Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Отрицателен установителен иск - искът се води от лице, което отрича съществуването на определено вещно право и иска да го установи.

Особености на установителните искове:

Установителният иск признава само това, че лицето е собственик, нищо повече - друга защита не може да осигури. За това ако последва действително отнемане този иск не може да осигури защита. Необходимо е тогава предявяването на ревандикационен иск, който съдържа в себе си установителен иск. Само ревандикационният иск може да даде защита в случая- от Интернет/ Продължава доц Попова-Има установително решение, с което се отхвърля осъдителния иск.С това решение се установява,че притезателното право или не съществува или е по давност.Установително е решението,с което се отхвърля конститутивен иск.С това решение се установява,че потестативното право, предмет на конститутивния иск,не съществува.Осъдителното и конститутивното действие се пораждат след като влезе в сила решението/ако не са отхвърлени исковете/ когато то стане обжалваемо.По начало би трябвало и изпълнителната сила да възниква тогава ,но в член 404 т.1 е установено,че невлезлите в сила осъдителни решения имат изпълнителна сила.Как се постановява самото решение?В първоинстанционния съд-от едноличен състав.Съдията сам решава какво да прави.Когато съдията се оттегли,за да решава делото/член 235/ той първо проверява правната квалификация на твърдението, проверява компетентен ли е по правилата на подведомственост,родова подсъдност,местна подсъдност, проверява действието на закона по време и спрямо лицата-кой закон да приложи, проверява доказателствената тежест още веднъж-това е мисловна дейност,съдията не пише всичко това в решението, след това обсъжда доказателствата.В член 12 ГПК / Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение /обсъжда всички доказателства в тяхната съвкупност релевантни за конкретния факт тоест да не пренебрегва нито едно доказателство и да не необсъжда.Необсъждането на всички доказателства е съществено процесуално нарушение.Член 281 .3 ГПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Тази свобода на вътрешното убеждение не означава свободия затова съдията трябва да обоснове доказателствения си извод.Има съдии ,които само изброяват доказателствата и казват,че от тях е видно еди какво си.По този начин е лесно когато страните не спорят по фактите,а по правната квалификация,но когато точно фактите са спорни не може така да се изброява.също трябва да се каже защо се дава вяра на едни свидетел,а не на другия,когато има противоречия в свидетелските показания.Важно е да се разбере защо се приема това заключение.След като се направят доказателствените изводи се посочват кои факти са признати за установени и кои факти се приемат като неустановени.В Член 235 ГПК е постановено,че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.Значи съдията трябва да приложи към установените факти закона и да каже кой закон прилага.Какво се разбира под закон?-всеки нормативен акт,който е релевантен тоест е приложим за това правоотношение- всеки законов и подзаконов нормативен акт и това е материалният закон,материално правна норма.С оглед на динамиката на законодателството през последните години е много важно да се приложи правилно законът по време-закон за кадастъра, за регистрацията в търговския регистър.Когато законът противоречи на Конституцията действа принципът за който вече стана дума в една от предишните лекции-делото се спира.Делото се спира и/член 229 (1) 5./ когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.Макар че в закона е казано,че мотивите са към решението в практиката посочват се страните,заседанието кога е приключило,кой е бил протоколчик,състава на съда и се започва всъщност с мотивите-описват се иска, твърденията в иска,доказателствата,които са събрани по делото,становището на ответника по отговора тоест мотивира се този акт.Между другото член 124 от Конституцията/ Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища/.Актовете на съда трябва да бъдат мотивирани.В практиката ще чуете и диспозитив на самото решение, освен мотиви на решението.Съдът трябва да постанови решението в едномесечен срок и той е така преценен от законодателя във връзка с член 13 ГПК ,който постановява,че съдът разглежда и решава делата в разумен срок.Едномесечения срок е разумният срок,който законодателят е определил.Малко са съдиите ,които посочват дата за обявяване на решението.Едномесечният срок за обявяването на решението е правна норма и тя трябва да се спазва.Защото правоотношението може да се промени и двете страни нямат интерес да се протака процесът.Член 235 (5)- Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Този регистър не е на електронен носител.Решението съдът е длъжен да качи и на интернет страницата си.И това правило не се спазва.Има съдилища,които нямат интернет страница като смятат,че вписването на решението в книгата това е регистърът.А моментът на обявяване на решението е от съществена важност, защото от там настъпват големи правни последици-забраната за съда да променя решението .