Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право



VI. За да може да се използва силата на пресъдено нещо като пречка за втори процес по същия спор (чл. 224), както и за да бъде зачетена (чл. 220, ал.1), нужно е не само обективно, но и субективно тъждество между първото и второто дело. Налице е субективно тъждество, когато страните по второто дело са адресати на силата на пресъдено нещо по предходното дело./

Продължава доц.д-р Попова:

Изпълнителна сила Изпълнителната сила е публично правна последица на решението,но не на всяко решение,за разлика от силата на пресъдено нещо,а само на осъдителните решения.Въпросът е кога възниква тази изпълнителна сила?По начало щом се говори за последица на решението и влизане в сила на решението това означава,че изпълнителната сила би трябвало да възниква тогава когато решението е станало необжалваемо.В срока на обжалване решението не е влязло в сила и не е породило правните последици защото влиза в сила означава,че се пораждат правни последици.Затова може да се извади изпълнителен лист въз основа на първоинстанционното решение,след като то влезе в сила тоест стане необжалваемо.Ако това решение не е обжалвано-тогава.От 1997 година насам законодателят има по-специално отношение към осъдителните невлезли в сила въззивни решения.Това е във връзка с разбирането и концепцията на законодателя,че касационната инстанция,касационното производство е редовен способ за защита на решение тоест то влиза в сила едва когато не е използвана или е изчерпана възможността за касационно обжалване.В член 296 от ГПК - В сила влизат решенията:1. които не подлежат на обжалване;2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена./Решението,което законодателят прие в член 237 в стария ГПК през 1997 година сега е повторено в член 404 точка1-Подлежат на принудително изпълнение:1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;/Защо се прие и повтори този текст? Защото се видя,че поради това,че касационното производство е редовна инстанция и решението влиза в сила чак след това,всъщност много късно идва решението.Затова законодателят направи точно това отклонение,което е за изпълнителната сила от постановяването й ,макар че решенията още са обжалваеми.Осъдително въззивно решение- то не влиза в сила веднага,а изпълнителната му сила се поражда веднага, а силата на пресъдено нещо се поражда чак когато решението стане необжалваемо.Ако искът примерно е бил отхвърлен и ищецът е обжалвал решението, и ако второинстанционният съд отмени решението и осъди ответника,ищецът може да извади изпълнителен лист още сега. Няма нужда да чака да изтече срока за обжалване, да влиза в сила.Нормално е решенията да влязат в сила когато станат необжалваеми-тогава актът е стабилен и влизане в сила означава пораждане на последици.Законодателят използва термина "влиза в сила" от една страна като необжалваемост въобще, тоест абсолютна стабилност вече ,от друга страна като пораждане на последиците.Но специално за последицата изпълнителна сила законоадтелят е издърпал по-рано нещата и тя се поражда по-рано още след втора инстанция.Ако ответникът е осъден в първа инстанция и той обжалва решението,но второинстанционният съд не уважи жалбата,отхвърля ,ишецът може веднага да си извади изпълнителен лист защото изпълнителната сила вече тече.Обърнете внимание,че не е нужно да внася някакви обезпечения.Законодателят счита,че щом две инстанции са решили едно и също най-вероятно е така.Първо двете инстанции може и да не са решили едно и също и второ броят на делата пред ВКС показва ,че не е точно така. И тъй като има още обжалваемо осъдително решение на въззивния съд,за да отклони изпълнителният процес тоест за да предизвика спиране на изпълнителният процес , ответникът може да поиска това само от ВКС като обжалва решението.И за да се спре изпълнителният процес той трябва да внесе обезпечение надлежно,което означава когато дължи определена сума пари,цялата сума да я внесе по сметка в банката,въпреки че обжалва и ,че може и да няма пари.Обезпечение и гаранция се използват като синоними,но българският законов термин е обезпечение.Ако ответникът няма пари и не успее да внесе парите в банката по сметката, ще му бъде продаден имота, дори и да успее във ВКС вредите за него за големи..След това имотът не може да му се върне.Цената ще му се върне,но едно са парите,друго е имотът.Ответникът може да си извади обратен изпълнителен лист, за да не води ново дело за неоснователно обогатяване, но местата на страните ще се разменят-ответникът става взискател в изпълнителен процес,а противната страна може да е неплатежоспособна,може да няма имущество и самият процес е бавен и да не говорим,че едно е да се има имота,вещта,друго е да се получат пари.На всичкото отгоре имотът в изпълнителния процес обикновено се продава евтино.Но това е законодателно решение. Има едно отсрочване на изпълнението на решението-значи съдът,който постанови решението може да отсрочи изпълнението когато някакви материални причини на ответника му създавата затруднения да изпълни.Когато примерно ответникът казва"да,аз признавам ,че дължа обаче не мога и чакам изпълнение,но няма." Причината,материални затруднения на ответника, сега е много актуална в сегашната криза.И тогава изпълнителната сила на решението ще възникне след като решението влезе в сила,тоест след силата на пресъдено нещо .Може да има отлагане и отсрочване само с решение ,тоест в хода на процеса трябва ответникът да е поискал такова отсрочване и разсрочване,а указания за отсрочване и разсрочване съдът не дава.Това отсрочване или разсрочване може да бъде само веднъж,само с решението.Отсрочване означава един фиксиран момент след като решението влезе в сила,разсрочване означава разсрочване на плащанията.Това е една от малкото оздравителни мерки в гражданския процес,регулиран от ГПК .Такова отсрочване и разсрочване е съществувало и по стария ГПК от 1952 година и от тогава насам го има .Обаче това отсрочване и разсрочване не води до промяна в материалното правоотношение само се отнася до момента на принудителното изпълнение то се отлага и се отсрочва- При отлагането има отсрочване,а при разсрочването може да настъпи едновременно със силата на пресъдено нещо и започва като периодични плащания.Материалното правоотношение не се променя лихвата продължава да си тече и по време на отсрочването.Така че ответникът трябва добре да прецени,защото е същото когато се отсрочи едно задължение Отсрочването и разсрочването е уредено в член 241 ГПК/ (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон. Другият важен въпрос за изпълнителната сила е субективните предели на изпълнителната сила. Поначало са обвързани само страните по делото. Тук попита дали при темата за сила на пресъдено нещо е разглеждано положението на кредитора и на длъжника ?Положението на поръчителя ,на главния длъжник?И тъй като не получи отговор каза-значи ще се спре пак на субективни предели на сила на пресъдено нещо и ще ги съпоставим със субективните предели на изпълнителната сила.Симулативен процес и симулативна сделка е различно.Значи ако страните са водили симулативен процес помежду си решението не може да обвърже трети лица.Защо е така? Защото по аргумент на член 135 от ЗЗД кредиторът може да оспори това решение, да иска то да бъде обявено за относително недействително спрямо него.А между страните обаче по член 299 (3) решението, постановено по симулативен процес между тях не може въобще да бъде атакувано от тях.Примерно има ищец и ответник и едно решение.Те са водили симулативен процес.Това решение ги обвързва, те не могат да го атакуват, за разлика от симулативната сделка ,с оглед на правната сигурност.При нормалния процес има ищец,ответник и решение.Страната може да се брани с отмяна на влязлото в сила решение.За наследниците - те не са трети лица в процеса,те са приемници на страните.Приемството обаче трябва да е настъпило след влизане в сила на решението.Трети лица са тези лица,които не са правоприемници на страните.Те поначало не са обвързани от силата на пресъдено нещо.Какво е положението с поръчителството?Ако е предявен иск срещу поръчителя и той не е привлякъл длъжника и поръчителят загуби делото длъжникът не е обвързан от силата на пресъдено нещо.Какво е положението с кредитора и длъжника?Един длъжник има няколко кредитора.Той е осъден от един кредитор,от втори ,от трети има заповед за изпълнение ,за да се удовлетвори от продажбата на негов недвижим имот. Кредитор,който води дело,което има за предмет задължения на длъжника, не обвързва останалите кредитори. /от друг източник-Силата на пресъдено нещо важи както при приемството на права, така и при приемството на задължения. Това важи и при универсално, и при частно правоприемство. Кредиторът не е правоприемник на длъжника, но спрямо него важи силата на пресъдено нещо, с която е признато или отречено, че определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на кредитора да се удовлетвори (чл.133 ЗЗД) е правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника. Отговорността на поръчителя предпоставя, главното задължение съществува (чл. 138, 139 и 142 ЗЗД). Ето защо ако със сила на пресъдено нещо е било отречено съществуването на главното задължение по дело, водено между кредитора и длъжника, поръчителят може да се позове на силата на пресъдено нещо, ако кредиторът потърси неговата отговорност. Но кредиторът не може да се противопостави на поръчителя на силата на пресъдено нещо, с която главното задължение е било установено/ Продължава доц.д-р Попова: Друго е положението когато решението е било за право на длъжника.