Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


В случай на смърт на ищеца съдът сам взема нужните мерки за издирване на наследниците му, след което производството се възобновява служебно или по искане на една от страните. В случай на смърт на ответника съдът изпраща съобщение на ищеца, който е длъжен в 6 месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаването на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. Ако това задължение бъде изпълнено производството се продължава служебно или по искане на страните, при неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

2. Законното ППр е съпроводено обикновено с универсално, материално правопримество. Възможни са, обаче, случаи на законно ППр и при частно приемство относно спорното право, когато то се дължи на държавен акт. В такъв случай държавата става по право страна в процеса.

III. Доброволното ППр е налице, когато страна по висящ процес се замества от друго лице по тяхно взаимно съгласие и със съгласието на противната страна. Съгласуваните изявления на всички тези лица, законът изисква във всички уредени от него случаи на такова ППр. Законът допуска ППр без съгласието на заменяната страна само, когато тя е ответник и ищецът се отказва от искът си срещу нея.

IV. ППр може да настъпи при всяка фаза на делото.

Прехвърляне на спорно право

I. Когато говорим за прехвърляне на спорно право имаме предвид прехвърляне на правото, което е вече предмет на висящ процес. Само него има предвид чл. 226. Той не важи за прехвърляне на право, относно което се спори, но което още не е съдебно предявено, още по-малко важи чл.226 за прехвърляне на право, което е потвърдено със СПН. И в двата случая легитимиран да брани правото е само приобретателя.

Законът не забранява прехвърлянето на спорното право. Той е материално правно възможно, защото неговия носител не губи разпоредителната си власт само поради това, че относно правото му е възникнал исков процес.

Но законът отнема на материалното правоприемство непосредствения процесуален ефект, за да защити противната страна. Нейното процесуално правно положение не трябва да бъде влошено поради прехвърляне на спорното право, иначе то би могло да се предприеме именно с тази цел.

II.1. Опасността, срещу която чл. 226 брани противната страна е мислима, когато прехвърлянето се дължи на правна сделка, а не и на държавен акт.

2. Въпреки прехвърлянето прехвърлящата страна запазва качеството си на страна, така че делото запазва своя ход между първоначалните страни. Но поради прехвърлянето основанието на процесуалната легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното право, а произтичащо от закона право да води процес относно правото, което е станало вече чуждо. Прехвърлилият става процесуален субституент, и то такъв който изключва паралелното участие на приобретателя като главна страна. Приобретателят може да встъпи или може да бъде привлечен само като подпомагаща страна, защото е обвързан със силата на решението. Той може да замести праводателя си в процеса само със съгласието на двете страни. Ако придобиването на спорното право се оспорва от праводателя, приобретателят може да встъпи главно.

3. Понеже е станал носител на спорното право, прехвърлилият трябва да съобрази иска си с новосъздаденото правно положение като измени петитума. Той не може вече да иска осъждане или правна промяна в своя полза, а трябва да иска осъждане или правна промяна в полза на новия носител на правото. Противната страна може също да се позове на прехвърляне на правото и да противопостави на иска такива възражения, които черпи от отношенията си с новия носител на правото. Защото, ако прехвърлянето е процесуално ирелевантно, и то с оглед на процесуалното правоприемство, той не е материално правно ирелевантно.

4. Когато ответникът е прехвърлил владението на вещта той не може да се позовава на този факт срещу ищеца, за да иска да бъде осъден не той, а новия владелец. Тук ищецът не е длъжен да измени иска си, защото осъдителното решение срещу не владеещия вече ответник ще има сила и срещу трето лице получило владението след предявяването на иска.

5. Прехвърлянето на спорното право може да остане неизвестно на съда, защото не се изтъква нито от страните нито от приобретателя чрез встъпване. Тогава делото ще продължи и ще завърши между първоначалните страни, съобразно с първоначално предявения иск.

III. Независимо от това дали прехвърлянето е станало известно на съда, или не, решението разпростира своята сила и спрямо приобретателя. Разпростирането се основава на правото на прехвърлилия да води делото относно прехвърленото право с ефект за приобретателя.

