Лекции по граждански процес


Категория на документа: Право


27. Погасяване на облигац.отношение – основания и обща х-ка. Прихващане на насрещни задължения. Подновяване. Разваляне на договор. Др.основания за погасяване на облигац. отношения.Погасяване –основания и обща х-ка.Погасяването на обл.отн. става с изпълнението му или по взаимно съгласие на страните. Способите за погасяване на обл.отн. са 2 групи: а/ общи – изпълнение, обективна невъзможност, разваляне или погиване на вещта, оттегляне на поръчката или отказ, смърт. Б/ специални- прихващане /компенсация/, новация, опрощаване и сливане.IІ. Прихващане (компенсации) (К) ЗЗД. 1.Същност- К е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Правото на прихващане е субективно, потестативно погасително право. К не действа автоматично, а се упражнява чрез едностранно волеизявление на един от двамата насрещни длъжници. То е неформално, трябва да е отправено до насрещния длъжник и не може да се оттегли. 2.Функции: а)стопанска - избягват се двойните плащания; б)гаранционна (обезпечителна); в)погасителна (като действие на длъжника); г)средство за принудително реализиране на вземания (като П сделка на кредитора); 3.Предпоставки на К:а)два дълга; б)идентичност на субектите по двете ПО;в)еднородност и заместимост на двата насрещни дълга;г) изискуемост на активното вземане (т.е вземането на компенсиращия, а другото вземане е достатъчно да бъде изпьлняемо);д) ликвидност(безспорна установеност по основание и р-р). е) действителност на вземанията; 4. Действие:Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши."5.Недопустимост на К- това са случаите на факултативна К, която няма погасителен ефект без съгласието на другия кредитор: срещу несеквестируеми вземания; в)срещу вземания на Д за данъци; 6. Предварителен отказ от К -само по взаимно съгласие .7. Видове К:а) обикновена - може извънсъдебно или в хода на висящ процес чрез; б) съдебна (евентуална) - когато вземането не е ликвидно (оспорено е) - само с насрещен иск.в)договорна - може и при липса на законните условия;г)факултативна - само със съгласието на кредитора;ІІІ.Подновяване (новация) -Новацията е съглашение за поемане на 1 задължение с цел да се заличи друго старо задължение. Тя е договор – каузален, неформален.– д-р, с който се погасява 1 старо задължение, като се поема ново на негово място. 2.Предпоставки: а)валиден стар дълг; б)валиден нов дълг, който възниква на мястото на стария; в)разлика между тях по някой съществен елемент (страни, субекти); г)дееспособност на страните; 3. Видове: а)обективна (с нов предмет или основание); б)субективна (заместване на длъжника - пасивна; заместване на кредитора - активна);4. Последци - погасяване на стария дълг и възникване на новия;ІV. Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение.1.Същност -Правото на разваляне е потестативно право на изправната страна да заличи ОПО при неизпълнение. Възможно е в самия договор да има такава клауза - на практика тя ще се приложи, за да се избегне съдебната процедура; 2.Основни начала на режима:а) развалянето е крайно средство, а не алтернатива (на първо място еизпълнението).б) развалянето по пр-п става чрез едностранно волеизявление на изправната страна. 3.Предпоставки: а)неизпълнение (пълно неизп. или неточно изпълн.) б)виновно; в)кредиторът да е изправен.4.Способи за упражнение-А/ Едностранно волеизявление на изправната страна.Това е едностранна пр. сделка с развалящ ефект. То трябва да достигне до длъжника. Б/ Разваляне по съдебен ред- с конститутивен иск. 5 г. давност.а) при договори за вещни права върху недв. имоти (за да се впишат);б)при частична невъзможност, за която длъжникът не отговаря;5. Недопустимост на развалянето: 1/Когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора; 2/При невииовна невъзможност договорът се разваля по право; 3/Когато обременената с недостатъци вещ е повредена или погинала по вина на купувача. 6.Последици на развалянето: а)обратно д-е; б) връщане на престациите, защото основанието (дог.) е отпаднало ; в) за третите лица - по пр- п отпадат правата им, тъй катоправодателят не е собственик. V. Други основания за погасяване на облигационните отношения. 1/ Опрощаване– д-р м/у кредитора и длъжника, е който кредиторьтсе отказва от вземането си. Д-рът с каузален (при липса на основание недействителност), с погасителен ефект (и за обезпеченията). Елементите на д-ра са: съгласие, дееспособност, основание, предмет. Форма не се изисква;2/ Сливане - съединяване в 1 лице на двете качества - длъжник и кредитор по едно ПО. Получава се най-често при универсално правоприемство (наследяване) - освен когато наследството е прието по опис или кредиторите са поискали отделяне (и др.). Д-е на силването - 1/погасяване на П.3/ Стопанска непоносимост -Чл. 307 ТЗ: "Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати д-ра изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на д-ра противоречи на справедливостта и добросъвестността."