Примерно има кредитор и длъжник и има едно трето лице и между длъжника и това трето лице е водено дело за недвижим имот и е установено ,че длъжникът е собственик на този имот,силата на пресъдено нещо ще важи и за кредитора .Защо е така?Защото това решение има правна възможност да се удовлетвори кредиторът.Ако има влязло в сила решение върху този имот и третото лице е собственик..............В тази хипотеза на кредитор и длъжник видяхме различното третиране -когато длъжникът е собственик на този имот ,кредиторът е обвързан от силата на пресъдено нещо и може да оспорва това решение по аргумент на член 135 ЗЗД и член 17 ЗЗД-да се докаже,че процесът е симулативен.Когато делото е водено срещу поръчителя и обратно когато делото е водено срещу длъжника и той не е привлякъл като подпомагаща страна поръчителя. Ако с влязло в сила решение е отхвърлен иска срещу длъжника това решение ползва поръчителя, защото е установено,че дългът не съществува.Ако обаче длъжникът е осъден да плати ,силата на пресъдено нещо не обвързва ... При влязло в сила осъдително решение срещу поръчителя не обвързва главният длъжник и той може в техния процес да доказва,че той не дължи.Ядрото на силата на пресъдено нещо е установителното действие. Ако с влязло в сила решение искът се отхвърля,защото е прието,че главният дълг не съществува това решение ползва длъжника. Субективни предели на изпълнителната сила Изпълнителната сила действа само между страните.Има ищец-има ответник и ответникът е осъден да плати определена сума пари.Не може ищецът да извади изпълнителен лист срещу поръчителя. И обратно ако поръчителят е осъден да се извади изпълнителен лист срещу длъжника.Изключение е допуснал законодателят,което доц.д-р Попова редовно критикувала,изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице,дало своя вещ залог или ипотека за обезпечение на дълга,когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.По аргумент на член 429 (3) ГПК се приема,че изпълнителната сила по изключение,значи на базата на тази изключителна норма,има действие и срещу лицето ,което е учредило ипотека или залог върху своя вещ за обезпечение на чужд дълг/ (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ/ Например предявен е иск срещу главния длъжник и е осъден, трето лице обаче е учредило ипотека за обезпечение на този дълг,въз основа на решението може да се извади изпълнителен лист срещу длъжника и въз основа на този изпълнителен лист и нотариалния акт за ипотека да се проведе принудително изпълнение срещу това трето лице.Защо доц.д-р Попова критикува това разбиране?Защото третото лице,което е наречено ипотекарен длъжник,но всъщност той не е длъжник, той отговаря само със своя вещ за чужд дълг.Това трето лице отговаря до толкова до колкото се насочи принудителното изпълнение върху вещта и това е отчетено иначе в закона.Но той не е обвързан от силата на пресъдено нещо от решението ,защото не е страна по делото.Това е единственото изключение,което е предвидено в закона.По аргумент на обвързаността на наследниците и частните правоприемници от силата на пресъдено нещо тоест от всички последици от решението,доц.д-р Попова смята,че когато има заместване или встъпване в дълг след като е влязло в сила решение спрямо новия длъжник,който се е съгласил на това положение- на заместване или на встъпване, действа както силата на пресъдено нещо така и изпълнителната сила,защото тук има приемство в дълга.когато се говори за правоприемство не се има предвид само смисъла на член 298 ГПК/предели на решението/ не само приемство в правата, но и приемство в задължениятакакто ако един ответник е осъден с влязло в сила решение да плати определена сума пари неговите наследници ще бъдат ли обвързани?Ще бъдат. Конститутивно действие Това е също последица на влязлото в сила решение.Гражданско правна последица с конститутивно действие.Конститутивни решения с които се уважава конституивния иск.Например иска по член 19 (3) за сключване на окончателен договор./ Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила./;Иска по член 87(3) ЗЗД/ Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това/.С конститутивния иск се иска конститутивно решение.С конститутивно решение се уважава иска за развод, решението по делбеното дело,унищожаване на сделка,поставяне под запрещение.Конститутивната сила настъпва от момента на влизане в сила на конститутивното решение.Решението съдържа гражданско-правна последица,която се изразява в пораждане/член 19(3)ЗЗД/,изменение, прекратяване/ по член 87(3) ЗЗД/ ,унищожаване на права-член 33 ЗЗД/ Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба./.Силата на пресъдено нещо има едно и също съдържание, независимо от решението.Задължение на страните е да се съобразяват с това решение.Изпълнителната сила се изразява във възможността да се извади изпълнителен лист и да се проведе принудително изпълнение.Конститутивното решение има конститутивно действие.Съдържанието на конститутивното действие на решението зависи от потестативното право,което е предмет на решението.Субективните предели на конститутивното действие-ищец,носител на потестативно право,ответник,в чиято правна сфера настъпват последиците или с други думи носителят на потестативното право и лицето,в чиято правна сфера настъпват правните последици.Всички трети лица са длъжни да се съобразяват с тази гражданско правна последица на решението,която е настъпила между страните.Решението по член 19(3)ЗЗД има сила на договора.Това решение замества договора-третите лица трябва да се съобразяват с това,че това решение замества договора.Някъде в литературата ще срещнете твърдението,че субективните предели на конститутивното действие са по-широки,но не са.Решението е постановено само между страните и има промяна в правната сфера на една от тях .Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо и могат да атакуват тази сила и по този начин да се освободят от преценката на самия носител за упражняване на правото му -член 134 ЗЗД- Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете./ При решенията за поставяне под запрещение силата на пресъдено нещо е спрямо всички и решението не може да бъде атакувано от никой. До тук приключихме с типичното развитие на общия исков процес и сега ще преминем към усложненията в процеса. В лекциите вече стана дума за връзка между материално право и процес ,където стана ясно,че има нормативно ниво ,има такава връзка.От гражданското и облигационното право е известно,че по правоотношението може да има няколко субекта,или множество субекти.Съответно на тези особености на материалните правоотношения,пак в общия исков процес,са предвидени специални норми,специални институти единият от които е другарството. Другарство -другарство е законовият термин и няма нищо общо с другарството в обществото.Терминът другарство е възприет от немското право.Другарство означава субективно съединяване на исковете. Субективното съединяване на исковете е налице тогава когато има един иск,предявен от един ищец срещу няколко ответници,тоест има няколко лица на страната на ответника ;искове,предявени от няколко ищци срещу един ответник;искове предявени от няколко ищци срещу няколко ответници,тоест има няколко лица на страната на ищеца,даже както вече стана дума може да има няколко ищци и няколко ответници.Но трябва да се знае,че страната не става обща-ищец с няколко лица-ищците са няколко.Характерно за гражданско -процесуалното отношение е, че правоотношението е между ищеца и съда и между ответника и съда и ,че между ищеца и ответника няма отношение.И като няма отношение когато има предявен иск от няколко ищци всеки от тях влиза в правоотношение със съда и така се получават множество процесуални отношения.И ако има няколко ответници всеки един от тях влиза в отделно правоотношение със съда.Ищците не са обща страна,ответниците също не са обща страна,всеки един от тях влиза в отделно правоотношение със съда.Например няколко увредени лица от едно ПТП.Те са ищци, предявили са искове въз основа на общия факт-ПТП.Общото в исковете е общият факт.Еднаква е констатацията на факта,той е ПТП, но решението е различно.Единият от ищицте може да е съпричинил вредата, другият да не е.Може да бъде предявен иск от един ищец срещу двама ответника-например един кредитор,който предявява един иск срещу поръчителя и длъжника.Защо се предявява срещу двамата?- от правния характер на отговорността,която е солидарна отговорност.Да не се водят две дела за едно и също.В литуратурата и в практиката се говори за активно другарство и за пасивно другарство.Това не е точно и от там не е правилно,защото може да се говори за другарство на страната на ищеца и за другарство на страната на ответника.И за разлика от материалното-гражданско право, в процесуалното право ответникът също упражнява в процеса своята легитимация активно и пасивно.Както вече стана дума може да има няколко ищци и няколко ответника.Член 45. ЗЗД/ Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./Член 49 .ЗЗД/ Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа/.Може да се предяви иск както срещу деликвента/правонарушител,виновник/ така и срещу възложителя на работа.Срещу деликвента е иска по аргумент на член 45.ЗЗД.Срещу възложителя на работа иска е по аргумент на член 49.ЗЗД.Еднаква цел е значи безпротиворечиво решаване на делата и другата цел е процесуалната икономия,защото кагато има общи елементи за установяването на общите факти те се установяват и от общите факти се изхожда за решаване казусите на отделните лица.Кога е допустимо другарството?Член 215 ГПК/ Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:1. общи техни права или задължения, или2. права или задължения, които почиват на едно и също основание./Правната квалификация на юридическите факти пораждащи спорното право.