Конституционно право


Категория на документа: Право


Конституционно право - предмет, метод; конституционна правна норма и отношение

КП произтича от идеята за конституционализъм. Той исторически се открива още от времето на Римската държава, когато са издавани т.нар "едикти", "декрети" и други подобни актове, които са приличали на днешните закони. В съвременния смисъл на понятието "конституционализъм" се заражда по време на буржоазните революции в Европа, като антипод на абсолютните монархии. Той пропагандира идеите "да се установи либерално-демократично управление". Френската революция превръща идеите за конституционализъм от съвкупност от идеи в реален модел за управление на обществото. Конституционализмът извежда на преден план човека с неговите ненакърними права и задължения. Конституционализмът е господството на правото на всички сфери на обществения живот и се основава на принципа на свободата, народния суверенитет и разделението на властите. Абсолютен белег за наличието на конституционализъм е наличието на конституция. Конституционализмът означава "върховенство на основния закон на конституцията, който изключва съществуването на правни актове, противоречащи на конституцията". В правния мир идеите на конституционализма се обективират чрез конституционното право. ???????????????????????? на правото, върху който се изграждат останалите отрасли. КП определя системата на държавните органи в страната, системата на държавна организация, както и основните права и свободи на гражданите. Самото наименование "КП" произлиза от френското законодателство.
Методът на правното регулиране на КП е властническият метод. Това е метод, при който винаги единият от субектите в правоотношението властва по отношение на другия субект (НС властва над МС. НС избира мин. съвет, правителството, гласува законите, които правителството трябва да прилага).
Предметът на правно регулиране на КП обхваща най-важните обществени отношения, които възникват при осъществяване на публичната власт и на народния суверенитет.
- Първите правоотношения са тези, които възникват с формата на държавно управление, формата на държавно устройство, както и отношенията, които възникват при упражняване на държавната власт.
- Вторите правоотношения са тези, имащи връзка с икономическата система. Тези разпоредби регламентират икономическата система в страната.
- Правоотношенията, които регламентират правния статут на гражданите - отношенията по придобиване на българско гражданство, правата и задълженията на отделните граждани.
- Правоотношенията, които възникват във връзка с конституирането, организацията и дейността на представителните органи в страната - парламента и президента.
- Правоотношенията, които регулират и определят основите на изпълнителната власт в страната. Изпълнителната власт са правителството, президента и отделните министерства.
- Правоотношенията, които възникват в съдебната власт.
- Особена група правоотношения, които са предмет на регулиране от КП са тези, които са свързани с конституирането и организацията на конституционния съд в страната.
- Правоотношенията, свързани относно приемането, изменението и допълнението на конституцията.

Когато говорим за КП важно място заемат нормите за КП. Тук нормите обикновено съдържат само диспозицията. Хипотезите и санкцията обикновено не съществуват в конституционната норма. Характерно за конституционно правните норми е, че те уреждат отношения, които възникват при функционирането на държавната организация. Отношения, които определят икономическите основи на обществото. КН се характеризират с висока степен на абстрактност, т.е. те са най-общи правни норми, които установяват основните положения на други правни отрасли. За да бъдат приложени те трябва да бъдат доразвити. КН се разделят на материално-правни и процесуално-правни.

Характерно за конституционното правоотношение е, че то се характеризира с властнически характер, възниква и е свързано с процеса на осъществяване на публичната власт. Най-често властническият характер се проявява в непосредственото властване на единия субект по отношение на другия в конкретното правоотношение. Друга характерна особеност на конституционното отношение е, че по принцип един от субектите винаги трябва да е държавен орган.

Основанията за възникване на конституционните отношения са действията на правните субекти при осъществяване на държавната власт. Тези действия се основават винаги на предоставени правомощия или права на определени субекти.

Субектите на КП се разделят на колективни и индивидуални.
- Към колективните субекти се отнася на първо място народът, като носител на народния суверенитет, т.е. това са всички политически дееспособни граждани на страната. Следващият колективен субект е държавата и съответно нейните органи. Към колективните държавни органи се включва парламентът, министерския съвет, общинските съвети - всички органи на държавната власт, които са от някои колектив.
- Индивидуални субекти - тук се отнасят едноличните държавни органи. На първо място това са отделните министри. На следващо място са местните индивидуални органи, като кметове, областни управители. Към индивидуалните субекти могат да бъдат включени и отделните граждани - всеки отделен гражданин на България е индивидуален субект.
I Източниците на конституционното право - основен източник е конституцията. Конституцията е основен закон на държавата и на обществото. Тя е акт, който регламентира начина на формиране на държавните структури, осъществяването на държавната власт и статуса на гражданите. Конституцията е върховен закон и представлява основа на конституционното право. Други източници на конституционното право са обикновените закони в страната. Не всички закони обаче могат да бъдат източник на КП. Само законите, отнасящи се до предмета на регулиране на КП са такива източници - "Законът за допитване до народа", "Законът за българското гражданство" и всички останали устройствени закони - "Закон за висшия съд" и прочие. Не са източници на КП "Търговския закон", "Закона за собствеността", тъй като те регламентират съвсем различни правоотношения. Един от основните специфични източници на КП е "Правилникът за организация и дейност на народното събрание". Правилникът доразвива разпоредбите, посочени в конституцията. На следващо място в източниците са определени актове на президента на страната. Това са различните укази, които издава президента във връзка с дейността на държавната власт.
II Принципи на конституционното право
- Принципът на обективност - че трябва да се намерят и използват обективни критерии за оценка на конституционно-правните процеси, а също и за характера и същността на конституционно-правните норми.
- Принципът на познаваемостта - той изисква нормите, институтите на КП да бъдат задълбочено и всестранно изследване.
- Принципът на детерминизма - това означава да се разкрият връзките и отношенията между институтите и явленията в правната действителност.
- Принципът на непрекъснатото развитие - това означава, че КП и конституционализмът непрекъснато се изменят под влияние на обективното обществено развитие.
- Принципът на историцизма - това означава КП да следва в своето развитие историческото развитие на обществото, тоест да се развива както на теория, така и на практика.

Конституционното право регулира обществените отношения, които възникват при осъществяване на държавната власт, като съдейства за усъвършенстването на политическата система на обществото и за демокрацията.
Мандат на НС-4г.
Мандата на президента-5г.
Мандат на кмета-4г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конституционно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.