Юридически факти


Категория на документа: Право



Темата е интересна и необходима за правото, за да служи то като социален нормативен регулатор.

Тя е обстойно разглеждана в часовете по Обща теория на правото и с нея са свързани девет въпроса от конспекта, включващ се за изпита, което говори за сериозното отношение към материята и важността й за правото.

1. Обща характеристика
Общественоправният живот е един непрестанен динамичен процес, в който непрекъснато се пораждат нови права и се изменят или погасяват съществуващи такива. Именно това вътрешно движение дава на обективното право онзи материал, без който то би загубило своя смисъл и значение. То е, което дава образа на субективните права, което ги установявя и санкционира. Обективното право и субективните права се намират в корелативна връзка, тъй като взаимно се обуславят и предпоставят. Сами по себе си нормите на действащото право не са достатъчни, за да се стигне до пораждане, изменение и погасяване на права. Този процес зависи и от въздействието на други фактори, макар и никога да не излиза извън рамките на тези норми. Именно тези фактори из обществения живот се наричат юридически факти.

Терминът "юридически факт" се използва само от континенталната правна доктрина, т.е. единствено от романо-германското правно семейство. Като негов синоним се употребява терминът "правнорелевантен факт", а в българското законодателство се среща и още един термин - "факт с правно значение".
Терминът "нормативен факт" понякога се използва като синоним на "юридически факт". Неговото използване обаче все още не е напълно утвърдено, но е предпочитано, тъй като обозначава обстоятелството, че фактът се намира в правната норма и така се избягва съществуващата възможност той да бъде смесен или дори сбъркан с конкретните житейски факти от емпиричната действителност.

2. Понятие и същност на юридическите факти
Юридическите факти представляват конкретни обстоятелства от реалната действителност (природна или социална), с осъществяването на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици.
Навсякъде около нас, непрекъснато се реализират най-различни юридически факти. Но не всички от тях имат значение за правото. Нормативните факти от реалната действителност, които имат значение за правото се наричат правно релевантни - т.е те имат някакво отношение към него. Законодателят е преценил да ги включи към обективния правен ред, за да уреди посредством тях определени правоотношения. Останалите юридически факти, които нямат значение за правото се наричат ирелевантни.
Нормативните факти се съдържат в хипотезата на правната норма. Когато те настъпят в действителността, се реализират правните последици, предвидени в диспозицията на правната норма. Следователно всеки юридически факт има двойнствено проявление - веднъж съществува като абстракция в правната норма и втори път реално се проявява в действителността. Когато е налице хармония между реалния юридически факт и абстрактния такъв, се осъществяват желаните от правото и свързаните с този юридически факт правни последици.
Правноквалифицираната преценка за това дали фактът от реалната действителност, била тя природна или социална, ще бъде релевантен, не се прави само позовавайки се на природата на самите факти и от тяхната значимост за индивида и обществото през съответния етап на социална еволюзия, но също и от определени изисквания, за да могат юридическите факти да бъдат назовани като такива. Тези основания, които извежда Общата теория на правото, имат своето основание преди всичко в природата на самите факти. Те трябва:
- реално да съществуват в действителността, а не да са илюзорни факти
- да бъдат сетивно възприемани
- да бъдат сетивно възприемани със сетивата на нормално развито човешко съзнание
И не на последно място:
- да са значими за правото.
Но в крайна сметка тази правноквалифицирана оценка трябва да се вземе от действащото право и преди всичко от законодателя. Като изхожда от природата на самите факти, от всички фактори, които се наслагват през различните етапи на социална и правна еволюция, а също така и с целите и задачите на законодателната политика, законодателят трябва да реши кои точно фактически обстоятелства от цялото многообразие на реалната действителност бива да се конституират като юридически (нормативни) факти. В по-общ философски смисъл обаче създателят на нормативни факти е човешкият разум, защото той движи всяко правилно от гледище на правото материализиране на метафизическите начала. Естественият разум сочи кои факти имат значение за правото съобразно постигането на определени правилни за правото правни последици. Както вече казахме, юридическите факти са част от обективното право, те са обективни правни дадености, установени по един позитивен път. Но зад всяко конкретно разрешение на позитивното право прозира естеството на нещата, вътрешната логика на събитията в правната действителност.
Ако обаче законодателят не се съобразява с природата на фактите, от всички факти, които се наслагват през различните етапи, от тяхната реална значимост за индивида и обществото се достига до негативни тенденции в правното регулиране, до формирането на фактори и тенденции в общественото развитие, които ще влязат в сериозен конфликт с позицията на законодателя и в крайна сметка ще го принудят да вземе правилното решение.
Кои конкретно факти могат да бъдат обявени за юридически?
Това могат да бъдат всички факти от действителността, включително и природни факти като земетресение, пожар, наводнение и пр. Щом от тях ще произтекат определени правни последици, значи те могат да бъдат релевирани за правото. Например вследствие на едно наводнение могат да настъпят застрахователни правоотношения и в този случай наводнението като един в основата си природен факт се превръща в релевантен за правото, т.е. юридически факт. Освен това юридическите факти могат да бъдат не само такива от обективната действителност. Могат да бъдат провъзгласени за юридически и факти на съзнанието - например вината в наказателното право като субективно отношение на престъпника към извършеното от него престъпление е провъзгласена за един юридически факт, който в съвкупност с други факти поражда определени правни последици. В определени случаи знанието и незнанието за нещо също може да бъде третирано като юридически факт. Така че не само материални факти могат да бъдат определени непременно като юридически факти. Но по принцип материалните факти са преобладаващите юридически факти.
Дълбокият смисъл на признаването на определени факти от реалната действителност за юридически, е целта те да доведат до възникването на определени правни последици. Характерът на тези последици може да бъде най-различен, но в основни линии върху равнището на Общата теория на правото те се определят по следния начин. Юридическите факти могат да доведат до възникването, видоизменението или прекратяването (погасяването) на права и задължения. Те са всички ония факти, предварителното проявление на които предизвиква проявлението на правни последици.
От установяването на юридическите факти като такива произтича значението на съотношението между факт и право, чието нормативно единство се изразява с категорията юридически факт. Трябва да признаем, че "функцията на правото" не е единствено да облече социалния факт в нормативна форма. Противното означава да игнорираме значението, което има човешкото съзнание, и по-специално неговото правосъзнание. Всички навярно ще се съгласим, че в основата на юридическата реалност стои една социална даденост. Така се решава въпросът, дали правото е "дадено" чрез социалния факт, или е "конструирано" от човека. Отговорът е, че правото установява един социален факт като юридически като го съгласува с морални, психологически, религиозни, икономически и духовни дадености.
От казаното дотук става ясно, че е възможно при едни юридически факти да отпадне тяхната релевантност за правото и те да отпаднат от масива на юридическите факти. Много по-често се случва обратното: непрекъснатото приобщаване към съвкупността на юридическите факти на факти, които не са имали до момента правно значение.
Колкото и разнообразна да е съвкупността от юридически факти, тяхното значение за правото в крайна сметка се определя от такива метаюридически явления като справедливост, равенство, естествени права и т.н.