28. Промяна на субектите на облигац. отношение. Прехвърляне на вземане ( цесия). Поемане на задължения – видове.І. Промяна на субектите на облигац.отношение.Обл.отн.възниква м/у кредитор и длъжник. При определени обстоятелства, предв.в з-на може да настъпи промяна между тях. Този институт е известен като прехвърляне на вземания (цесия).IІ. Прехвърляне на вземания (цесия) .1.Определение - Ц е договор, с който носителят на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът не участва в цеснонния д-р. 2.Особености -Ц трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на договорите. Има особености, свързани с основанието, формата и предмета.Договорът е каузален - изисква се П основание, което може да е най-различно (продажба, дарение).Д-рът е неформален и се сключва с просто съгласие между страните (съгласие на длъжника не се изисква), освен когато П основание изисква опр.Предмет - само прехвърлими права и вземания.3. Действие:а) преминаване на вземането от цедента в/у цесионера;б) заедно с вземането преминават и привилегиите, обезпеченията и др. принадлежности.в) възраженията, които длъжникът е имал срещу цедента, също преминават върху цесионера.г)помощни права на цесионера - цедентът е длъжен: * да му предаде документите, които установяват вземането; *да потвърди писмено на цесионера цесията; *да дава сведения относно вземането при поискване ;д)съобщаване на Ц -"Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор."Съобщението трябва да изхожда от цедента, да е отправено до длъжника. е)отговорност на цедента - когато Ц е възмездна-отговаря за съществуването, р-ра и принадлежностите на вземането по време на цесията,не за платежоспособност на длъжника.IІI. Поемане на дълг/задължения/.1. Понятие-Поемането на дълг е смяна на длъжника, като старото ПО се запазва.ПД не е цесия, защото се сменя длъжникът, а не кредиторът. То не е и новация, защото не възниква ново ПО, а се запазва старото. Поемането на дълг може да се изрази във:а) Встъпване в – 3-то лице встъпва като солидарен съдлъжник .б) Заместване в дълг- това е същинското поемане на дълг -ТЛ замества досегашния длъжник, който се освобождава от задължението си - с изрично съгласие на кредитора.2. Основания: могат да бьдат най-различни - това са вътрешни отношения между длъжника и ТЛ. Те не засягат кредитора;3. Действие: 1/кредиторът губи претенцията си към стария длъжник, а може да я предявява само срещу новия длъжник;запазват се обезпеченията, дадени от заместения длъжник - така той от лично задължен се превръща в реално задължен;

29. Множество кредитори и длъжници. Разделност и солидарност. Видове солидарност.І. Множество кредитори и длъжници.За множество кредитори и длъжници говорим когато на активната или пасивната страна в обл.отн.има повече от един длъжник или кредитор. Правилото в ОП е разделност на дълговете. При разделността на вземанията, а така също е на задълженията всяко едно от тях е независимо от другите и има собствено правно битие. Всеки кредитор може да претендира от длъжника своята част.Солидарност (С).1.Същност - тя е отклонение от общото начало за разделност на дълговете и на вземанията. Бива активна и пасивна.2.Активна С (АС) - С между кредиторите - всеки от тях може да иска изпълнението на всичко дължимо, като направеното И освобождава длъжника спрямо останалите кредитори. Действие - има множество облигационни връзки за една и съща престация. Всеки кредитор заема спрямо длъжника П положение на довереник на останалите - но само за изпълнението, само за д-я в тяхна полза (той не може да опрости или да новира целия дълг).3.Пасивна С (ПС) - няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки, но И на един от длъжниците погасява задълженията на всички.а) Особености: *единство на престацията; * множество на облигационните връзки; *общност на целта: един и същ интерес на кредитора да бъде обезпечен и задоволен.б)ПС има голямо практическо значение - като обезпечение за кредитора.в) Източници:1/П сделка; 2/закон (при наличие на определен Юф - напр. поръчителство);г) Действие на пасивната С. Действията на ПС се разделят на главни и второстепенни. Главните д-я са обективни (засягат еднакво всички длъжници) и субективни (засягат само един от тях): Обективни д-я: *всеки отговаря за целия дълг - кредиторът може да насочи И срещу когото си иска от тях; *всеки може да изпълни и така всички се освобождават от дълга. Същото д-е имат и онези способи за погасяване, които са адекватни па изпълнението - даване вместо изпълнение, прихващане, а също и новация, но ако кредиторът не си е запазил правата за останалите съдлъжници. *всеки може да противопостави на кредитора общите възражения. Субективни (относителни) д-я: *отделна отговорност на всеки; Второстепенни д-я: *общността на интересите обуславя идеята за взаимно представителство на съдлъжниците - чл.123 ал.1: ако кредиторът се постави в забава от един длъжник, това се отнася за всички; чл.126 ал.1 изр.2: при невъзможност по вина на 1, другите отговарят до първоначално дължимото.Разпределение на дълга м/у съдлъжниците – пом/у си те са разделни длъжници. Ако един плати дълга, може да иска от всеки от останалите само неговата част, не всичко. По з-н те дължат по равно.Искове на платилия съдлъжник срещу другите: 1/личен обратен (регресен) иск (чл.127 ал.2); ако един от съдлъжниците е неплатежоспособен, загубата от това се разпределя между останалите. 2/суброгаторен иск (със запазване на обезпеченията);IIІ. Неделимост-Задължението е неделимо-не може да бъде изпълнено на части. Това има практическо значение при множество кредитори или длъжници. Ако длъжникът почине и има няколко наследници: а)при делимо задължение всеки наследник отговаря съразмерно с наследствения си дял; б)при неделимо задължение - за целия дълг;Видове неделимост:а) която следва от естеството на дължимата престация – 1/лични престации, 2/предметни престации за неделима вещ, 3/задължение да не се прави нищо,4/ ипотека, 5/поземлен сервитут (задължението да се даде нещо е делимо - прехвърля се идеална част);б) която следва от намерението на договарящите - когато са уговорили неделимост.Действие = пасивната солидарност. Освен това при няколко кредитори трябва да се престира на всички общо.

