Юридически факти


Категория на документа: Право



Видове правонарушения
В зависимост от своя характер и спецификата си в отделните отрасли на правото правонарушенията биват: деликти (правонарушения в гражданското право), административни нарушения, дисциплинирани правонарушения (правонарушения в трудовото право) и престъпления (правонарушения в наказателното право, характеризиращи се с най-висока степен на обществена опасност).
Деликтите в гражданското право представляват тези действия (бездействия), при които виновно са причинени вреди другиму. Тук обществената опасност се изразява в това, че са причинени вреди. Те могат да бъдат имуществени и неимуществени. Причиняването на вредите може да представлява престъпление или административно нарушение, за което отделно се носи наказателна или административна отговорност. Възможно е обаче действието, причинило вредите, да не представлява престъпление или административно нарушение. В такъв случай за него се носи единствено деликтна отговорност.
Административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Дисциплинарните нарушения представляват нарушение на установени дисциплинарни правила за определен вид лица.
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Обществената опасност на престъпленията е най-висока в сравнение с тази при другите правонарушения и засяга най-осезателно обществения и правния порядък. Поради това наказателната отговорност се осъществява от специализираните органи на държавата - следствие и прокуратура.
Правонарушенията се различават съществено по своята природа и обществена опасност. Те се вписват в различните правни отрасли с различен юридически режим, а оттам и довеждат до настъпването на различни правни последици.

7. Други видове юридически факти в зависимост от сферата на своето проявление
- Пак с оглед на характера правните последици, което води до своеобразно вписване на фактите в различните правни отрасли, са типични юридически факти за конституционното право, за гражданското право (сделки), за административното право (административни актове) и т.н.

- Друго деление на юридическите факти според проявната си форма е на положителни и отрицателни.
Положителните са тези юридически факти, при които фактическите обстоятелства трябва да са налице, за да настъпят правните последици. Това са тези факти и събития, които са осъществени в действителността. Положителните юридически факти се характеризират с протяжност във времето и пространството.
Отрицателни са тези юридически факти, при които правните последици се свързват с липсата на тези факти - за да се сключи брак, необходимо условие е да липсва друг брак. При тях е необходима липса на каквито и да е явления от действителността.
Породените правни последици следователно се дължат на липса на едно или друго обстоятелство, което препятства предимно индивидуалното регулиране на човешкото поведение.

- Според характера на действието юридическите факти се делят на факти с еднократно действие и на факти с непрекъснато действие.
Фактите с еднократно действие са тези, които се извършват или протичат, съответно пораждат юридическите си последици в ограничен период от време. Същественото е, че при еднократните юридически факти правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на юридическия факт. При тях правните норми свързват настъпването на еднократни юридическите последици само в дадения конкретен случай: сключване на договор, извършване на правонарушение, раждане на човек, изтичане на срок и т.н.
Фактите с непрекъснато действие се наричат още състояния. Те се вписват продължително във времето, непрекъснато или периодично като пораждат непрестанно предвидените правни последици. Такива са например бракът, нетрудоспособността, гражданствотото и т.н.

- Според това дали изискват активно поведение или не, юридическите факти се делят на действия и бездействия
При действията се изисква съзнателно проявление на физическа активност от страна на човека.
При бездействията също е налице участие на волята на човека, но тя се проявява по друг начин, за разлика от действието. Като пример може да се посочи недоносителството, въздигнато като престъпление от особената част на Наказателния кодекс. То се състои в това, че едно лице знае за извършването на дадено престъпление, но не съобщава за това на ограните на властта, т.е. то се въздържа от действия (съобщаването за извършеното престъпление) и следователно бездейства.
- В зависимост от количественото съдържание юридическите факти биват прости и сложни
Простите юридически факти се състоят от един-единствен факт. Типични прости юридически факти са юридическите събития, например падането на градушка. Някой действия също могат да бъдат прости, например завещанието. При него е необходимо наличието единствено на едностранно волеизявление за разпореждане с имущество след смъртта на едно лице.
Сложните юридически факти се състоят от два или повече факта обединени в едно единно цяло. Вън от сложния юридически факт всяко от съставляващите го обстоятелства няма юридическо действие. От своя страна, за да породи юридическо действие сложният юридически факт, трябва да са налице всички съставни обстоятелства. Пример за сложен юридически факт е правонарушението. То се състои от 5 основни части, като е необходимо тяхното едновременнно наличие: вреда, неправомерно действие, причинна връзка, вина, вменяемост. Тези признаци образуват едно единно цяло - правонарушението, самостоятелно нямат никакво правно действие.
Практическото значение на разграничаването е в сферата на доказването. При сложните юридически факти трябва да бъде доказано съществуването на всяка една от характеристиките. Т.е. отделните единични факти могат да бъдат разположени във времето по два начина: едновременно или последователно. Към първата група спада примерно един договор, с който се прехвърлят вещни права върху един недвижим имот. Към втората група спада примерно съдебното производство, което е един динамичен фактически състав. Ако не е доказана дори само една от характеристиките, това означава, че не е доказан, следователно не съществува и сложният юридически факт като цяло. Оттук идва и другото име на сложните юридически факти - фактически състави.

8. Заключение

Юридическите факти са част от правната практика, от това което наричаме юреспруденция. В течение на времето са отпаднали едни факти като юридически, за да бъдат заменени от други, за които опитът е преценил, че трябва да бъдат класифицирани като такива. С развитието на нови правоотношения се достига до нуждата от установяването на нови позитивни установявания. Например в областа на гражданското право се появиха нови форми на съдружие между субектите или нови правни връзки, непознати на по-старите правни системи - банково дело, застраховане, нови видове сделки и договори. В областта на наказателносто право като юридически факти се въздигат и нови прояви на престъпна дейност и т.н.
В по-общ план можем да кажем, че всичко в позитивното право е юридически факти. Цялата правна действителност е съвкупност от юридически факти. Подредени по определен начин, те са част от правната система. Но тяхното място функционално е повече в сферата на правоприлагането, отколкото на правообразуването. Защото никя правна норма не може да бъде реализирана, ако не настъпи юридическият факт, с който се свързват правните последици на тази правна норма. Иначе правно-логически юридическите факти спадат към правообразуването, защото се съдържат в правни норми, създадени от законодателя.
Юридическите факти имат своя логика, те не се създават хаотично. Дори такъв изявен представител на позитивизма като проф. Венелин Ганев посочва, че "ако законодателят не се съобрази с тия фактори и, възползван от формално неограничената си правна власт, въздигне в юридически един акт, чиято правна квалификация не се оправдава социално етически и не е съобразена с необходимостите на общественото развитие, оформят се обществени и етически сили, които се стремят да дисквалифицират тия факти от правни и ирелевантни за правото и да установят отново едно по-пълно равновесие между правно квалифицираните факти и обществено-етическите двигатели на социално развитие.

Използвана литература

1. Милкова, Д. Обща теория на правото С., 2009.
2. Ташев, Р. Обща теория на правото. С., 2010.
3. Ганев, В. Обща теория на правото. С., 1995.
4. Радев, Д. Обща теория на правото. С., 2008.
5. Колев, Т. Въведение в правото. С., 2005.
6. Торбов, Ц. Обща теория на правото. С., 2002.
7. Торбов, Ц. История и теория на правото. С., 1992.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Юридически факти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.