Източници на правото


Категория на документа: Право


Лекция № 1/06.10.2010г.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

Предмет и метод на общата теория на правото: - науката представлява система от знания за рационално обяснение на действителността. Науката не е единственият начин за обяснение на действителността. Тя може да бъде обяснена митологично, теологично, научно (чрез развиването на закономерности, природни закони, зависимости между явленията).

Системата от научни знания се развива през епохата на Просвещението (17в. - 18в. Епохата на Рационализма).

В зависимост от това какво изучават, науките се разделят на две основни групи - природни и социални науки. Природните науки изучават закономерностите в живата и неживата природа (астрономия, физика, химия, биология). В природните науки закономерностите са много по-трайни.

Предмет на социалните науки е обществото и различните негови аспекти и хора. При социалните науки закономерностите са много по-променливи и неустойчиви. Важна роля играе волевата същност. Социалните науки, от своя страна, се разделят на науки, които реално определят хората; поведенчески науки (философия, социология); нормативни науки. Предмет на нормативните науки са социалните норми.

Правната наука е социална нормативна наука. Тя разглежда правните норми. Правните науки се разграничават в две основни групи:
* Отраслови правни науки - те имат за свой предмет изучаването на действащите правни норми в отделните правни отрасли. Предмет на науката "Конституционно право" са нормите на Конституцията и законите, свързани с действието на Конституцията; предмет на науката "Административно право" са нормите, чрез които се осъществява администрирането; предмет на науката "Наказателно право" са нормите, които установяват кои деяния са престъпление и какви наказания се предвиждат за съответните престъпления; предмет на "Търговското право" са търговските дружества, търговските сделки и търговската несъстоятелност. Отрасловите правни науки са ограничени в изучаването на конкретна правна наука (система).
* Теоретични и исторически правни науки - те имат за свой предмет изучаването на историческите факти, като История на българската държава и право, Римско частно право или обща теория на правото. ОТП от своя страна има за свой предмет не действителните норми в една правна система, а общите правни понятия, които се използват във всяка една правна система, от всеки един юрист. Правната наука използва правният език. ОТП дава основните понятия, около който се изгражда правният език.

ОТП има за задача да покаже възникването и развитието на основните правни понятия; да покаже връзката между основните правни понятия и политиката, институциите, държавата, морала - защото правото е регулативна система.

Правото включва три основни системи:
* Система от норми - система от общи правила за поведение (правни норми);
* Система от индивидуални правила за поведение (пример с присъда за лицето Х от 10 години лишаване от свобода) - индивидуалните права са най-важните мотиви за нашето поведение;
* Система от съдилища, която прилага правните норми и защитава субективните права. Правните норми и субективните права без система от съдилища няма да действат (пример: Родителите дължат издръжка на децата си студенти до 25 годишна възраст - записано е в нормите);

Правна система: - правото възниква в този момент, в който възниква и обществото. Обществото възниква с появата на езика. В ранните общества съществува право, но то не е организирано - липсват развити политически институции, държава (Вавилон, Египет). Първата завършена правна система е тази на Римската държава, която по онова време вече има законодателство.

Правна система - понятието е персонално, териториално и времево обвързано. Съществуват три вида правни системи:
> Национални правни системи /НПС/ - действат на територията на различните суверенни държави (Българска национална правна система, Италианска национална правна система..). Наричат се още вътрешни национални системи/вътрешно право. НПС биват териториални, времеви, суверенни или автономни;
> Международни публично правни системи /МПП/ - действат между суверенните държави и международните организации. Тази система не е териториална, тя действа в целият свят. При определени условия МПП може да действа не само между държавите, но и на териториите на отделните държави. Съществува надмощие на МПП над НПС; МПП е над държавна.
> Правна система на Европейския съюз /ПЕС/ - системата е над държавна, но само по отношение на страните членки на ЕС (всичките 27 държави). За останалите 170 държави не съществува тази система. При определени условия правните норми на ЕС могат да пораждат действие на територията на държавите членки.

Източници на правото: - терминът "източници на правото" е сравнително нов в правната наука. Възниква през 17 век и е свързан с т.нар. "естествено правно направление", което приема, че естественото право е източник на позитивното право (на законите, създавани от държавата). Източник на правото означава "акт - документ", който съдържа правни норми. Законите, правният обичай, Конституцията...са източници на правото.

Смисълът на източник на правото - тогава, когато правните норми придобиват юридическа сила или валидност. Юридическата сила на една правна норма означава, че правилото за поведение, което се съдържа в тази норма може да бъде изпълнено (реализирано) принудително.

Пример: Договор за продажба - купувачът е длъжен да заплати на продавача цената за стоката. Това е правило за поведение, съдържащо се в правните норми. Ако нормата притежава юридическа сила, купувачът ще бъде осъден, ако продавачът предяви съдебен иск.

Правните норми придобиват юридическа сила, ако се съдържат в съответен източник на правото (закон, под закон, акт...). Решаването на юридически казуси става с помощта на валидни правни норми. Валидните правни норми могат да бъдат откривани в източниците на правото.

Правото и източниците на правото еволюират в три основни етапа. Първи етап на еволюция: - от възникване на правото до 19 век, където основен източник на правото /почти единствен/ е правният обичай. Вторият етап на еволюция започва от 19 век /в течение на век и половина/, където източници на правото са законите и нормативните актове на изпълнителната власт. Третият етап на еволюция започва след втората световна война до средата на 20 век, където основни източници на правото са конституциите във вътрешната правна система и недържавните източници (корпоративно право, някои видове масови договори). Засилва се значението на масовите договори във връзка със засилената международна интеграция.

В сегашно време правната наука използва понятието "източник на правото" в три основни смисъла:

1. Исторически смисъл: - актове и документи, съдържащи правни норми, загубили своята юридическа сила (останали като исторически факти);
2. Материални източници: - факти и обстоятелства, които са вън от правото, които са в обществото, но които служат като основание за приемането на закон, на отделна правна норма. Такива източници могат да бъдат определени идеологии /идеи/. Например християнската идеология - причината в някои страни, като Полша, Италия да съществува законодателство, което забранява абортите;
3. Формални източници: - чрез тях правните норми придобиват юридическа сила. Формалните източници обхващат актовете-документи и правната процедура за издаване и приемане на този акт-документ;
> Процедура за приемане;
> Акт-документ;
> Юридическа сила на акта;
> Юридическо действие;

Видове източници на правото: - във всяко общество съществуват различни източници на правото. Те се разделят по следния начин:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източници на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.