Достатъчно е да има един общ факт,но фактът трябва да бъде еднакъв,а не подобен.Общият факт е ПТП.Противоправно поведение на дееца.Вредите са различни за ищците- счупване на ръка, счупване на крак, стрес.Общи права и задължения това са права и задължения,които са насочени към един и същ ответник.Общи права и задължения -примерно няколко съсобственици предявяват ревандикационен иск срещу един ответник.Има случаи когато има както общи факти, така и общи права и задължения.Солидарната отговорност произтича от общия факт.Примерно договора на длъжника, който е задължен на поръчителя -общият факт е деликта/непозволено увреждане/ и общото задължение.Други случаи на общи права и задължения е наследяването.Ако наследодателят е имал свое задължение наследниците не отговарят солидарно.Тук има разделност.Всеки наследява задължението според квотата,която има в наследството.Когато се наследяват общи права и задължения при активна ли солидарност става? Става при разделност.Ако има едно вземане от наследодателя-всеки наследник ще връща само спрямо квотата си, тоест при наследяване на вземане се получават реални части и вземането може да бъде не само парично;при наследяване на вещ се получават идеални части.Когато самото вземане е общо и неделимо-задължението за бездействие е общо и неделимо и спрямо всички се прилага едно и също начало.При разделност - общият правопораждащ факт е наследяването и няколко наследника.Допустимо е един и същи кредитор да предява иск срещу наследниците.Прието ли е наследството- отговаря се, освен ако не е получено наследството по опис.По новия ГПК вече няма контролиращи страни. Видове другарство В зависимост от чия страна е другарството има другарство на страната на ищеца и другарство на страната на ответника.С най-голямо значение е делението на другарството на обикновено и на необходимо.Обикновеното другарство е винаги факултативно.Необходимото другарство може да бъде задължително или факултативно.При регламентацията на двата вида другарство законодателят изхожда от един прагматичен критерий,който изглежда като че ли е само прагматичен, но той има своя логика.При обикновеното другарство всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия. нито вредят нито ползват останалите .Това е правилото,което е установено в член 216 (1)ГПК.В член 216 (2) е казано: Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.Законодателят ясно е казал ,че това са случаите на необходимо другарство.Много често се казва,че необходимо другарство е налице тогава когато решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари-това е критерият и той е напълно прагматичен без законодателят да изхожда от нещо друго.Трябва да се има предвид обаче текста-според естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да е еднакво.С други думи когато се решава дали другарството е необходимо трябва да се види естеството на правоотношението и когато това естество на правоотношението налага решението да е еднакво тогава другарството ще бъде необходимо.И тогава действията ,които извършва единият от другарите ще имат действия и за другия.Кога естеството на правоотношението налага това необходимо другарство?Например предявен е иск за поставяне под запрещение на едно лице.От гражданското право е извество кои са легитимираните лица-съпруг,роднина по права линия, прокурорът е легитимиран също-такова е естеството на правоотношението,че няма как решението да е различно спрямо останалите.Едно и също е -с други думи има идентичност на правоотношението,макар и няколко лица да са предявили този иск.Когато има предявен ревандикационен иск за вещ ,която е съпружеска имуществена общност? Как се предявява този иск? Предявява се задължително от двамата от съпрузите защото става дума за спор за собственост и той е много сходен с действията на разпореждане,защото действията на разпореждане са само със съгласието на двамата съпрузи.Тук те са необходими другари,защото естеството на правоотношението е такова,че не може да се уважи иска спрямо единия,а спрямо другия да не се уважи, тоест има идентичност на правоотношението-и двамата съпрузи твърдят съпружеска имуществена общност върху този имот срещу едно трето лице.Друг случай на необходимо другарство-по член 135 от ЗЗД-/ Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността/ Кредиторът предявява иск срещу длъжника и третото лице за относителна недействителност на сделката ,сключена между тях.Едно е правоотношението,не са различни свързани помежду си по някакъв начин и заради това естество на правоотношението ,което е идентично-едно и също правоотношение е предмет и на двата иска и затова решението задължително трябва да бъде еднакво спрямо двамата другари.Докато при иска, предявен за обезщетение при непозволено увреждане-има различни права,всеки претендира за своето вземане,общото е само по отношение на общия факт, той допуска съединяването на исковете, но самите вземания са отделни, тук няма идентичност,има общост на факта- затова решението може да бъде различно, но констатацията по отношение на общия факт трябва да бъде еднаква.например на един ищец вземането може да е 50 хиляди лева, на другия да е 20 хиляди лева, единият да има увреждане на крака, на другият-на ръце, някой иск може да бъде и отхвърлен. Например едното от увредените лица е съпричинител на общото увреждане една втора и това може да се отчете-да има такова произшествие обаче той е пресякъл неправилно,за разлика от тези,които са били в колата.Затова това другарство е обикновено другарство и поради това,че има разлика в правоотношенията,решението може да бъде различно.Друг пример с поръчителя и главния длъжник-тук има общо задължение при условията на солидарност,но може ли да бъде уважен иска срещу главния длъжник ,а срещу поръчителя да се отхвърли?Може ,защото може да няма въобще договор за поръчителство.Може самото задължение на поръчителя може да е погасено по някакъв друг начин-по давност.Няма идентичност на правоотношението,общото кое е? общото е,че има задължение,може да има договор между кредитора и поръчителя и между кредитора и главния длъжник и още едно общо-солидарната им отговорност, но решението може да бъде различно.При общите вземания на наследниците,които те за получили по наследство срещу един и същ длъжник, може ли този длъжник да е погасил задължението си към единия от наследниците?-може, може и по давност, може и с изплащане, може и с прихващане, а спрямо другите да не го е погасил.Тук има общи елементи и общи права при условията на разделност, но няма идентичност на правоотношението затова това другарство е обикновено.При обикновеното другарство какво е казано в член 216 (1)ГПК,че процесуалните действия или бездействия на единия другар нито ползват,нито вредят другия.Това правило обаче ако бъде въведено в неговия чист вид означава изобщо да се разпадне общността на делото,да няма смисъл от общо дело.Затова в член 217 ГПК е регламентирано положението на процесуалните действия по отношение на общите факти и е казано,че ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.Например единият ответник може да признава дълга, главният длъжник признава дълга, поръчителят обаче го оспорва, твърденията им противоречат,но това е общ факт и съдът ще прецени твърденията с оглед на всички доказателства по делото.От друга страна-единият,това е абсолютно постановено и е ясно и точно, единият може да представя доказателства в подкрепа на твърденията, а другият да бездейства.Когато тези доказателства се отнасят по отношение на общия факт те ще позват и бездействащия другар,пасивния.Защо?-Защото целта е констатацията да е еднаква.Тя не трябва и не може да бъде различна.Какво е положението с действията на разпореждане при обикновеното другарство?Може да се сключи спогодба само с единия от другарите, с другия да не се сключи.Например с тези искове на няколко увредени лица срещу деликвента, някои могат да се съгласят да се споразумеят, други обаче не се съгласяват и казват,че поддържат иска за 100 хиляди лева.Така че може да има спогодба само с единия от другарите и да се прекрати делото с него и делото да си продължава с другия-за себе си.Примерно единият ищец може да си оттегли иска, но другият ищец да продължи делото-за себе си.Може единият ищец да се откаже от иска,другият ищец може да продължи делото, само за себе си обаче.Необходимото другарство обаче поради естеството на правоотношението,поради това,че то е идентично,всъщност всичките му елементи са едни и същи и затова ако има действия на разпореждане от единия необходим другар той трябва да има съгласието за това разпореждане на всички.Например двамата съпрузи предявяват ревандикационен иск въз основа на покупко-продажба.Единият от съпрузите е на мнение,че продажбата е нищожна и въз основа на давност иска да се измени иска.Не може да иска ако другият съпруг не е съгласен.Това е защото правоотношението е еднакво-не може спрямо единия съпруг да се приеме,че е въз основа на покупко-продажба,за другия-въз основа на давност.Същото е положението при оттегляне на иска-не може да се прекрати делото спрямо единия съпруг,спрямо другия да не се прекрати.При отказа от иска още повече,защото тук има и невъзможност да се предяви същия иск въобще.Горе-долу се получава същият ефект като на решението.Затова при всички действия на разпореждане-съдебна спогодба,оттегляне на иск,отказ от иск,изменение на иска-винаги трябва да има съгласието на всички другари.И затова ако твърденията на другарите са различни,противоречат си , тогава съдът взема всички твърдения с оглед на всички доказателства ,събрани по делото.И затова ако единият другар бездейства ,а другият -действа , доказателства на действащия ще ползват и бездействащия заради идентичността на правоотношението.