30.Защита на кредитора. Отговорност на длъжника с имуществото му. Упражняване правата на длъжника от кредитора. Отменителен иск. І. Имуществена отговорност. Имущ.отг.на длъжника служи за защита и обезпечение на кредитора. Цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него, ако няма законни основания за предпочитане. ЗЗД установява 2 пр-па на имущ.отг: 1/пълно подчиняване на длъжниковото имущ. под искането на кредитора и 2/равенство на крадиторите при удовлетворяването.Не всички права служат за обезпечение – съществуват несеквестируеми права, върху които не се допуска принудително ипълнение. Тъй като длъжника отговаря с имуществото си пред кредитора, съществуват правни способи за запазване на длъжниковото имущество.IІ. Упражняване правата на длъжника от кредитора.1. Цел - да запази целостта на длъжниковото имущество и така да подготви ефикасното удовлетворяване на кредиторите. Прилага се. когато длъжникът със своето бездействие намалява общото обезпечение на кредиторите си (неговото имущ. е такова обезпечение!). В такива случаи кредиторът може да упражни правата на длъжника от свое име - чрез иск или извънсъдебно. Искът се нарича непряк (косвен, сурогационен).2. Кои права може да упражни кредиторът - всички имуществени П.а)вещни - всички; б)облигац - всички вземания;3. Кои права не може да упражни: а)неимуществените; б)имуществени права от чисто личен х-р, в)имущ.несеквестируеми права; 4.Условия за упражняване: а)да е кредитор - има вземане към длъжника; б)да има интерес: когато длъжникът бездейства.5.Страни по иска:а)ищец е кредиторът: като процесуален субституент на длъжника; б)ответник е третото лице (длъжник на длъжника му);в)длъжникът се призовава като съищец; решението ще има сила и за него;6. Действие на решението по сурогационния иск:а)по отношение на кредитора - ако искът бъде уважен, кредиторът може да се удовлетвори по законния ред (не направо). Решението само връща имота в имуществото на длъжника, където то служи за общо обезпечение на всички кредитори - съразмерно.б)по отношение на останалите кредитори.в)по отношение на длъжника - има сила на присъдено нещо, защото той се призовава като страна.г) по отношение на длъжника на длъжника - срещу него се води процесът, за него е все едно е на кого ще плати.Отменителен иск (Павлов иск)-1.Цел - този иск е средство за защита на кредиторите срещу действията на длъжника, които ги увреждат (не бездействията, както е по чл.134) -като ги обявят за недействителни.2.За какви правни действия е приложим - всякакви, с изключение на неимуществените, несеквестируемите и тези, за които е необходима личната преценка на длъжника (както при сурогационния иск).3.Кой може да предяви иска - всеки кредитор, чието вземане е възникнало преди сключването на атакуваната сделка. Срещу кого - длъжника и ТЛ, с което длъжникът е договарял.Предпоставки: обективно условие: увреждане (от активни д-я на длъжника). Третото лице може да доказва, че длъжникът има достатъчно имоти за удовлетворяване на кредиторите си. Ако успее, отменителният иск ще бъде отхвърлен - няма увреждане.б)субективно условие - знание за увреждането.Действие: а)общо: това е иск за относително унищожение;б)м/у кредитора и длъжника: не е променено, както преди отмененото действие;в) м/у кредитора и другите кредитори: те не се ползват;г)м/у кредитора и ТЛ: кредиторът се удовлетворява преди ТЛ;

31. Лични обезпечения – обща х-ка . Поръчителство. Менителнично поръчителство. Банкова гаранция. Обезпеченията са средства за гарантиране изпълнението на задълженията. Видове:1.Лични - друго лице гарантира със своето имущество изпълнението: а) пасивна солидарност; б) поръчителство;2.Реални (вещни) - една вещ или имущ. право се отрежда като гаранция за изпълне ние на дълга: а) залог; б) ипотека;3. Привилегии и право на задържане. Лични обезпечения - Пасивната солидарност-в 29в-с.I. Поръчителство П уредба: чл.138-148 ЗЗД (обща);1.Определение и х-ка -Съглашение, с което едно лице (поръчител) се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Поръчителството е вид д-р; 1/акцесорен; 2/формален (писмена форма); 3/едностранен (ако не е уговорено друго); 4/безвъзмезден (ако не е уговорено друго); 5/каузален;Страни - поръчител и кредитор.2.Условия за действителност - общите за всеки договор +: 1/съгласие - в писм.форма; 2/дееспособност на поръчителя; 3/наличност на валиден главен дълг; 4/предметът е идентичен с този иа главното задължение, 5/основание - намерение да се обезпечи чужд дълг;3.