Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


- грешка на страната( виновното поведение на страната не може да бъде прехвърляно на съда) или
- обективна невъзможност (тя е основание за отмяна на решението само по пътя на въззивното, но не и на касационното обжалване
Гореописаните 4 основания за отмяна могат да бъдат релевирани по пътя на въззивната отмяна- за всички и на касационната отмяна- само за първите 3.
Неправилното решение е валидно и поражда правни последици. Ако се пропуснат преклузивните срокове за обжалване ще е налице годен съдебен акт и последиците ще се породят!До тук- /

Продължава доц.д-р В.Попова
Въззивно обжалване от член 258 ГПК до член 273 ГПК Възивното обжаване се отнася за решенията на първоинстанционния съд.Подлежат на обжалване всички решения на първоинстанционния съд-няма ограничаване на обжалването.Изключение прави само неприсъственото решение- то не се обжалва защитата е чрез искане на неговата отмяна.Проф. Корнезов е радетел за ограничаване възможността за обжалване,обаче доц.д-р Попова е против подобни ограничения даже и за трета инстанция.Защото има разбиране да има филтър и дела с малък материален интерес да не бъдат обжалвани.Инстанциите обаче не са за богатите,а са за всички хора независимо от финансовото им състояние и второ ако за един 10 хиляди лева са едно нищо, за друг са цяло състояние.От друга страна опитът показва в практиката,че когато едно решение подлежи на обжалване съдията малко повече се старае.Така че всички решения на първоинстанционния съд подлежат на въззивно обжалване. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.Има различна родова подсъдност поради която има и различна функционална подсъдност.Решенията,постановени от райониня съд подлежат на обжалване пред окръжния съд, решенията ,постановени от окръжния съд ,като първа инстанция, подлежат на обжалване пред апелативния съд.Апелативните съдилища , броят им е по старите окръзи, са само въззивни съдилища.Те не гледат дела нито като ърва инстанция , нито като трета инстанция- те са само второинстанционни съдилища.Като обща характеристика на въззивното обжалване се сочи характеристиката му "като втора по ред първа инстанция"- проф.Сталев.Образно обаче го е казал.Второинстанционният съд решава делото по същество, пред него се представят доказателства, събират се доказателства тоест извършва се почти същата дейност каквато е в първа инстанция.Страните във въззивното производство са жалбоподател, който се нарича въззивник и ответник по жалбата,който се нарича въззиваем.Срокът за подаване на жалбата е двуседмичен и епреклузивен.И като кажете двуседмичен и не кажете от кой момент започва да тече вие не казвате почти нищо.От член 7 ГПК ,че съдът е длъжен да изпрати препис от решението на страните на всички актове,които подлежат на самостоятелно обжалване.Срокът за обжалване тече за всяка страна от момента,в който е получила препис от решението.По стария ГПК се изпращаше само съобщение,че решението е изготвено и страната за да говиди ида може да го обжалва трябваше да отиде в съда и да го копира, сега страната го получава и за нея е по-лесно да си организира обжалването.Кой е легитимиран да обжалва?Няма съмнение във всички случай това е страна по делото- всяка страна независимо от вида й, включително и главна и подпомагаща. Подпомагащата страна може да обжалва решението дори и когато подпомаганата страна не го обжалва.Но обжалва само тази страна, за която решението е неизгодно и това,което сочи като оплакване да я засяга.Ако ищецът е загубил делото и иска решението да бъде отменено, той не може да посочи като аргумент,че ответникът не е надлежно представляван от лице,което не е адвокат, а ответникът не е обжалвал решението.Не е обжалвал защото е спечелил делото,но той е представляван от лице без представителна власт.Може да се обжалва цялото решение,може да се обжалва и само част от него.Кога се обжалва само част от решението-когато искът е уважен в определена част ,в друга част се отхвърля.И ищецът обжалва тази част от решението, с която искът се отхвърля.Това е с оглед на диспозитивното начало и също е отчетено в закона. При легитимацията обаче с Тълкувателно решение № 1 от 2000 година, което е посветено на въззивното обжалване и което в голямата си част има приложение и по новия ГПК, се прие,че лицето,което е трябвало да бъде конституирано като необходим другар ,и то в случаите на задължително необходимо другарство, също може да обжалва, въпреки че не е било страна по делото,защото не е било конституирано като такава.Например ако има ревандикационен иск, предявен за една вещ,която е съпружеска имуществена общност, ако не е конституиран и другият съпруг, защото в този случай има задължителна съвместна процесуална легитимация.От къде се изважда този аргумент?От член 304 ГПК, който допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на трето лице Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).Това лице е обвързано от силата на пресъдено нещо.Какво е положението с другарите ,тогава, когато те са си конституирани в процеса.Законодателят въведе в изрична правна норма разрешението,което се даде в Тълкувателно решение № 1 от 2000 година в смисъл,че когато едно решение е обжалвано от единия от необходимите другари, задължително се конституират и останалите другари,които не са подали жалба.Що се отнася за обикновените другари те не се конституират задължително, но те имат възможност с писмена молба до първото по делото заседание във въззивна инстанция тоест до заседанието,в което страните се призовават да се присъединят към жалбата.Ще се върна на това лице,което е трябвало да бъде конституирано като необходим другар.Това лице е легитимирано,но при липса на съвместна процесуална легитимация,когато тя не е спазена , би трябвало решението да бъде недопустимо ,защото липсва процесуална предпоставка би трябвало решението да бъде обезсилено и да се върне делото за ново разглеждане. В това Тълкувателно решение обаче ,с оглед на характеристиката на въззивното обжалване, не се прие такова обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане.Прие се ,че въззивната инстанция трябва да повтори процесуалните действия за събиране на доказателства тоест отново да се съберат доказателства,за да се спази неговото право на участие процеса.Според доцд-р В.Попова се е отворила една широка врата да се прескочи едно лице и да бъде лишено от първа инстанция,с оглед идеята за процесуална икономия.До тук разгледахме право на въззивна жалба като съдържание.Като съдържание като правна характеристика то е публично процесуално право насочено към въззивния съд.В теорията има две разбирания -съотношението между правото на въззивна жалба и правото на иск.Правото на въззивна жалба е част от правото на иск във връзка със съответния етап от развитието на гражданския процес.Проф.мингова и проф Стамболиев смятат,че правото на въззивна жалба е отделно процесуално право,което е само функционално свързано с процеса.Какъв е аргументът-можело да се окаже,че страната не е била легитимирана,обжалва решението и се оказва,че страната не е имала право на иск,а сега обжалва решението.Това становище не е убедително защото формалната страна ,независимо от кой етап на процеса има точно това право само, тя няма право на иск,има само право да участва в процеса с оглед на нейната легитимация. И обстоятелството в този случай,че делото е приключило, правото на иск било ищецът да иска от първоинстанционния съд решение със сила на пресъдено нещо.За всяка човешка дейност има поне две теории.Въззивната жалба се подава до въззивния съд но чрез първоинстанционния съд.Има задължително съдържание на въззивната жалба-член 260 ГПК Жалбата съдържа:1. името и адреса на страната, която я подава;2. означение на обжалваното решение;3. указание в какво се състои порочността на решението;4. в какво се състои искането;5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя./В стария ГПК можеха да се посочват както нововъзникнали така и стари факти, които не са били посочени независимо дали се дължи грешка или небрежност на страната .Тези ограничения са много съществени те са гаранция за процесуална дисциплина.Затова трябва да бъде предупредена страната да каже всичко,което знае по делото ,и да не скрива нищо,защото после това,което не е казала не може да се използва като доказателство.И да няма накрая при загубване на делото искане от загубилия делото адвокатът да му върне хонорара.Затова адвокатът трябва да разясни на страната кои са силните и слабите доказателствата и на двете страни,за да няма илюзия,че непременно тя трябва да спечели.Това хубаво го запомнете-нарича се още ограничен въззив,а не пълен,за разлика от стария ГПК.По точка 5- фактите трябва да бъдат новооткрити и нововъзникнали.Може да се представят и доказателства към съществуващ преди факт ,за който е нямало доказателство.Примерно страната не е могла да знае,че има свидетел очевидец.И фактът трябва да е новооткрит и доказателството трябва да е ново. От въззивната жалба се дава препис на страните с приложенията, трябва да е платена държавната такса.Към жалбата трябва да бъдат посочени писмените доказателства. Когато жалбата се подава до въззивния съд чрез първоинстанционния съд.Първоинстанционният съд проверява редовността на жалбата, тоест първоинстанционинят съд е първото сито , да каже дали да върви тази жалба нататък пред друг съд-проверява се спазен ли есрокът за подаване на жалбаат, нейното съдържание, дали жалбата отговаря на редвидените в член 260 условия. Член 262 ГПК -ако жалбата не отговаря на изискванията на член 260 т. 1, 2, 4 и 7 чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.Много е важно да се посочи в какво се състои порочността на решението.Както се вижда не се сочат като основания за нередовност на жалбата точки 5 и 6 от член 260 защото не по всяка жалба се сочат новооткрити факти.В член 260 не е посочено изрично ,но може да се види в член 266 (3)- Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.Това от една страна от друга скъдът не е дал тази възможност на страната защото не й е изпратил препис от исковата молба или не е редовно призована.Когато първоинстанционният съд прецени,че въззивната жалба е редовна, допустима е, той изпраща препис от нея и приложенията към нея на ответната страна ,която трябва да даде отговор в писмена форма чрез първоинстанционния съд до въззивния съд .Срокът за подаване на въззивната жалба е двуседмичен, двуседмичен е и срокът за даване на отговор по въззивната жалба.С други думи страните имат равна процесуална възможност, равни еднакви процесуални срокове за защита.Ако жалбата е нередовна, първоинстанционният съд не изпраща препис от нея на ответната страна,а дава указания на страната да поправи нередовностите на въззивната жалба и да я приведе към изискванията на член 260 и член 261.Срокът за поправка на въззивната жалба е една седмица-жалбата се поправя по член 260 т. 1,2 ,4,7 и член 261.