Юридически факти


Категория на документа: Право


По правило юридическите действия (юридическото поведение) са юридически факти, а събитията имат ролята на юридически факти по изключение. Най-често тяхната роля е да образуват заедно с юридически действия единен фактически състав. Така например възможно е чрез договор за застраховка да бъдат застраховани определени имущества за щети, причинени от природни събития. За да породи действието си застрахователният договор, не е достатъчно единствено събитието да се случи, необходимо е извършването на редица други юридически действия на страните при договора.
В зависимост от това как протичат юридическите събития - без участието на човешката воля, или са резултат на волеви човешки действия различаваме два вида юридически събития: абсолютни и относителни.
При абсолютните юридически събития липсва каквото и да е участие на човека. Такива са процесите, които започват и протичат изцяло по силата на природни закономерности.
При относителните юридически събития естествените закономерности са предизвикани от волева човешка дейност, но в конкретното правоотношение тази дейност има значение именно като събитие. Така например наследството се открива със смъртта на човека-наследодател. В наследственото право юридически факт е смъртта като събитие. Възможно е в един случай това събитие да е абсолютно (възраст или заболяване), а в друг - относително (убийство). Ако смъртта настъпи като относително събитие, то ще породи и други правни последици (наказателна отговорност, лишаване от наследство). Откриването на наследството се поражда от настъпилата смърт като юридически факт.
Юридическите действия са основният кръг юридически факти. По своята същност те представляват резултат от проява на човешка воля и съзнание или най-малкото човешка воля и съзнание трябва да присъстват като централен техен елемент. Всъщност тук става дума за т.нар. деяние - външно проявление на съзнателни психически преживявания посредством съответни мускулни и телесни движения. Това означава, че става дума както за действия в същинския смисъл на думата, така и за бездействия. Юридическите действия в същинския смисъл на думата са проява на активно човешко поведение. Бездействията са проявни форми на пасивно поведение. Най-често те са резултат от обстоятелството, че преди това правните норми са задължили субекта на правото да действа активно, а той се е въздържал. Тогава неговото пасивно поведение вече представлява своеобразен юридически факт, който ще доведе до настъпването на съответни правни последици.
Някой автори приемат, че заедно с юридическите събития и юридическите действия съществува самостоятелна група юридически факти - условно наречени факти от душевния живот на хората. Такива са: емоционалните прояви, подбудите, целите.
В следващото изложение вниманието ще бъде съсредоточено върху юридически факти, които са резултат от волево човешко поведение. Те са доминиращата група юридически факти, защото по дефиниция правото регулира човешкото поведение, тоест юридическите дейтвия на хората.
В зависимост от това дали са в съгласие с изискванията на действащото право или не - юридическите действия се разделят на правомерни и неправомерни.
Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. Възможно е постигането на правния резултат да е бил пряка цел на субекта на правото - в този случай се извършва индивидуален юридически акт. Възможно е обаче постигането на правния резултат да не е пряка цел и да не е волево желан за субекта на правото - в този случай се осъществява юридическа постъпка.

5. Правомерните юридически действия биват три вида:
индивидуални актове, юридически постъпки и действия, създаващи обективиран правен резултат.
Най-важните и най-многобройните от правомерните юридически действия са индивидуалните актове. Това са правомерни юридически действия, при които е налице ясно изразена правнорелевантна воля и на субекта да постигне съответните правни последици. Субектът тук цели, желае настъпването на тези последици. Индивидуалните актове се създават чрез изявление на волята. Чрез индивидуалния юридически акт се създава ново индивидуално правило за поведение, чрез което се регулира бъдещето поведение на правните субекти. При тях е налице индивидуална регулация на поведението от страна на правните субекти, която липсва при всички останали юридически факти. Те се подразделят на държавноправни актове, административноправни актове, сделки, процесуалноправни актове, актове на трудовото право, на семейното право и т.н.
Индивидуалните юридически актове притежават юридическа сила и строго определено индивидуализирано юридическо действие. Новото правило за поведение е индивидуално, защото е правно задължително за конкретно определени правни субекти.
Индивидуалните юридически актове имат по-широко значение в правото: освен като вид правомерни юридически факти те могат да бъдат разглеждани и като вид източници за регулиране на поведението на правните субекти
По своето съдържание индивидуалният юридически акт представлява единство от индивидуални правила за поведение (правни предписания). Правните предписания са най-малките единици, които изразяват правен смисъл. Отделната дума или дори части от думата могат да носят смисъл. Ако правното предписание бъде разложено на съставните му единици, то правният смисъл се "разпада" т.е. не може да бъде получен поотделно от съставните езикови единици на текста.
Индивидуалният юридически акт трябва да отговаря на определени условия за действителност: да бъде съобразен със съществуващия правен ред; да е резултат на валидно волеизявление; да има конкретен предмет и кауза.
Най-важната характерна черта на индивидуалните юридически актове е, че те трябва да бъдат съобразени със съществуващия правен ред. Индивидуалните юридически актове имат подзаконов и вторичен характер. Те не могат да противоречат на изисквания, установени в императивни правни норми. Тези, които противоречат на правните норми, са нищожни. Нищожният акт е изначално недействителен. Той не поражда правни последици - права и задължения за правни субекти. Всеки може да се позове на нищожността на правния акт.
Индивидуалният юридически акт трябва да бъде резултат на валидно волеизявление. Това означава, че волеизявлението трябва да бъде направено от правен субект, който може да изразява правно валидна воля, както и да не са налице пороци във волята (грешка, измама, насилие). Недостатъците във волеизявлението водят до недействителност (нищожност или унищожаемост) на юридическия акт.
Индивидуалният юридически акт трябва да притежава предмет и кауза. Предметът е това благо от заобикалящата материална действителност, към което са насочени правните действия на страните. Предметът трябва да бъде определен (или определяем), да бъде възможен, да бъде допустим от закона. Каузата е причината, поради която се създава индивидуалният юридически акт. Липсата на предмет или на кауза води до нищожността на индивидуалния юридически акт.
Индивидуалните юридически актове съществуват в определена форма. Тя бива два вида: за действителност и за доказване.
Формата за действителност е съществено условие за наличието на самия юридически факт. Ако предписаната от закона форма не бъде спазена, самият юридически факт не съществува. Формата за действителност на индивидуалните юридически актове е писмена, като актът трябва да притежава определена структура и реквизити. Неспазването на формата води до нищожност на самия акт.
Формата за доказване е предвидена в закона не като условие за действителността на самия акт, а единствено за неговото доказване. Ако формата не бъде спазена, актът остава действителен и поражда правни последици, но при съдебен спор същестуването му не може да бъде доказано. Формата за доказване е писмена.