Отграничения от:а) обещаването на действие или задължаване на ТЛ (чл.23) - за разлика от поръчителя, обещателят не отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а за бъдещо задължаване на ТЛ (няма акцесорен х-р); б)встъпване в дълг - встъпилият в чужд дълг отговаря на същото П основание като първонач. длъжник (поема дълга такъв, какъвто е); не е акцесорно; в)заместване в дълг (може м/у замества щия и длъжника със съгласието на кредитора; на същото П основание; поръч - само между поръчителя и кредитора, на собствено П основание.г)солидар ната съзадълженост и поръчителството си приличат по това, че няколко лица дължат едно и също и кредиторът може да преследва всеки от тях за целия дълг. Поръчителя отговаря за чужд дълг,а солидар ните длъжници за собствено задължение.д)авал (менителнично поръчителство - по запис на заповед) не е д-р, а едностранна правна сделка; задължението на авалиста не е акцесорно и каузално, а самостоятелно и абстрактно; той отговаря винаги солидарно, а обикн. поръчител може да уговори с кредитора друго.4. Отговорност на поръчителя - съдържанието и се определя от 2 фактора: главния дълг и уговореното.а) главният дълг - Поръчителя отговаря за целия дълг на длъжника;погасяването на гл. дълг погасява и отговорността на поръчителя; Права на поръчителя. Ако поръчителят изпълни: а)Личен обратен (регресен) иск срещу главния длъжник. Основание:- зависи от вътр. отн. между тях.Условия: 1/поръч. да е погасил дълга; 2/изпълнението да е редовно - с погасителен ефект за длъжника; 3/поръчителят да уведоми длъжника, че ще изпълни или че е предявен иск за изпълнение с/у него. Ако не го направи : ако длъжникът също е изпълнил, поръчителят губи обратния иск срещу него; Ако длъжникът изпълни, трябва да уведоми поръчителя.съдържание: главницата + разноските + законните лихви + вредите. б)суброга торен иск по чл.146 ал.1, 2 - встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника (изцяло) и с/у ТЛ, обезпечили дълга (частично). Действие: 1/спрямо длъжника: вземането се счита запазено ведно с всичките му привилегии, залози, ипотеки, ако те са дадени от самия длъжник. Суброгацията е допустима само ако поръч има обратен иск срещу длъжника, иначе - не. 2/спрямо ТЛ, обезпечили дълга: те се приравняват на съпоръчители. в) отговорност между съпоръчителите: пред кредитора те отговарят солидарно, освен ако е уговорено друго; пом/у си - не е солидарно - ако един плати, може да иска от всеки друг припадащата му се част, която зависи от вътр. отн. м/у тях.6. Прекратяване поръчителство: а)изпълнение или др равностоен акт (сливане, опрощаване) ; б)кредиторът не е предявил иск срещу длъжника 6 месеца след падежа(когато поръч. е обусловено със срок);1; в)кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника без съгласието на поръчителя; Менителнично поръчителство(авал)-Същност -Авалът е едностранно писм. Волеизявле ние върху М, с което авалистът се задължава да отговаря солидарно за изпълнение на менителнич ните задължения на лице, за което той гарантира. Прилича на поръчителството по ГП (чл.138 и сл. ЗЗД) - функциите са същите. Но има разлики: поръчител ството по ЗЗД е договор, каузален, акцесорен (обусловен е от валидността на основното ПО); авалът е едностранна сделка, абстрактна, не е акцесорна.Форма - върху М или алонжа се пише „като поръчител" или друг равнозначен израз и се подписва от поръчителя. Подписът върху лицевата страна на М се счита за поръчителство, освен ако е на издателя или на платеца. Ако не е посочено за кого се поръчителства, счита се, че е за издателя. Отговорност - същата, както на лицето, за което е поръчителствал;ІII. Банкова гаранция. (БГ) С БГ банката писм.се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице опр. сума пари съобразно условията, предвидени в нея. С Д-ра за БГ се гарантира едно плащане в случай, че то не се изпълни от длъжника. Той е разновидност на договора за поръчителство. Условие за действителност е писмформа. Възникват отношения между три страни - наредител, гарант и бенефициер. М/у наредителя и гаранта (банката) има д-р за поръчка, който е възмезден. М/у гаранта и бенефициера е отнош. по издадената БГ.Видове БГ - има разлкласификации: а)БГ едностранна сделка - това е принципът - и БГ д-р (м/у банката и наредителя). б)условна и безусловна; в)с пр.на регрес (обикновено е така) и без такова право.