Ако въззивната жалба е недопустима или е нередовна,с оглед на тези условия за поправяне на нередовностите ,издава разпореждане с което връща жалбата.Това разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба ,така както се обжалват определенията, които преграждат пътя на процеса-това разпореждане също прегражда пътя на процеса.Ако жалбата е редовна съдът изпраща препис от жалбата и приложенията към нея на ответната страна.Прилагат се правилата на член 259 (2),(4) член 260 т 1,2,4,7 и член 261. Обръщам ви внимание на нещо,което е ново в ГПК- това е насрещната жалба, каквато нямаше в стари ГПК, а я е имало в закона за гражданско съдопроизводство .какво представлява насрещната жалба?Това е жалбата на ответника по въззивната жалба срещу решението.Това е отделно процесуално действие, макар и свързано с отговора, но е различно от отговора и е жалба. Тази насрещна жалба отговаря на всички изисквания за въззивната жалба.Използва се в случаите когато има едно решение в което е уважен част от иска,а другата част е отхвърлена. Насрещната жалба има висящо положение защото ако въззивната жалба бъде оттеглена или се направи отказ от нея, насрещната жалба не се разглежда. Тя може да се оттегля подобно на въззивната жалба.Например ако ищецът е обжалвал решението за неуважената част от иска , а ответникът не е обжалвал решението за уважената част от иска и подаде срещу жалбата на ищеца насрещна жалба, но ищецът оттегли жалбата си отпада и жалбата на ответника. Оттегляне и отказ от жалба-каква е разликата?При отказ не може да се подаде пак същата жалба да се подаде.Оттегляне се казва когато се напише една жалба ,пък после трябва да напише вместо тази друга.Мотивите в решението не подлежат на обжалване сами по себе си-в това няма съмнение в теория и в практика това е потвърдено и в Тълкувателното решение..Може решението да се обжалва и да се иска изменение на мотивите.Пример отхвърлен е осъдителен иск за един милион лева. Но е отхвърлен заради възражение на ответника.А ищецът е предявил този иск при условие на евентуалност и е казал -договорът е нищожен,но ако приемете че договорът не е нищожен , а е действителен, моля да го отхвърлите заради прихващане , защото ще загубя насрещното си вземане, така че договорът може и да е нищожен и затова ищецът ще обжалва решението, защото иска е отхвърлен не на основанието на което той иска, поради неспазени условия на евентуалност.Подпомагащата страна,която е обвързана от силата на пресъдено нещо на подпомаганата страна,ако иска да се отърве тя трябва да подаде жалба срещу самото решение и да иска изменение на мотивите. Друго по въззивното обжалване е постановяване на решението не като съдържание-компетентност , а съставът.Съставът е този, при който делото е приключило съдебното дирене и устните състезания -устните състезания могат да бъдат заместени с писмени защити.И във въззивна инстанция се събират доказателства,така че във въззивна инстанция, за разлика от касационна, има съдебно дирене и устни състезания.Съставът е тричленен и затова важат правилата за постановяне на решенията,които са разписани в закона именно за колективен орган ,че е в закрито съдебно заседание,тайно,тоест не могат да присъстват страните, никой друг не трябва да присъства и вземането на решението е така: първо най-младшият и накрая е най-старшият ,макар че в практиката много често първи е докладчикът.Тричленен е съставът защото се проверява едно решение-съдиите изказват различни мнения относно него,докладчикът пише решението,но след като се вземе такова и мотивите.Някои от състава на съда може да не е съгласен с решението и за това несъгласие е длъжен да отрази особено мнение и да го мотивира,да го обоснове.Защо е така-да не би някои от състава да бойкотира останалите и второ -когато някой застава на особено мнение действително трябва да е обосновано то.Затова обсъждането ,преди да се вземе решението ,е в тайно съвещание . Въззивно производство Първоинстанционният съд изпраща жалбата,отговорът по жалбата и делото на въззивния съд,след като е направил проверка за жалбата.Становището на първоинстанционния съд обаче не обвързна въззивния съд, той е длъжен да си направи нова проверка по допустимостта на жалбата включително и по редовностите й.Въззъвният съд ако сметне,че жалбата е нередовна дава указания да бъде поправена жалбата ако не бъде поправена въззивният съд прекратява делото и я връща.Делото се прекратява с определение,което подлежи на обжалване,но не пред апелативния съд,а пред ВКС, защото то е постановено от окръжния съд като втора инстанция.Видяхме компетентността на въззивния съд при нищожните и недопустимите решения.При нищожните решения не се спазва правилото,че не може да се влошава положението на жалбоподателя-reformatio in pejus -информацио ин пейюс.Що се отнасяа до недопустимите решения това правило се спазва само по отношение на необжалваната част-не може да се обезсили необжалваната част, въпреки че решението е недопустимо, но може да се обезсили обжалването.Това правило има по-ограничено действие.Самото въззивно производство как се развива.Ако съдията от въззивния съд е решил,че жалбата е доустима се образува дело.Определя се дата за закрито съдебно заседание.Защо е закрито?Защото в закритото съдебно заседание не се призовават страните-има писмена жалба,отговор по жалбата,който също е писмен, устен не може да има.Между другото много внимавайте с отговора на жалбата,защото когато към нея има приложени писмени доказателства и те трябва да се оспорят-оспорването истинноста на един документ може да стане в краткия преклузивен срок на процесуалното действия, отговора, за които те са представени-две седмици член 193. ГПК (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.И когато жалбоподателят,въззивникът, е представил в жалбата един документ, ответникът по жалбата може да го оспори най-късно в отговора, а не да чака заседанието, за да оспорва там документа.Това е съществената разлика от стария ГПК и тук може да се провали интереса на клиента,ако не спазите срока. В закритото съдебно заседание въззивният съд се занимава с допустимостта на второинстанционното производство,най-вече той се занимава с допускане на доказателствата.Тук допускането на доказателствата, за разлика от стария ГПК, е в закрито съдебно заседание, за да може в първото открито заседание,което се насрочи с участие на страните, само да се събират доказателства.Понеже стана дума за доказателства освен правилото в член 260 т.5 и т.6 , във връзка с член 147 т.1 и т. 2/ До приключване на съдебното дирене страните могат:1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях./ има и член 266/ (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения./ Текстът в алинея 1 се нуждае от едно обяснение-буквално прочетен означава,че през цялото време на въззивната инстанция страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, нали така? Да,ама-не! Текстът по алинея 1 от член 266 трябва да се изпълни в жалбата или съответно в отговора по нея, съответно в насрещната жалба и това е свързано с точка 5 и точка 6 от член 260 и даже този текст пояснява тези две точки, защото е известно,че поначало доказателствата могат да се представят до приключване на съдебното дирене в първа инстанция,освен поради преклудиращото действие, свързано с член 133 от ГПК/последици от неподавнето на отговор/, член 127 (2)/ името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;/ във връзка с член 146 (1) т.5. /как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти/,във връзка с член 146 (2)/ Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства./ и във връзка с член 147/До приключване на съдебното дирене страните могат:1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях./Значи след въззивната жалба и в отговора по нея в тях могат да се представят,но извън тяхможе по член 147 само новооткрити и нововъзникнали затова се говори за постъпателна преклузия-след първата степен на преклузия след това може само по член 147 -до съдебното дирене.След това имме преклузията по член 266, във връзка с член 260 т.5 и т.6 така че алинея 1 на член 266 трябва да се тълкува във връзка с алинея 2 на член 266.Така че във въззивното производство се провежда също съдебно дирене, при което се събират доказателства,само че това съдебно дирене,с оглед посочването и допускането на доказателства, е следващата степен на преклузия.Първата преклузия е в първоинстанционното производство, след това при въззивната жалба и отговора, в по-нататъшния ход на процеса пак може да се представят доказателства във връзка с член 147,нововъзникнали и новооткрити,но тях -след жалбата и отговора.Затова трябва много да се внимава с това представяне-това което се говори за концентрационното начало не е само теория.Въззивният съд може да събере отново свидетелски показания и да назначи експертиза,които са събрани в първа инстанция,но това е едно изключение -той ползва информацията на събраните доказателства/гласните/ от протокола.Кога ще се повтори събирането на доказателствата-когато се вижда,че протоколът не е е воден както трябва,че има някакви противоречия, когато един свидетел пред въззивната инстанция казва нещо съвсем различно от това,което е казал пред първата инстанция.Доц.д-р Попова каза,че в нейната практика няма случай във втора по ред първа инстанция отново да се събират доказателства .Въззивната инстанция се занимава по въпроса за фактите,за разлика от отменителния характер на касационната инстанция.Казано е доколкото няма правила за въззивна инстанция се прилагат правилата за първа инстанция-например съдът да обоснове решението си.Но е казано още,че ако въззивният съд остави жалбата без уважение той може да препрати към мотивите на първа инстанция.Доказателствата се събират по същия ред както се събират в първа инстанция-няма някакви ограничения в реда,освен в член 266 и член 260 т.5 и т.6.В литературата можете да срещнете становище,че понеже въззивният съд е втора по ред първа инстанция не било непосредствена задача на въззивното производство проверката на решението.И това становище е някак си утвърдено в практиката и се повтаря като клише, защото била втора по ред първа инстанция.Но доц.д-р Попова има друго разбиране-тя смята,че задача на въззивния съд е и проверката на решението. Но тази проверка се извършва по друг ред, различен от проверката на контролно отменителната инстанция. Контролно отменителната инстанция , каквато е касационната и каквато беше второинстанционната до 1997 година има основания за отмяна.съдът първо проверява дали са налице основанията за отмяна, така беше и във втора инстанция до 1997 година- основанията бяха непълнота на доказателства противоречия със закона, съществени процесуални нарушения.Ако съдът приеме,че има непълнота защото се представят нотариално заверени декларации и тогава се смяташе,че непълнотата на доказателствата е процесуално нарушение ако тази непълнота се е отразила върху правилността на решението.