Необходимото другарство може да бъде задължително и факултативно.В болшинството от случаите то е задължително може би заради това,че има идентичност на правоотношението,заради връзката с материалното право.Виждате ревандикационния иск защо задължително се предявява от двамата съпрузи-защото действията на разпореждане при съпружеска имуществена общност са винаги съвместни.И затова съответно на това материално -правно правило съответства процесуалното правило за задължителна съвместна процесуална легитимация,затова се говори за задължително другарство.Задължително другарство е тогава когато по разпореждане на закона или поради естеството на правоотношението има задължителна съвместна процесуална легитимация.Не може само единият да е конституиран като страна.Видяхме поради естеството на правоотношението и връзката на процеса с материалното право при ревандикационен иск за съпружеска имуществена общност.,но също може да се посочи член 464 от ГПК-иска на конкуриращия се кредитор срещу длъжника и другия негов кредитор, с който той оспорва вземането .Иска по член 135 ЗЗД- задължително този иск се предявява срещу длъжника и третото лице,което е страна по сделката.Иска по член 17 от ЗЗД, за разкриване на симулацията ,задължително се предявява срещу двете страни по договора. Значи по новия ГПК няма контролираща страна,не че няма основание,но законодателят смята,че няма нужда от контролираща страна при дружествата с държавно участие ,каквото например проф.Сталев предлагаше да има-няма го,като ползвате учебника му-внимавайте. Процесуална легитимация При процесуалната легитимация по начало не е допустимо едно лице да предявява иск в защита на чуждо право освен в изрично посочените случай.Това е изрично постановено в член 26 (2) ГПК,където е казано,че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда,тоест не може да предявява иск за защита на чужди права.Но когато едно лице има вземане срещу друго лице,а тя има вземане срещу трето лице тоест кредиторът има вземане срещу длъжника,длъжникът има вземане срещу свой длъжник по начало кредиторът не може да води иска срещу длъжника освен в изрично посочения случай на член 134 (2) ЗЗД/Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът./Припомнете си разликата между член 134 и член 135 ЗЗД.По член 135 е отменителния иск на кредитора ,с който кредиторът атакува сделка на длъжника,когато той се е разпоредил със свое право.А в член 134 ЗЗД длъжникът бездейства и предпоставката тук е да не може длъжникът със своето бездействие да доведе до невъзможност кредиторът да бъде удовлетворен.Законът е предвидил едно трето лице,което може да предяви иск за упражняване на чуждо материално право-член 26 (3)- Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.В член 134 (2) ЗЗД-също е постановено,че когато кредиторът предявява такъв иск задължително страна е длъжникът.За да се предяви иска по член 134 ЗЗД процесуална предпоставка е кредиторът да докаже,че не може да се удовлетвори по друг начин.Кое е характерно в този случай- тази процесуална субституция /когато трето лице упражнява чуждо право/се нарича процесуално застъпничество,защото е позволено на едно трето лице да предявява иск в защита на чуждо материално право.При това положение особеното е, че носителят на материалното право става страна по делото и то ищец, независимо от волята си, даже по-скоро против волята си-в член 134 длъжникът бездейства и именно бездействието му е предпоставка да бъде признато право на иск на кредитора,което положение се получава на страната на ищеца значи процесуалният субституент /предявилия иск за чуждо право/и носителят на материалното право стават другари в процеса и то задължителни,необходими другари.Защото легитимацията е задължителна,съвместна легитимация.Изрично е казано в закона,че ще се конституират.Защо е необходимо-защото има идентичност на правоотношението.На субституента е признато право на иск в защита на чуждо материално право.Вярно е,че той по този начин ще се стреми впоследствие в друг процес да си защити правната възможност да се удовлетворява,обаче за този именно процес той не брани пряко правната си сфера.Това право на длъжника не рефлектира в правната сфера на кредитора пряко.Но дали това право ще бъде в имуществото на длъжника зависи и удовлетворяването на кредитора затова носителят на правото ,тоест длъжникът, не може да оттегли иска, да се откаже от иска нито да сключи съдебна спогодба ако не е съгласен процесуалния субституент.От друга страна процесуалният субституент не може да сключи съдебна спогодба сам,защото не е носител на материалното право.Приема се в теория и в литература,че той може да направи отказ от своя си иск и неговият отказ не води до отказ от иска на носителя на материалното право.Това е различното от класическия случай.Защо?Защото отказът от иска води до невъзможност да се предявява същия иск,но този носител на материалното право може да не го предявява в момента,защото може да не е готов да води процеса да няма достатъчно доказателства, няма достатъчно средства да си ангажира адвокат.Не може да му бъде натрапено към този момент да се води делото.И ще действа между субституента и противната страна-реалното право и противната страна, но субституентът няма да се ползва от изпълнителната сила, конститутивното действие също не го засяга, силата на пресъдено нещо ще действа между субституента и длъжника от една страна и противната страна. Макар че от материалното право е видно,че исковете за разваляне на договор,за унищожаване на договор се приема от материално- правна гледна точка ако се успее ,но това няма да може да се използва от субституента, за да влезе правото пряко в имуществената му сфера- пряко удовлетворяване.Но субституентът може да извади изпълнителен лист от свое име в полза на длъжника в изпълнителния процес.А кога възниква изпълнителната сила е по общото правило.Но субституентът не може да каже въз основа на решението да каже на длъжника и на противната страна да изпълнят спрямо него.Ответникът е осъден да върне вещта или да върне имота, но той трябва да го върне на длъжника, а не на неговия кредитор.А целта на този кредитор е да може да насочи принудителното изпълнение,ако противната страна не връща вещта или имота.Тогава този субституент/кредиторът/ да използва тази призната в член 134 ЗЗД възможност-да извади изпълнителен лист ,пак от свое име, в полза на носителя на правото.Тази процесуална субституция се нарича процесуална суброгация. В изрично посочените в закона случаи когато на едно лице е признато право на иск в защита на чуждо материално право,тоест той е ищец,а не процесуален представител, се конституират тези лица като съищци/кредиторът и длъжникът;/.Това е много често в случаите когато се брани колективен интерес на субекти,без да има субективно съединяване на искове.Изучавали сте производството по несъстоятелност.В това производството синдикът не само че е оправомощен,но е длъжен да предявява исковете по член 646 Търговски закон за нищожност на действия и сделки, отменителни искове по член 647 Търговски закон за недействителни действия и сделки включително иска по член 135 ЗЗД в защита на интересите на всички кредитори по несъстоятелността.Тогава кредиторите не се конституират като страна.Нешо повече признато е в член 649 ТЗ,че ако синдикът не предявява този иск,отказва да го предяви,ной може да смята,че няма основание,тогава всеки от кредиторите може да предяви иск.Виждате ли как са обърнати нещата?По стария търговски закон синдикът се е приемал като процесуален представител на кредиторите,но проф Мингова и доц.д-р Валентина Попова приемат,че синдикът е процесуален субституент,защото те не участват,но ако той бездейства те могат да предяват искове.Преди време се приемаше и доц д-р Попова каза,че не е наясно как сега ще бъде актуализиран учебника на проф .Сталев в тази част по отношение правата на държавните учреждения и юридически лица, които не са търговци.От вещното право е известно,че когато държавата участва в едно търговско дружество своя имот тя апортира този имот като апортна вноска в дружеството.И въпросът е сега кой да предяви ревандикационния иск.По стария ГПК, когато съществуваше контролиращата страна, се считаше,че от учреждението може да се предяви ревандикационнен иск тоест има характера на процесуален субституент защото бранейки собственото си право на стопанисване и оперативно управление той брани и правото на собственост.И по отношение на собственото си право има типичното право на иск,а по отношение на правото на държавата е процесуален субституент.Сега обаче като се махна фигурата на контролиращата страна доц Попова каза,че не еизвестно как ще се завърти практиката дали да не трябва исковете да си се водят от миинстъра на регионалното развитие и благоустройството.Възможни са две разбирания-едното, че това държавно учреждение ,държавно-юридическо лице-такова е учреждението,че то е процесуален субституент,както преди се разбираше, държавата не участва,но е обвързана от силата на пресъдено нещо и другото разбиране е,че и държавата трябва да се конституира-отиват нещата натам,тъй като законодателят се е отказал от тази контролираща страна,защото по общото правило би трябвало и държавата да бъде конституирана като съищец или съответник.Много опасно за обществения интерес е ако няма да се ориентират към конституиране на държавата като страна,към обвързване на държавата, защото държавата брани и обществен интерес.Опасно е да се оставят нещата без контрол.Не случайно в стария ГПК имаше тази контролираща страна.Нека делата да се водят от името на държавно-юридическите лица,но доц Попова каза,че и тя ще мисли по въпроса как да го предложи в учебника.