31. Лични обезпечения – обща х-ка . Поръчителство. Менителнично поръчителство. Банкова гаранция. Обезпеченията са средства за гарантиране изпълнението на задълженията. Видове:1.Лични - друго лице гарантира със своето имущество изпълнението: а) пасивна солидарност; б) поръчителство;2.Реални (вещни) - една вещ или имущ. право се отрежда като гаранция за изпълне ние на дълга: а) залог; б) ипотека;3. Привилегии и право на задържане. Лични обезпечения - Пасивната солидарност-в 29в-с.I. Поръчителство П уредба: чл.138-148 ЗЗД (обща);1.Определение и х-ка -Съглашение, с което едно лице (поръчител) се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Поръчителството е вид д-р; 1/акцесорен; 2/формален (писмена форма); 3/едностранен (ако не е уговорено друго); 4/безвъзмезден (ако не е уговорено друго); 5/каузален;Страни - поръчител и кредитор.2.Условия за действителност - общите за всеки договор +: 1/съгласие - в писм.форма; 2/дееспособност на поръчителя; 3/наличност на валиден главен дълг; 4/предметът е идентичен с този иа главното задължение, 5/основание - намерение да се обезпечи чужд дълг;3.Отграничения от:а) обещаването на действие или задължаване на ТЛ (чл.23) - за разлика от поръчителя, обещателят не отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а за бъдещо задължаване на ТЛ (няма акцесорен х-р); б)встъпване в дълг - встъпилият в чужд дълг отговаря на същото П основание като първонач. длъжник (поема дълга такъв, какъвто е); не е акцесорно; в)заместване в дълг (може м/у замества щия и длъжника със съгласието на кредитора; на същото П основание; поръч - само между поръчителя и кредитора, на собствено П основание.г)солидар ната съзадълженост и поръчителството си приличат по това, че няколко лица дължат едно и също и кредиторът може да преследва всеки от тях за целия дълг. Поръчителя отговаря за чужд дълг,а солидар ните длъжници за собствено задължение.д)авал (менителнично поръчителство - по запис на заповед) не е д-р, а едностранна правна сделка; задължението на авалиста не е акцесорно и каузално, а самостоятелно и абстрактно; той отговаря винаги солидарно, а обикн. поръчител може да уговори с кредитора друго.4. Отговорност на поръчителя - съдържанието и се определя от 2 фактора: главния дълг и уговореното.а) главният дълг - Поръчителя отговаря за целия дълг на длъжника;погасяването на гл. дълг погасява и отговорността на поръчителя; Права на поръчителя. Ако поръчителят изпълни: а)Личен обратен (регресен) иск срещу главния длъжник. Основание:- зависи от вътр. отн. между тях.Условия: 1/поръч. да е погасил дълга; 2/изпълнението да е редовно - с погасителен ефект за длъжника; 3/поръчителят да уведоми длъжника, че ще изпълни или че е предявен иск за изпълнение с/у него. Ако не го направи : ако длъжникът също е изпълнил, поръчителят губи обратния иск срещу него; Ако длъжникът изпълни, трябва да уведоми поръчителя.съдържание: главницата + разноските + законните лихви + вредите. б)суброга торен иск по чл.146 ал.1, 2 - встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника (изцяло) и с/у ТЛ, обезпечили дълга (частично). Действие: 1/спрямо длъжника: вземането се счита запазено ведно с всичките му привилегии, залози, ипотеки, ако те са дадени от самия длъжник. Суброгацията е допустима само ако поръч има обратен иск срещу длъжника, иначе - не. 2/спрямо ТЛ, обезпечили дълга: те се приравняват на съпоръчители. в) отговорност между съпоръчителите: пред кредитора те отговарят солидарно, освен ако е уговорено друго; пом/у си - не е солидарно - ако един плати, може да иска от всеки друг припадащата му се част, която зависи от вътр. отн. м/у тях.6. Прекратяване поръчителство: а)изпълнение или др равностоен акт (сливане, опрощаване) ; б)кредиторът не е предявил иск срещу длъжника 6 месеца след падежа(когато поръч. е обусловено със срок);1; в)кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника без съгласието на поръчителя; Менителнично поръчителство(авал)-Същност -Авалът е едностранно писм. Волеизявле ние върху М, с което авалистът се задължава да отговаря солидарно за изпълнение на менителнич ните задължения на лице, за което той гарантира. Прилича на поръчителството по ГП (чл.138 и сл. ЗЗД) - функциите са същите. Но има разлики: поръчител ството по ЗЗД е договор, каузален, акцесорен (обусловен е от валидността на основното ПО); авалът е едностранна сделка, абстрактна, не е акцесорна.Форма - върху М или алонжа се пише „като поръчител" или друг равнозначен израз и се подписва от поръчителя. Подписът върху лицевата страна на М се счита за поръчителство, освен ако е на издателя или на платеца. Ако не е посочено за кого се поръчителства, счита се, че е за издателя. Отговорност - същата, както на лицето, за което е поръчителствал;ІII. Банкова гаранция. (БГ) С БГ банката писм.се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице опр. сума пари съобразно условията, предвидени в нея. С Д-ра за БГ се гарантира едно плащане в случай, че то не се изпълни от длъжника. Той е разновидност на договора за поръчителство. Условие за действителност е писмформа. Възникват отношения между три страни - наредител, гарант и бенефициер. М/у наредителя и гаранта (банката) има д-р за поръчка, който е възмезден. М/у гаранта и бенефициера е отнош. по издадената БГ.Видове БГ - има разлкласификации: а)БГ едностранна сделка - това е принципът - и БГ д-р (м/у банката и наредителя). б)условна и безусловна; в)с пр.на регрес (обикновено е така) и без такова право.