Разказва за случай от практиката си когато едно решение било отменето и после пак било постановено същото./ съдът в град Гоце Делчев/. Представяте ли ли когато един съд отмени едно решение защото счита ,че то е неправилно,не може да каже,че то може да е неправилно и след това постанови същото решение.А сега се събират доказателства от въззивния съд и на базата на доказателствата,както от първа така и от втора инстанция, въззивният съд прави собствена констатация и свои собствени изводи и ако тези негови собствени изводи са различни от изводите на първа инстанция отменя решението на първа инстанция и постановява своето решение.И отмяната на решението е чак тогава когато съдът е абсолютно сигурен, че спорът трябва да бъде решен по друг начин.Това според доцд-р Попова е по-доброто на въззивната инстанция.А иначе въззивна инстанция означава,че въззива делото в по-горна инстанция,тоест вдига, за разлика от отзива-този термин е използван в старите закони,сега никой не употребява този термин.Отзивът всъщност е обжалване или оплакване пред съда,който е постановил решението-има отзивни определения-сезира се същия съд,който ги е постановил.Що се отнася до случаите когато е нарушен материалният закон и по стария и по новия ГПК ,за да се каже,че решението противоречи на материалния закон,грябва да се знае кой материален закон е приложен.А за да се отчете дали материалния закон е приложен не трябват доказателства.Това е въпрос на правна преценка.Правомощията са еднакви на първата инстанция на въззивната.Какъв е недостатъкът на въззива?Този съд събира доказателства по едно нищожно решение, вярно е ,че накрая ще се реши дали това решение е нищожно.какво е положението когато въззивният съд сметне ,че решението е неправилно и кога ще сметне,че решението е неправилно.Във въззивната инстанция няма основания за отмяна на решението.Няма съмнение в теория и в практика, че когато решението противоречи на материалния закон и когато не отговаря на събраните в първа и втора инстанция доказателства е неправилно.Втора инстанция използва събраните в първа инстанция доказателства,може пред втората инстанция да се представят доказателства,които не са събрани пред първа инстанция.И на базата на съвкупността от доказателствата от първа и втора инстанция въззивният съд прави констатации и изводи и когато те са различни от изводите и констатациите на първата инстанция въззивният съд отменя решението и в същото производство решава делото по същество.Думата по същество означава разглеждане на спора както по фактите така и по материалното правоотношение.Въззивният съд никога не връща делото за ново разглеждане дори когато е нарушен процесуалния закон при задължителната съвместна процесуална легитимация с това Тълкувателно решение № 1 от 2000 година се конституира този необходим другар, но делото си продължава пред въззивния съд. И пред въззивния съд се налага повтаряне на процесуалните действия извършени от първата инстанция.Логично е в този случай делото да се смята за недопустимо,защото е нарушена съществена процесуална предпоставка за допустимостта на процеса-липсата на задължителната съвместна процесуална легитимация.Щом се казва,че са задължителни другари това означава,че процесът не е допустим, и няма защо задължителният другар да бъде лишаван от първа инстанция.За разлика от стария ГПК сега има ограничен въззив в смисъл на силни макар и постепенно настъпващи преклузии.Иначе много се протака делото , за едно дело решението се чака три месеца.А до сега няма наказан съдия,че не си пише решението в срок.Но ако се направи молба за определяне на срок ,резултатът ще бъде обратен, искът ще ви бъде отхвърлен.

Обжалване на определенията Кои определения подлежат на обжалване- в член 274 (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона./ Не очертахме реда на обжалване. При въззивна инстанция -има първо закрито заседание по допускане на доказателствата след това има открито съдебно заседание за събиране на доказателства. Обжалването на определенията е с частна жалба.Когато въззивният съд е постановил определение в качеството си на въззивен ,винаги обжалването е пред ВКС.Например окръжният съд,когато е постановил определение в качеството си на въззивна инстанция, обжалването на определението е пред ВКС.Когато обаче окръжният съд е постановил определение в качеството си на първа инстанция неговото определение подлежи на обжалване пред апелативния съд.Обжалването е с частна жалба-такъв е законовия термин и се различава от обжалването на решението като отделен въпрос от процеса.Срокът е по-кратък-едноседмичен е ,за разлика от обжалването на решението.Целта е да не се протака процесът.Срокът започва да тече от съобщаването на определението, но от член 7 ГПК е известно,че съдът е длъжен не само да съобщи акта,който подлежи на обжалване, но и да го връчи.Така че работната група е преписала стария ГПК и не е отчела ,че има принцип за връчване на определението.Ако определението не бъде връчено, а само е съобщено за него добре е страната да отиде и да види в съда за да е наясно от кога ще тече този срок-така съветвайте ако сте адвокати.Но ако сте съдии-връчвайте определенията.Възможно е определението да е постановено в съдебно заседание-по много процесуални въпроси съдът се произнася в самото съдебно заседание.Тогава за страната,която е присъствала срокът тече от датата на това заседание, на нея не се връчва определението, за да не се протака процесът.Страната,която не е присътвала на заседанието ,макар и да е била редовно призована, определението трябва да й бъде връчено.Защо е така?Законодателят е счел,че страната има правото да присъства на съдебното заседание,но не е длъжна и тъй като това определение прегражда пътя на развитие на процеса и подлежи на отделно обжалване трябва да бъде уведомена за определението.Частната жалба трябва да бъде в писмена форма-общите изисквания за жалбата по член 260 .важат и тук.Частната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който проверява дали тя е допустима,дали е редовна.Когато не е редовна съдът дава указание на страната да я поправи и ако не я поправи я връща.Ако е редовна и в случаите след като страната я е поправила той-първоинстанционният съд изпраща препис от жалбата на ответника, който има също едноседмичен срок за подаване на отговор и прилага препис от обжалваното определение.Това е новото-за преписа . Спиране на производството "Частната жалба не спира производството по делото,нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закона е предвидено друго."Този текст си стои открай време в ГПК.Защото там е работата,че в повечето случаи определението е такова,което прегражда пътя на процеса и това определение,което прегражда пътя на процеса подлежи на обжалване.Спряно е делото, прекратено е делото и не се възобновява.Тогава какво не спира жалбата?.Делото е прекратено или е спряно, или е отказано да бъде възобновено.Само когато се обжалва определение,което не прегражда пътя на делото, но в закона е постановено,че то подлежи на отделно обжалване само тогава има това приложение на член 277.ГПК/ Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо /.Например когато се обжалва определението по допустимостта на процеса във връзка с възражение за липса на подведомственост, делото си продължава,обаче това определение,въпреки че не прегражда пътя на развитие на процеса подлежи на обжалване с отделна жалба.И съдът може да постанови спиране на делото-по начало жалбата няма този ефект, но въззивният съд, второинстанционният съд може да постанови да се спре делото.И ако съдията на делото ,по което има едно такова обжалване за подведомственост, за да не се стигне до недопустимо решение по-добре е да спре делото.Частната жалба заедно с отговора по нея се разглеждат от второинстанционния съд в закрито заседание-това е правилото.Но с оглед сложността на казуса,на поставения въпрос, съдът може да реши частната жалба заедно с отговора по нея да бъдат разгледани в открито заседание.Защо е закрито заседанието-защото е по процесуален въпрос и всичко,което се отнася до това определение то е вътре по делото.Тук не се налага да се събират странични доказателства.Има жалба -има и отговор по нея- няма какво толкова да се изслушват страните ,но ако все пак съдът сметне,че това изслушване ще му помогне за решаване на касуза той ще ги призове .Не разчитайте на това призоваване а си правете частните жалби и отговорите по тях както трябва.Може да е сложен въпросът с подведомствеността, може да е сложен въпросът с легитимацията-не винаги примерите са школски. Съдът ако отмени обжалваното определение той сам решава въпроса по жалбата.Какво означава това?Например съдът е прекратил едно дело и определението за това прекратяване се обжалва.Съдът преценява дали да отмени определението и делото да продължи или не. Съдът ако не отмени определението -отхвърля жалбата.Ако обаче съдът реши,че определението е неправилно , той ще отмени това определение и ще изпрати делото в първа инстанция с указание делото да продължи по-нататък.И това определение ги обвързва.Постановено е,че може да събира доказателства ако счете това за необходимо,но много редки са случаиет когато се събират такива доказателства. Разпорежданията подлежат на обжалване по същия ред както определенията.Например разпореждане на първоинстанционен съд,с което той връща въззивната жалба,която е подадена чрез него.Доц.д-р Попова не вижда причина защо трябва да има акт,който се нарича разпореждане ,а не определение,но така е решил законодателят, за нея това е един и същи акт.Този белег,който проф.Сталев го сочи в учебника дали е постановено от едноличен орган или не-това вече не върши работа като критерий. Касационно обжалване
Член 280 ал 1 е атакуван пред Конституционния съд и с решение № 4 от 2009 година КС обявява само думичката"съществен" за противоконституционна.Конституционните съдии обаче са подписали решението с особено мнение- подробности във файл" Решение №4 на КС"
Продължава доц д-р В.Попова:
