Юридическа наказателна отговорност


Категория на документа: Право



Курсова работа по Обща теория на правото
на тема:

"ЮРИДИЧЕСКА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ"

Изготвил:
Ели Асенова Каменова,
I курс, редовно обучение, група 4, Ф №58113

СОФИЯ, 2009 год.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Въведение
2. Основание за наказателна отговорност /НО/
3. Същност на НО
4. Система на нормите на българското право относно НО
5. Белези на НО
6. Видове НО
7. Лица, подлежащи на НО
8. Ограничаване на НО (според възрасста и вменяемостта на лицата)
9. Наказателна неотговорност
10. Освобождаване от НО
11. Заключение
12. Библиография

1. Въведение

Престъпленията са отрицателните обществени явления, за борба срещу които се създава наказателното право. Да съдейства посредством специфични правни средства за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на престъпността - към това се свежда обществено-политическата функция на съвременното наказателно право, в това се изразява неговата служебна роля в защита на икономическата база и на обусловената от последната обществена система.
Извършването на правонарушение само по себе си води до пораждането на юридическа отговорност. Тя се изразява в задължението на държавата да реализира по отношение на нарушителя определени неблагоприятни (санкционни) последици посредством своите специализирани органи - тези на съда и на изпълнителната власт. Държавата въздейства на правонарушителя чрез налагането на лишения от личен, имуществен, организационен характер.
Юридическата отговорност не се свежда единствено до наказание. То има за цел не само да накаже, но и да възпита дееца, да възпита останалите членове на обществото.
Като вид юридическа отговорност се обособява наказателната отговорност, при чиято наличност се поражда наказание за извършителя на правонарушението.

2. Основание за НО

По българското право юридическият факт, който поражда НО, е същият, който поражда наказателното правоотношение - престъпление или наказуем стадий на умишлена престъпна дейност. От момента на тяхното осъществяване възниква правото на държавата да преследва наказателно извършителя, а за дееца - задължението да понесе ограниченията и лишенията в правата му, предвидени от закона.

3. Същност на НО

НО е съвкупност от правоотношения, които се пораждат между държавата и извършителя на престъплението.
Страни по тези правоотношения са именно държавата и престъпникът. Те са свързани с използването на най-тежката форма на държавна принуда-наказанието. НО не може да се осъществи без наказанието, защото неговото налагане и изпълнение са основния смисъл на този вид юридическа отговорност.
Държавата има определени правомощия спрямо престъпника, които произтичат от същността на наказателната репресия и социалните функции на наказанието. Това са предоставени от закона права на държавата, които тя е длъжна да упражнява съобразно предписанията на действащите правни норми.
На тези права съответстват определени задължения за престъпния деец. Но и последният също има свои права в сложните отношения, породени между него и държавата по повод извършеното престъпление.
Същността на НО се свежда до три основни правомощия на държавата: да осъди дееца, да изпълни наложеното наказание и да третира субекта на престъплението като осъждан. От своя страна деецът е длъжен да търпи въздействието, което се оказва от компетентните държавни органи върху него лично и върху правната му сфера, в рамките на предписаното от закона.
Първото правомощие на държавата е да осъди престъпника, като му наложи с влязла в сила присъда наказание, съобразно предвиденото в съответната норма на Особената част на българския Наказателен кодекс (НК) и при спазване предписанията на съответните разпоредби на Общата част относно определяне на наказанието. Така за конкретното престъпление се налага конкретно наказание, точно определено по вид и размер, например лишаване от свобода за определен срок, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и други.
Това правомощие на държавата се осъществява в рамките на двете фази на наказателния процес - досъдебната и съдебната.
Правото на държавата да осъди престъпника е окончателно осъществено, в пълен обем, когато влезе в сила осъдителната присъда, с която на виновния се налага наказание, определено точно по вид и размер.
Събектът на престъплението е длъжен да търпи правомерните действия на компетентните държавни органи, въпреки че те се отразяват неблагоприятно върху неговата правна сфера.
Второто правомощие на държавата е да изпълни наложеното наказание т.е. да подложи принудително осъдения на онези ограничения и лишения, които са предвидени в закона и които са съдържанието на наложеното наказание.
Наложеното с присъдата наказание е онази мярка на държавна принуда, която престъпникът трябва да понесе. То подлежи на изпълнение, когато присъдата влезе в сила, т.е. когато стане необжалваема.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Юридическа наказателна отговорност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.