Извадка от Търговския закон:
Чл. 645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения
Нищожност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността;3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;4. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
(3) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.
ОТМЕНИТЕЛНИ ИСКОВЕ
Чл. 647.Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки:1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;
5. учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;
6. учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
7. сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника.
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, ал. 3 и чл. 647 може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството.
(2) При предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
(3) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон, както и иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността

Член 135 .ЗЗД /Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността./
Съпоставка между процесуалната субституция и установителен иск При процесуалната субституция е признато право на иск на едно лице в защита на чуждо материално право /член 134. ЗЗД, синдикът в отменителните искове/И това е нетипична процесуална легитимация,която е само в посочените от закона случай. При установителния иск когато има легитимация на едно лице да води дело по отоншение на чуждо правоотношение, следва се правния интерес само,че с тази разлика,че тук лицето не брани чуждото правоотношение,а го оспорва и така си брани собствената правна сфера,която се засяга от това правоотношение.Например по агументите на член 134 ЗЗД/когато длъжникът бездейства/- кредитор предявява иск срещу трето задължено лице и длъжникът предявява иск срещу третото задължено лице.Кредиторът да го обозначим с ищец 1, длъжникът става ищец 2, третото задължено лице е ответник и на двамата. Значи почлен 134 ЗЗД длъжникът е конституиран от ищцовата страна.При член 135 ЗЗД какво е положението?Има сделка.Кредиторът оспорва правоотношението и си брани своята правна сфера. Кредиторът предявява иск и е ищец-насреща му имат правна легитимация длъжникът и третото лице,страна по сделката значи ищец кредитор -иск срещу длъжника и ищец кредитор иск срещу третото лице по сделката -задължително се предявява иска срещу тези лица.По член 135 където длъжникът действа той се конституира като ответник.Друг пример по член 464 ГПК- оспорване на вземането на присъединен кредитор. В този случай един кредитор предявява отрицателен установителен иск спрямо длъжника.Кредиторът оспорва това правоотношение,брани собствената правна сфера,правния интерес да се удовлетвори без да се конкурира с другия кредитор,без конкуренция.Същият кредитор предявява отрицателен установителен иск срещу другия кредитор.Значи един и същ кредитор предявява отрицателен установителен иск срещу друг кредитор и срещу длъжника. Подобно е положението при симулативната сделка-когато длъжник сключва сделка без да има намерение да плаща. Встъпване или привличане на трето лице помагач или подпомагаща страна Уредбата е в раздел II на ГПК- от член 218 до член 225,озаглавен Трети лица.Касае се за трето лице на процеса ,което става страна по делото и се нарича трето лице помагач.Подпомагаща страна и трето лице помагач са синоними.Два са начините за встъпване на третото лице помагач в процеса.Единият е встъпване на третото лице по своя инициатива, по своя воля и става страна по делото по своя воля.Много е важно и много се пита и на държавни изпити и на семестриални за преклузивния срок. Срокът е преклузивен, може да бъде удължаван до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.Кога-казано е,че за да помага на една от страните когато има правен интерес решението да бъде постановено в нейна полза.Интересът е правен,не морален, не икономически.Например кредиторът има интерес длъжникът, ищец по делото,който води ревандикационни искове да успее,защото кредиторът иска да се удовлетвори от имота му. Правният интерес е налице тогава когато правоотношението,което е между главната страна, на която третото лице иска да помага и третото лице -помагач е в пряка връзка с правоотношението, предмет на делото.Например- кредиторът е предявил иск срещу поръчителя.Тук длъжникът няма да е обвързан от силата на пресъдено нещо, ако не е участвал в процеса.Но за всеки случай, за да се предпази от един регресен иск, длъжникът може да встъпи и да помага на поръчителя, като твърди,че договорът за главния дълг е нищожен, той е погасил задължението.Подобно е положението при така наречената отговорност за евикция-когато един субект е продал на едно лице един недвижим имот,впоследствие обаче трето за договора лице предявява иск срещу купувача -знаете,че иначе договора за продажба си запазва характера на договор между тях ,но не е могъл да породи прехвърлителен ефект.Затова продавачът , за да се предпази от отговорността за евикция,разбере ли,че други хора притесняват този ответник може да встъпи да помага на страната на ответника.Защо?Защото отнетникът може да предяви регресен иск спрямо продавачаза връщане на даденото от ответника плюс обезщетение за причинени вреди.Друг пример- при деликта,деликвентите носят солидарна отговорност, обаче кредиторът сам решава срещу кого да предяви иск, не е длъжен да предявява иск срещу двамата длъжници при условията на солидарната отговорност.Известно е обаче,че който длъжник плати се суброгира в правата на удовлетворения кредитор до размера на всеки от останалите съдлъжници.Затова всеки от съделиквентите може да встъпи да помага на кредитора.Вижда се,че правният интерес е свързан с регресното притезание и пряката връзка с правото,предмет на делото, с правоотношението на главната и на подпомагащата страна. Привличане Определено е в закона,че когато трето лице има правен интерес да встъпи всъщност и главната страна има правен интерес да го привлече,ако то не встъпва.За привличането има праклузивен срок и запомнете добре,особено тези,които четат от учебника на проф.Живко Сталев,че по новия ГПК за съжаление сроковете са различни.Ответникът има кратък преклузивен срок-отговора на исковата молба-един месец.В срока за отговор ответникът може да иска привличане на трето лице като помагач.Ищецът може да направи това искане в първото заседание за разглеждане на делото.За ответника срокът е много по-кратък.Какви са съображенията на законодателя, това законодателно решение се критикува в литературата, съображенията на законодателя в зависимост от твърденията на ответника в отговора на исковата молба и възраженията,които той е предявил,ищецът може да реши,че ответникът може да има данни за евентуална регресна отговорност или регресен иск.Например ако ищецът е предявил иск към ответника и ответникът каже,че не е придобил правото на собственост от ищеца,а от едно трето лице с оглед на това ако ищецът загуби делото какво ще рече това,което е казано в закона" когато това лице има право да встъпи".Едни и същи са основанията както за встъпването така и за привличането.Пряка е връзката между правото,предмет на делото и подпомагащата и подпомаганата страна.Коя е разликата-вижда се,че тя е в срока,запомнете ги сроковетеПри встъпването , третото лице помагач става подпомагаща страна в резултат на своята воля и независимо от волята на страните,то става страна по делото и не по своя воля подобно на ответника.Разликата каква е -става дума за допълнителна страна.Когато говорихме за видове страни казахме,че има главни и допълнителни страни.Главни страни са страните без които процесът не може това са ищец и ответник, а допълнителни страни са третите лица помагачи,без които процесът може да се осъществи.Третото лице при привличането става страна по делото, макар и допълнителна.Независимо от волята си не се допуска привличане на лице,което няма постоянен адрес в Република България. По закона за гражданската регистрация всеки българин, макар и да живее в чужбина, в България трябва да има постоянен адрес и нищо чудно това да е направено във връзка с изборите.Снежина Иванчева,която е шеф на Съдебно изпълнителна служба казаал,че в района на Триадица имало стари кооперации,в които никой не живеел,очевидно е,че са необитаеми, обаче отгоре до долу разлепени списъци.По искането за допускане на трето лице помагач,независимо дали е за привличане или за встъпване,съдът се произнася с определение.Определението ,с което не се допуска конституирането на третото лице-помагач подлежи на обжалване с частна жалба.Ето ви школски пример-това е член 220 ГПК.За определения иначе,които не слагат край на делото като такова,но тъй като прегражда пътя на защита на третото лице помагач съответно срещу него законодателят изрично е предвидил,че определението подлежи на обжалване с частна жалба,макар че не прегражда пътя на развитие на процеса като цяло.Формата на искането -явно е ,че когато има трето лице,което иска да встъпи това встъпване трябва да е с писмена молба,защото става дума за действие,което се извършва извън процеса .И такова е определението на член 100 ГПК. Срещат се твърдения,че когато се направи искането за встъпване на трето лице помагач в заседание то може да бъде в устна форма.Но това беше по стария ГПК в случаите когато и двете страни присъстват в заседанието.От друга страна доц.д-р Попова категорично заяви,че нито е виждала , нито е чувала за случай в практиката където някое си трето лице ще дойде в съдебната зала и ще каже,че иска да встъпи в процеса.