Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право



б) искът на прокурора по чл. 47(1) т. 4 от СемееенКодекс за унищожаване на брака се предявява срещу двамата съпрузи, а искът му по чл. 47(1)т. 3 СК - срещу двамата съпрузи и съпругът от първия брак. В тези случаи държавата е носител на самостоятелно право на иск в защита на обществения интерес;

в) съществено различно е процесуалното положение на държавата по тия дела, чиито предмет са чужди притезания или потестативни права, относно с които право на иск разполага техния носител /чл. 26/. По тия дела държавата е носител на право на иск относно чуждо право, така че нейното положение наподобява това на процесуалния субституент. Като него нейното право на иск служи за защита на чуждо право и се напластява към правото на иск на носителя на материалното право. Но докато при обикновената процесуална субституция правото на иск на субституента произтича от личния негов интерес, правото на иск на държавата относно чужди права произтича от обществения интерес за защита на законността. Държавата в случая е страна в защита на закона.

Както при процесуалната субституция, така и при исковете на Прокурора относно чужди права лицето, чиито право Прокурорът е предявил, се конституира от съда служебно като страна-съищец наред с държавата като необходим неин другар. Не е нужно това лице да поиска да встъпи за да стане страна.

2. Според чл. 26 ГПК Прокурорът упражнява предоставените му процесуални права съобразно с правилата за страните по делото. Но по предявения по Прокурорът иск не се внасят такси и разноски, те се възлагат на ответника, ако искът на Прокурора бъде уважен.

От общото правило на чл. 26. има редица изключения, които важат когато предявения от Прокурора иск се отнася за чуждо право:

а) при такъв иск Прокурорът трябва да иска осъждане или правна промяна в полза на лицето, чието право е предявил, защото това лице е носител на притезанието или на потестативното право, в полза на това лице ще настъпи конститутивното действие. То ще се ползва от изпълнителната сила. СПН ще важи и спрямо държавата. Ако предявеният иск бъде отхвърлен държавата ще отговаря за съдебните разноски, а не лицето чието право е предявено. Бъде ли, обаче, искът уважен само държавата има право на разноски, а не и лицето, чието право е предявено;

б) Прокурорът няма право да извърши действия на разпореждане с материалното право, защото то не принадлежи на държавата. Що се касае до процесуалните действия на Прокурора и на лицето, чието право Прокурорът е предявил и което се конституира служебно като страна по делото за тях ще се приложат правилата за необходимото другарство;

в) даже и поради пропуск на съда, носителят на спорното право да не е бил конституиран като страна, той ще бъде обвързан от СПН. Но понеже е трябвало да бъде конституиран като страна, това лице ще може да иска отмяна на влязлото в сила решение - чл. 304.

IV. Освен чрез предявяване на иск Прокурорът може да вземе участие в искови дела и по други начини.

1. Той може да встъпи с права на страна по вече заведено дело. В този случай особено отчетливо се откроява положението на държавата като страна в защита на закона, защото Прокурорът не действа като помагач на една от страните срещу другата страна. Прокурорът съдейства за да се постанови правилно решение и е на тази страна, чието правно твърдение отговаря на действителното правно положение. Становището на Прокурора се обуславя от данните по делото и се изменя съобразно с тях. Прокурорът може да извършва всички процесуални действия, насочени към правилното решаване на делото. Той не може да се разпорежда с иска и предмета на делото. Неговото участие в делото има като последица, че съдът не може да допусне спиране на делото по взаимно съгласие, потвърждаване на съдебна спогодба, прекратяване на делото поради отказ от иска, без да се вземе становището на Прокурора.

Понеже има положението на страна, държавата ще бъде обвързана от СПН. От другите последици на решението тя не се засяга.

2. По висящо дело Прокурора може да вземе участие като даде заключение. Чрез заключението Прокурорът участва в устните състезания и предлага на съда преценка на доказателствата и своите фактически констатации и правни изводи. Заключението на Прокурора е средство да се напъти съдът към постановяване на допустимо, валидно и правилно решение.

3. Макар да не е взел участие в делото, Прокурорът, ако така разпорежда особен закон може да обжалва съответния съдебен акт.

ПРИЕМСТВО В ПРОЦЕСА. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СПОРНО ПРАВО-член 226,227,228

Приемство в процеса

I. Приемството в процеса /ППр/ е заместване на една от страните по висящия процес с друга страна, която продължава процеса, като е обвързана от положението, в което той се намира в деня на заместването. При ППр вместо досегашната страна едно друго лице става субект на процесуалното правоотношение спрямо съда. ППр е възможно, както в главното, така и в допълнителното процесуално правоотношение, т.е. както спрямо главната страна, така и спрямо подпомагащата страна. То е възможно при главната страна независимо от това, дали тя е носител на спорното право, или не. Затова, макар и в много случаи да отразява материалното приемство, ППр не винаги го съпровожда. То е мислимо и без материалното правоприемство и по-специално без приемство в спорното право.

Когато приемството в материалното спорно право е недопустимо, изключено е и приемство в процеса относно това право, поради което делото следва да се прекрати. Когато е допустимо, ППр изключва прекратяването на делото, въпреки че страната е престанала да съществува. Тя се замества от нейния правоприемник.

ППр трябва да се различава от приемство в правните последици на приключения процес /чл. 297,298,299/. ППр е встъпване в правните последици на висящия процес: обвързаност от процесуалните задължения и тежести, породени от процесуалните действия или бездействия на праводателя; придобиване на процесуалните права, породени от процесуалните действия, в полза на праводателя. Чрез ППр приемникът встъпва в процесуалното положение на праводателя в деня на приемството и става така страна, каквато е бил той.

Според това дали зависи или не от волята на приемника и на страните по делото ППр бива законно /когато не зависи/ и доброволно /когато зависи от тази воля/.

II. Законно е ППр, когато страната в процеса загуби своята процесуална правоспособност и трябва да бъде заместена от друга правоспособна страна, както и когато с държавен акт спорното право се прехвърля на друго лице.

1. Процесуалната правоспособност се изгубва и ППр настъпва при смърт на ФЛ и когато ЮЛ престане да съществува.

а) при смърт на страната тя се замества от нейния правоприемник.

ППр във всички случаи на смърт настъпва по силата на закона, като правоприемникът става страна вместо починалия независимо от това, дали желае да стане страна и дали ще вземе фактически участие в процеса. От деня, когато е станал материално правно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по всички висящи дела, по които наследодателят в деня на правоприемството е бил страна.

Но за да обезпечи на правоприемника фактическа възможност да вземе участие във висящия процес, делото се спира от деня на смъртта. Съдът е длъжен да вземе мерки да се издирят наследниците, след което възобновява служебно производството и призовава наследниците като страна по него.

б) ЮЛ престава да съществува, когато се раздели, слее, влее в друго ЮЛ и когато се ликвидира. В акта за преобразуването и прекратяването обикновено се сочи приемник на организацията, която е престанала да съществува. При прекратяване на ЮЛ с нестопанска цел, когато в устава, учредителния акт или акта на върховния му орган не са определени лицата, между които да се раздели имуществото им то преминава към общината по седалището му.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.