По българската правна система касационното обжалване е редовна трета инстанция.Какво ще рече това?Видно от член 296 решението влиза в сила чак когато е изчерпана възможността за касационно обжалване.Макар че по отношение на изпълнителната сила законодателят е направил едно огромно изключение от това правило/за предварителното изпълнение/.Компетентен да разгледа правилата на функционалната подсъдност,делата по касационното производство е Върховният касационен съд.От анализа на самото касационно производство се вижда,че то е контролно отменително-член 281/Касационната жалба се подава, когато:1. решението е нищожно;2. решението е недопустимо;3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост./В касационното производство не могат да се твърдят факти и да се представят доказателства.Затова се казва,че касационната инстанция е контролно-отменителна инстанция.Нейната задача е да провери валидността на решението и неговата неправилност от гледна точка на критериите на член 281 т.3.Касационното производство е факултативно и тук също действа диспозитивното начало защото жалбоподателят,наречен касатор, трябва да посочи всички основания за отмяна на неправилното решение. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела.Що се отнася до нищожните и недопустимите решения прилага се член 270,независимо от това дали е сезиран касационния съд.За недопустимото решение съдът следи служебно,но само в обжалваемата част, тоест ако решението е обжалвано частично,частта която е необжалвана съдът не може да проверява условията за постановянане на това решение./Отбележете си при темата за въззивното обжалване, че на въззивно обжалване подлежат всички решение на първоинстанционния съд освен неприсъственото решение. Неприсъственото решение не се обжалва, защитата е чрез искане на неговата отмяна.Всички решения на първоинстанционния съд подлежат на обжалване пред въззивния съд по реда на въззивнто производство с изключение на неприсъственото решение./ От характеристиката на касационното производство се вижда,че освен задачата,която се преследва по конкретното дело,което подлежи на касационно обжалване тя се ориентира и към уеднаквяване на практиката.На касационното обжалване подлежат въззивните решения на окръжните съдилища и на апелативните съдилища.Това са решения по съществото на делото.Не може да се прескача въззивното обжалване и направо да се отива на касационно обжалване.Когато решението не е обжалвано по въззивен път то влиза в сила.Не подлежат на касационно обжалване на решения с обжалваем интерес до 1000 лева. Какво означава обжалваем интерес.Примерно предявен е иск за 100 000 лева и е отхвърлен в частта за 1000 лева ,ищецът не може да обжалва по реда на касационната инстанция за отхвърлената част на иска.Това е изрична законодателна воля.Това е така,за да яма много дела.Подобни ограничения има ив други държави.Това означава,че за дела по искове за 1000 лева делото стига до въззивната инстнация няма по-горна инстнация за този вид дела.Друг филтър пред касационния съд е член 280 ГПК/ приложно поле на касационното обжалване/.На касационното обжалване подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;2. решаван противоречиво от съдилищата..Този текст беше атакуван пред Конституционния съд и там има няколко особени мнения,но за съжаление само думичката"съществен" бе отменена.Касацията е в интерес да има законосъобразни решения в защита на граждани и юридически лица.Докладчикът от Конституцияния съд,когато се е разглеждал текстът за приложното поле на касационното обжалване бил на страната на съдийското съсловие.Известно е,че няма процесуални решения.И сега какво е тълкуването?Става дума за решение,за което се твърди,че е неправилно защото е незаконосъобразно,нищожно или недопустимо тоест становището на въззивния съд по процесуалните предпоставки свързани с нищожността и с недопустимостта в хода на делото и в решението са били от съществено значение и са довели до неправилността на решението.Това тълкуване може да се види в Решение № 4 от 2009 година на Конституционния съд относно касационното обжалване /приложено към лекциите /.По-рано имаше съдии докладчици,които подготвяха предложието или отговаряха на молбата,защото тя се подаваше до председателя на съда.Това беше първият филтър.След това бе създаден преглед по реда на надзора ,който се предизвикваше от главния прокурор или от председателя на Върховния съд.След това се създане официално тричленни състави на съда,които проверяваха дали може да има преглед.Когато въпросът е решен в противоречие с практиката на Висшия касационен съд - 90 процента от жалбите не се допускат.За подготовката на една касационна жалба е необходимо едни месец. Основания за допускане на касационна жалба-член 281
Касационна жалба се подава когато1.решението е нищожно;2. решението е недопустимо;3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.С други думи огромна е разликата между основанията за допускане на касационна жалба и основанията за касация .Основанията за допускане на жалбата също са филтър ,за да бъде тя разгледана по същество.Приложното поле на касационното обжалване очертават пълномощията на ВКС когато вече е разгледал касационната жалба по същество.Как се подава касационната жалба?Касационната жалба се подава чрез въззивния съд, адресирана до ВКС в едномесечен срок от връчването на решението на страната...Въззивният съд проверява допустимостта на жалбата и какво трябва тя да съдържа- . 1.името и адреса на страната, която я подава;наименованието на юридическото лице2. означение на обжалваното решение;3. точно и мотивирано изложение на касационните основания,които са по член 281 ;4. в какво се състои искането;5. подпис на жалбоподателя. Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. Към жалбата се прилагат:1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;4. документ за внесена такса.Жалбата се подава от касатора.Условията за допустимост на жалбата са различни от условията за нейното допускане-така е казала съдийка от ВКС.Условията за допустимост са в член 285 ГПК-въззивният съд трябва да провери дали касационната жалба е подадена в срок.Срокът за касационно обжалване е едномесечен от деня,в който решението е връчено на страната.//член 7(2)/.Проверява дали лицето,което подава касационната жалба е легитимирано да подава касационна жалба.Проверява още дали обжалваното решение подлежи на обжалване по реда не член 280(2)/ Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела/,дали жалбата е редовна с оглед на изискванията на член 284/за съдържанието на жалбата/.Въззивният съд проверява също така дали има отделно изложение за допускане на жалбата, в което подробно е посочено,че условията за допустимост на жалбата са налице.Когато касационната жалба е редовна се изпраща препис от нея на противната страна.Когато касационната жалба не е редовна,с оглед на изискванията на член 284,дава указания на жалбоподателя да отстрани пропуските в жалбата.Въззивният съд дава тези указания с разпореждане.Срокът за отстраняване на пропуските е една седмица.Запомнете срока.Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред ВКС.Законодателят е нарекъл разпореждане акта,с който връща жалбата,за да каже по този начин,че въззивният съд няма да се занимава в тричленен състав. Третата инстанция е редовна инстанция ,решението още не е влязло в сила с изключение на решенията,които подлежат на принудитгелно изпълнение по член 404. В член 282 изрично е посочено,че подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението, не спира изпълнението.Ако в жалбата се иска да се спре изпълнението на решението трябва да се направи обезпечение Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение.//член 180,181,182 ЗЗД- Чл. 180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена. Чл. 181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението/ Това обезпечение не създава привилегии и то трябва да се внесе в банката по сметката на ВКС.ВКС се третира като трето задължено лице и съдията по делото трябва да разпореди плащане,което е абсурдно, защото той не е материално лице.Заради това,че делото обективно се движи бавно това обезпечаване на практика означава,че могат да се загубят много пари ако са блокирани в сметката на ВКС. Въззивният съд като провери условията за допустимост на касационната жалба и ако тя е допустима изпраща препис от нея на ответника.Отговорът е задължителен. В отговора има възражения срещу твърденията на жалбоподателя. Ответникът трябва в едномесечен срок да подаде писмен отговор,който трябва да отговаря на условията на член 284 ГПК/за съдържанието на касационната жалба/В отговоар ответникът се брани срещу касационната жалба.Затова към отговора трябва да има становище по отношение условията за допустимост на жалбата ,има изложение срещу основанията на жалбоподателя.Примерно ако жалбоподателят твърди,че спорът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в отговора си ответникът твърди,че практиката не е противоречива, защото тя не се отнася за този случай, не е относимо, и се казва-практиката не е противоречива ,тя е утвърдена и постоянна .В това изложение на възраженията ответникът трябва да приложи практиката на която се позовава.Отговорът се подава члез въззивния съд адресиран до ВКС .ВКС призовава страните чрез Държавен вестник.В началато на всеки месец се публикува разписание на всички дела за следващия месец. Неподаването на отговор не е свързано с неприсъствено решение. Ответникът има право да се яви в съдебното заседание на ВКС ако е допусната жалбата.Тежестта ук е жалбата да бъде допусната. Въззивният съд изпраща жалбата на касационния съд.Въззивният съд е проверил основанията за допустимост и на първо място се казва,че жалбата е допустима,кое легитимирано лице подава касационната жалба, главната страна или подпомагащата, от друга страна решението трябва да бъде неизгодно за страната,подала жалбата,не се обжалват мотивите отделно от решението-обжалва се решението въз основа на мотивите.Например съдът е отхвърлил иска за прихващане и не се е занимал с възражението по погасителна давност ищецът има правен интерес да обжалва решението въз основа на мотивите.Ако едно лице е трябвало да бъде конституирано като другар,но не е конституирано признава му се правен интерес от обжалване.С оглед допустимостта на касационната жалба по реда на член 285 въззивният съд проверява дали има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.Правната квалификация не обвързва ВКС обаче не разглежда непредявени основания.Ответникът като получи препис от жалбата,ответникът подава отговор срещу жалбата, но може също да подаде и насрещна касационна жалба.Това е нов институт в гражданския процес. За какво става дума?Когато част от решението е неизгодно за ответникатой може да подаде насрещна касационна жалба по тази част на решението,която е неизгодна за него.Насрещната касационна жалба също трябва да отговаря на изискванията на касационната жалба-член 280 (1) т.1,2,3.Трява да се обосноват основанията за допускане на жалбата.Единстванета разлика между касационната и насрещната касационна жалба,е че при насрещната жалба не е спазен преклузивния срок. Ответникът обикновено получава препис от касационната жалба ,след като е подадена касационната жалба,тя се подава в рамките на един месец, значи ответникът получава преписа след като е изтекъл вече един месец.За насрещната касационна жалба също се дължи такса.Непосилно било за един адвокат да подаде няколко касационни жалби в рамките на един месец,затова трябвало да има човек,който да му филтрира практиката-от обширната правна литуратура да извади точно това,което трябва на адвоката за обжалването.Насрещната касационна жалба е висяща и нейната висящност се обуславя от касационната жалба.Ако касационната жалба бъде оттеглена, делото ще се прекрати , отпада и насрещната касационна жалба.За насрещната касационна жалба важи ли член 280(2) за обжалваемия интерес?Доц.д-р В.Попова е на мнение,че обжалваемият интерес важи и при насрещната касационна жалба защото обжалваният интерес не се променя.Отговорът по насрещната жалба е в двуседмичен срок.