Като е вписано в срочната книга решението вече не може да се променя.Нормално е човек и да се колебае.В закона за съдебната власт се сочи,че съдия не може да излезе в отпуск без да постанови решение.Законът е посочил срок за постановяване на решението един месец,но съдиите казват,че това е пожелателен срок и тъй като няма как да се преклудира те не бързат с решенията,но това не означава,че не трябва да носят дисциплинарна отговорност.Но при бързите производства по член 315 ГПК (2) В заседанието по разглеждане на делото съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.И при производството по търговските спорове-член 376 (3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване. Стабилитетът на решението има няколко етапа- единият е неотменимост и непроменимост от съда,който го е постановил.Следващия е необжалваемост по въззивен път,14 дневен е срокът за обжалване от връчването на решението , третият е неотменимост по реда на касацията,четвъртият е неотменимост на влязло в сила решение по реда на отмяната.Стабилността е качество на решението,а не е негова последица.Последиците от решението са сила на пресъдено нещо,изпълнителна сила и конститутивно действие,отговорност за разноски.Друго понятие за решението това е държавен властнически акт с който се разрешава правен спор.Видове решения-ще срещнете в литературата присъствено,неприсъствено решение,решение при признание на иска.Няма присъствено решение-решението не се постановява при присъствие на страните,това си е обикновеното решение.Да не сметнете,че съдът пише решението пред страните или,че им го обявява в съдебно заседание-няма такова решение в този смисъл.Обаче неприсъственото решение е регламентирано в член 238,239 и 240 ГПК и решение при признание на иска е регламентирано в член 237.Разгледахме видовете решения от гледна точка на техните последици.Сега ще разгледаме нови решения в ГПК,които ги нямаше в стария ГПК ,които са във връзка с различното третиране на признанието на ответника и на неговото поведение в процеса. Решение при признание на иска-член 237 ГПК Когато ответникът признае иска това признание обвързва съда в смисъл такъв,че ищецът може да поиска да бъде постановено решение при признание на иск,тоест съдът не постановява служебно решение при признание на иск.Ако има такова искане съдът прекратява съдебното дирене.Съдебното дирене е във връзка с дейността за посочване,допускане и събиране на доказателствата.Съдът се произнася по иска, признат от ответника.Изрична е волята на законодателя,че признанието на иска от ответника обвързва съда.В мотивите е достатъчно да се посочи,че решението се постановява при признание на иск.Обърнете внимание,че признанието на иска не може да бъде оттегляно.Защо е така?Защото то поражда благоприятна за ищеца процесуална правна последица,а именно,че няма нужда да доказва твърдяното от него и да може да поиска съдът да постанови решение при признание на иск.Заради тази характеристика на признанието на иска ,ако ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощно той трябва да има изрично пълномощно.Виждате разликата с признанието на факт.И по новия ГПК признанието на факта не обвързва съда и съдът ще го сметне за установен с оглед на всички данни по делото.Вярно е,че когато се признае един факт,съдът пише" фактът се признава" и обикновено при отделянето на спорното от безспорното по този факт не се събират доказателства.Ако обаче ответникът признае нещо, защото е заплашван,което напълно противоречи с всичките други твърдения това не обвързва съда.И по тази причина законодателят не е предвидил изрично пълномощно за признание на факт по реда на член 175 ГПК Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието на иск означава,че ответникът признава иска за основателен и не само признаването на правото,защото ответникът може да каже,че наистина дължи,но това задължение е погасено по давност или да каже,че признава,че дължи,но прави прихващане-значи тогава няма признание на иска.Член 237(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.Примерно на юрисконсулта е дадено изрично пълномощно да признае иска-някой е предявил иск за имот,който е публично общинска собственост и той признае иска.Не е казано,че решението може да бъде обжалвано.Доц.д-р Попова е на мнение обаче,че то може да бъде обжалвано защото страната може да заяви,че искът е признат от нейния представител,но той няма изрично пълномощно да прави това.Запомнете добре-това е от важно значение за силата на пресъдено нещо с оглед на установителното действие-казано е,че се прекратява съдебното дирене.Това е така когато признанието на иска е направено в съдебното заседание.Ответникът може да направи признание на иска и в отговора и тогава въобще няма да има съдебно дирене, няма да се събират доказателства.При признание на иска или няма съдебно дирене или ако е започнало то се прекратява трябва да се види към кой момент е установителното действие.За какво му е на ответника да признава иска-за да не плаща разноски.