Видове индивидуални юридически факти
В зависимост от сферата на своето проявление индивидуалните юридически актове се разделят на две групи: в публичното право и в частното право.
Индивидуалните юридически актове в публичното право се издават от държавни органи в изпълнение на тяхната компетентност. Това са едностранните властнически актове. Субектите, за които тези актове се отнасят, се намират в отношение на подчинение, по силата на което са длъжни да изпълняват предписаното им поведение.
Индивидуалните юридически актове в частното право представляват отражение на свободата на волята, която притежават правните субекти в тази област на правото. Най-важният юридически акт в частното право е сделката.
Юридическите постъпки са правомерни юридически действия, при които действащото право свързва настъпването на съответните правни последици по силата на самия факт на волевото действие, по силата на самото волеизявление, независимо дали субектът на действието е желал настъпването на тези правни последици. Юридическите постъпки обхващат случаите, в които хората извършват определено правомерно действие, за да постигнат една житейска цел. Това действие заедно със своите непосредствени цели поражда и вторични юридически резултати. Типични примери за юридически постъпки са създаването на авторска творба (художествена, научна, музикална) или изобретание, установяването на местожителство в определено населено място. В тези случаи пряката цел и желание на субекта са житейски, а не правни. Правните резултати и последици не са пряко целени и желани, възможно е те дори да не са осъзнавани от човека в момента на извършването им. Те настъпват заедно с осъществяването на основните цели и независимо от тях.
Специални случаи на юридически постъпки представляват неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие. В тези два случая са налице юридически ситуации, които възникват в резултат на правомерни действия на субектите, които обаче не са юридически актове, защото не са желани от субектите на правото.
При неоснователно обогатяване, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи начинът, по който облагата е преминала в неговия патримониум, е ирелевантен. Важен е фактът на липса на основание имуществото да остане в него. Дължи се връщане на полученото.
При воденето на чужда работа без пълномощие този, който е предприел работата, извършва правомерно действие, което също не представлява юридически акт, защото липсва съгласието на титуляра, а и водещият не желае пряко настъпването на правните му последици. Отношенията между страните се уреждат в зависимост от това как е водена работата, дали тя е и в интерес на лицето, предприело работата, и дали заинтересуваният е одобрил управлението на работата.
Резултативните юридически действия са тези, при които правният резултат се обективира навън, той е относително самостоятелен по отношение на правното поведение. Главното тук е, че действащото право свързва правните последици не толкова с волевата насоченост на субекта, а с обективирания от неговата дейност резултат - авторската дейност, изобретателната дейност и т.н. При юридическите действия с необективиран правен резултат правните последици се съдържат в самото правно поведение, те не могат да се обособят от него.