Примерно разбрало е ,че се води иск срещу поръчителя, третото лице е главният длъжник и да отиде в залата и да встъпи в процеса и да разказва каквото иска.Да не се заблуждавате -независимо кой какво ще приеме,че на практика може да е така.Не може устно макар и да се прави съдебно заседание и противната страна да участва,то само ищецът може при това положение, искането пак трябва да е в писмена форма, защото нали трябва да се изпрати препис за страните.Даже съдилищата имат и такава практика-изпращат му препис и му дават възможност да възрази така,че по правило искането за встъпване и привличане на трето лице помагач се прави в писмена форма и страната оставя препис и за третото лице и за другата страна-ако е ищец-за ответника и обратно ответникът -за ищеца.А когато искането за встъпване е от третото лице то оставя препис за ищеца и за ответника.Процесът се дисциплинира от сроковете,но има противоречия между теория и практика и по-добре е да се спази наложилото се в практиката.Но има много отлагане на дела тоест това,което се мислеше,че ще стане в едно заседание не се получава.Задължават страните да се произнасят по всики твърдения в съдебно заседание, съдиите призовата страните и това също удължава делото. И тази правна помощ в България този закон за правната помощ е общо взето мижи да те лаже,макар че е по-добре от преди няколко години.Защо-защото сега все пак има някакви средства,които са предвидени, по-рано трябваше да бъде осъдена страната ,за да се плати на адвоката, във Франция има такава правна помощ,но няма достатъчно клииентела не защото са толкова законни , а защото са толкова добри-възрастни хора.Доц. Попова предпочита млад човек,който се старае пред възрастен човек,който казва,че има 30 години стаж и ти ли ще ми кажеш, а не си обновява знанията .Тук изказва мнение за филмите на правна тематика,че са неграмотно направени. Правата на третото лице-то става допълнителна страна по делото.То има правото да извършва всички процесуални действия,защото то си брани и своя правен интерес.Характерно за него е,че то влиза в чужд процес да помага на една от страните,но за да брани своята правна сфера затова е възмоно да има противоречие между твърденията на главната страна и тези на подпомагащата страна.Тези твърдения съдът ще ги вземе във връзка с всички доказателства по делото тоест това,че едната е главна страна не означава,четя командва процеса.Даже може да се окаже така ,че тя бездейства, а подпомагащата страна да е активната.Даже подпомагащата страна може да обжалва решението и тогава когато главната страна не го обжалва.В теорията е спорен въпросът дали третото лице помагач има право на иск.Проф.Сталев приема,че то няма право на иск,защото е подпомагаща страна, допълнителна.Като аргумент сочи това,че тя не може да извършва действия на разпореждане, тя не може да оттегли иска, не може да прави отказ от иск или изменение на иск.Например когато ищецът е предявил ревандикационен иск във всеки случай като привлече като подпомагаща страна продавача,своя праводател, допълнителната страна ,продавачът, не може да оттегли иска. Доц.д-р В.Попова смята,че третото лице помагач има право на правосъдна защита,която по съдържание е същото като право на иск.Правото да иска да се разгледа спорът с негово участие/на третото лице/ и да се разреши със сила на пресъдено нещо.Това право е по-ограничено от правото на иск.Видно е от гледна точка на възможността за разпореждане с правото ако щете и от гледна точка на гарантираната възможност третото лице да получи такова решение.Защото ако ищецът направи отказ от иска или оттегляне на иска, третото лице няма да може да участва в процеса иникой няма да го пита него.Докато ответникът трябва да се пита ,ако е след първото съдебно заседание, ще се пита при оттегляне на иска дали е съгласен или не.Има случаи при които третото лице въобще няма право да бъде главна страна.Например при отговорността на евикция, тоест продавачът няма право да води ревандикационен иск, той вече не може да твърди,че е собственик, защото е прехвърлил имота.Има случай ,обаче, при които по начало това лице има тази правна възможност да бъде главна страна-например когато иска е предявен срещу поръчителя и той привлече главния длъжник.Че какво по-типично от главния длъжник като главна страна.Но така конституиран, защото кредиторът може да избере към кого да предяви иска, той не е длъжен непременно да го предяви към главния длъжник, така конституиран главния длъжник не е главна страна/когато искът не е предявен към него и е привлечен като трето лице/.Друг случай-при активната солидарност-тя е налице тогава когато е уговорена между страните.Съдържанието й е такова,че всеки от кредиторите може да иска плащане,но погаси ли се спрямо един плащането другият също се смята за удовлетворен.Значи единия от тях може да получи , дали ще се смята за удовлетворен негова си работа, задължението на длъжника се погасява щом като той плати на единия от кредиторите. При солидарното задължение кредиторът избира срещу кого от своите двама длъжници да предяви иска.Другият може да участва като подпомагаща страна. При солидарната отговорност кредиторът ако избере да предяви иска и срещу двамата свои длъжници те ще бъдат обикновени другари в процеса и кредиторът/ищец/ ще иска солидарно осъждане.Ако избере да предяви иска само срещу единия деликвент-само срещу поръчителя, другият солидарно отговорен може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна.Иначе в литературата ще срещнете,че третото лице помагач няма право да сключва и спогодба, но доц.д-р В.Попова смята,че в случаите когато то е субект по материалното правоотношение няма пречка то да участва в съдебната спогодба.Член 223 ГПК определя последиците на решението.Влязлото в сила решение има установително действие между подпомагащата страна и противната страна.Например ако има иск,предявен срещу поръчителя, главният длъжник е встъпил като трето лице между ищеца и главния длъжник има установително действие на решението.То няма изпълнителна сила, с други думи няма съмнение в теория и практика,че не може да бъде осъдена направо подпомагащата страна.В отношенията обаче между подпомаганата страна и третото лице-помагач има установителното действие на мотивите или обвързващата сила на мотивите. Пример отново с главния длъжник и поръчителя.Между ищеца и главния длъжник има установително действие на силата на пресъдено нещо,приема се,че дългът съществува.Между главния длъжник и поръчителя има обвързващо действие,мотивите, защото в тях на първо място е прието,че съществува дългът. Така че впоследствие ако поръчителят предяви регресен иск ,главният длъжник не може да му противопостави възражение за зле воден процес.И ето ви ( 2) на член 223- Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.Тоест за да не се допусне злепоставяне на страната на третото лице.Разбрахте ли?-между подпомагащата страна и противната страна решението има установително действие,не може да има сила на пресъдено нещо , а за отношенията между третото лице помагач и подпомаганата страна има обвързваща сила на мотивите.Обърнете внимание на разликата между стабилността на тези сили ,така да се каже.Основен елемент на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на спора-не могат да се предяват искове въз основа на факти,които са били осъществени до приключване на съдебното дирене в това число и тези,които не са били известни на страната.Ако е имало факти,които не са й били известни тя може да се брани чрез отмяна на решението.Обаче при обвързващата сила на мотивите в процеса,който се води срещу ответника отново,тоест в един исков процес ,не по пътя на отмяната, ответникът може да каже,че е имало факти,които той не е знаел, но главната страна умишлено не ги е твърдяла по делото ,или пък поради груба небрежност не ги е твърдяла. Главно встъпване Главнотовстъпване е регламентирано в член 225 ГПК. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Срокът е преклузивен ,за да не се допусне едноинстанционно разглеждане на делата, да не се прескочи първата инстанция.Същественият въпрос,който по някакви причини не се разбира от студентите е условието за допустимост-самостоятелни права върху предмета на спора. Самостоятелни права върху предмета на спора са налице тогава ,когато тези права ,изключват правата на страните по делото.Както севидя при подпомагащата страна връзката между правоотношенията е такава, че подпомагащата страна има правен интересда помага на главната страна.А тук се изключват правата на двете страни по делото.Например има един ищец,който е предявил ревандикационен иск срещу един ответник, но трето лице,което иначе не би било обвързано от силата на пресъдено нещо,разбира за този иск,няма значение то къде разбира, и за да не си затрудни защитата по един следващ процес то може да встъпи като главна страна като претендира, че то е собственик на имота.Тогава иска му срещу ответника ще бъде осъдителен,защото ще иска ответникът да бъде осъден на него да му предаде имота.По отношение на ищеца искът на третото лице ще бъде установителен като по отношение на ищеца ще иска да се установи, че главно встъпилият/третото лице/ е собственик на имота. По отношение на този иск третото лице има правен интерес да помага на ответника да се отхвърли иска , обаче по отношение на собствения му иск това не изключва правния му интерес да се уважи собствения му иск.Целта на това съединяване е процесуална икономия и безпротиворечиво решаване на делата.Безпротиворечиво не означава еднакво, защото ако се уважат исковете на главно встъпилия ще бъде осъден ответника да му върне имота, ще бъде уважен и установителния му икс спрямо ищеца,но ще бъде отхвърлен иска на първоначалния ищец срещу ответника.