Лекции по ГПН


Категория на документа: Право


Въпрос 1. Обективно право. Гражданско, частно и публично право. Система на гражданското право. Особености на гражданскоправните източници, видове. Гражданскоправни норми – видове. Действие на гражданскоправните норми. Норми на международното частно право.
Думата право идва от латинската directus и означава да се прави онова, което съответства на правилата. Въпреки единството във вижданията по отношение на понятието и неговата етимология, думата “право” има две различни съдържания:
1. Едното определя правото като правила за поведение, които уреждат отношенията между хората в едно общество и чието спазване е гарантирано от публичната власт - това са правния ред, правните норми, или по-точно сборът от всички правни норми, които са в сила в една държава. Тези правила за поведение са изработени от държавната власт, от която се санкционират и нарушителите им.
2. Другото становище схваща правото като правно можене, като оправомощаване от правна норма. Говорим за дадена власт на едно лице да ползва една вещ или да изисква от друго лице изпълнение на една престация.
В първия случай говорим за право в обективен смисъл на думата, във втория – за право в субективния смисъл на думата. Налице е една реалност, съставена от два елемента. Това обуславя разглеждането на правото в два раздела: обективно и субективно право.
Правните норми са правила за поведение, които в организираното общество регулират обществените отношения и чието спазване е осигурено при нужда чрез публична принуда. Правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта. Те трябва да са съобразени и с принципите на уважение на човешкото достойнство, правото на живот, на свобода, на собственост. Сборът от всички тези правни норми представлява обективно право. Много отдавна правните норми са разделени на две групи – норми на публичното и норми на частното право.
Система на гражданското право.
Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Системата е обективно обусловена от естеството на отношенията, върху които въздействат правните норми, от тяхното съдържание, от изисквания за практическо удобство.
Системата на гражданското право/ГП/ има както теоретическо, така и важно практическо значение.
В своето развитие ГП се свързва с две известни системи, които и досега се прилагат в законодателствата на съвременните държави:
1. Институционна /от Институциите на Гай/ - при нея правните норми на ГП се разпределят в 3 части – “За лицата” – съдържа разпоредби за правния статут на ФЛ, брака, родителските права и настойничеството, “За имуществата и различните видоизменения на собствеността” – разпоредби за вещите, собствеността и другите вещни права; и “За различните способи за придобиване на собственост” – обхваща нормите на наследственото и облигационното право, разпоредби за давността и владението.
2. Пандектна система /18-19в./ - за нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения, са обособени в обща част на гражданския кодекс. Останалите норми се подреждат в специални части по клонове: облигационно, вещно, семейно и наследствено право.
Системата на българското ГП не е закрепена по нормативен път в своя пълен, разгърнат вид, поради липса на граждански кодекс. В теорията на ГП преобладава разбирането, което структурира съвкупността на гражданскоправните норми по образец на пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГП. В нея най-напред се поставят нормите на обективното ГП: за източниците, действието на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляване на празнотите в него. Следват дялове на общата част, които се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт, представителството и погасителната давност.
За разлика от класическата пандектна система в нашата преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното право /съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права, които имат основно значение както за националната икономика, така и за интересите на отделните правни субекти/, със закони като Закон за собствеността/ЗС/, Закон за собствеността и ползването на земеделски земи. На второ място следва да се постави облигационното право – то е най-големият по обхват клон на ГП и включва общи правила за източниците на облигационни отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационни задължения. Облигационното право има особена част, която обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения. Закони на облигационното право: ЗЗД, ЗС, Семейният кодекс, Закона за наследството. Следващ клон на ГП е авторското право, което съдържа правния режим на правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството, върху изпълнения на артисти, върху звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Основен закон в тази област е ЗАвПСП. Останалите съвкупности върху нематериални блага със стопанско значение, като изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, търговски марки, географски означения и др. не следва да се включат в ГП.
Според някои автори семейното право, което е съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и неимуществени отношения между лица, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване с основен нормативен акт СК, също трябва да се включи като клон на ГП.
Последният клон на ГП е наследственото право то обхваща нормите, които уреждат преминаването на имуществените права и задължения на едно ФЛ след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон. Основен нормативен акт е ЗН.
Особености на гражданскоправните източници, видове.
Източниците на правото са особен вид ЮФ. Техен специфичен белег е правното им действие. То се състои най често в установяването на нови правни норми, или в изменение или отмяна, тълкуване или спиране действието на действащи такива.
Имаме пет вида актове – нормативни актове, решения на Конституционния съд, правен обичай, тълкувателни решения, и постановления на ВКС, правила на морала и справедливостта.
Нормативен акт – волеизявление на овластени от закона лица, при съблюдаване на определен ред и има за последица установяването на нови правни норми, или в изменение или отмяна, тълкуване или спиране действието на действащи такива. Най – високо стои конституцията, законите приети от НС, указите на президента, но те на се източник на Гр. право и нямат нормативен характер, постановления, правилници, наредби, инструкции и разпореждания на МС, нормативни актове на министри и ведомствени ръководители, актове на органите на местното самоуправление.
Конституцията като източник на гражданското право;
Законът и подзаконовите НА, като източници на гражданското право
Решения на Конституционния съд – това са решенията на КС, с които се тълкуват разпоредби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право, след публикуването им и влизането им в сила, тълкуваните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла изяснен в тълкувателното решение – чл. 149, ал. 1 от К на РБ.
Решения на КС, с които се признава противоконституционност на гражданскоправни норми, поради правното им действие, което е задължително за всички;
Международните договори като източник на гражданското право – конвенции, спогодби, съглашения. По своята същност те са двустранни или многостранни държавни актове – Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост 1883 г.; Женевска конвенция за авторското право 1952 г.