Ако ответникът не е дал повод за водене на делото той признава иска за да не плаща държавната такса .Неприсъствено решение член 238 ГПК Това решение е ново за българския граждански процес,съществувало е по време на закона за гражданското съдопроизводство и беше познато.Какви са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение?Първо ответникът да не е представил отговор на исковата молба в установения в закона срок.Процесуалната дисциплина тук е много строга и това пропускане е фатално.Непредставянето на отговор от ответника не е пречка да бъде призован .Така че и ответникът,който не е представил отговор се призовава за съдебното заседание.Ако ответникът не се яви на съдебното заседание, не е дал отговор и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие-значи трябва да са налице три комулативни елемента-няма отговор,не се явява и не е направил искане-тогава ако ищецът поиска не се провежда съдебно дирене.Ищецът може и да си оттегли иска,но може и да поиска неприсъствено решение.Друга предпоставка е съдът да е дал указание на ответника,че ако не подаде отговор,не се яви на съдебното заседание и не направи искане да се гледа делото в негово отсъствние тогава ще се постанови неприсъствено решение само на базата на представените от ищеца доказателства и обърнете внимание тези доказателрства не се събират, те са обикновено писмени и съдът не прави анализ на доказателствата.Съдът няма да постанови неприсъствено решение когато твърдяното противоречи на закона и на добрите нрави.Това което шокира е обстоятелството,че неприсъственото решението се постановява от съда на базата за преценката на вероятна основателност на иска.Възможно е и самият ищец да не се яви на съдебното заседание.Законодателят е предвидил и тази възможност.Тогава ответникът може да поиска прекратяване на делото и осъждане на ищеца да плати разноските му или постановяване на неприсъствено решение,с което да се отхвърли иска. Предпоставката е аналогична- ищецът да е бил редовно призован,но не се явява на съдебното заседание,да не е представил никакво становище по отговора и да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.Ако ищецът предяви отново същия иск се прилага член 232 ГПК изречение второ-Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.Член 232 се отнася до оттеглянето на иска тоест кога ще бъде така?Когато ищецът не се яви, редовное призован, не е дал становище по отговора и е предупреден от съда,че ако не се яви и не енаправил искане делото да се гледа в негово отсъствние,ако ответникът е направил искане да се прекрати делото тогава тази хипотеза се третира като оттегляне на иска,а не като отказ. Ответникът има двете възможности-или да поиска да се гледа делото и тогава това определение ще има същото действие като прекратяване на делото поради оттегляне на иска.Това иска да каже препращата норма на член 232.Няма пречка ищецът да предяви отново иска,но се използват само тези доказателства за, които е невъзможно да бъдат събрани отново.И тъй като не се провежда съдебно дирене в случая ще се касае само за писмени доказателства,които е представил ищецът.Тогава не се постановява решение , а делото се прекратява с определение,което се обжалва с частна жалба.Ответникът обаче може да е направил разходи по делото и може да поиска да се постанови неприсъствено решение с което да се отхвърли иска.Характерно за неприсътвеното решение ,независимо от кой от вариантите е,че то не се мотивира по същество тоест не се прави анализ на доказателствата.В мотивите само се посочва,че решението е постановено при предвидените в член 238 предпоставки.Тази норма доста шокира юристите защото законодателят не казва,че веднага ще уважи иска на ищеца, а ще прецени дали той е вероятно основателен.И понеже е казано,че всички тези предпоставки за постановяване на неприсъственото решение трябва да бъдат обсъдени в самото неприсъствено решение,всъщност съдът ще трябва да направи някакъв анализ на тези доказателства.Когато съдът прецени,че не са налице предпоставките той отхвърля искането за постановяване на неприсътствено решение и ще проведе нормално съдебно заседание.Изрично е постановено от законодателя,че неприсътвеното решение не подлежи на обжалване. Значи когато страната твърди,че не са налице предпоставките за неприсъственото решение пак не може да го обжалва.Защитата срещу неприсъственото решение е по друг ред-по специалния ред на член 240 ГПК. В едномесечен срок от връчването на решението, значи всяко решение и това решение, въпреки че не подлежи на обжалване пак трябва да се връчи,макар че в член 7 ГПК при принципите е казано ,че съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.Неприсъственото решение не подлежи на обжалване но поради това,че може да се атакува по друг ред също се връчва на страните.Защитата е чрез отмяна на решението пред въззивния съд.Срокът е едномесечен,а не двуседмичен както е при обжалването.Предпоставките за отмяна на неприсдъственото решение са специални , изрично предвидени и изчерпателно изброени в закона.