3. Теории за юридическите факти
Разбирането за естеството на нормативните факти и тяхната роля в правото се формира през ХIX век в рамките на догматичната юридическа теория. През изминалия XХ век се появиха и други теории за юридическите факти, като особено влияние имат две от тях. Това са правно-социологическата и правно-херменевтичната теории. От имената им се подразбират науките, в които се развиват - социологията и херменевтиката. Те разглеждат по различен начин действието на правото и съотношението между факт и норма (респ. юридически факт и правна норма), като отричат необходимостта от понятието "юридически факт".
Правната социология е социоцентрична, а не нормоцентрична наука, каквато е общата теория на правото. Тя твърди, че правото не се ограничава в рамките на правните норми, следователно проявления на правото можем да търсим и в сферата на социалните факти. Правото се заражда във фактите и може да съществува в тях, преди всичко да бъде засвидетелствано в правните норми. Нормативното битие на правото, макар и най-важното, е само едно от битиетата на правото. Фактическото в определени случаи притежава нормативна сила, без да е необходимо то да бъде предвидено като юридически факт в правната норма. За правната социология еднакво значими са както правните норми, така и формите, в които те се материализират. Ако фактическото придобива нормативна сила самостоятелно, а не чрез правната норма, то понятието "юридически факт" не е необходимо.
Втората социална наука - правната херменевтика приема, че при прилагането на правото съдията се намира в херменевтична позиция, защото неговите решения не трябва да се основават на правото и фактите, а на основата на техните знаци в лицето на закона и доказателствата. Прилагането на правото следователно представлява акт на разбиране, на осъществяване на смисъл. Обосноваването на юридическите съждения представлява съпоставяне на две интерпретации: на текста (правото) и квазитекста (факта). Тези две интерпретации се обуславят взаимно. Юридическият факт в тази теоретична конструкция не е необходим, защото социалният факт в лицето на човешкото познание се интерпретира пряко. Човешкото поведение от гледна точка на херменевтичния подход се разглежда като смислено, а задача на интерпретатора е да "разбере" този смисъл.