Продължава доц .д-р В.Попова Обективно съединяване на искове.Понятие и видове Ние разгледахме субективно съединяване на искове срещу няколко ответници от един ищец ,или от няколко ищци срещу един ответник или няколко ищци срещу няколко ответници.Има множество субекти на процесуалните правоотношения на едната или на другата страна или на двете страни. При обективното съединяване на исковете има няколко иска,които са съединени за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване.За обективното съединяване на исковете съединяването им е допустимо когато исковете имат различен предмет,но са между същите страни.Член 210 ГПК урежда т.н. първоначално съеднияване на искове/(1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени/При първоначалното съединяване на исковете важат общите правила на съединяването-първо всеки от исковете сам по себе си трябва да бъде допустим и основателен, второ-исковете да се разглеждат по реда на един и същ процес,трето- исковете трябва да бъдат предявени между една и съща страна.Не се допуска съединяване на искове по търговски спор примерно и иск за установяване на произход-исковете трябва да се разглеждат по реда на един и същ процес.Ако се допусне съединяване на искове с различен предмет в един процес -това се прави с цел процесуална икономия, да не се натрупват доказателства и безпротиворечиво решаване на спора.Доц.д-р В. Попова смята,че може да се приложи обратният иск-примерно срещу поръчителя и той привлече главния длъжник.Предмет на обратния иск може да бъде регресното притезание.Ищецът /кредитор/предвява иск срещу поръчителя/ответник/,който привлича трето лице помагач/главния длъжник/ или то встъпва и тогава ответникът предявява обратен иск срещу третото лице-помагач/главния длъжник/,което е привлечено или встъпило в процеса.Във всички случаи те трябва да имат качеството на страна по делото.Член 219(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Обратният иск се предявява в същия процес.Трябва да има връзка с подсъдността.По правило важи родовата подсъдност.Водещото е подсъдността-исковете да са подсъдни било на районен било на окръжен съд.Предмет на иска какво беше?-спорното материално правоотношение.Ревандикационният иск на кой съд е подсъден?Комулативно съединяване на искове е налице когато съдът гледа и разреши спора и по двата иска и това съединяване е допустимо когато има връзка между тях.Обратен иск се подава до приключване на срока за него.Ако бъде подаден след време този иск няма да бъде обратен,а вече е обикновен.Обратен иск не може да се предяви само срещу лице,което не е страна по делото.Обратен иск се предявява само между същите страни .За да се съединят исковете трябва да има връзка между предметите на исковете.Да няма противоречие в смисъла на съединяването.Ако единият иск е подсъден на окръжния съд,а другият иск е подсъден на райониня съд двата иска не могат да бъдат съединени.Примерно не могат да бъдат съединени иск за установяване на произход плюс иск за издръжка.Искът за установяване на произхода е подсъден на окръжния съд,а иска за вземането е подсъден на районния съд.Не може да се отмени решение на окръжен съд само поради това,че делото е било подсъдно на районния съд.Няколко иска с различен предмет се съединяват ,но трябва да има връзка между отделните предмети на исковете, да бъдат между същите страни и да са подсъдни на един и същ съд-да е спазена родовата подсъдност.Друг иск -иск за обявяване на договора за нищожен и връщане на даденото по него.Видове обективно съединяване на искове-първоначално и последващо.Първоначално е когато съединяването на исковете е поискано от ищеца с исковата молба;Последващо съедниянаване и с обратен иск.Има съеднияване на искове по почин на съда-има висящи дела между същите страни. Според съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, се различават: кумулативно; алтернативно; евентуално съединяване.Комулативно съединяване на искове- е това обективно съединяване на исковете , при което от съда се иска да разгледа всеки от съединените искове .Примерно по член 87(3) ЗЗД. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това./ Друг иск-обяваване на договора за нищожен и връщане на даденото по него.Ищецът твърди ,че договорът е нищожен и иска връщане на даденото по него с унищожаване на сделката,конститутивен е иксът,Член 33. ЗЗД/ Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба./ Обективно съеднияване на исковете при условията на евентуалност Евентуално е това обективно съединяване на исковете когато единият иск има спрямо другия иск положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск.Например при иск за собственост на основата на покупко-продажба и ищецът казва,че ако все пак сметнете,че този иск е неоснователен моля да уважите иска ми за давност.Това може да стане и по пътя на изменението на иска.Не може да има съединяване на иск за главница с иск за лихви при условията на евентуалност.Често обратният иск се представя като евентуалност.Друга хипотеза например спора за собственост върху недвижим имот.Ишец предявява ревандикационен иск срещу ответник.Ищецът привлича трето лице -помагач,което е праводателят ,продавача.Условието на ищеца е-ако се отхвърли неговия иск поради отговорността за евикция да се осъди продавача и да се развали договора.Съединяват се двата иска за разваляне на договора/член 87 (3)ЗЗД и иска за осъждане в условияата на комулативност по отношение на първоначалния иск.При евентуалното съединяване на исковете е налице твърдението ако не уважите единия иск то уважете другия.Обърнете внимание обаче, че се събират доказателства и по двата иска още от самото начало. Алтернативно съединяване на искове- Алтернативно е това обективно съединяване на искове, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове.Алтернативно съединяване само в един случай по член 103 ЗЗД при алтернативно определени престации-когато страните по договора са уговорили две престации-как ще се погасява задължението-чрез плащане или прихващане.И третото лице да избере каква да бъде престацията.При бездействие на това лице съдът избира престацията тъй като има неопределеност на петитума./Член 103.ЗЗД Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор

