Лекции и разработки по вещно право


Категория на документа: Право


 ВЕЩНО ПРАВО
№ 1. Вещното право като дял от обективното гражданско право - понятие, предмет, система и източници на вещното право.
С термина вещно право се означават няколко неща:

1./ Клон от правото (по конкретно от гражданското право), който обслужва статиката на гражданските правоотношения. Като част от тях - вещното право е уредено нормативно в страните, които имат граждански кодекс непосредствено след общата част. В България отсъствието на граждански кодекс е довело до разпокъсана уредба в отделни закони (ЗС, ЗДС, ЗОС и други), което създава проблеми при правоприлагането. Преди 1951 г. материята е била уредена в ЗИСС - акт, според някои автори, имащ кодификационен характер. Този закон (ЗИСС) има 325 члена и съдържа подробна уредба на основните вещноправни институти. Днес ЗС, след последните промени, има ограничено приложно поле и голяма част от материята се урежда от други закони.

2./ Със същия термин се означава определена учебна и научна дисциплина, която се свързва с изучаването на правото на собственост и другите вещни права.

3./ Със същия термин се означава определно субективно право, което спада към категорията на притежателните права.
Генезисът на съвременното вещно право е в Римското право, което е създало вещноправни институти, познати и днес на множество правни системи, включително някои от термините се възприети и днес.

1. Вещното право като обективно право
Като обективно право вещното право (ВП) представлява система от гражданскоправни норми, които уреждат вещните отношения. Това са имуществени отношения между равнопоставени субекти по повод субективни вещни права и фактически състояния (владение, държане) върху индивидуално определени вещи.
Кодификация на ВП представлява Закона за собсвтеността (ЗС).
1.1. Предмет на ВП
Нормите на ВП уреждат няколко групи отношения свързани със статиката на материалните блага, регулирани от гражданското право. Това са отношенията по придобиване и изгубване, притежание, упражняване и защита на субективните вещни права, владението и държането, както и вписванията (чл.1 ЗС).
1.2. Отграничение на ВП като наука и учебна дисциплина
Науката за ВП изучава обективното ВП и практиката по неговото прилагане и обосновава предложения за подобряване на тяхната ефективност.
Учебната дисциплина "вещно право" е задължителен предмет за студентите юристи, който ги запознава с обективното ВП - неговите методи, принципи и институти.
1.3. Взаимодействие на ВП с другите клонове на гражданското право и с други правни отрасли
Най-тесни връзки на взаимодействие ВП осъществява с облигационното право, което урежда способи за придобиване и прехвърляне на вещни права. В рамките на наследственото право урежда преминаването на вещни права при наследяване, отношенията между наследниците и трети лица. Семейното право урежда притежанието на имущества от съпрузи и разпореждането с тях - субективните вещни права като обект на съпружеска имуществена общност. ВП урежда и отношенията във връзка с нематериални блага, които са обективирани в материални носители и представляват предмет на регулация от правото на интелектуалната собственост.

По отношения на имуществата на търговците действа общият вещноправен режим.
Административното право урежда някой способи за придобиване - юридически факти и смесени фактически състави, както и средства за защита на вещните права.
Наказателното право установява наказателноправната защита на собсвтеността и другите вещни права, като урежда посегателствата срещу тях като престъпни състави.

2. Система. Източници. Принципи на ВП.
2.1. Система на ВП
Системата на ЗС урежда отношенията в няколко дяла - собсвтеност, други вещни права, владение, придобиване и изгубване на собсвтеността, защитата на вещни права, вписванията.
2.2. Източници на ВП
Сред нормативните актове източници на ВП са някои конституционни норми - чл.17, 18, 21, 22 от Конституцията на РБ; решения на КС; закони за изменение и допълнение на Конституцията.
Законът за собсвтеността представлява lex generalis - съдържа общите правила относно вещите и субективните вещни права.
Редица други закони се явяват специални по отношение на ЗС:
- Закон за държавната собсвтеност (ЗДС);
- Закон за общинската собсвтеност (ЗОС);
- Закон за устройство на територията (ЗУТ);
- Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.)
- Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);
- Закон за собсвтеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);
- Закон за защитените територии (ЗЗТер);
- Закон за приватизацията и следприватизационен контрол (ЗПСпК)

Сред подзаконовите нормативни актове по-важни за ВП са:
- Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС);
- Правилник за вписванията (ПВ);
- Правилник за прилагане на ЗОС (ППЗОС);
- Правилни за прилагане на ЗДС (ППЗДС);

2.3. Принципи на ВП
Общи приницпи на ВП са основните начала на правото и принципите на гражданското право.
Специфични за ВП са принципа за законоустановеност на броя и вида на субективните вещни права (numerus clausus) и принципа за законоустановеност на правото на частна собсвтеност - чл.17 КРБ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции и разработки по вещно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.