3. Видове юридически факти
Юридическите факти са толкова много и така разнообразни, че изучаването им не би извело до задоволителни резултати, ако преди това не се подразделят и подредят в групи, съобразно с някои общи белези или прилики и различия. Както навсякъде в науката, така и тук групирането на юридическите факти е възможно, защото със своята повсеместна дейност те се изтъкват и с повторението на някои особености, които дават основание на теорията на правото да ги изучава не поединично, а по групи.
Професори, занимавали се с изучаването на юридическите факти, ги подразделят на различни видове, според това до какви правни последици водят.
Според проф. д-р Д. Милкова и проф. д-р Т. Колев юридическите факти се разделят на три вида: правопораждащи, правопроменящи и правосъхраняващи.
Правопораждащи са тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Това са факти предимно от облигационното право, защото всеки един договор води до пораждането на определено правоотношение със съответно субективно право и правно задължение. Чрез правопораждащите юридически факти възниква нова индивидуална правна връзка. Между две страни съществуват множество правни връзки, които имат различен предмет и субективни права и задължения. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития (например навършване на пълнолетие), така и юридически действия (извършване на сделка). Примерно договорът за продажба поражда едно правоотношение между продавач и купувач. Но не само облигационното право дава примери за правопораждащи юридически факти. Всяко правонарушение е един правопораждащ юридически факт, защото води нарушителя до установяване на юридическа отговорност като вид правоотношение. Правопораждащи по своето естество са фактите, които пораждат едновременно и задължение за същия субект (например правото и задължението за компетентния държавен орган да наложи санкция за ивършено престъпление или административно нарушение).
Правопроменящи са тези юридически факти, които променят субективни права и задължения, възникнали в рамките на една вече съществуваща индивидуализирана правна връзка. Правопроменящият факт променя съществуващите към момента на проявлението субективни права и задължения: те могат да бъдат променяни по размер ( например частно опрощаване на дълг) или по начина на своето упражняване (например изплащане на глобална сума вместо периодични вноски). Възможни са промени в титулярите на субективните права и юридически задължения - придобиване на дееспособност поради навършване на възраст от физическо лице или загуба на деепособност поради поставяне под запрещение, промена на правоспособността на юридическото лице. Частичното изпълнение на юридическото задължение не е правопроменящ юридически факт.
Правосъхраняващи са тези юридически факти, които запазват характера на възникналото правно отношение за определен период от време, през което не се реализират субективните права и задължения, които съставят неговото съдържание. След изтичане на съответния срок страните по съхраненото правно отношение възобновяват дейността си под формата на реализиране на съответните субективни права и задължения. Те запазват определено право на титуляра като заличават действието на други факти, застрашаващи това право - прекъсване на давност.
Професори като Венелин Ганев, Росен Ташев и Цеко Торбов дообогатяват различните видове юридически факти, от гледна точка на това до какви правни последици водят. Те ги подразделят още на: правопогасяващи и правопрекратяващи.
Правопогасяващи са тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Такъв факт са различните видове погасителна давност: за вземания за наказателно преследване, за изтърпяване на наложено наказание. Правопогасяващият юридически факт не прератява съществуването на самото субективно право, а единствено възможността то да бъде реализирано по принудителен начин. Ако задълженото лице изпълни доброволно задължението си, не е налице недължимо дадено или платено. То се характеризира с прекратяване напълно на някакво съществуващо вече право.
Правопрекратяващи са тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка. Субективните права и юридическите задължения или въобще престават да съществуват ( при пълно изпълнение на задължението; поради погиването на предмета; поради обективната невъзможност за изпълнение; поради прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на правопораждащия юридически акт), или вече не съществуват във вида, в който първоначално са възникнали ( при промяна на титуляра - поради смърт на физическото лице, поради прехвърляне на субективното право или задължение на друго лице).
Разграничаването на юридическите факти се извършва на основата на различни критерии, основният от които е участието на човешка воля. Освен този основен критерий съществуват и множество други подкритерии - например съответствието с изискванията на правните норми, целта и намерението на субектите на правото, отрасълът на правото, в който се осъществяват.
Тъй като правото регулира човешкото поведение, то юридическите факти по принцип включват и изразяват отделни човешки действия, човешко поведение. Наистина в редица случаи събития също могат да представляват юридически факти, но това е по-скоро изключение от принципа. По правило правната норма свързва чрез нормативна връзка две поведения: фактическото осъществяване на първото поражда правно задължение за осъществяване на второто.

В зависимост от това дали представляват човешко поведение, което се осъществява в резултат от волята на правните субекти, или протичат независимо от нея, юридическите факти се разделят на две основни групи: юридически събития и юридически действия.
Юридически събития са тези юридически факти, които протичат по силата на природни закономерности. Юридическите събития са естествени факти, независимо от това дали са желани от човека, или не. Юридическите събития са както напоителните дъждове, така и разрушителните урагани, земетресения и градушки. Същественото за тях е, че протичат без участието на човека. Юридическите събития са и процеси, по които се развива и човешкото тяло (зачеване, раждане, болести, смърт) и човешката личност - психическо съзряване и психически заболявания, които водят до нейното засягане. Изтичането на времето представлява юридическо събитие, защото протича независимо от човешката воля. Чрез времето в правото се броят сроковете за изпълнение на юридическите права и задължения. Изтичането на определено време в правото може да доведе до пораждането (придобивната давност) или погасяването (погасителната давност) на определено субективно право.
Юридическите събития протичат по естествени природни закономерности. Възможно е обаче определено участие на човека в този естествен природен процес - например неговото започване, или създаване на условия за протичането му. Пожарът е естествено събитие, но е възможно и той да бъде породен от палеж. Смъртта на човек е също естествено събитие, но е възможно и тя да бъде резултат от убийство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Юридически факти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.