Курсова работа - ликвидация на ТД


Категория на документа: Право




З А Д О Ч Н О О Б У Ч Е Н И Е

БАКАЛАВЪРСКА ПРОГРАМА

Учебна година 2012/2013 г.

Учебна дисциплина "ТЪРГОВСКО ПРАВО"

КУРСОВА РАБОТА

ЛИКВИДАЦИЯ на Търговските дружества

Проверил: Доц. Д-р Л. Ценова

26.05/2013 година

Прекратяването на дружеството е фаза от юридическото му съществуване. Но това не означава, че се прекратява като субект на правото. Дадената фирма (търговско дружество - ООД / ЕООД или ЕТ) продължава да бъде субект на търговския оборот с всички регистрации, пререгистрации, подаване на данъчни и други декларации и т.н. , независимо, че на практика може да не функционира. Процедурата е ликвидационeн процес (по решение на компетентен орган) и чак след това се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър в качеството му на правен субект. В най-общи думи ликвидацията на ТД представлява особено исково производство, служещо за разпределение на неговото имуществото след прекратяване му. Това е и целта на ликвидационното производство - прекратяване на търговската дейност с оглед на правните последици.

Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица (съконтрагенти), осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове. Правото на ликвидационен дял е второто основно имуществено право на съдружниците. То се реализира тогава, когато се стигне до прекратяване на дружеството. Принципът е, че всеки съдружник има право на такава част от имуществото на прекратеното търговско дружество, в което членува, която да е пропорционална на неговото дялово участие към момента на прекратяване на дружеството. Това право на съдружниците възниква след като бъдат удовлетворени вземанията на дружествените кредитори. Естествено е възможно и съдружниците да не получат ликвидационен дял, ако имуществото на дружеството бъде заделено за удовлетворяване на кредиторите.
Правилата, свързани с ликвидацията наТД, са установени в гл. 17 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 266, ал.1 от ТЗ след прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация, а според ал. 2 - срокът за завършване на ликвидацията се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите ТД - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. При необходимост определеният срок може да се продължи.

Етапите на ликвидацията са :
* Прекратяване на дейността и назначаване на ликвидатори;
* Установяване на състава на имуществото на дружеството към момента на прекратяване на дейността;
* Действия по изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и превръщане на имуществото в пари;
* Окончателен баланс, въз основа на който се разпределя останалото имущество между съдружниците/акционерите и прекратяване на юридическото лице и заличаването му от търговския регистър.

За начало - при обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация". Това се вписва в търговския регистър, прилагат се подписите (образци) на ликвидаторите. Представителната власт преминава върху тях. Несъмнено в обема на представителната власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Съдружниците на ТД, или където има ОС (Общо събрание) ги избират - един или повече (но не се формира ликвидационна комисия) ликвидатори на дружеството. Възможно е ликвидаторите да са посочени в дружествения договор/устава. При капиталовите търговски дружества законът предвижда, че ликвидатор може да се назначи от съда - по искане на 1/20 от капитала при уважителни причини - право на малцинството. Това правило на практика се отнася до АД и КДА, защото при ООД има правило, че същото действие може да се извърши от 1/10 от капитала или от да се иска от контрольора. Това са хипотезите, когато мнозинството е злоупотребило с правата си. При ООД има и специално правило, че ако не е предвидено друго в дружествения договор управителят е ликвидатор. "Важни причини" означава, че :
1. Има обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца. Такива са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, работа против интересите на дружеството и др. Влошаването на отношенията между ликвидаторите обаче не е основание за освобождаването им.
2. Ликвидатора действа против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация. Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране. Приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му.
Ликвидаторите могат да се назначават и от длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията. Когато ликвидацията става със съдебно решение, ликвидаторите се назначават от съда. Фактическият състав по назначаване на ликвидатора включва и другия задължителен елемент - съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ). Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на АД, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването). След избирането на ликвидаторите, търговското предприятие преминава под тяхното управление и задачата за удовлетворяване на кредиторите се превръща в техен приоритет. Ликвидаторът е едноличен орган, ФЛ или ЮЛ.
В основни линии ликвидаторите са длъжни:
* да довършат текущите сделки;
* да съберат вземанията;
* да превърнат останалото имущество в пари;
* да удовлетворят кредиторите;
* да поискат заличаване на прекратеното дружество от търговския регистър.

Ликвидаторът на ТД има две правоотношения - такова, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на ТД в ликвидация; и вътрешно облигационно правоотношение. Ликвидаторът носи имуществена отговорност с договорен характер (съответно и наказателна) , предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, за извършените от него сделки и действия, увреждащи търговеца или кредиторите му, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение.
Приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация дружество се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. - Н. К.). Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя. абраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество - чл. 240б ТЗ).

Търговските сделки на ТД в ликвидация, по които то става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници. Не могат да се сключват нови придобивни сделки и да се развива неговата нормална търговска дейност.

Освен ликвидаторът ТД в ликвидация съдържа и още един орган за управление: съд . Той има охранителна и контролна функция. Когато ликвидацията е доброволна, когато длъжникът решава доброволно да започне производство по ликвидация, производството започва така - провежда се, гласува се, квалифицирано мнозинство, избира се ликвидатор, самото дружество си избира ликвидатора, но няма пречка кой да е съдружник или трето лице да бъде ликвидатор, след което решението се внася в съда и започва производството по ликвидация. При възникването по съдебно решение има и обявление в Търговския регистър, защото от неговото обявяване започва да тече срокът за удовлетворяване на кредиторите.

Установяването актива или пасива на дружеството става чрез встъпителен ликвидационен баланс и доклад, които ликвидаторите представят на ръководния орган (съдружниците). Следва те да започнат работата си на базата на така установените права и задължения. След приключването на всяка календарна година се прави годишно приключване, с годишен счетоводен отчет и доклад към него.

За приключване на ликвидацията трябва да се удовлетворят кредиторите, но за това е необходимо да се знаят техните претенции . Всеки кредитор трябва да предяви вземането си пред ликвидаторите. Ако кредитор не предяви вземането си - то не се губи, но не се знае какво ще стане с имуществото (в този случай съответната част от имуществото се внася по сметка в банка). При спорни вземания имуществото се разпределя, само ако се осигури обезпечение за спорните кредитори.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа - ликвидация на ТД 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.