Кога въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд?Тогава когато решението е в противоречие с тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. По точка 3 на Тълкувателното решение,което е за развитие на правото и за точно прилагане на закона.Точното прилагане на закона ,казват ,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена практика, защото иначе ние се опитваме,че всяко решение е от значение за точното прилагане на закона.Значи когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед на изменение в законодателството и обществените условия.Точно когато има тълкувателно решение и законът някъде е променен някъде не е променен тази практика трябва да сепромени-съдържанието на правната норма е нова,тоест това Постановление за тълкувателно решение.А за развитие на правото когато законите са непълни,неясни или противоречиви,също и когато текстът е съвсем нов, за да се създаде съдебна практика по прилагането му също трябва тълкувателно решение.Става дума за нови текстове в закона,които се нуждаят от тълкуване или има в закона празноти.На практика ВКС си стана законодателетен орган с тези тълкувателни решения.
Особени искови производства: бързо производство;производство по брачни дело;производство по дела за гражданско състояние;поставяне под запрещение;съдебна делба;защита и възстановяване на нарушено владение; производство по сключванте на окончателен договор, производство по търговски спорове;производство по колективни искове.

Лекции по гражданско право,изнесени на 7 септември 2010 година в зала 6315 на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград от съдията Атанас Иванов,асистент в ЮЗУ.
Бързо производство Бързото производство не е нещо ново за българското право.В главата Особени искови производства е.Още с първия закон за гражданското съдопроизводство през 1892 година то е въведено в гражданския процес. Взаимстван е от руския устав за гражданското съдопроизводство.От френския кодекс през 1952 година също бе въведено бързото производство в българския граждански процес като институт.Той обаче не постигна целите,които бяха поставени. По новия ГПК приложението на бързото производство е сравнително стеснено. В първото изречение на член 310 от ГПК са регламентирани исковете, които се разглеждат по бързо производство.Каза, че няма да ги изброява тъй като в закона са изброени.Бързото производство предвижда кратки срокове ,в които производството следва да завърши.Поставя се въпросът ако не се спазят тези срокове води ли до незаконосъобразно производство или води ли до някакъв порок накрая при решението.Член 13 ГПК поставя изискването делата да се разглеждат и решават в разумен срок.Бързото производство е продължение на това правило,законодателят го е възвел в принцип/разумният срок е принцип/ . Процесуалното правоотношение се поражда и развива от предходното и така се осъществява процесът като динамичен фактически състав.Подаването на исковата молба обуславя задължението на съда да провери редовността на исковата молба, ако е нередовна исковата молба той да я върне, да укаже какви са пропуските и да даде възможност да се отстранят тези пропуски.Ако е редовна исковата молба съдът трябва да я придвижи , изпраща препис от нея на ответника,който в рамките на един месец трябва да даде отговор по исковата молба.Ако ищецът има задължение да внесе депозит за особен представител с оглед на редовно призоваване това е член 47 (6)/ Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца/.И ако ищецът не изпълни това задължение в срок съдът не може да връчи книжата на ответника или на особения представител защото ищецът не е внесъл депозита и производствотго не може да се придвижи.Ако ищецът бездейства и не внесе сумата-тогава какво?Може ли той да бъде санкциониран? Законът не е предвидил такъв механизъм. Член 3 от ГПК/добросъвестност на страните/ не сочи санкцията и Върховният касационен съд все още мълчи по този въпрос.Гражданският процес е динамичен фактически състав и за разумния срок се преценява от поведението на страните, какво е поведението на съда.Законодателят не е поставил изискването,че разумният срок е преклузивен.Примерно за определено дело е определено,че разумният срок е три месеца-от подаването на иск до решението-три месеца и ако е поставено изискването този срок да е преклузивен и ако този срок не бъде спазен това не би могло да доведе до постановяване на решението.Така е при бързото производство законодателят предвижда съкратени срокове,но мълчи по санкцията ако тези съкратени срокове не бъдат спазени. Предвидено е,че съдията трябва да разглежда в срок делата и ако не го направи има тъй наречената дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебно задължение значи да се въздейства върху съдията чрез дисциплинарна отговорност, но процесът не предвижда механизъм,с който да се сакционира.Ще го накажат дисциплинарно съдията ,но той може да реши да си понесе наказанието.Още повече ,че след като веднъж му е подадена санкция за тази дейност той ще намери начин да покаже,че това не е било правилното рещение от съответната страна.Колкото и да се критикува системата броят на делата на калпак са толкова много за един съдия,че той трябва да спи в съда,за да ги решава. По степен на бързина България не е последна в ЕВропа.В Италия и във Франция правораздаването е в пъти по-бавно от българското. В Италия и Франция едно дело се разглежда 6-8 години. В България този срок вече е в рамките на 2-3 години.С някой изключения.За 2-3 години се получава краен акт-единият винаги е доволен от решението,другият-не.При бързите производства този срок е в рамките на година,година и половина.Приложното поле на бързото производство е в конкуренция с приложото поле на колективните искове, търговските спорове, трудовите спорове и прочее.Може да има спор в конкретното гражданско дело по кой съдопроизводствен ред трябва да се разгледа този спор- по исков процес, бързо производство или друго особено производство.По този въпрос,за който съдът следи служебно, и тук е разликата от стария ГПК където ,за да се премине към бързо производство ищецът трябваше да направи искане за разглеждане на спора в бързо производство. По новия ГПК, ако делето попада в предметния обхват на бързото производство,съдът е длъжен да го разгледа по бързото производство даже и няма искане от страна на ищеца.Затова съдът следи служебно за прилагането на този ред. По този въпрос правораздавателният орган следва да се произнесе с определение дали по общия исков процес или по кой ред върви производството.Законодателят не е регламентирал процедурата за разрешаването на тези процесуални въпроси или процесуални спорове .Има специално производство по подсъдност-член 118- член 123 ГПК,а няма процедура по разрешаване на спора по кой съдопроизводствен ред трябва да се разглежда гражданското дело. Това е непълнота в ГПК.Тази непълнота поставя въпроса ако се разгледа по реда на бързото производство спор,който е извън приложното поле на бързото производство,а е трябвало да бъде разгледан по общ исков ред, какво е решението,порочно ли е решението и какъв порок-недопустимо, неправилно или нищожно.В теорията се застъпва становището,че би трябвало да е недопустимо.Има юристи,които поддържат,че това е погрешно становище,тъй като не се нарушават конституционни права- той получава правосъдие.В особените искови производства,включително и при бързото, се прилагат правилата на общия исков процес,доколкото няма специални изисквания за провеждането на особения исков процес.Разпоредбата на член 311 (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.За редовността на исковата молба се следи по реда на член 127/съдържание на исковата молба/ и член 128/приложения към исковата молба/ и се прилага процедурата по реда на член 129 ГПК/ проверка на исковата молба/.Особеното при бързото производство е,че в деня на постъпвнато на исковата молба в съда,съдът е длъжен да извърши проверката в същия ден дали исковата молба е редовна, проверява и допустимостта на иска и ако констатира,че тя е редовна и искът е допустим връчва препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника и му дава възможност за отговор, а ако е недопустим иска постановява определение, с което прекратява производството.А защо в същия ден?Знаете ,че правото на иск е публично право, следователно за него съдът следи служебно, тоест когато се касае за приложение на процесуална норма там е служебната проверка на съда,когато не касае приложение на процесуална правна норма,а касае действия на страните, които произтичат от тяхната воля тогава съдът не действа служебно, тук при действията е диспозитивното начало.Ако ищецът не представя доказателства съдът няма да започне да събира доказателства, за да издирва обективната истина. В член 121 (2)Конституцията е казано,че производството по делата осигурява установяването на истината. Обаче коя истина? Съдът не може сам да събира доказателства, процесът е тактика и ако страните бездействат може би водят симулативен процес.Сега покрай тези банкови кредити, финансова криза ли,някаква криза е,знаете тъй наречените симулативни процеси растат.Защо?Ако човек е заложил имота си и предяви иск срещу банката тя е сила-има най-добрите адвокати,които ще смажат човека в залата.Примерно продавачът по договор за гледане и издръжка банката(?) направо увисва.Бащата подарява на дъщерята, дъщерята после взима големата сума и после бащата и дъщерята водят симулативен процес ,че какво-са в недобри отношения и след като той вече не е собственик ..това е по българското законодателство.ГПК е толкова мъдър и предвидлив,че е измислил и симулативния процес и има задължителна сила на решението, тоест явно водейки симулативен процес, знае, че решението ще го обвърже,-значи преценява се дали да се води този процес и как да се води.И по симулативния процес се прилагат всички видове действия-това означава,че се узаконява този процес. Сега дали е престъпно обстоятелство или не е престъпно-знайте едно,че гражданският процес е много пъти наказателен процес от самия наказателен процес-Наказателният процес е преписан от гражданския процес и съотношението е1/3 граждански процескъм 2/3 наказателен процес.И този елементарен наказателен процес се усложнява с адвокатите.Нали знаете вица за адвокатите-всеки уважаващ себе си адвокат знае 30 законни основания да отложи делото.И по-голяма част от делата къде отиват?И кой е виновен? Накрая е виновен съдът,че той върви последен като се произнася.Какво е корупция- примерно полицай внесе доказателства по едно произшествие,на което не е бил на мястото, или пък полицаят върви по стъпките на дееца на мястото , и съдът не може да осъди човека и то не защото той е невинен,а защото доказателствата или ги няма или не са събрани по надлежния ред, има си процедура по НПК за събиране на доказателствата и 9 години да се гледа делото всеки съдия ще го оправдае. Порочното изначално не се заздравява във времето. По въпроса за подсъдността-бързото производство принадлежи към общия исков процес тоест няма особености подсъдността е същата както при исковия процес.Законодателят има пропуски -умишлени или неумишлени не се знае,тъй като няма мотиви към законопроекта.Едномесечен е срокът за отговор на исковата молба на ответника по бързите производства.Едномесечен е срокът за отговор на исковата молба и по общия исков процес. Къде е бързината?Бързината сигурно е,че в деня на постъпване на исковата молба в същия ден съдията трябва да се произнесе.