Разбрахте ли? Тук няма как да се признае ,че и тримата са собственици на един и същ имот. И ето ви-по отношение на исковете на ищеца срещу ответника и на главно встъпилия, всъщност първоначалният ищец и ответника се явяват другари и то задължителни.Това главно встъпване третото лице не може да предявява само срещу ответника.Дадохме пример при ревандикационен иск,но същото може да има и при парично вземане. Ищецът е предявил иск срещу ответника, ответникът оспорва иска, но главно-встъпилият казва,че паричното вземане е негово, а не на ищеца.Може да има твърдене на самостоятелни права,които изключват плавата и на двете страни и когато преди процеса е имало някакво правоприемство. По отношение на главното встъпване има малка промяна в концепцията на законодателя от стария в новия ГПК така,че можете спокойно да използвате учебника на проф.Сталев.Промяната е ,че по новия ГПК е установено като преклузивен срок съдебното дирене-първа инстанция.Преклузивен момент е съдебното дирене. Спор между кредитори Възможно е обаче да е предявен един иск от един кредитор срещу длъжник и длъжникът да каже ,че не оспорва задължението, че дължи,но същото право срещу него се претендира от друго лице и ,че той/длъжникът/ не знае на кого да изпълни. В член 224 ГПК е уредено как се постъпва при такъв спор- (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските./Ответникът превежда сумата по сметка,посочена от съда.Тогава се уведомява това трето лице,което ответникът е посочил и му се дава възможнос да встъпи в процеса.Ако то встъпи процесът ще продължи между кредиторите като установителен защото и двамата кредитори твърдят,че всеки един от тях е носител на това право- паричното вземане, спорят кой ще вземе парите.Тук отпада интереса от водене на осъдителен иск, защото ответникът не само ,че е признал ,че дължи,но той е и платил,депозирал е сумата и чака надлежния кредитор,който да я получи.Затова вече има установителен процес между кредиторите.Законодателят не го нарече спор между кредитори тази хипотеза е така известна в практиката.Двамата кредитори спорят кой е носител на паричното вземане.В гражданския процес е всичко въпрос на твърдения и доказване.Например може да има преобразуване на едно юридическо лице,разделяне , и всеки от новите твърди,че балансът е отишъл при вземането.Може да има и друг случаи,които казват,че не са редки в практиката-при цесията-един кредитор има вземане и като го цедира негово задължение е да уведоми длъжника, да ама вземе,че не го уведоми,а вземе,че предяви иск срещу него.Другият,новият кредитор по цесията,може да разбере от някъде,че не е уведомен този длъжник за цедирането,но също си предявява иск или може да не знае,че длъжникът не е уведомен, просто иска от длъжника плащане.И длъжникът казва-вижте той иска от мен плащане и ми представя договор за цесия ,в същото време първоначалният ми кредитор не ме е уведомил и аз не знам на кого да платя ,от къде да знам дали този договор за цесия не е фалшив.От къде да знам дали няма анекс,с който да е прекратен този договор.Длъжникът казва още,че е добросъвестен,но не знае на кого от двамата да плати.Ако това трето лице,което твърди, че то е носител на правото към ответника не встъпи в процеса, делото ще се прекрати и вложената сума или вещ ще се предаде на ищеца.Когато ответникът е направил искането за привличане още в отговора на исковата молба той не отговаря за разноските.Едно сравнение с главното встъпване: В хипотезата на член 224 ГПК,която е наречена "Привличане на лице със самостоятелни права",а иначе е известна като спор между кредитори ответникът не оспорва,че дължи предаване на сумата или на вещта,обаче не знае на кого да плати или да предаде вещта, защото трето лице има претенции към ответника за същата сума или същата вещ и затова ответникът иска това трето лице да бъде привлечено в процеса,а той да бъде освободен от този процес,като депозира съответната сума или вещта.При главното встъпване положението е различно само затова,че ответникът не твърди такива неща, той оспорва иска.Дори и да има пасивно поведение той не е готов да изпълни,не изразява готовност да изпълни.А общото е ,че и в двете хипотези има трето лице,което претендира самостоятелни права върху предмета на делото.Тоест претендира същото право в повечето случаи,което претендира и първоначалният ищец.Стана ли ви ясно?Във връзка с третото лице помагач и тези самостоятелни права ще разгледаме още една хипотеза,която попада и във въпроса за процесуално правоприемство/ много често се пада на изпита/-прехвърляне на спорното право/ и този въпрос се пада много често на изпита/ По стария ГПК е член 121, по новия ГПК е член 226-няма промени в концепцията на законодателя.Когато има спор по едно правоотношение, правото предмет на делото не е изваден от гражданския оборот,тоест не съществува забрана за правни сделки.Ако се следва стриктно идеята за връзка между материално право и процес в исковия процес би се получило безконечност на делата,защото страната все ще прехвърля,прехвърля пък ще се уговоря с правоприемниците и т.н. и делото никога няма да приключи.Затова изрично е постановено,че делото продължава между същите страни обърнете внимание за исковия процес текстът е за исковия процес, защото в изпълнителния процес е друго.Пример-ако предмет на делото е един недвижим имот,ищецът е предявил иск срещу ответника-установителен или ревандикационен не е пречка ищецът да го прехвърли.Ако искът е ревандикационен понеже ответникът като оспорва може да си има нотариален акт от обстоятелствена проверка или какъвто и да е нотариален акт той също може да прехвърли имота.И за да не се получи каша изрично е постановено,че делото продължава между същите страни,обаче третото лице може да встъпи или да бъде привлечено като подпомагаща страна.Само че обърнете внимание,за да стане това трябва делото да е в такава фаза на своето развитие,че да е допустимо встъпването и привличането.Ако прехвърлянето се направи във въззивна инстанция това не може да стане.Ако прехвърлянето се направи след съдебното заседание по делото-не може да стане.Ако ответникът иска да го привлече-само в отговора.Ако бъде привлечено това трето лице като подпомагаща страна,то може да замести праводателя.Каква е целта на привличане при встъпване?Това,че да бъде страната обвързана от правоприемника и не само да бъде обвързана но и да помага в процеса.Защото изрично е постановено в член 226 (3) ГПК,че третото лице, правоприемник на спорното право, дори и да не участва в процеса, то ще бъде обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното решение .И не само от силата на пресъдено нещо,но и от изпълнителната сила на решението.А иначе третото лице като встъпи като подпомагаща страна,със съгласието на двете страни по общите правила може да замести своя праводател като страна по делото и тогава ще бъде главна страна.Решението ще има сила спрямо този приобретател на спорното право във всички случаи, в това число и когато не е участвал в процеса.Това е самостоятелно разпростиране на субективните предели на силата на пресъдено нещо,което е различно от това,което сочи член 298 ГПК/за пределите на решението/субективните предели на страните и техните правоприемници когато правоприемството е настъпило след влизане в сила на решението,след като силата на пресъдено нещо е формирана.И логиката на член 298, че щом едно лице е правоприемник в материалното право това лице е правоприемник и в процесуалните последици.Това по член 226(3) е самостоятелна правна норма,която разпростира силата спрямо лица,които не са били страна по делото, а са били правоприемници в материалното право по време на висящия процес.Всичко ги обвързва с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.Какво ще рече това? Движимата вещ,която се придобива на възмездно правно основание, то е оригинерен/първичен/ способ за придобиване-лицето става собственик на вещта, независимо от това дали праводателят му е бил собственик. Видно е ,че ГПК изрично препраща в закона за собствеността.Ето ви връзка между материално право и процес.Независимо на какво дали е търговска сделка или обикновена сделка, щом е на възмездно правно основание дали е продажба, дали е задължение, за издръжка и за гледане,но тук става дума за движими вещи.А що се отнася до член 114 от Закона за собствеността, от вещното право е известно,че това е режимът на вписване.Знаете,че нотариалните актове докато не се впишат те си имат действие между страните като договор, но за да се противопоставят на трети лица трябва да са вписани в Службата по вписванията и ако не се впише навреме-просто край. И нотариусът предава нотариалния акт в службата след като го е вписал.И човек трябва да следи на електронните носители кога са извършени вписвания,за да не се превърти няколко пъти една сделка .Страните си проверяват вписването ,за да не се продаде един имот няколко пъти.Щом има вписване значи има опасност да стане нещо нередно.Строителят също може на пет души да продаде един и същи апартамент на зелено,на червено.Вписването не е теоретична измислица, вписването си съществува открай време затова исковите молби,които се отнасят до договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в това число и на право на собственост,учредяване на вещни права, се вписват, има Правилник за вписванията,освен това се вписват не само тези искове за разваляне на договори,но и ревандикационните искове.Доц .д-р Попова има принос за вписването на ревандикационните искове-не бяха предвидени.