Правомерните юридически действия са изключително сложни по своята структура. Те съдържат два основни елемента: субективен - съзнателни волеви психически преживявания, които се извършват в съзнанието на субекта (воля), и манифестиране навън на тези вътрешнопсихологически процеси (волеизявление) - обективен елемент.
В основни линии между волята и волеизявлението следва да има определена степен на съответствие. Тази определена степен на съответствие се преценява не от самия субект, а от позициите на нормално развито човешко съзнание. Това означава, че от позициите на нормално развито човешко съзнание ще се съди дали формата, в която се манифестира навън юридическото действие (волеизявление), съответства на вътрешните психологически процеси (на волята). Особени правни проблеми тук не съществуват, когато става дума за т.нар. формални юридически актове - актове, които могат да се извършват само в точно определена форма, изрично фиксирана преди това в действащите правни норми. При тях примат има формата - ще настъпят правни последици, свързани със съответната норма. По-сложен е проблемът с неформалните юридически действия. Това са юридически действия, при които субектът сам избира формата, в която ще ги извърши. При тях най-често е възможно настъпването на несъответствие между волята и волеизявлението - грешка, измама, насилие, шега и т.н. Неформалните юридически действия се вписват преди всичко в гражданското право и затова и различните хипотези на несъответствие между волята и изявлението се обсъждат именно там.

Неправомерни юридически действия са тези, които не съответстват на изискванията на действащото право. Те обединяват всички юридически действия, при които в резултат на човешко действие е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Възможно е в резултат на човешко действие да е налице вредоносен резултат - увреждане на друго лице или имущество. Ако обаче този вредоносен резултат не е в нарушение на изискванията на правните норми, а се допуска от тях, не е налице неправомерно юридическо действие. Така например действията в условията на нейзбежна отбрана - причиняване на вреди на нападателя за защита от непосредствено противоправно нападение или крайна необходимост - спасяване на имотни блага от непосредствена опасност чрез причиняване на по-малки вреди от предотвратените не са неправомерни, т.е. не противоречат на изискванията на правните норми.

6. Неправомерните юридически действия се подразделят на две основни групи: обективно противоправни деяния (правни аномалии) и правонарушения.
При правните аномалии от обективна страна е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Те са неправомерни юридически действия, при които липсва вина - невиновно неизпълнение на юридическите задължения, неоснователно обогатяване, злоупотреба с правото и т.н. Те по принцип предизвикват правни последици, които се ограничават с възстановяването на юридическото задължение и т.н., т.е. така наречените мерки за защита. Типични примери за правни аномалии са деянията на неделиктоспособни или наказателно неотговорни лица (малолетни, поставени под пълно запрещение лица). Ако малолетно дете причини пожар и увреди имущество, принадлежащо на трето лице, детето няма да отговаря нито наказателно, нито за непозволено увреждане. От обективна страна е налице противоправен резултат, но липсва вина. Същественото за правните аномалии е, че обективният противоправен резултат е общественозначим. По това те се различават от малозначителните деяния, които формално притежават всички белези на правонарушението, включително и вина, но обективният противоправен резултат е пренебрежимо минимален.
Правонарушението представлява виновно неправомерно противоправно юридическо действие (деяние), причинило настъпването на общественоопасни вреди и водещо до пораждане на юридическа отговорност. То образува сложен юридически акт. Правонарушението изисква едновременното проявление на съвкупност от признаци. Този сложен юридически факт се нарича състав на правонарушението. Той включва два вида признаци: от обективна страна и от субективна страна.

От обективна страна признаците са: вреда, неправомерно действие, причинна връзка.
Наличието на вреда е първият обективен признак в състава на правонаручението. Най-общо вредата може да бъде дефинирана като настъпило неблагоприятно изменение на действителността. Тя трябва да притежава определена степен на обществена опасност, за да бъде регулирана от правото. При различните видове правонарушения степента на обеществена опасност е различна. Типични проявни форми на вредата са увреждането на друго лице или на неговото имущество. Уврежданията на друго лице могат да бъдат както физически, така и психически. Други правонарушения са увреждане на имуществото; проява в течение на времето на бъдещо телесно увреждане , водещо до нетрудоспособност; нарушаване дейността на държавни органи и обществени организации. В последния случай вредата се изразява в това, че се нарушава редът на тяхното функциониране.
Неправомерното действие е вторият признак от обективната страна на правонарушението. Действие е налице, когато се извършва определено телодвижение, промяна на физическата действителност. В наказателното право неправомерното действие се нарича "деяние". По правило бездействието не поражда правни последици. Възможно е обаче то да бъде неправомерно. Това е така само в случаите, когато правните норми установяват задължение за определено действие и лицето пропусне да извърши това действие.
Причинна връзка е третият признак от обективната страна на правонарушението. Тя се изразява в това, че причинната вреда е необходима последица от извършеното неправомерно действие.
Противоправното поведение изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се появила.
От субективна страна правонарушението включва два признака: вина и вменяемост.
Вината е понятие, свързано с вътрешния, психическия живот на хората, което се изучава от психологията. Тя представлява психическото отношение на дееца към обективните признаци на извършеното от него правонарушение - вредата, неправомерното действие и причинната връзка между тях. Вината е предпоставка за търсене на юридическа отговорност.
Извършването на правонарушение води до пораждането на юридическа отговорност. Тя се изразява в задължението на държавата да реализира по отношение на нарушителя оопределени неблагоприятни последици. Юридическата отговорност бива наказателна и правовъзстановителна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Юридически факти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.