Адвокатите цял ден какво правят-знаете ли?-водят делови срещи, съответно пушат цигари,пият кафета и така.А като се внесе исковата молба в деловодството до съдията тази искова молба ще стигне до съдията на другия ден на обяд.И в същия ден може ли съдията да се произнесе по нея? Това е абсурд най-малкото съдията не може да се произнесе поради простата причина,че в 17 часа няма работещо деловодство,което да придвижи нещата нататък.Атанас Иванов каза,че е далеч от мисълта да критикува законодателя, може би е пропуск или недоглеждане това изискване исковата молба да се разгледа в същия ден ,в който е постъпила.Член 312 ГПК- В деня на постъпване на отговора на ответника, а отговорът на исковата молба може да постъпи в последия ден от определения едномесечен срок, може и по-рано.В деня на постъпване на отговора ,даже и да не е изтекъл срока за отговор на исковата молба, това е различното от общия исков процес,съдът е длъжен да се произнесе с разпореждането тоест да направи първото закрито подготвително заседание.И ако още не е изтекъл срока за подаване на отговора на другия ден ответникът или адвокатът му се сетят още нещо да пишат и вземат,че депозират нов отговор.Колко отговора може да внесе ответникът-толкова колкото има възможност до изтичане на срока за отговор. Кой от всичките отговори трябва да бъде приет за разглеждане от съда-законът мълчи.И как съдията излиза от това положение-евентуално последно постъпилия отговор това е логиката.До като изтече срокът за подаване на отговор, ответникът има право да подава отговори.Има такива случаи в практиката.Така че ако съдията постанови разпореждане в деня в който не е изтекъл срока за отговор на исковата молба винаги съществува възможността да се получи още един отговор.Съдията не може да се произнася с няколко разпореждания по няколко отговора, защото знаете,че процесът е тактика и един добре изпечен адвокат, ако не му е симпатичен съдията,внесе един отговор с определено съдържание, ще чака съдията да постанови акта си-разпореждането и тъкмо го обяви ,на следващия ден адвокатът изпраща нов отговор-защо,за да пише съдията нов акт.И така може всеки път да се случва/когато не е изтекъл срока за отговор на исковата молба/.Нарушение ли е на закона- не е.съдията знае,че адвокатът прави това умишлено и нищо не може да направи.Това е да си добър адвокат.Но има си начин съдията да постави адвоката на мястото му.Или друго-чака адвокатът последния ден, срокът за отговор изтича днес, но в 19 часа звъни на куриера от куриерски услуги и с обратна разписка доказва,че е спазил срока,но казва на куриера-утре ще го обработиш и да пристигне в съда не по-рано от 3 дни.И така го правят в някой съдилища -след третия ден от изтичане на срока каквото е дошло,е дошло и няма какво вече да пристига и се прави закритото заседание и съдията постановява разпореждането.Подготовката на делото в акрито заседание по реда на член 312 ГПК- като задължително насрочва делото за дата не по-късно от три седмици. От деня на постановяването на акта до датата на откритото заседание трябва да има не по-късно от три седмици.Не във всеки съд това може да се изпълни поради простата причина защото съдията има определени дни,в които заседава, тоест залата му е на разположение в този ден,в този ден има секретарка-през другите дни-няма.Един съдия няма една секретарка,една секретарка има няколко съдии- от двама до пет има случаи и до десет.И една зала на десет съдии и на пет съдии и тази зала се върти по график и всеки си има график кога да заседава.Ако искате проверете в Софийския градски съд сега делата ги насрочват за догодина по това време.Няма зала-всичко е пълно.50 дела в зала на ден не може, защото денят има часови пояс и 24 часа съдията не може да е в залата.И един такъв техничекски въпрос влияе върху бързината на правосъдието и един технически въпрос чрез допълнителни хватки може да забави изобщо правосъдието. Триседмичният срок-като съдията насрочи открито съдебно заседание възниква задължението на съда да връчи призовки на страните. Призовките се връчват в едноседмичен срок.Ако призовката трябва да се връчи в Кърджали?Вестник Струма всеки ден го съдят.А знаете ли,че седалището на този вестник е в Кърджали-на улица Кокиче.Съдията има проблем с призоваването- при този едноседмичен срок.Като се изпрати призовката до Кърджали днес знаете ли кога ще се върне-на другия месец чак и на съдията ще му се каже,че на този адрес не е намерен никой.И хайде пак-призоваване.Химера е,че призоваването може да стане в едноседмичен срок,да се разчита,че страните ще дойдат,че няма да възразят по призоваването и да тръгне производството.Но законодателят е казал едноседмичен срок .А едно дело не става само с връчване трябва да има и зала и ако не знаете 30те номера на адвоката догодина може и да започне делото.Законодателят мълчи по въпроса когато при опит да се връчи призовката пише,че такова лице не е намерено.И съдията дава указания на призовкаря-връчете призовката и пишете дали е имало такова лице и ако е имало кога е напуснало адреса. Този път призовкарят пише,че този адрес не е посещаван от дълго време, или къщата е необитаема.Съдията пак връща призовката и на третия път вече казва връчи му съобщение.И ако ответникът не дойде да си получи книжата, съдията му назначава особен представител, като възлага на ищеца да внесе разноски за особен представител,който е от интерес по делото-500 или 1000 лева да внесе депозит, дава се срок на ищеца да внесе тези пари, ишецът внася тези пари, съдията назначава особен представител и изведнъж идва адвокат и казва пълномощник съм на ответника.Но 4 месеца този ответник е разигравал съда както си иска.И после се чака един месец за отговор на исковата молба.И тъкмо вече да му се връчи призовка за открито съдебно заседание оказва се,че вече адвокатът не му е пълномощник,отказал се е от него ответникът.И процедурата започва пак отначало.И тъкмо когато вече съдията е назначил особения представител идва пак адвокатът и казва пълномощник съм.Този сценарии се развива както по бързото производство така и при общия исков процес.Има толкова изпечени адвокати,че за 20 лева ще продадат човека и той не може да докаже това и полицията не може да го докаже.И тези проблеми влияят на правораздаването.И накрая пак е виновен съдията защото той постановява акта-след една или след две години.Ако се докаже ,че това е нарушение на Етичния кодекс на адвоката ,но е трудно.Атанас Иванов каза,че за няколко известни адвокати от Благоевград е сезирал Дисциплинарния съвет, но ако сте чели закона за адвокатурата Дисциплинарният съвет е от адвокати и то избрани от адвокати - и тези адвокати от Дисциплинарния съвет,избрани от техните колеги, имат офиси от чления внос и допълнително възнаграждение и нали се досещате, как този съвет ще действа.А ако искаш да се накаже съдия ще се пусне сигнал до Инспектората,а там са хора,които получават пари от държавата, тези хора от Инспектората не са зависими от съдиите и веднага решават да накажат съдията даже и една запетайка да е сгрешил.Има ли ли сте сблъсък с частен съдебен изпълнител? И да нямате- няма механизъм с който той да бъде спрян. Има Дисциплинарен съвет,който го защитава.А държавният частен изпълнител е подчинен на министъра и като се сигнализира министъра, той решава. Продължаваме- по реда на член 312 ГПК съдията трябва да направи писмен доклад по делото, за който има изискване за съдържание по член 146 (1) Докладът по делото съдържа:обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;3. кои права и кои обстоятелства се признават;4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. /По член 146 може да се направи проект на доклад,но при бързото производство и с оглед на съкратените срокове тази дейност се внася в закритото заседание в разпореждането прави се този доклад и да се даде възможност на страните да изрязат становище и тове е до откритото съдебно заседание.При подготовката на делото в закрито заседание по реда на член 140(1) /общия исков процес/съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. При подготовката на делото в закрито заседание по реда на член 312 /при бързото производство/ съдът се произнася с разпореждане. Излиза,че по съдържание тези два акта/определението и разпореждането/ са еднакви,но по наименование са различни.Явно тук се касае за някакъв пропуск.Изискването в точка 3 на член 312- приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора-това е едно добро пожелание, почти не става на практика.Много сме назад-в Европа са много по-напреднали в това отношение, но там човек няма да си позволи да мисли за 20те лева и да връчи призовката по ненадлежен ред и няма кка да се случи въпреки че няма санкция.Съзнанието е друго.И през мисъл не му минава да стори това.Във Виена има 28 народни съдилища.Представете си колко съдии има.Районният съдия има по 150 дела годишно.Ако се случи да стане някаква грешка в дадена кантора на следващия ден има отлив от тази кантора .А в България какво се случва-съдията увеличава три пъти клиентите си,защото се мисли,че призовкарят е близък с него и може нещо да направи.По точка 4 на член 312- произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;Ако доказателственото искане е нередовно се дава срок по реда на член 101 за поправка.По точка 5 от член 312- определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства-могат да бъдат 2 дни ,20 дни, може месец. По (2) на член 312 Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.Тази разпоредба (2) не кореспондира с разпоредбата на член 140 и следващите-при общия исков процес няма задължение да се връчва препис на ищеца от писмения отговор на ответника.Атанас Иванов счита,че това е съществено процесуално нарушение.Много съдии връчват препис от отговора, други не го връчват-казват не е задължително.При бързото производство се връчва на ищеца препис от отговора на ответника.Едноседмичен е срокът да се вземе отношение по разпореждането ,ищецът-по отговора на ответника, като след като страните изразят становище по разпореждането и ищецът и по отговора,ако се следва логиката на закона трябва да се направи втора проверка в закрито заседание.Това е(3) на член 312 По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.На практика това става в първото открито заседание. За разлика от общия исков процес при бързото производство законът предвижда две заседания-закрито и открито относно исканията и тяхното съобщаване на страните.Откритото съдебно заседание протича по реда на общия исков процес-член 143 ГПК / (1)В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства./ При бързото производство няма специална процедура за откритото съдебно заседание.Законът поставя изискване в какъв срок трябва да се постанови решението-член 316 Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.При общия исков процес - член 149(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.Има една особеност-забележете в член 315 (2) при бързото производство- В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.Денят който се посочва е много важен, защото това е денят от който започва да тече срокът за обжалване на решението.Но ако се промени посочения в заседанието ден-тогава какво става?Или ако съдията постанови решението не след две седмици ,а след два месеца.Тогава от кой момент започва да тече срокът за обжалване?