиционен допускат се устни свидетелски показания както и писмени доказателства.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по история на българската държава и право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.