32. Реални обезпечения – обща х-ка. Залог в гражд. право. Залог в търг.право. Особен залог. Договорна ипотека. Специализация.Сключване. Форма. Вписване. Законни ипотеки. Вписване. Действие.Реални обезпечения са вещн обезпечения. Когато 1 вещ, или имущест право се отрежда като гаранция за изпълнението на дълга.А. Залог - може да бъде в/у вещи и върху права. Той е д-р м/у залогодателя и залогоприемателя, по силата , на който изпълнението на 1 задължение е било обезпечено с движ. вещ. Залогът обезпечава изпълнението на 1 чуждо задължение.І. Залог в/у вещи- Същност - Заложното право е П на кредитора при неизпълнение да се удовлетвори по предпочитание от цената на заложената вещ - това е особено обезпечение. З е несамостоятелно, акцесорно, добавъчно П - не възниква без вземане и следва съдбата на гл.задължение.Той е право в/у движ. вещ.Видове - според учредяването: а)законен, б)договорен -съглашение, по силата на което залогодателят (длъжник или ТЛ) дава една движ. вещ на залогоприемател (кредитор).Страни- залогоприе мател (кредитор) и залогодателят (обикновено е собственик, може да е длъжникът, но може и ТЛ). Залогоприемателят може и да не държи вещта, а ТЛ (залогодържател).Д-рът е: 1/обезпечителен, 2/акцесорен; 3/неформален; 4/реален.Предмет - всички движ.вещи.Съдържание : Права на залогоприемателя: *да държи вещта; *да се удовлетвори по предпочитание;*да предизвиква продаването й. Задължения: *да се грижи за вещта като добър стопанин; *дължи плодовете; *да върне вещта при погасяване дълга; ІІ.Залог в/у вземания - чл. 162 –могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят.Предмет - не вещи, а права (вземания) - всички, освен непрехвърлимите (както при цесията).Сключване - Договорът с неформален - сключва се със съгласие. Съобщава се на заложния длъжник (чийто кредитор е заложил вземането си) - с писмен документ. Съобщаването е необходимо за да има д-е спрямо заложителя и да може да се противопостави на ТЛ.ІІІ. Търговски залог. Особености: може да се уговори при забава на длъжника кредиторът да се удовлетвори от вещта без съдебна намеса, като я продаде. Може да се уговори и той да събира плодовете от вещта за сметка на задължението (прихващане). Залогодателят може да запази държането върху вещта - в случаи и по ред, определени със закон. Предвижда се и право на залог по закон (т.е. без изрична уговорка): в полза на спедитора срещу доверителя; на превозвача; Търговско право на задържане - особеност: може и за неизискуеми вземания при определени предпоставки (открито производство по несъстоятелност, безуспешно принудително изпълнение). Особени залози - 'Закон за особените залози (ДВ бр. 100/96 г.) -това са залози без предаване на заложеното имущество. Договорът се сключва в писмена форма. Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл.2 ТЗ. Могат да се залагат много неща, вкл. дружествени дялове, дори търг. предприятие. Особените залози се вписват в централен регистър към М на правъсъдието, за да могат да се противопоставят на ТЛ. Уредено е изпълн.пр-во върху заложеното имуществ. Б. Ипотека -П уредба – ЗЗД,ЗБ, ЗБНБ Определение - право, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори по предпочитание от стойността на един недвижим имот при изпълнението, независимо в чия собственост е имотът. Ипотеката е обезпечение в полза на кредитора.Ипотеката е неделимо право, следва вещта.Вписване: а)Функции – действие - *конститутивно действие, *оповестително д-е, * показва реда на ипотеките, * доказателствено. б)процедура – 1/при договорната ипотека: служебно от нотариуса; 2/при законната ипотека - по молба на кредитора (да съдържа всички необходими данни, да приложи документа, който му дава правото); в)подновяване на вписването: вписването действа 10 години, трябва да се поднови преди изтичането на този срок - по молба на кредитора +препис от договора или молбата за учредяване па ипотеката. г)отбелязвания - по молба на заинтересования - при смяна на кредитора, на длъжника, присъединяване и др. д)заличаване на вписването - то погасява ипотеката, отбелязва се върху вписания договор или молба. Може да стане доброволно (по волята на кредитора); съдебно (въз основа на съдебно решение - когато кредиторът неоснователно отказва да се съгласи със заличаването); по искане на купувача при публична продан (тя заличава всички ипотеки), от всеки заинтересован, ако ипотеката не е била подновена.Съдържание на ипотечното право:А)правото да не се допуска влошаване на имота, б/правото на предпочтително удовлетворение - независимо в чия собственост е имотът - само чрез публична продан, неделимо. Погасяване на ипотеката: 1/със погасяване на вземането, 2/ на собствено основание – при погиване на имота, при отчуждаване, при отказ от ипотека, при принудителна продан и при заличаване на ипотеката.