Тогава когато връчването на преписа от исковата молба е ненадлежно или призоваването за съдебно заседание е ненадлежно.Седмичен срок до съдебното заседание, за да има надлежно връчване и призоваването трябва да е надлежно/ точен адрес, залепянето на известие за съобщение на вратата, получаване на съобщението и т.н./И ако се окаже,че има нередовно призоваване страната може да иска отмяна на неприсъственото решение пред въззивния съд и срокът епо-дълъг отколкото за обжалване,за да може страната да се подготви.Ненадлежно връчване е и тогава когато няма препис от доказателствата.Другото основание е невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства.Как така връчена пък не знае?Какво казахме за призоваването и връчването на съобщенията-може да стане лично,но може да се връчи и на всеки ,който живее в същия апартамент или къща и се е съгласил да получи ,но страната може да заяви,че нищо не й е предадено,била е два месеца в чужбина.Или връчено е на домоуправителя,но той не е от лицата които имат право да получават такива известия, въпреки че се е съгласил да получи.Или е дадено на някои съсед.Защо и в двете точки се разграничават хипотезите-ненадлежно връчване на преписа и ненадлежно призоваване.Защото първо се предявява иска,съдът преценява допустимостта на иска и редовността на исковата молба и изпраща препис от нея на ответника.Чак когато получи отговора на ответника, тогава съдът ще призовава страните.Тоест призоваването за съдебното заседание е отделно действие,което се извършва по-късно във времето след като е връчен отговорът.Тук все се говори за препис от исковата молба и така се третира хипотезата на ответника.Но и тогава когато не е редовно призован ищецът и е постановено неприсъствено решение по искане на ответника,ищецът също може да иска отмяна заради това,че не е редовно призован.Другото основание е обективната невъзможност да се яви на съдебното заседание-получил си е препис от исковата молба, призован е редовно,но внезапно се е разболял.И вместо да ходи и да се брани по реда на влезли в сила решения, на ответика е дадена възможност да се брани чрез отмяната пред въззивния съд.Неприсъственото решение не подлежи на обжалване-това изрично е постановено в закона.Обжалването е друг път на защита.Този път,обжалването, не се прилага за неприсъственото решение по простата причина,че тук не се провежда и съдебно дирене и не се представят каквито и да е доказателства пред въззивния съд.Основанията за отмяна са много близки на основанията за отмяна на влязло в сила решение по член 303 (1) 5./ . страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее/.Повтаря,че неприсъственото решение не подлежи на обжалване.Защитата е чрез отмяната на неприсъственото решение.Решението не е определение.Става дума за решение,с което се решава правния спор.И това решение влиза в сила и не може да се обжалва,а само да се иска неговата отмяна от въззивния съд.Друг е въпросът ако страната е пропуснала да поиска отмяна на неприсъственото решение и дали може да иска неговата отмяна пред ВКС-много е съмнително защото тук е предвидена отмяна по специални основания и специален срок от връчването,а такива основания няма когато е пропуснато да се иска отмяна на неприсъственото решение от въззивния съд,основанията са същите и пред ВКС.Отмяната е от влизане в сила на решението.И ако страната пропусне едномесечния срок за искане на отмяна от въззивния съд после не може да отиде пред ВКС-там въобще не се иска отмяна на основанията,на които се иска отмяната пред въззивния съд.Ако страната не е получила решението иска отмяната му.Как ще се докаже как човек е бил в чужбина?Лицето има бордна карта,независимо дали пътува частно или не.Или документът от хотела.Когато се пътува със самолет билетът е на електронен носител,всичко е на база данни,след това когато лицето влиза в съответната държава,членка на Шенген пак се проверява лицето ,че влиза там и след това в държавата може да се движи колкото иска без да го проверяват.По някакъв начин трябва лицето да си докаже,че е било в чужбина.Неприсъственото решениеи не се обжалва и ако страната тръгне да го обжалва ще пропусне срока за отмяна и край.Решението независимо от кой вид е окончателен акт и с него се решава материално-правния спор.И независимо от кой вид е решението то има съответното установително действие,сила на пресъдено нещо,изпълнителна сила и конститутивно действие с оглед на вида на решението като последици.А тук разгледахме като особеност на решението във връзка с постановяването.Но ако и двете страни ,макар и да са редовно призовани, не се яват на това заседание и не са направили становище всяка по становището на другата тогава делото се пррекратява с определение-член 238 (3)- Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява. И прекратяването е винаги с определение.При темата за процесуални действия и актовете на съда стана дума за разпореждания,определения и решения на съда.С определение делото се прекратява, с решение винаги се решава спорът по същество.

