Историческо развитие на държавата


Категория на документа: Право



Съдържание :

1. Представители

2.Историческо развитие на държавата

3. Изследвания в България

4. Използвана литература

1.Представители

Представителите на естественоправната школа от XVII и XVIII век си поставят за задача теоретично да обвържат съществуването на държавата с интересите на собствениците - формиращата се буржоазия. Целта е една нова концепция за държавата, която да я доближи до гражданското съсловие и да я постави в негова служба. От една страна, държавата трябва да отчита обществената тежест на собственика, а от друга - да му осигури защита посредством държавната власт. При това и едната и другата страна имат чисто светски характер и са независими от Бога.

Според теорията за насилието държавата е възникнала в резултат на силата, на завоюването на едно племе над друго, на силово поддържане на властта на една група над друга. Теорията се основава и на естествения закон, че по-силният властва над по-слабия, че физически или умствено по-развитият се подчинява на по-силния и съвършения. Най-яркият представител на тази школа е Лудвиг Гумплович (1838-1909 г.), който твърди, че държавата възниква следствие сблъскванията на расите и подчиняването на едни от тях на други, на по-силната раса, а именно бялата. Това се поддържа и от немския професор Франц Опенхаймер (1864-1943 г.). Според него държавата е резултат на "каузалните инстинкти" - глад и любов, довели хората до разбойничество и грабеж, а оттам и до силово завладяване на роби, които трябва да работят и изпълняват, и господари завоеватели, които естествено трябва да заповядват и управляват .

Обикновено, към тази школа причисляват и марксическото учение. Проф. Владикин пише: "Това схващане става основа на ред политико-социални изводи, които се свеждат към твърдението, че държавата е една институция, създадена от силните за тяхна изгода и за да могат по-лесно да използват по-слабите, подчинените, управляваните. Така са мислили класическите софисти. Същата мисъл е подхваната и развита от школата на историческия материализъм и от марксизма" . Същевременно той прие това схващане за едностранчиво, тъй като не може да обясни как е възникнала организацията на двете групи - победители и победени. Към това може да добавим въпроса - защо все пак е било необходимо да се заробват по-слабите, възможен ли е такъв широк процес, като например робството, да се обясни с едни чисто утилитарни причини.

2.Историческо развитие на държавата
Още в Древността (Египет, Асирия, Китай и Индия) теоритичното обяснение на явлението държава е занимавала мислителите; те по-скоро търсят отговор на въпроса каква трябва да бъде "добрата" държава, как да бъде съвършено устроена.
Аристотел: изучава множество гръцки държави, за да извлече необходимите знания, които да постигнат най-добрия модел на управление. Той е първият, който изследва систематично държавата и поставя началото на държавознанието. Въвежда термина "политика" - науката за най-доброто управление на държавата.

В началото на Средновековието: духовният климат на християнския свят не позволява развитие на науката за държавата (заради теоцентричния дух на поставяне на пиедестал е божественото и то определя земното; държавният порядък е непроменим). След разпадането на Римската империя упада значимостта на държавата като социален фактор.
В следствие на борбата между духовното и божественото се появяват първите средновековни светски учения за държавата - Фридрих II, Данте Алигери, Марсилий Падуански.

През Възраждането: разграничаване на политиката като наука за държавата от етиката.

Начало на научното държавознание: в Древна Гърция; след Пелопонеската война се налага да се смени държавния модел; Сократ, Платон и Аристотел последователно формират една рационална концепция за държавата, основана върху анализ на социалната практика.
Що се отнася до марксизма, това учение има по-широка интерпретация на въпроса.Въпросът с възникване на държавата се разглежда във връзка с развитието на производителните сили. Първото трайно обществено организиране на хората е родът, при който има обществена, но не държавна власт. С изменението на оръдията на производството възниква семейството, което води до разпадане на рода. Настъпва обществено разделение на труда. Възниква размяната. Обществото се разлага на обществени класи на основата на различна степен на концентрация на частна собственост. Стремежът към тази собственост води до експлоатация на човека от човека. Повишава се ценността на човешката работна сила. Това води до друго отношение към пленници и други лица. Явява се робството. С това качествено се изменят обществените отношения. Робовладелците създават организация на принуда, за да поддържат тези обществени отношения, които са изгодни за тях. Така се явява държавата.
Йелинек обяснява възникването на държавата с процесите, започнали с уседналия начин на живот на хората: завладяване и разчленяване на земята; създаване на домашно и общо робство; господство на победилите над победените племена;противопоставяне между господстващата и подвластната класа. Дюги е също привърженик на идеята за естественото образуване на държавата чрез налагане на волята на по-силния над другите.

С най-голямо обществено звучене до френската революция се е ползвала договорната теория. Най-общо казано, тя поддържа, че държавата е резултат на договор, сключен между отделните индивиди. Тази теория има най-мощни прояви през 16-18 век. Но нейни идеи са развивани още в древността. Още Пратагор е мислил, че държавата произтича от доброволното групиране на хората. А Епикур (341-270 г. до н.е.) по-определено посочва, че хората се стремят към обща полза и затова встъпват между себе си в договор и установяват закони. Те се съгласяват да не причиняват един на друг вреда, да не изпитват страх един пред друг.