І. Договорна ипотека. Тя е Д-р между собственика на имота и кредитора на главния дълг. Възниква чрез вписване на договор за ипотека, съставен във формата на нотариален акт.Условия за действителност биват: 1/материални – а/дееспособност –способност за сключване на д-ра; б/лицето да е собственик на ипотекираната вещ; 2/ формални условия –а/учредяването на ипотеката с нотариален акт -нотариална форма; б/вписване; в/ипотеката да съдържа определени данни –пълно описание на имота, който се ипотекира –имот, собственик, вземане, кредитор, падеж; г/ изискване за специалност - специализация (конкретизация на имота и вземането).Дог.ипотека се учредява със сключване на д-р за ипотека. Формата й е нотариална- нотариален акт. Вписва се служебно от нотариуса.ІІ. Законна ипотека -Законът допуска в изрично определени случаи като изключителна облага вписването на ипотека по силата на определен закон –необходима е молба за вписване, а не възниква автоматично от закона.Законната ипотека се учредява: 1/в полза на отчуждителя на недвижим имот за обезпечение на вземанията му по договора (чл.168 ЗЗД); 2/в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела (напр. при наследяване) (чл.168 ЗЗД); 3/ в полза на банката върху закупения с банков кредит недвижим имот (чл.13 ЗБ); 4/в полза на д-вата *върху отстъпен при замяна недв.имот, *върху сграда построена на държ.място, *при продажба на държавни жилища.Условията за валидност са същите, както за договорната ипотека. Разликата е, че законът е дал право ипотеката да се учреди с едностранно волеизявление (а не по съгласие) и вписването става по молба на кредитора (а не служебно от нотариуса)

33.Договори за възмездно придобиване на права. ..
I.Продажба. Определение и х-ка. П уредба: чл. 183-213 ЗЗД. С/о чл.183:" С д-ра за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати." (П.Попов: + да предаде/ да получи вещта).
Продажбата е договор: 1/транслативен; 2/двустранен(права и задължения и за двете страни); 3/възмезден;4/неформален (изключения: недв.имоти - нотариална форма; предв.д-ри за недвижими имоти - писмена форма; автомобили и др - писмена форма с нотариална заверка на подписите, продажба на наследство – писмена форма с нотариално заверени подписи.); 5/консенсуален –не е нужно да се предава вещта; 6/комутативен -при сключването му страните знаят каква е насрещната облага, по изкл.може и алеаторен - напр. собственик на недв.имот прехвърля собствеността срещу задължението за издръжка и гледане – не е известнооблагата която ще получи прехвърлителя; 7/каузален;
II.Видове продажба. –1/обикновена (ЗЗД); 2/търговска (ТЗ); 3/международна(външнотърговска);
III.Страни, предмет. 1.Страните са продавач и купувач. - Не могат да бъдат купувачи: а)управители и длъж.лица-продавачи относно поверените им имущества; настойниците и попечителите, б) съдии, прокурори, съдия-изпълнители, нотариуси и адвокати относно спорните права, подсъдни на съда, към който се числят, освен ако са съсобственици. В)Забрана за договаряне сам със себе си –пълномощник и на двете страни.
2.Предмет на д-ра могат да бъдат вещи,у които се продават–движими, недвижими,индивидуално и родово определени, бъдещи вещи. Вещи, които не могат да се продават са тези, които са публична държ.собственост, тези, за които е изрично уговорено това, и вещи извън гражданския оборот- нарк. Предмет на задължението на продавача могат да бъдат вещи или права. Предмет на задължението на купувача е цената.
ІV.Задължения на страните:
А/ Задължения на продавача:
1. Да прехвърли собствеността на продадената вещ.
а)при индивидуално определени вещи това става автоматично със съгласието - рискът също преминава. Тук продажбата има вещно- облигаторно д-е.
б)не автоматично: *родово определени вещи (при индивидуализацията); *бъдещи вещи (при създаването им); *алтернативно определени вещи (при избора); *при отлагателно условие (при настъпването му); *при продажба на чужда вещ (продавачът може да придобие собствеността и тогава ще я прехвърли; ако не може - купувачът може да развали договора; или да придобие собствеността оригинерно по чл.78ЗС; при недвижим имот, ако впише нотариалния акт преди другото лице, което е купило преди него, но не е вписало).
2. Да предаде вещта - на купувача, негов представител или на превозвач в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава..
3. Да плати разноските по предаването + 1/2 от др. разноски при недв.имоти, ако не е угов.др.
Б/ Задължения на купувача:
1/Да плати цената (в местожителството на продавача).