Сила на пресъдено нещо е публично правна последица на влязлото в сила решение,тоест на решението,което е необжалваемо. Защото в нея се състои присъщата на исковия процес защита-санкция, чрез която той брани засегнатите от правния спор материални субективни права. В българската процесуална наука водещото съчинение по отношение на силата на пресъдено нещо е на проф.Сталев от 1958 година.сега има и ново издание.Книгата я има по книжарниците като ново издание.Очертана е същността на силата на пресъдено нещо.В ГПК има изрична норма относно непререшаемостта, и относно защитата и зачитането на влязлото в сила решение.Сърцевината на тази сила е нейното установително действие,затова е наречена сила на пресъдено нещо, пресъдено значи установявам , присъдено-значи давам.Правоотношението придобива качеството на пресъдено нещо ,а не на променящо се.Очертани са различни теории в сравнително- правен,историческо- правен аспект,които сега не се застъпват въобще у нас.Освен това проф.Сталев приема ,че другият елемент на базата на това установително действие е задължението на страните.Но това задължение не е между тях,а към държавата,за да се съобразяват със съдебно установеното право.Техните задължения помеждсу им си следват от установенето правоотношение.Непререшаемост-член 299 ГПК- (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес./При процесуалните предпостнавки стана дума,че наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на спорното правоотношение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка,тоест когато има влязло в сила решение не може да има друго дело.Санкция за недобросъвестно водене на процеса е,че страните не могат да искат отмяна на това основание.Ако съдът е постановил нещо,което е непредявено в исковата молба това решение е недопустимо и може да бъде обжалвано.Обаче ако страната не го обжалва решението влиза в сила.Има изключение по отношение на възражението-възражението за прихващане и възражение за право на задържане.Възражението за прихващане ,както и при темата за защита на ответника стана дума,че срещу иска, неговия предмет, е насрещното вземане на ответника,след като той твърди,че има неизпълнено към него задължение от другата страна и то е до размера , предявен за прихващането.Установителното действие е по отношение на съществуващото в момента право на прихващане или,че е погасено поради прихващане.Прихващането от материална гледна точка е погасяване между две насрещни вземания.Прихващането влиза в решението- отхвърля се иска поради прихващане с еди какво си.Това решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на правото на задържане.Член 298 (4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.Примерно право на задържане съдът осъжда ответника да освободи имота,но му признава правото на задържане поради неизпълнен договор-член 90 ЗЗД . Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение/Член 91 ЗЗД/ Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ./Ползват ли се мотивите със сила на пресъдено нещо?Мотивите нямат сила на пресъдено нещо.Установителното действие настъпва когато решението стане необжалваемо.Това е при т.н. обикновено решение. От тук следва текст от темата за насрещния иск,който текст трябва да се каже и при темата за силата на пресъдено нещо: Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му./ Това е начин на обективно съединяване на искове последващо по иниицатива на ответника.Срокът за предявяване на насрещен иск е едномесечен, тоест до приключване на срока за отговор. При предявяване на насрещния иск се спазват всички правила за предявяване на иск .Много често насрещният иск се предявява като евентуален.Например ответникът оспорва ревандикационния иск и ако се уважи иска има право на задържане,защото ищецът е само наемател,недобросъвестен владелец. Видяхме при инцидентния установетелен иск има преюдициално правоотношение.В член 211 ГПК е очертан предметът на насрещния иск-насрещният иск трябва да има връзка с първоначалния иск или ако може да се извърши прихващане.Кога има връзка между двата иска-връзката може да е правна,но може и да е фактическа.Предпоставката е искът да е подсъден по рода си на съда, тоест да е спазена родовата подсъдност.Ответник на насрещния иск е ищеца на първоначалния иск по постоянен адрес на ищеца.Кога може да се извърши прихващане е определено в член 103 ЗЗД- Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Предмет на насрещния иск е правото на прихващане и насрещното вземане на ответника. Насрещен иск за прихващане се предявява когато вземането на ответника е по-голямо от това на ищеца.Този насрещен иск има действие срещу първоначалния иск. Ответникът може да го предяви при условията на евентуалност така: моля смятам първоначалния иск за неоснователен ,защото не дължа, вземането е погасено по давност тоест с всичките средства за защита обаче ако сметнете иска за основателен и смятате да ме осъдите моля да го отхвърлите защото предявявам в насрещен иск правото ми на прихващане по която причина моля да отхвърлите иска и да осъдите ищеца за горницата.Ако обаче вие уважите моите възраженияи отхвърлите първоначалния иск моля ви осъдете го да ми плати цялата сума.Такса се дължи върху цялото вземане,а не само върху горницата.С насрещния иск ответникът може да получи защита.Може и самостоятелна защита.Задържането и прихващането са отчетени от закона като законодателят е допуснал в член 298 (4) ГПК правото на задържане и прихващане на ответника е третирано като специален процесуален начин на защита, така че за разлика от другите възражения законодателят е приел , че решението има сила на пресъдено нещо по това възражение.Защо е така? Защото материално правно погледнато не може да се погаси едно вземане без да се погаси насрещното вземане.Трябва погасяване на две насрещни вземания. В това решението съдът установява до размера на прихващането,което е съществувало към момента,когато е могло да бъде изплащането,към момента,в който е извършено прихващането, също че то вече е погасено.С това решение се установява,че е погасено затова в диспозитива отхвърля иска на еди кого си поради прихващане извършено от еди кого си срещу еди кого си тоест законодателят стриктно погледнато изпълнява текста на член 298 (4) ГПК съдът да се произнесе с решение.Този текст се използва и като аргумент в полза на тезата ,че мотивите нямат сила на пресъдено нещо. Решение при признание на иска Тук има законова празнина.А ясно е,че решението, постановено при признание на иска също решава спора със сила на пресъдено нещо.Ясно е обаче,че съдебно дирене тук не се провежда.Тогава към кой момент е установителното действие и в кой момент настъпва праклудиращо действие?.Доц.д-р Попова смята,че член 439 (2) ГПК/ (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание./ не може да се приложи, защото до приключване на съдебното дирене длъжникът е могъл да твърди факти.Установителното действие настъпва към момента на признаване на иска.Ако има новооткрити или нововъзникнали факти решението може да бъде отменено по реда на въззивната инстанция