Правен обичай – той е исторически най – ранният източник на правото. Два основни фактора формират правният обичай като правна норма:
- външният – продължителното спазване на определено правило за поведение;
- вътрешният – съзнанието, че това се прави, поради неговата задължителност;
В зависимост от отношението на правния обичай, спрямо писаното право той може да бъде:
- правен обичай, който е в съгласие с духа и съдържанието на закона
- правен обичай, чрез който действат правила които липсват в писаното право
- правен обичай, който противоречи на правила, които се съдържат в закона.
Развитието на обичайното право е преминало през 3 етапа, през които по различен начин се очертава съотношението между закон в широк смисъл и правен обичай
- Първи етап – правният обичай е единствен или първостепенен източник на правото, защото още няма достатъчно развито законодателство
- Втори етап – законът се утвърждава като равноправен на правният обичай, без да оспорва самостоятелната задължителна сила на обичая
- Трети период – 19 век – законът се налага като основен източник на гражданското право и измества правния обичай, като зависим (субсидиарен) източник;
Правните обичаи според териториалното си действие биват: общи – които се прилагат на територията на цялата страна; местни (локални) – важат само за определени части на територията
С оглед на действието им спрямо лицата биват – общи – прилагат се за всички гражданскоправни субекти и специални – прилагат се само спрямо определен кръг лица, принадлежащи към определена професия народност или религия.
Значение на правилата на морала за гражданското право. Справедливостта. Съдебната практика и съдебния прецедент. Общи актове на Върховния касационен съд.
Правно значение съдебната практика – според действащата конституция съдебната власт, която е отделна от законодателната и изпълнителната е призвана да защитава правата и законните интереси на правните субекти. Със Закона за съдебната власт е установена системата на органите, чрез които държавата осъществява тази власт. Решаващо значение за защита на субективните права има дейността на съдилищата. Те биват – районни, окръжни, апелативни и ВКС. Могат да се създават и специализирани – търговски, трудови, патентни и др.
Нашата правна система не признава съдебния прецедент като източник на правни норми. Съдебният прецедент е характерен за Европейските континентални правни системи и англо-саксонската правна система. Съдебният прецедент представлява признаване на задължителната сила на правило за поведение, установено за пръв път със съдебен акт по конкретно дело. Всеки съд, който е сезиран с аналогичен спор е длъжен да прилага установеното правило.
Понятието съдебна практика законодателят използва в три разпоредби:
-чл. 41 от ЗСВ и се отнася до противоречива съдебна практика на ВКС и ВАС;
-чл. 84 т. 2 се отнася до произнасяне на тълкувателни решения при неправилна или противоречива съдебна практика;
В този текст под съдебна практика се има предвид съдебни актове на различни съдилища, включително на състави на ВКС, които се отнасят до едни и същи правни норми. Противоречива е съдебната практика, която има различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби. Съдебната практика на едно или повече съдилища по определени гражданскоправни норми може и да бъде единна (непротиворечива, последователна), още константна практика. Неправилната съдебна практика се основава на неточно, погрешно тълкуване и прилагане на нормативните разпоредби. ВКС като висша съдебна инстанция има задължение да упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. Той изследва и анализира съдебната практика на всички съдилища по граждански дела. Когато се констатира наличие на неправилна или противоречива практика ОС на ГК на ВКС, която включва всички съдии, които решават граждански дела разпределени в няколко отделения, постановява тълкувателни решения, с които дава указания за отстраняване на грешките при тълкуване и прилагане на съответните гражданскоправни норми. Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят само – Председателят на ВКС, Министърът на Правосъдието и Главният прокурор – чл.86, ал.1 от ЗСВ. Заседанията на общото събрания за произнасяна на тълкувателни решения задължително присъстват Главният прокурор или негов заместник, и представител на висшия адвокатски съвет, които изразяват становище. Председателят на ВКС или негов заместник могат да поканят и други съдии и изтъкнати специалист, които нямат право на глас. Тълкувателните решения на ОСГК на ВКС са задължителни за органите на изпълнителната и съдебната власт, косвено тълкувателните решения са задължителни и за субектите на частното право – ФЛ и ЮЛ, и държавата като страни по граждански спорове.
- чл. 95, т. 3 от ЗСВ – той предвижда издаване на тълкувателни решения от ОС на съдиите от ВАС при неправилна и противоречива съдебна практика, по приложението на закона в административното правораздаване.
Чл. 41 от ЗСВ предвижда издаване на тълкувателно постановления от Пленумите на ВАС и ВКС на съвместно заседание само при противоречива практика на тези висши инстанции. Изрично не се урежда правна сила на тези постановления, но щом тълкувателните решения на тези инстанции са задължителни, следва да се приеме, че и постановленията са задължителни за органите на изпълнителната и съдебната власт.
Моралът и добрите нрави в гражданското право.

Правните норми не се единствените правила, чрез които се въздейства върху поведението на хората в обществото. Заедно с тях действат морални, технически, религиозни, професионални и други правил, който мотивират и санкционират по своеобразен начин социалното поведение. За гражданското право най-важни са моралните принципи и норми. Те се установяват като господстващи в дадено общество възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за порядъчни и непорядъчно поведение между хората. От идеите и принципите на морала се извеждат нравствено-етични правила за поведение. Някой от тези правила се приемат от законодателя и се превръщат в правни норми. Тези случаи, при които законът изрично се позовава на морала или на отделни нравствено-етични категории дават основание, моралът да се счита з субсидиарен източник на гражданското право. Трите понятия, с които понастоящем си служи гражданското законодателство: морал, правила на морала; добри нрави и добросъвестност, принадлежат към един род и имат сходна характеристика – те са нравствено – етични принципи и правила. Общо правно значение на посочените нравствено-етични категории се отдава в четири насоки:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по ГПН 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.