Лекции по Гражданско право


Категория на документа: Право


15.10.2008 г.
1. Понятие за ГП

Етимилогията на термина ГП се свързва с латинския термин ius civilis. Древните римлни означавали като ius civilis правото в Дванадесетте таблици, в законите и др. Този термин е по-различен в Древния Рим от сегашното значение. В Древния Рим означава съвкупност от всички правни норми, чиито адресати са физически лица - римски граждани. Тези норми регулират както равнопоставени отношения, така и правоотношения между римски граждани и римската държава. Т.е. в Др Р гр. пр., нак пр, проц правните отношения се регулират от нормите на ius civilis. Това означава, че терминът обхваща по-широк кръг отношения.

Сега ГП регулира правния статус на субектите на ГП - най-общо казано.

Логическият противовес на ius civilis е ius honorarium - това е правото, което произтича от едиктите на магистратите. Тези едикти се създават по ius gencium. При правото на народите адресатите не са римски граждани. Нормите на ius gencium се прилагат и при правоотношения между римски граждани и неримски граждани. Разликата между ius civiles и ius gencium е в различния субектен състав.

Посоченото значение на цивилното/гражданското право намира отражение в Юстинияновия Кодекс от 531 г. след Христа. Този Кодекс кодифицира ГП на Късния Рим. Значението на ius civiles тук вече се стеснява - включва само правни норми, които регулират правоотношения между граждани.

През Средновековието се провежда рецепция на Римското право. Тук вече ГП е логическият противовес на каноническото право. Каноническото право обхваща норми, създадени от църковни органи. То е систематизирано в Корпус Юрис Каноници. Нормите на КП регулират правоотношения между гражданите и църковните органи; отношения, свързани с личното право, брачното, наказателното и процесуалното право. ГП урежда отношения, свързани с придобиване и притежаване на имущество. Т.е., когато има парични взаимоотношения. През Средновековието физическите лица били подвластни на два нормени комплекса, две сисеми от правни норми - на каноническото право и на светското (гражданското) право. Гражданското право отразява по-тясно правно явление в сравнение със съвременната визия.

Съвременното си значение ГП започва да придобива от втората половина на 18 век. Тогава се появяват първите буржоазни граждански кодификации - 1756 г. Кодекс Максимилианус.....; Общ прустки земски кодекс от края на 18 век; Код Цивил или ФГК от 1804 г.; Германски граждански кодекс от 1896 г.

Благодарение на тези кодификационни актове терминът ГП става легален. Той започва да изразява тази съвкупност от норми, които регулират равнопоставените отношения в частната сфера.

В прецедентната система - не се осъществява рецепция на РЧП. Създава се самобитна теория, която почива на германо-норманската обичайно-правна система. По традиция, спецификата на ГП в тези държави се свързва с две главни правни различия в сравнение с континетналната система:

1. при прецедентната система липсва гражданска кодификация от типа на ФГК

2. наличие на специфична ситема от източници на обективното ГП, която се състои от 2 елемента - common law и statu law

The common law е основано на съдебдните прецеденти. Основният източник на право е case law - съдебни решения, установени от висши съдилища. Те са задължителни за всички съдилища. Съдът постановлява "жури".

Актовете на Statu law - актове на парламента/на конгреса в САЩ и др. Писаното законодателство се отличава с висока степен на казуистичност. Въз основа на него също могат да се развиват съдебни прецеденти.

Civil law - изразява континетналното европейско разбиране за ГП. В прецедентната система не се познава Civil law . Такава дисциплина няма в техните университети.

Терминът ГП в България - навлиза със създаването на законодателството в Третата Българска държава. То е трайно установено. Търговското право - от Германия; ЗЗД - от Франция и Италия.

Терминът ГП е многозначен - има 4 правни значения:

1. отрасъл на действащото обективно право - представлява съвкупност от правни норми, които определят вида и правното положение на гражданскоправните субекти и уреждат равнопоставените отношения между тях.

2. дял на правната наука - система от правни значения относно обективното ГП. Науката ГП изследва понятията, принципите, системата, дяловете и правнити институти на ГП.

3. учебна дисциплина - дава знания върху това, върху което се занимава

4. вид субективно право

Съотношение между Публично и Частно право

Мястото, което ГП заема в обективното право, не може да бъде определено, ако преди това не се разгледа съотношението между П и Ч право.

Съвреманната правна теория възприема от РП идеята, че действащият порядък се дели на ПП и ЧП. Началните идеи за ЧП като част от действащото обективно право се свързват с името на Улпиан. В "Институциите" Улпиан формира за първи път разграничителен критерий: публично е правото, което се отнася до положението на римската държава, а частно е правото, което засяга ползата на частните лица. От това следва, че разграничителният критерий следва да се търси в интереса; важни са и особеностите на субектите. Чии е интересът и какво качество имат субектите. За Улпиан разграничението между ПП и ЧП се оновава върху комплексен критерий.

След рецепцията - делението между ПП и ЧП започва да придобива фундаментално значение. Това деление обаче е чуждо на прецедентната правна система.

През следващите векове и 19 век в Европа възгледите за дуалистичната природа на правото преживяват разцвет. Това се случва главно, заради либералното учение за правовата държава, което прокламира ненамеса на държавата в частната сфера.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Гражданско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.