Неприсъствено решение- такова решение има когато ответникът не е дал отговор на исковата молба, редовно е призован, но не се е явил на съдебното заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие,аналогично е положението и с ищеца и няма съдебно дирене.Може да е е подал отговор на исковата молба защото не му са били известни всички факти към този момент.Значи за фактите,които са били до отговора- после не може,но има факти,които са настъпили след отговора и съдебното заседание и ответникът би трябвало да може да предяви нов иск за новонастъпили факти.Това е логичното.Само че в член 238 (2) е казано,че се преклудират всички факти при обикновеното решение, при признание на иска се преклудират факти включително и тези които не са били известни на страната и не е могла да знае.При неприсъственото решение силата на пресъденото нещо не води до преклудиране на фактите,които са били неизвестни на страната или не е могла да знае.Законодателят махна от текстовете "новооткрити факти",вместо да посочи,че преклузивният срок не важи за тях.Затова сега се извлича възможността за предявяване на иск въз основа на нововъзникнали факти на основание член 124 (1) тъй като страната има правен интерес.Преклудиращото действие се отнася и за ищеца.Той не може да предявява нов иск въз основа на новооткрити факти,за него важи същото правило.Но той може да предяви иск за друго правоотношение .

Субективни предели на силата на пресъдено нещо Тя действа само за отношенията между насрещните или противопоставени страни и не може друго ,трето лице да бъде обвързано от тази сила на пресъдено нещо, защото участва в процеса..Това е сериозна санкция,за да не могат страните да увреждат трети лица.Това са преди всичко универсалните и частни правоприемници на страната.Приемството е както в материално -правните отношения така и в процесуалните последици от воденето на процеса.Важно е правоприемството да е настъпило след влизане в сила на решението,тоест след пораждане на силата на пресъдено нещо.Универсални правоприемници на физическите лица са техните наследници.При юридическите лица универсално правоприемство може да има при прехвърляне на предприятие.Има и частно правоприемство.Примерно едно лице е осъдило друго да му предаде владението на един недвижим имот,но осъденото лице го прехвърли на трето лице.Друг пример ако едно лице е предявило иск за парично вземане срещу друго лице и искът му е отхвърлен и след това лицето прехвърли това вземане на трето лице,цедира го....Обърнете внимание-ако правоприемството е настъпило по време на висящия процес-страната е цедирала вземането по време на висящия процес приобретателят може да встъпи като подпомагаща страна,да бъде привлечен,но може и въобще да не участва в процеса.Правоприемството е при условията на член 226 ГПК,основанието за разпростриране силата на пресъдено нещо е по член 226,а не член 298 ГПК.Член 226. ГПК - прехвърляне на спорното право-(1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222./член 222 Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага ./Член 226(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.Член 298. ГПК-предели-(1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. / Целта е да не се размножават процесите чрез прехвърляне на спорното право.това обвързване е както решението е в моя полза така и когато не е.Ако едно лице предяви иск срещу колегата си за парично вземане и в хода на процеса цедира на колежката, ако то успее да осъди колегата си това решение е в негова полза,ако обаче се отхвърли иска това решение колегата може да й го противопостави,за да не се окаже,че хиляда пъти този длъжник ще бъде ответник.С изключение обаче е казано на правилата по член 114. и член 78 от Закона за собствеността.Защото едно лице е осъдило друго да му върне една вещ,но осъденото лице същевременно я прехвърли на колегата си с правно основание ищецът няма да може да се защити ето ви връзка с материалното право.Но ако ответникът спечели делото, ишецът не може да каже на колегата на ответника,че срещу него ще води ново дело.Член 78 от Закона за собствеността/ Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.(Ал. 2 Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. Член 114 от ЗС-Трябва да бъдат вписани:а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само ,за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани./ Какво е положението с вписванията по член 114 от Закона за собствеността? Договори, нищожност, установяване,унищожаване,разваляне на договори по отношение на Правилника за вписванията по член 114 ЗС може да се противопостави решение с оглед сигурността на гражданския оборот,защото тези регистри са затова-когато дадено лице отива да купува един имот,то там проверява и там личи има ли вписана искова молба от това следва,че има висящ процес и може да купи много евтино но на риск, така че и решението също трябва после да се впише в този регистър.Не се вписва служебно.Даже съдии казват така-впишете си го и тогава ще ви образувам делото.Доц.д-р Попова каза,че имала малък принос в Правилника по вписванията защото в практиката си искала да впише в регистъра ревандикационен иск,но в Правилника по вписванията го нямало този иск и се вписвало само това,което подлежи на вписване както е по правилника и й отказали да го впишат.В практиката когато има универсално правоприемство,което е възникнало в хода на процеса,вижте член 230 (2)/ ) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява./И наследниците ще бъдат обвързани като страна,а не като наследници.Изключение има за решенията за гражданското състояние те имат действия спрямо закона.Например решението за установяване на произход то е постановено с оглед поставяне под запрещение,това е с оглед на правната сигурност.Доказателство за това,че други лица ,освен страните не са обвързани със силата на пресъдено нещо е член 464 от ГПК,където е предвидена възможността конкуриращият се взискател в принудителното изпълнение да оспори чуждото вземане,да твърди,че то не съществува и да поиска да се установи,че то не съществува и тогава е казано изрично,че искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Това е доказателство,че той не е обвързан със силата на пресъдено нещо.Когато обаче става дума за право на длъжника,/пиша примера както го казва/ например съм на ваш имот,решението което е постановен по вашето дело с колежката мен ме обвързва,ако е доказдано,че вие сте собственик на имота, тя не може да ми каже по член 440 от ГПК аз съм собственик,аз мога да проведа принудителното изпълнение.Но ако тя е успяла да докаже,че тя е собственик и е успяла да спечели делото,аз не мога да извършва принудително изпълнение, моята правна възможност да се удовлетворя от този имот зависи от това дали той е на длъжника и аз мога само да водя иск по аргумент на член 135 от ЗЗД,с който да доказвам,че този процес е симулативен и,че вие сте собственик/Член 135. ЗЗД/ Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността./ Зачитането Зачитането не е елемент от самата сила на пресъдено нещо и то не се отнася до субективните предели на силата на пресъденото нещо.Зачитането се отнася до държавните органи,държавните учреждения и общините и се прилага като правило в случаи когато решението е преюдициално и спорът е решен между същите страни.Член 298 ГПК/ (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. /от друг източник I. В много случаи граждански правоотношения са въздигнати от закона в елемент от фактическия състав: на други граждански правоотношения; на финансови или административни правоотношения; на престъпления. В тези случаи съответното гражданско правоотношение обуславя друго гражданско, финансово, административно или наказателноправно отношение, явява се преюдициално спрямо него. Преюдициалното гражданско правоотношение може да е било потвърдено или отречено със СПН. Проблемът със зачитане на СПН възниква, когато се питаме какво е нейното значение, когато съд или друг държавен орган е призован да се произнесе по съществуването на обусловеното гражданско, административно, финансово или наказателно отношение.