/От друг източник -това не е говорено от доц.д-р В.ПоповаI. Обективното съединяване на искове е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство - чл. 210 ГПК. До ОСИ се стига и когато с първоначалният иск се съединява обратният иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна - чл. 219. Целта на ОСИ е процесуална икономия и избягване на противоречиви решения относно взаимно свързани спорни права или права, зависещи от едни и същи факти.

1. Тъй като процесуалното правоотношение се индивидуализира не само със субектите си, но и със своя предмет, ОСИ води подобно на другарството до множество от процесуални правоотношения. Всяко от тях има за предмет различно спорно право. Ще бъдат налице повече спорни права, когато ищецът предявява две конкуриращи помежду си притезания, следователно ще имаме ОСИ (притезание за непозволено увреждане и за договорна отговорност поради същото деяние). До ОСИ прибягва ищецът, когато обосновава претендираното право на собственост с различни основания или въз основа на същото основание иска да му се признае собствеността и да му се предаде владението на вещта. ОСИ е налице и когато се търсят въз основа на същото деяние имуществени и неимуществени вреди - в случая увредените блага са различни. Така че ОСИ имаме винаги, когато ищецът се позовава на две или повече различни основания или предявява два или повече петитума.

2. При ОСИ обединяващото звено е сходството на страните за разлика от другарството, където това е частичното или пълно сходство на предмета на исковете. Затова връзката между делата при ОСИ е по-слаба, отколкото при другарството. ОСИ е винаги само възможно, докато другарството може да бъде задължително. Съдът може да раздели исковете при ОСИ, но не може да раздели делата при няколко другари. Предвид разликата в спорния предмет еднакво решение по различните искове е изключено, докато то е наложително при необходимото другарство и възможно при обикновеното другарство.

Съдът преценява допустимостта и основателността на всеки от исковете поотделно. Той може да бъде десезиран с един от тях (при оттегляне, отказ от иска, съдебна спогодба), а да продължи делото по останалите. Възможно е да съществува зависимост между материалните права, предмет на отделните искове или за тях да са релевантни едни и същи факти - тогава ОСИ ще отрази тези връзки, например чрез инцидентен установителен иск, чрез обратен иск.

II. В зависимост от разграничителния критерий се различават няколко вида ОСИ:

1. Според способа, чрез който се предизвиква ОСИ, се различават:

а) ОСИ чрез предявяване на няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначално предявения иск;

б) ОСИ чрез предявяване на насрещен иск от ответника;

в) ОСИ чрез предявяване на инцидентен установителен иск от ищеца или ответника;

г) ОСИ чрез предявяване на обратен иск от подпомаганата срещу подпомагащата страна.

2. Според съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, се различават:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.