Затова ако прехвърлянето е станало преди вписването на исковата молба ,решението не може да се противопостави,ако оабче прехвърлянето е станало след вписването на исковата молба, решението е противопоставимо.Затова си правете справки в Службата по вписванията. Дават се указания за вписванията.Даже отказват да образуват делото преди да си го вписал.Сега ги дават тези указания защото преди имаше шарена практика дали ищецът да си впише исковата молба или съдът да я впише,защото има задължително вписване,искът си е за ищеца.В София има не малко случаи при висящи дела, рискът е за ищеца-вписването на исковатамолба.Запомнете я тази хипотеза,тя е важна.Тя бъде разгледана и в изпълнителния процес.Какво е положението тук ,това е много специфично нещо при това прехвърляне.Понеже когато ищецът е прехвърлил спорното право той продължава да брани чуждо право,но както се вижда в закона изрично е предвидена тази възможност.Нещо повече императивно е казано-делото продължава между същите страни.И като брани чуждо право ищецът е процесуален субституент и то при условията на процесуалната суброгация, защото не само, че няма задължително да се конституира приобретателят ,както повелява член 226 (3), а въобще няма право да се конституира,освен при тези условия на встъпване, привличане и заместване.Ето ви пример на процесуална субституция при условията на суброгация.И във връзка с това,което описахме до тук освен този специфичен случай на на процесуална субституция при условията на суброгация има още нещо,което да изясним-във връзка с подпомагащата страна.По начало ще видите в текстовете за подпомагащата страна-член 218,член 219, в член 222 ГПК е текстът- Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.Виждате,че член 222 ГПК дава възможност на подпомагащата страна да замести подпомаганата.И някъде в литуратурата ще го видите като пример където е казано,чепри заместване на главната от подпомагащата страна се получава процесуална субституция.Да ,но не! Или не винаги.Защото в нашия случай на член 226 ГПК когато приобретателят на спорното право замести праводателя си точно обратното се получава от процесуална субституция се преминава към типична легитимация.В случаите,които дадохме като пример-иск,предявен срещу поръчителя и когато той е привлякъл като подпомагаща страна главния длъжник.Ами нали главният длъжник може да замести поръчителя?-Може.И субституент ли ще бъде главният длъжник-нали той дължи , задължението ,основното, е негово.Поръчителят дължи колкото и главният длъжник дължи. Е ,не може да има тук субституция,тоест дали ще се получи субституция или не зависи от материалните правоотношения, които обуславят допустимостта на подпомагащата страна.Процесуална субституция се получава когато има привличане на праводателя за отговорността за евикция-когато има иск, предявен срещу един ответник и ответникът каже,че е купил този имот от еди кого си и го привлича ,защото ако осъдят ответника да предаде имота, ответникът да има възможност да развали договора с продавача и да иска връщане на даденото по него.В този случай ако се получи заместване тогава ще има процесуална субституция.Доц д-р В. Попова обаче много се съмнява ,с оглед на член 226 (2) дали в този случай старият праводател може да бъде легитимирана страна.Той ще трябва да брани чужди права . И условията да замести е със съгласието на двете страни. И тук се получава процесуално правоприемство, защото да замести значи спрямо него да бъдат приложени достигнатите до тук в процеса процесуално правни последици. Предварително изпълнение на решениеРегламент № 44/2001 на Съвета на Европейския съюз от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела;Регламент (ЕО) № 1896/2006 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Това изглежда е тенденция в съдопринуителното изпълнение.За да се изпълни решение на съд на една държава членка на ЕС в друга държава членка на ЕС е достатъчно това решение да е изпълняемо и не е нужно да е влязло в сила.И за да може да се защити реално осъденият ще трябва да внесе обезпечение надлежно тоест да си блокира цялата сума.Казахме,че би трябвало да възникне силата на пресъдено нещо,след като решението стане необжалваемо.Законодателят е направил едно огромно изключение от това правило,което е уредено в член 242 .т.1. ГПК/ Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В член 242 (2) Съдът/първинстанциянният/ може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:1. присъжда вземане, основано на официален документ;2. присъжда вземане, което е признато от ответника;3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.Отнася се за първоинстанционния съд,не въззивния, да постанови предварително изпълнение на решението.И това става по искане на ищеца.От член 241 ГПК до член 245 ГПК-уреждат въпросите,свързани с предварителното изпълнение на решенията.

Правоприемство -член 226,227,228

Кога се говори за правоприемство? Правоприемството бива частно и универсално Когато в процеса дойде една нова страна ,процесуалните действия ,съответно бездействия извършени до този момент си . остават.Универсално правоприемство член 229(2)-спиране на производството поради смърт на една от страните.Примерно когато ответникът почине.Той е бил въвлечен в процеса против волята му.Съдът дава 6 месечен срок на ищеца да издири наследниците му-техните адрес.Съдът дава удостоверение на ищеца ,за да може да вземе адресите от общината.Ако ищецът в 6 месечен срок не стори това делото се прекратява.Ако ищецът издири наследниците те ще бъдат призовани и конституирани като страна по делото.Но те отговарят разделно.Когато ищецът почине, ответникът не е длъжен да издирва наследниците му.Съдът служебно издирва наследниците на ищеца.И в зависимост от тяхната воля дали да продължат делото или то може и да бъде прекратето.При частното правоприемство при прехвърляне на спорното право делото продължава между същите страни .
Участие на прокурора в гражданския процес-Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидени от закона случаи,тоест законодателят е решил кога общественият интерес налага участието на прокурора.Прокурорът не може да извършва действия,които представляват предмет на делото-член 26 (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.Какви искове може да предявява прокурорът?-поставяне под запрещение, при бигамия искът е срещу съпрузите.Прокурорът може да участва в исковия процес и в охранителното производство при вписванията.Тук говори за гражданска конфискация на вещ или имот.Правилото е,че при конфискацията вещта или имотът се отнемат в полза на държавата.Искът за гражданска конфискация се предявява от прокурора.Прокурърът има правата да бъде страна,той си е страна.Прокурорът представител на държавата ли е , процесуален субституент ли е,ясно е,че е страна.

От друг източник

УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА В ИСКОВИЯ ПРОЦЕС

I. Според Конституцията и Закона за съдебната власт прокуратурата следи за спазване на законността, като в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела. Реформата на ГПК от 23.12.1997г. отмени общото правомощие на прокуратурата по граждански дела и го сведе до участие в тези дела само в предвидените от закона случаи чрез предвидените от него способи. Такива отделни категории дела сочат не само други закони, но и самия ГПК.

II. Прокурорът участва по граждански дела като държавен орган в изпълнение на възложената му държавна функция за защита на законността. Ето защо той не става лично страна по делото, в което участва. Воденият с участието на прокурора процес не поражда за него никакви последици. Делото не се спира при смърт или недееспособност на прокурора. Той ще бъде заместен от друг прокурор без това да е приемство в процеса.

Прокурорът не е и законен представител на лицето, чиито права брани, но действа в негов интерес и го обвързва със своето процесуално поведение. Прокурорът не действа от името на това лице и не е длъжен да се съобразява с неговата воля. Силата на процеса воден от Прокурора спрямо лицето, чиито права Прокурорът брани произтича от правото на Прокурора да води като орган на държавната власт процес относно чужди субективни права. Процесуалните правомощия на Прокурора са проява на държавната власт. Затова в делата, в които участва той се явява като представител на държавата в качеството си на неин орган. Държавата участва чрез Прокурора в делата, които той е завел или в които е встъпил, и спрямо нея настъпват правните последици от тези дела. Прокурорът встъпва в чужди дела като страна. Той се ползва от правомощията на страна, но не става субект на процесуалното правоотношение.

III. Най-ярката и интензивна форма на участие на Прокурора в гражданския процес е предявяването на иск от името на държавата, било в защита на нейни права, или нейния интерес да се разкрие действителното правно положение, било в защита на чужди права /на физическо лице или юридическо лице/. Правото на Прокурора да предяви иск произтича от изричните разпоредби на закона.

1. По всеки иск, който предявява, Прокурорът прави държавата страна ищец по делото. Но в зависимост от правото на иск на държавата, което Прокурорът упражнява нейното процесуално положение не е еднакво:

а) по делата, които имат за предмет принадлежащи на държавата права /ревандикиране на държавен имот и др/, тя е единствено легитимирана като ищец и затова няма място за нейно конституиране като страна -член 26(3) ГПК. Държавата е станала страна със самото предявяване на иска от нейно име;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.