Според чл. 297,298,299 ГПК/нов/ влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за съда, постановил решението, и за всички други съдилища и учреждения в РБ.

Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всяко преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на един въпрос, с който държавният орган е сезиран. Единствената преценка, на която има право държавният орган с оглед на зачитането на СПН, прави преценка дали вече е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи, или вече е отменена.

За да може да бъде зачетена СПН, която се намира в процес на формиране, законът заповядва да се спре обусловеното от нея производство, докато тя се породи и може да бъде взета предвид - - чл.229. ГПК/нов/

II. Съдът е длъжен да зачете СПН по всяко от производствата, които са му възложени. Едностранният характер на охранителните производства и важимостта на охранителния акт спрямо всички налагат обаче тази особеност, че по тях съдът е длъжен да зачете СПН, само когато с нея се отрича съществуването на гражданското правоотношение, обуславящо охранителния акт, но не и когато със СПН е потвърдено съществуването на това правоотношение.

Административни органи ще зачетат СПН, когато например трябва да се плати сума, дължима за отчужден имот и др.

Новият НПК не съдържа ограничението , предвидено от чл. 5 на стария НПК, според който по наказателни дела СПН се зачита само, когато тя има за предмет гражданско състояние или право на собственост. Изводът е, че това ограничение сега не важи и че по наказателни дела СПН ще следва да бъде зачетена всякога, когато има за предмет граждански правоотношения, обуславящи наказателна отговорност-./

От друг източник е и темата

СУБЕКТИВНИ ПРЕДЕЛИ НА СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО

I. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразяват поведението си с установеното от съда правно положение. Тези лица са обвързани от силата на пресъдено нещо, спрямо тях тя важи, те са нейни адресати.