2/Да получи вещта (от купувача, от представител или превозвач). Отговорност за неполучаване: *рискът преминава върху купувача; *продавачът може да иска изпълнение + обезщетение за вредите; *продавача може да развали договора по чл.87 + вредите; *чл.201-разваляне след неполучаване на неплатена вещ.
3/Да поеме разноските: а)за дв. вещи - по договора + прехвърлянето + приемането; б)за недв. имоти - [1/2(дог + прехв) + приемането].
При неплащане продавачът може: *да задържи; *да развали договора с обратно д-е; *да иска обезщетение за вредите; *да иска връщане на вещта в 15-дневен срок (чл.202) - но не и във вреда на кредиторите на купувача
V. Отговорност на продавача при евикция (съдебно отстранение на купувача) - чл. 188-192.
Прилага се, когато се окаже, че ТЛ имат П на собственост или други права върху вещта, които могат да се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това (чл. 188). Прилага се предимно за недв. имоти, а за движими - само когато не е приложен чл.78/ЗС (защото тогава той не може да бъде евикциран).
Евикцията е 2 вида: предстояща (евентуална) и осъществена (съдебна).
1/ Евентуална евикция /предстояща/- когато ТЛ още не е упражнило правата си.
Купувачът може (чл.189): а)да развали д-ра по чл.87-с едностранно волеизявление (извънсъдебно за дв.и съдебно за недв.вещи); б)да иска връщане на цената (цялата, освен ако купувачът е извлякъл полза от повреди, които сам е направил); в)направените от него разноски по д-ра; г)необх. и полезни разноски за вещта; д)др.вреди - по общия ред, като ги докаже; е)да задържи вещта до заплащането;
Той може и да оспори правата на ТЛ, като привлече в процеса и продавача. За да избегне отстранението, той може да плати ипотеч. задължение, или да обезщети ТЛ..
2/Съдебна евикция /осъществена/-ТЛ е упражнило правата си, купувачът е съдебно отстранен (евинциран) изцяло или отчасти със съд. решение, д-рът е развален по право. Купувачът има същите права, както при евентуалната евикция, +: *разноските по процеса за евинциране (чл.191); *стойността на плодовете, които е осъден да върне на ТЛ; Това се отнася за добросъвестния купувач/не е знаел по време на продажбата за правата на трети лица./. Недобросъвестният може да иска само цената! .
При частична евикция-само част от вещта е принадлежала на трето лице - същите правила, с някои особености (чл.190).
VІ.Отговорност на продавача за недостатъци (чл.193)
Всяка от страните по д-ра трябва да изпълни задълженията си точни и добросъвестно. Лошото изпълнение е една от формите на неточното изпълнение. – когато вещта няма необходимите качества. Става въпрос за недостатъци на продадената вещ, 1/които съществено намаляват цената и или годността и за обикновена или предвидена в договора употреба; или 2/ са скрити,неочевидни.
Недостатъкът трябва: 1/да съществува по време на продаж-бата, 2/да е бил съществен, 3/ да не е бил известен на купувача.
Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъците - обективна отговорност . При откриването им купувачът трябва да уведоми продавача (чл.194 ал.1) - откриването им може да стане и по-късно, в рамките на давностния срок. Продавачът не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача при продажбата - явните се считат за известни, тях купувачът трябва да е открил при първоначалния оглед, а не по-късно. Продавачът отговаря и без уведомяване, ако е знаел за недостатъците (чл.194 ал.2).
Купувачът може: а)да развали д-ра, да иска цената обратно + разноските по д-ра; б)да задържи вещта и да иска намаляване на цената (ако не се споразумеят - съдът); в)да задържи вещта и да иска поправяне на недостатъците за сметка на продавача; г)при родови вещи - да иска да се заменят с други от същия вид; д)във всички случаи - и вредите, по общите правила (чл. 195 ал.2) – за предвидимите преки и непосредствени вреди той отговаря независимо от добросъвестността, но ако иска и непредвидимите вреди, купувачът трябва да докаже, че продавачът е бил недобросъвестен, т.е. знаел е за недостатъците;
Давност (чл.197): 1 год. за недвиж, 6 мес. за движими или 3 год. при съзнателно премълчаване (този срок може да бъде променен по съгласие на страните - това е изключение от пр-пите на давността!)
Всяко съглашение за освобождаване на продавача от отговорност е недействително.
Правилата относно отговорността не се прилагат при публична продан (чл.199).
VІІ. Продажба на наследство.
Тук не се прехвърля правото на собственост върху конкретни или отделни предмети. Тя е продажба на права. Тази продажба е д-р, с който наследникът прехвърля на друго лице срещу определена парична сума, наричана цена, съвкупността от права и задължения, които е придобил по реда на наследяването/наследството/. При продажбата на наследство продавачът трябва само да гарантира качеството си на наследник. Този д-р е алеаторен, тъй като облагата не е известна.
Форма на продажбата на наследство – писмена с нотариално заверени подписи. Необходимо е да бъде вписан в службата по вписванията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.