Правилото е от момента на съобщението за решението Ако попаднете на едни такъв касус-това е отговорът. И така законът казва от деня,а ако възникнат впоследствие някакви промени- от момента на получаване на съобщеието за решението тече срокът за неговото обжалване пред въззивната инстанция.Въпросът за обективното и субективното съединяване на исковете в бързото производство.Няма пречка да се съединяват,но всяка едно съединяване на искове ще доведе до забавяне на производството-подава се искова молба,връща се отговор на исковата молба и в отговора се предявява насрещен иск.Атанас Иванов каза,че няма пречка да се уважи иска,но най-добре е,този иска да се раздели от бързото производство,защото то ще се забави, дажге и насрещният иск да под категорията на бързите производства пак го разделете.Повторя-няма пречка да се съединяват искове ,но стои въпроса за бързината на процеса.По някой дела ищецът има нужда от първо правораздаване особено за издръжка,ако сега не получи право на издръжка, пада му интереса , или при родителски права-единият родител да даде съгласието си детето да пътува зад граница с другия родител,може иска там да го даде за осиновяване-разни интереси.И ответникът знаейки това той ще удари точно там-знае,че като е баща на детето той ще плати така или иначе, но спорът ще бъде дали да плаща пет или шест лева.Ще иска максимално дълго във времето да се проточва делото.Знаете ли едно дело от първа инстанция до втора инстанция колко пътува-в Благоевград от районния до окръжния съд-от единия етаж на сградата до другия-един месец ътува делото.А от съда в Разлог до съда в Благоевград делата пътуват по три месеца.Когато се произнасяте по частна жалба снимайте делото и го прати сниманото дело.Има законни хватки от които се печелят много пари- един адвокат взел 9 хиляди лева хонорар затова,че насочил делото към желания от страната изход по правилата на играта.Така ,че знаията по граждански процес са много важни може да знаете перфектно другите клонове на правото,но ако не знаете гражданското право сте гола вода. Привличането на трети лица в бързото производство също не е забранено,но практически не е осъществимо ,защото ще забави производството по делото.Инцидентен установеителен иск в бързото производство е допустим в отговора на исковата молба/член 131 и в приложенията към отговора на исковата молба-член 140,но с оглед ,че ще забави производството по делото,ще изпратите иска на окръжния съд, ако примерно искът е за установяване на произход.Когато има и дело за издръжка -ще спрете делото за издръжка ,Съдията трябва да каже ,че разделя делото защото това дело ще затрудни първоначалното и изпраща новото дело за нов номер .При спиране на делото сроковете не текат, при възобновяване то започва от това действие при което е било спряно.Ако съдията спре делото като даде с разпореждане примерно пет дневен срок да се внесе определана сума по сметката на съда и ако адвокатът/страната/ не внесе сумата съдията прекратява делото, а за да не бъде прекратено делото адвокатът може да поиска с молба удължаване на срока ,после пак може с друга молба да поиска пак удължаване на срока,защото този срок не е преклузивен и така докато нещата се уредят Производство по брачни дела .Брачни искове -член 318 ГПК и следващите. Три са брачните искове- иск за развод;иск за унищожаване на брака; иск за установянане на съществуването или несъществуването на брак между страните .Искът за развод е конститутивен.Целта е прекратяване на брака на база на доказателствата,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Дълбоко и непопраимо разтроен брак е правна квалификация но това не е правното основание на иска.Фактите и обстоятелствата могат да дадат повод за такъв иск-брачна изневяра,пие,бие,не дава пари за издръжка -това са все факти,които водят до квалификацията.Въпросът е кое е основанието на иска за развод, повтаря,че това са фактите и обстоятелствата,а не това,че е дълбоко и непоправимо разстроен. Трябва да се разграничават основанието от петитума на иска. Искът за унищожаване на брака също е конститутивен. При този брак има порок при неговото учредяване. Знаете изискванията кои са,за да бъде бракът валиден- Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години още по реда на член 7 от Семейния кодекс/ Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:1. е свързано с друг брак;2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести. (2) Не могат да сключат брак помежду си:1. роднини по права линия;2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри. Искът за съществуването респективно несъществуването на брак между страните е установителен,защото преметът на защитата не е потестативно право. Предметът на защитата е правото да не се въздейства в чужда правна сфера.Тук говори,че мъжът никога не изневерява на жена си ,защото при него да отиде при друга жена не означавало абсолютно нищо и винаги се връща у дома при съпругата си.А при жената изневярата е била мисловна дейност, защото ,за да отиде с друг мъж тя прекарвала всичко през сърцето си.Мъжът можел едновременно да върши две дейности да чете вестник и да гледа телевизия,но и тук не е сигурно дали чете.А жената можела едновременно шест дейности съзнателно да върши-да глади,да гледа детето,да разговаря с мъжа си, да гледа женско предаване по телевизията,да готви и да говори по телефона.Жената е по-добър шофьор от мъжа.Това е доказано.Научен факт е. За съществуването на брака се предявява положителене установителен иск,за несъществуването на брака сепредявява-отрицателен установителен иск.Кога се редявяват тези искове-когато има правен интерес ,различни са хипотезите, животът винаги е по-силен от правото не само защото е преди него.Само изрично посочените искове в член 318 са брачни искове,а не са брачни искове-исковете за уреждане на имуществени отношения между родители и деца, искове за издръжка независимо,че те обективно са съединени с брачните искове.Когато бъде предявен иск за развод задължително трябва да се уредят имуществените отношения, личните отношения, семейното жилище,издръжката и задължително тези искове трябва да се предявяват. Прекратяването на брака обуславя уреждането на тези последици от неговото прекратяване.Децата не могат да останат без издръжка,без родител,който да полага грижи за тях. Особеностите на брачния процес се дължат преди всичко на изискванията на обществото,а знаете,че бракът е основна клетка на обществото.И трябва да се стимулира развитието и запазването на брака а неговото разтрогване е крайната стъпка.Производството по брачни дела протича по правилата на общия исков процес плюс особените правила на брачния процес.Член 321 (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.Ако ответникът не се яви това не е основание за прекратяване на делото. Това произтича от строго личния характер на брачните взаиомоотношения.Член 319- Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи ,а знаете при какви условие могат те да сключат брак-непълнолетния с разрешение на районния съдия,могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.Когато са в брак тези лица разполагат със специална дееспособност ,а именно може да предяви брачния иск чрез пълномощник,който трябва да има изрично пълномощно да предяви такъв иск.Само съпруг може да бъде ищец по иска за развод,за унищожаване на брака или за установяване съществуването респективно несъществуването на брака. При определени хипотези иск за унищожаване на брака може да бъде предявен от прокурора.Прокурорът е процесуален субституент ,той е страна по делото без да е носител на материалното право.Прокурорът предява иск за унищожаване на брака по реда на член 47 (1) 3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1/единият от съпрузите е свръзан с друг брак /- от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак; (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие. (4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето на запрещението.Член 7 ал 1т.2 не може да сключи брак лице,което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Трети лица не могат да предявяват брачни искове ,не могат да встъпват като страна. Когато искът се предяви от съпруг ответник може да бъде само другият съпруг.Когато при унищожаване на брака искът се предяви от прокурора той е ищец по делото, ответници са двамата съпрузи.А защо прокурорът може да предяви този иск-защото и двамата нещо са направили провинение.Освен със съдебно решение бракът се прекратява и със смъртта на единия от съпрузите-това са двата способа за прекратяване на брака.Когато в хода на висящ процес единият от съпрузите почине, процесът не продължава като бракоразводен, защото бракът вече е прекратен и съдът няма какво да прекратява,а остават така наречените имуществени отношения затова наследниците на починалия съпруг могат да продължат делото.Защо? Защото ако се прекрати брака на някое от основанията се въздейства после на имуществените отношения.Ако успеят да докажат,че вината е на другия съпруг бракът ще бъде прекратен преди настъпването на смъртта и по наследственото право, след като е починал ,другият съпруг няма да го наследи защото е доказано,че е виновен.Наследниците имат интерес когато е висящ процесът и настъпи смъртта на единия от съпрузите те да продължат делото.Всичко е за въпроса за вината.Как става това -когато бракоразводното дело става висящо съдът е длъжен да издири наследниците на ищеца когато той почине.Има една особеност , фактическа особеност,в брачния процес- изчерателност на брачните основания-член 322 ГПК .Всички основания,които водят до дълбоко и непоправимо разтройство на брака трябва да се предяват с исковата молба. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.Не може съпругът да си запази и после да го предяви основанието,че съпругата му освен със съседа му изневерява и с шефа.И не може съпругът да има намерение в следващ иск да предяви други снования,защото ако не се предяват всички основания така или иначе силата на пресъдено нещо ги преклудира.Това е изчерпателност на брачните основания.А основанието,повтаря, е не че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,а основанията са всички тези факти и обстоятелства довели до това състояние на брака-дълбоко и непоправимо/правната квалификация/. Основанията са пие,бие, пуши, изневерява и всички тези подобни и ако не се предяват силата на пресъдено нещо ще ги преклудира . След като е налице изчерпателност на брачните основания какво се случва с насрещния иск.Единият от съпрузите предявява иск за прекратяване на брака поради това и това и това или защото тя е най-голямата....Какво прави ответникът?ще й кажа аз кой пие и кой пуши.Какво прави- казва насрещен иск и това става в срока за отговор на исковата молба и пише в исковата си молба срещу ищеца,който вече се явява ответник -прекратете брака поради това и това защото той със секретарката си ттт .И всичко се изписва всичко,което дойде в ума.Масово явление е при бракоразводните дела ответниците да предявяват насрещен иск.Много съдии го допускат- Атанас Иванов счита,че законът не позволява насрещния иск и той се позовава на член 322.Брачните основания дали са въведени от страните или не са въведени от страните, но настъпили до предявяването на иска са -какво? Ако е допустим насрещният иск означава ли това,че тези основания, предявени с насрещния иск ще се преклудират само ако се предяват с насрещния иск.Това са също облстоятелства които могат да доведат до какво?