Кръгът на тези лица не е неограничен. По правило силата на пресъдено нещо важи само между страните по делото - чл. 220 (1). Под страни законът разбира противопоставените субекти на процесуалното правоотношение: ищеца или ответника. Няма значение дали страната е главна, контролираща или подпомагаща. Процесуалният субституент като страна е така обвързан от силата на пресъдено нещо, както страната, която брани своето право. Адресатите на силата на пресъдено нещо не трябва да се смесват със субектите на правоотношението, предмет на силата на пресъдено нещо. Конкуриращият взискател по чл. 359 не участва в правоотношението, което оспорва, но е адресат на силата на пресъдено нещо. Същото важи за наследниците, които продължават предявения от наследодателя брачен иск - чл. 102 СК и др. Силата на пресъдено нещо важи между противопоставените страни, но не и между лицата, които заедно стоят на едната страна на процесуалното правоотношение.

Всички лица, които не са имали качеството "страна по делото", са трети лица, макар и да са били по делото представители на страната, свидетели или вещи лица. Спрямо тях силата на пресъдено нещо не важи.

II. В редица случаи обаче законът разпростира силата на пресъдено нещо и спрямо трети лица. Тогава те стават адресати на силата на пресъдено нещо и се намират в същото положение, в което се намира страната, относно която важи основанието, обуславящо разпростирането на силата на пресъдено нещо. Затова силата на пресъдено нещо важи между третото лице и противната страна, освен когато важи спрямо всички. В качеството си на адресат на силата на пресъдено нещо третото лице може да се позове на нея и тя да му бъде противопоставена. Важимостта спрямо третото лице на силата на пресъдено нещо не означава, че само поради това спрямо него ще се разпростират и другите правни последици на решението (изпълнителна сила, конститутивно действие, отговорност за разноски и др.). Общо за всички случаи трябва да се подчертае, че разпростирането на силата на пресъдено нещо запазва, укрепва и разширява нейния полезен ефект. Създаденият сектор на правен мир се разширява и стабилността на съдебно потвърденото правно положение се укрепва. С оглед на тези полезни последици законът разпростира силата на пресъдено нещо и спрямо трети лица, когато това е оправдано.

III. Това е оправдано преди всичко спрямо универсалните и частните правоприемници на страната, обвързана от силата на пресъдено нещо. Законът ги равнопоставя на самата страна. Тяхната обвързаност от силата на пресъдено нещо е абсолютно необходима.

1. Важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъпило, след като силата на пресъдено нещо е възникнала спрямо праводателя по делото, по което той е бил легитимиран.Защото правното основание на важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника е процесуална легитимация на неговия праводател по делото, от което е възникнала силата на пресъдено нещо.

2. Важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо наследника предпоставя, че той е приел наследството било направо, било под опис. Тя предпостава също обективно тъждество на делата.

3. Силата на пресъдено нещо спрямо частния правоприемник важи независимо от фактическия състав, обуславящ правоприемството, както и независимо от вида на правоприемството (конститутивно, транслативно или реститутивно).

4. Силата на пресъдено нещо важи както при приемството на права, така и при приемството на задължения. Това важи и при универсално, и при часно правоприемство.

IV. 1. Кредиторът не е правоприемник на длъжника, но спрямо него важи силата на пресъдено нещо, с която е признато или отречено, че определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на кредитора да се удовлетвори (чл.133 ЗЗД) е правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника.

2. Отговорността на поръчителя предпоставя, главното задължение съществува (чл. 138, 139 и 142 ЗЗД). Ето защо ако със сила на пресъдено нещо е било отречено съществуването на главното задължение по дело, водено между кредитора и длъжника, поръчителят може да се позове на силата на пресъдено нещо, ако кредиторът потърси неговата отговорност. Но кредиторът не може да се противопостави на поръчителя на силата на пресъдено нещо, с която главното задължение е било установено (чл. 142 ЗЗД).

V. Гражданското състояние на едно лице е противопоставимо на всички - чл. 220 (2). Исковете за гражданско състояние (за установяване и оспорване на произход, за отмяна на осиновяване или за установяване на неговата недействителност и брачни искове) - при тях силата на пресъдено нещо важи спрямо всички, като обхваща както лицата, легитимирани да предявят тези искове, така и лицата, които не са легитимирани да ги предявят. Никое от тези лица не може да предяви иск, за да установи обратното на това, което е било вече признато със сила на пресъдено нещо.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.