В Германия Кант (1724-1804 г.) приема, че държавата е резултат на съглашение всеки да се откаже от естествените си свободи, за да използва свободата в качеството си на член на държавата. Но той прави уговорката, че това съглашение (първоначален договор) приема не като исторически факт, а като априорна идея. Според него създаването на държавата е отражение на изискването на категоричния императив: "Постъпвай така, че максимата на твоята воля винаги да може да бъде заедно с това и принцип на всеобщото законодателство".

Накрая, трябва да посочим Жан Жак Русо (1712-1778 г.). Той също приема, че е било време, когато хората са били в естествено състояние на равенство и свобода. Но е възникнала частната собственост поради усъвършенстване на оръдията на труда. Държавата е създадена за охрана на тази собственост, в борбата между бедни и богати. За да се ликвидира неравенството и да се унищожи деспотизмът трябва да се създаде държавен строй, който да се основе на обществен договор, при който човекът, подчинявайки се на властта, да остане въпреки това свободен (чрез участие в законодателството и чрез осъществяване принципа на народния суверенитет). От условията на обществения договор Русо извежда и извода за правото на народа на въстание, когато този договор се нарушава от краля.

Средновековната европейска политическа теория възприема държавата като функция на владетеля. Неговата власт е политически израз на неговия до миниум върху общността. Обособена главна по етнически признак общността живее самостоятелно свой социален и стопански живот. В управленски план тя е своеобразно прилежание на владетеля. Смяната на владетеля или преминаването /прехвърлянето/ на общността към друг владетел не променя факта на властването, а държавата се олицетворява с владетеля. Държавата - това е пълновластният монарх, а той управлява по Божия воля, понеже "всички власти са от Бога дадени".

Философите на естественото право променят политическата теория, като започват с въпроса за властта. Първият решен проблем е разработването на ново понятие за явлението "власт". Те налагат виждането, че властта е естествено право. В средновековната теологична представа за света, където Бог е единственият творец, естественото право е конкретизацията на потребности, присъщи на човека като част от живата природа. Това е схващането на Св. Тома Аквински за естествения закон, като отражение на вечния божествен закон. Според това виждане хората следват естествения закон, ползват се от естествени права, разполагат с отделни страни от своята природа. Всеки отделен човек има "естествени права", той ги притежава като индивид, а не като личност. Личните права се определят /дават/ от човешките закони според съсловната принадлежност.

Това теоретично обяснение, изведено от Св. Тома, поддържа и Жан Боден. Според него човешката общност също се ръководи от "естественото право" и от човешкото право. Първото е израз на божественото благо; второто произтича от съзнанието и волята на владетеля. Субстанцията на правото - естествено и човешко, според Боден е власт - власт на природата / разбирай Бога/ и власт на хората / социална власт/.

Хуго Гроций доразвива идеята на Боден за властническата същност на естественото право. Според него човешкото позитивно право изразява /imperium generale/ - властта е суверена, а естественото право е израз на /imperium prorium/ - реалната лична власт на всеки индивид върху блага. Така естественото право от човешка потребност се предефинира в човешка власт. Потребностите произтичат от природата, те са природно присъщи на човека, но също природата произтича у властта на индивида върху благата, които задоволяват потребностите. Необходимостта от блага е обективна, а властта върху тях трябва да бъде осъзната. Така новото естествено право е правото на /властта/ върху благата, което Гроций определя в широк смисъл като "собственост". В контекста на римското право, което Гроций познава като юрист, собствеността е властта на човека да притежава, да ползва и да де разпорежда с влага /вещи/.

В този план, концепцията на Гроциус държавната власт, като социалната власт върху индивидите, е ограничена от личната, вещната власт на самите индивиди. Така властта, с която всеки разполага от природата не е власт върху хората, а власт върху блага - собственост. "Учението за естественото право - сочи Ц.Торбов, не представлява нищо друго, освен идеята за естествената власт, приложена в областта на външните или материални блага".

Все пак, тъй като по природа човек не се ражда със своята собственост, а и Бог не е казал нищо за нея, то нейният природен характер може да се открие и възприеме само чрез съзнанието на хората. Ето защо в последната сметна естественото право се дефинира като произтичаща от природата на човека власт върху блага, която се разкрива от човешкия разум. Собствеността се определя като естествена власт, осъзната като право.

Естествените права произтичат от природата на човека и следователно са присъщи на всеки. Всеки ги осъзнава като принадлежаща нему власт. Равната власт предпоставя и равна свобода за нейното упражняване. Тази теза логически води до извода, че по природа всеки има право върху всичко. Въпросът е как човек да съвмести своята свобода със свободата на другите, как да ограничи "своето" от "чуждото", как да се ползва от естествените си права в своя изгода, като зачита свободата и правата на останалите. Казано иначе, въпросът е как да се въведе ред в осъществяването на естествените права.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческо развитие на държавата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.