-до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,но прекратяването на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство е един иск и не може и ищецът и ответникът да го предявяват.Само едниият от тях.Друг е въпросът по чия вина се е стигнало до това състояние на брака.Искът за вината е различен иск от иска поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Друг е въпросът когато вината се раздели по равно ,че и двамата са виновни,но там вече има споразумение.Тоест основанията ще доведат до извода дълбоко и непоправимо разстройство на брака,а такъв иск вече е предявен.Недопустим е насрещният иск в брачния процес за пракратяване на брака по вина на другия,защото основанията са едни и същи и изводът е един и същ.Има дълбоко и непоправимо разстройство на брака защото единият като е видял,че единият ходи с други жени, решил да ходи с други мъже, мъжът като започнал да пие и жената започнала да пие,мъжът като посяга да бие и жената започнала да посяга да бие- и двамата са достатъчно виновни. Но това е въпросът за вината и той е различен.Когато съдът допусне двата иска той трябва да се произнесе и по първия и по втория иск.И какво ще бъде решението-манджа с грозде се получава както казва един съдия. По насрещния иск в брачния процес няма Тълкувателно решение има една монография от 1958 година но там въпросът за насрещния иск не е засяган ,защото отношенията са били то общия семеен кодекс.Не задълбавайте на държавния изпит за насрещния иск,защото не се знае кой ще ви изпитва и кой на какво мнение е за този насрещен иск. Моралните съображения понякога са по-силни от юридическите.По-трудно е да се откаже насрещен иск отколкото да се разгледа.По брачен иск не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска..Отмяната на решението по реда на член 303(2) е недопустимо- Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.Разводът по взаимно съгласие- това производство не е исково,то е охранително, то не е спорно.Решението има сила на пресъдено нещо. Съдебна делба- особено производство ,което производство има специален раздел - член 341 ГПК и следващите .Това е производство по реда на което се установява и принудително се осъществява потестативното право на делба.След като се дава защита на потестативно право производството е конститутивно.Защо се установява и осъществява?Защото първата фаза е фазата по допускането на делбата,където се решават три основни въпроса:установява се между кои страни, кои са имотите, предмет на делбата , и при какви квоти.Това е предмет на делбата в първата фаза.Други въпроси в тази фаза не могат да се решават.След като се премине през първата фаза,която фаза може да се развие и триинстанционно и решението влезе в сила ,влиза се във втората фаза на съдебната делба.Това е фазата по извършване на делбата или това е фазата по осъществяване на потестативното право на делба а именно от съсобственост да се направи разделност.Ако е вещ ,тя може да се продаде на трето лице, ще се вземат парите-парите са делими, те ще се разделят и от съсобственост ,от идеалност ще се направи реалност.Двуфазно, трябва да има имуществена общност,родово компетентният съд е районният съд, другарството е задължително следователно дали са конституирани всички съделители е служебна дейност на съда, съдът трябва да установи колко са съделителите и ако не са конституирани всички да ги конституира.Неприсъствено решение не се допуска.Ако един от дяловете от делбата бъде прехвърлен на трето лице производството продължава с новия съделител,става реален съсобственик-за разлика от прехвърлянето на спорното право където производството продължава между първоначалните страни ,а новият приобретател по спорното право може да се привлече като помагач.Първата фаза приключва с допускането на делбата- това е диспозитивът на съдебното решение-делба - описват се имотите ,винаги по кадастрални единици,ако са предмети по индивидуализиращи белези,ако е килим-също по някакви белези,марка,цвят,шарки,телефони се делят, клечки за зъби се делят, клечки за уши и какви ле не други предмети се делят при развода.Първото съдебно решение по допускане на делбата то е установително, ползва се със сила на пресъдено нещо.Съдебното решение, с което не се допуска делбата отрича със сила на пресъдено нещо правото на делба.Когато съдът се произнася по делба на движима вещ задължително има и четвърти елемент на решението-трябва да се посочи в чие владение е движимата вещ.Защото във второто производство по иска за сметки ищецът може да претендира за амортизации много ясно е,че колата след три години не е както преди три години.Във втората фаза-делбата се извършва. Във втората фаза е допустимо обективно съединяване на искове- там се предявяват облигационните искове-примерно по сметки- примерно ищецът е ползвал недвижим имот,осъществявал е доходи като е реализирал плодове, брал е плодовете,продавал ги е, ищецът има дял и в къщичката и т.н.Облигационният иск ако не се предяви в делбения процес може да се предяви самостоятелно.Може подобренията да бъдат в пъти повече отколкото цената на имота.Способите- теглене на жребий,възлагане на неподеляемо жилище, изнасяне на публична продан.Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалванеДелбата може да бъде атакувана по общия исков ред. Защита и възстановяване на нарушено владение Владението е упражняване на практическа власт върху вещ,която владелецът държи лично или чрез другиго , с анимус че е негова.Владението не е право защото ако кажете някъде ,че е право си подписвате един контра летър-неизгоден за вас документ,от който личи,че нямате понятие от право.Владението е власт върху практическа вещ с анимус,че е ваша.Предвидени са искове в защита на владението-това е също особено исково производство по реда на член 356 до член 361.А иска е по член 75 и член 76 от Закона за собствеността/ Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член./Какъв може да е скрития начин? Примерно човек отива на почивка на далечен остров и през това време някой се нанася в имота му и като се връща намира къщата му заета и го пита кой е той.Отнета е вещта по насилствен начин. В съдебната практика много рядко се предявява такъв иск.За 6 години е предявен един такъв иск.Тогава трябва да се установи само факта на владението и факта на нарушаването.За да се установи,че ищецът е владелец с факти трябва да докаже.Чрез факти трябва да се установи нарушението-скрития начин или насилието,което може да е физическо или психическо насилие.Владелецът не доказва,че е собственик,защото той може да владее имота и да не е собственик.И владелецът разчита,че като изтекат 10 години да каже,че той е собственик. Производство за сключване на окончателен договор Предварителният договор е уреден в член 19 на Закона за задълженията и договорите/Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила/ Има обещание за сключване на окончателен договор, примерно продажба.Ако бъде отказано да бъде сключен окончателен договор , ЗЗД в член 19 е гарантирал възможността страната/купувач/ да предяви иск, с който иск да се замести съгласието на продавача за сключване на окончателен договор.Потестативно е правото-има намесване в чужда правна сфера без съгласието на страната, искът по член 19 ал 3 ЗЗД е конститутивен.Защо е особено исково производството?Защото има допълнителни елементи към общия състав, а именно в производството по член 19 ( 3 ) ЗЗД-съдията замества нотариусът при сключване на окончателния договор.Следователно,за да се стигне до решението освен доказването ,установяването на потестативното право а именно предмет на делото е потестативното право на купувача на сключи окончателен договор.Но в хода на производството съдията след като установи това потестативно право тогава той ще трябва да се действа като нотариус, а именно трябва да види дали са налице законовите изисквания и такива от публичен характер за сключването- да се иска има ли задължение,няма ли, каква е цената-всички тези елементи,които са задължителни за нотариуса и ако са налице съдията обявява окончателния договор.Обявяването на потестативното право е единият елемент от решението,което решение като влезе в сила юридическият факт с който настъпва правната последица а именно в чуждата правна сфера тоест последицата измества съгласието затова е влизане на решението в сила. Предметът на решението е установяването на потестативното право.Ако се уважи иска-конститутивно решение.Конститутивното решение по член 19 (3) ЗЗД замества договора. Ако искът бъде отхвърлен съдебното решение е установително.Защо? Защото не се установява потестативното право.Същият иск след това не може да бъде предявен. Когато искът е уважен решението е конститутивно. Ако същият иск бъде отхвърлен решението е установително.Веднъж решен споът не може пак да се разглежда.Не е договор ,а е решение.Решението има силата на договор.Решението е юридически факт ,който юридически факт обуславя сключването на окончателния договор.Самото съдебно решение установява,че потестативното право съществува.И като влезе в сила решението като решение е юридически факт,който обуславя настъпването на гражданско правната последица-заместване съгласието на ответника,който се явява продавач и този юридически факт обуславя фактическия състав на сключената сделка,а именно окончателния договор.А самото решение има само сила на пресъдено нещо и конститутивно действие. Конститутивното действие не предизвиква правната последица,а само силата на пресъдено нещо,която касае установителната част-установява,че ищецът има правото да сключи окончателен договор,установява потестативното право, а самото решение замества съгласието на ответника.Това решение няма изпълнителна сила.Тогава възниква въпросът ако вещта се държи от ответника?В теорията ще срещнете,че този конститутивен иск трябва да е съчетан с един осъдителен иск ответникът да предаде вещта.Продавачът държи вещта, с установяването от съдебното решение и влизането в сила ви есе явявате собственик и трябва да платите цената иначе няма да сте изправен, плащате цена обаче той казва аз ще продължа да си ползвам вещта и си гледай работата.И какво се случва-вие сте собственик обаче не държите властта, владението,ако не преустановите това владение той може да стане собственик на основание давност и добросъвестност.Възниква въпросът как ще се снабдя с вещта?Евентуално трябва да водите дело,да предявите иски да докажете,че сте собственик на база на съдебното решение и факта,че е влязло в сила и съдът ще направи извода,че е настъпила последицата и вие сте собственик,а именно заместване на съгласието на продавача.Ревандикационен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.Друг е въпросът-ама защо трябва да предявявам втори иск-затова някой казват,че трябва да има един петутим към първоначалния иск- и го осъдете да ми предаде владението.Как да ви кажа-то пак се достига до обективно съединяване на искове-ревандикационен- това означава,че трябва да платите допълнителна такса,тоест с едно решение,с едно дело да се обектират два иска и да бъде от изпълнителен тип това решение и ако откаже да може-изпълнителен лист, със съдебен изпълнител да си върнете имота.Такса се плаща за всеки иск и всеки иск трябва да отговаря на всички реквизити.Казват,че самият факт ,че сте собственик и той трябва да предаде вещта тоест недължимо -платено- в практиката тази опция не е издържана. Другата опция е осъдете го да ви предаде владението .

.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.